Р Е Ш Е Н И Е
260161/16.3.2022г.
град В.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2121 по
описа на Варненския районен съд за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, починал в хода на процеса и
заместен от наследниците си по закон: Н.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и М.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.227 ГПК, с която против ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК
*********, със седалище:***, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 4000 лева – частичен иск от претенция в общ размер на 6000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства, вследствие непозволено увреждане
от ПТП, настъпило на
дата 21.07.2020 г., в гр. В., по вина на водача на автобус от градския
транспорт на гр. В. рег. № В 6124 НР, застрахован при ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица BG/22/120001155419
от 29.04.2020 г., със срок на валидност от 00.00 ч. на 01.05.2020 г. до 23,59
ч. на 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
На дата 21.07.2020 г., около
14,45 часа, ищецът се намирал на автобусна спирка „О.“, находяща се на бул. „М.Л.“,
гр. В., като при опит да се качи в автобус от градския транспорт, рег. № *****,
собственост на „Т.Г.“, с водач Й.И.С., бил притиснат от вратите на превозното
средство и бил увлечен при потегляне на автобуса, поради което паднал между
последното и тротоара. Ищецът сочи, че при падането изпитал огромен ужас, тъй
като имало реална опасност автобусните колела да го премажат. Като по чудо
водачът на превозното средство завил и предотвратил причиняването на
по-сериозни последици за ищеца, който се намирал в безпомощно състояние на
пътя. На място пристигнал полицейски екип, който съставил констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 931/21.07.2020 г. В резултат на ПТП ищецът получил
травми в областта на лявата половина на гръдния кош и лявата предмишница. На
водача на автобуса бил съставен АУАН, а пострадалият бил отведен в МБАЛ „С.А.“,
където бил прегледан.
Ищецът сочи, че вследствие
описания инцидент претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
душевни болки и страдания, уплаха и стрес, социални и битови неудобства. Дълго
време се чувствал тревожен, напрегнат, изпитвал страх да излиза сам от дома си
и да използва градски транспорт. Наложило се да посещава медицински
специалисти, които извършили прегледи и му назначили медикаментозно лечение.
Тъй като за превозното средство
имало сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“,
ищецът отправил искане до застрахователя – ответник в настоящото производство,
да му бъде заплатено застрахователно обезщетение. С писмо № 1008/25.01.2021 г.
ответникът уведомил ищеца, че е било определено обезщетение в размер на 1200
лева. Ищецът оценява претърпените неимуществени вреди на сума в размер на 6000
лева, поради което намира предложеното застрахователно обезщетение за
недостатъчно. При горните доводи настоява за уважаване на претенцията му за
заплащане на сумата от 4000 лева, заявена като частичен иск от сума в о размер
на 6000 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва предявения иск
по отношение на неговия размер. Оспорва сочените от ищеца вреди. Намира, че
размерът на иска е завишен, като търсеното обезщетение не съответства на
действително претърпените вреди. Сочи, че за настъпилото застрахователно
събитие е била образувана преписка по щета, като е била определена сума в
размер на 1200 лева. Намира, че с изплащане на застрахователното обезщетение,
правата на пострадалия са били охранени в цялост. Моли за отхвърляне на
предявения иск, а алтернативно - за намаляване на присъденото обезщетение.
В хода на процеса, на 30.09.2021
г. настъпва смъртта на първоначалния ищец П.Г.Г., като към същата дата негови
наследници по закон са Н.М.Г. – съпруга и М.П.Г. – дъщеря, които на основание
чл.227 ГПК съдът конституира като ищци по делото.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
Видно от констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 931/21.07.2020 г., съставен от служител на ОДМВР – В., на 21.07.2020 г.,
около 14,45 ч., в гр. В., на бул. „М.Л.“, до автобусна спирка „О.“, възниква
пътнотранспортно произшествие между автобус рег. № *****, собственост на „Т.Г.“
КДА, ЕИК ********* и пешеходеца П.Г.Г.. В съставения протокол е посочено, че при
потеглянето си автобусът блъска с дясната си странична част пешеходеца, който
се опитва да се качи в превозното средство при затворени врати. Вследствие
инцидента, П.Г., на възраст 86 г., получава контузия на лява ръка и гръден кош.
На водача на автобуса Й.И.С. е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 261777/21.07.2020 г. за извършено нарушение по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП,
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Въз основа съставения АУАН, срещу водача е издадено
наказателно постановление /НП/ №20-0819-002950/21.08.2020 г. на началник група
Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР - В., с което са му наложени санкции на
основание чл.185 ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП – обстоятелство, което се установява от КП за ПТП, НП
№20-0819-002950/21.08.2020 г. и писмо от дата 06.01.2020 г. на началник Сектор
„Пътна полиция“ – ОДМВР – В. до ответното дружество.
От фиш за
спешна медицинска помощ № 27043/21.07.2020 г., издаден от
Център за спешна медицинска помощ, МБАЛ „С.А. – В.“ АД, се установява,
че на дата 21.07.2020 г., в 15.10 ч. е извършен медицински преглед на П.Г., при
който са констатирани прорезна рана на ръка и травма на гръден кош.
По делото са приобщени и следните писмени доказателства
за проведени прегледи на П.Г., извършени на датата на инцидента - лист
за преглед на пациент № 3983/21.07.2020 г. и допълнителен лист
към лист
за преглед на пациент № 3983/21.07.2020 г.; искане за
рентгенологично изследване от 21.07.2020 г.
Видно от амбулаторен
лист № 2225/23.07.2020 г., издаден от д-р Г.Г.– кардиолог, П.Г. е диагностициран с основна диагноза
– застойна сърдечна недостатъчност.
От амбулаторен
лист № 604/05.08.2020 г., издаден от д-р П.А., се установява, че към 05.08.2020 г. П.Г. е с
открита рана на предмишницата и контузия на гръден кош. Констатирани са
екскориации /увреждане на кожата/ в областта на лявата предмишница; болка в
областта на лява гръдна половина, засилваща се при вдишване.
При последващ преглед, извършен на дата 13.08.2020 г., се
установява, че болките на П.Г. в лява гръдна половина не са отшумели.
Предписано е медикаментозно лечение за облекчаване на болките – обстоятелство,
което се установява от амбулаторен лист
№ 966/13.08.2020 г., издаден от д-р Г.С.– гръден хирург.
По делото е представен пълен препис от книжата съдържащи
се в образувана при ответното дружество преписка по щета № 0000-1000-04-20-7699/27.10.2020 г. Видно от същата, по отношение на автобус
рег. № *****, собственост на „Т.Г.“ КДА, ЕИК *********, между последното
дружество и ответника е налице сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, обективиран в полица № BG/22/120001155419/29.04.2020 г., със срок
на валидност от 00.00 ч. на 01.05.2020 г. до 23,59 ч. на 30.04.2021 г.
Видно от писмо
изх. №1008/25.01.2021
г. на „З.Л.И.“
АД, определеното
застрахователно обезщетение за претърпените от П.Г. вреди от застрахователното
събитие е в размер на 1200 лева, като по делото не се твърди, а и не се
представят доказателства същото да е било изплатено на пострадалото лице.
По делото е представен препис от епикриза на ищеца от
Отделение Нервни болести на ВМА МБАЛ-В., от която се установява, че през
периода от 09.06.2021 г. до 15.06.2021 г., П.Г. е бил хоспитализиран за провеждане на лечение на
исхемичен мозъчен инсулт.
По искане на ищеца, по делото е
допуснато провеждане на съдебно-медицинска експертиза, от приетото заключение,
на която се установява, че на 21.07.2020 г., в резултат на ПТП, П.Г. е получил
контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана и ожулвания в областта на
лявата предмишница. Травматичните увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, като същите отговарят да са получени по начина сочен от
ищеца, а именно – при притискане на левия горен крайник в областта на вратата
на автобус, последващо падане и удар на гръдния кош в подлежащата настилка. В
своята съвкупност, травматичните увреждания са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота, като обичайно отзвучават в рамките на около 3
седмици. Вещото лице е посочило, че обичайно, след преминаване на острия
период, болките постепенно намаляват и функциите на засегнатите анатомични
области – предмишница и гръден кош, се възстановяват без дефицит.
В открито съдебно заседание
експертът заявява, че възрастта
на пострадалия има
значение за периода на възстановяване, като обичайно установените травматични
увреждания отзвучават за около три седмици, като при пациенти в значително по-млада възраст, този период се съкращава.
От приетото заключение на
проведена по делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, се установява
механизмът на настъпване на ПТП. Последният съвпада със сочения от ищеца в
исковата молба – на 21.07.2020 г., около 14,45 ч., пострадалият П.Г. се намирал
на автобусна спирка „Музея“, в непосредствена близост до сградата на Община В..
Същият е възнамерявал да пътува за гр. А.и е чакал автобус №409, като се е
намирал в най-южната част на спирката. В 14,45 ч. е пристигнал автобус №409. В
момента, в който П.Г. опитал да се качи в превозното средство, водачът на
автобуса затворил вратите и потеглил. Пострадалият загубил равновесие, като
успял да удари по стъклото на автобуса за да привлече вниманието на другите
пътници. Бил повлечен от дясната странична част на превозното средство, като се
озовал между борда на автобуса и тротоара. В проведено по делото открито
съдебно заседание, вещото лице потвърждава извода, че инцидентът настъпва
докато пострадалият се опитва да се качи в превозното средство. Вратите са били
отворени, като П.Г. се опитал да стъпи на стъпалото, като точният механизъм на
настъпване на произшествието е установен след проведен разговор на експерта с
пострадалото лице.
В качеството на свидетел е
разпитана М.П.Г. - дъщеря на починалия в хода на процеса ищец – П.Г.Г.. Макар М.Г. да е заместила починалия ищец, на основание чл.227 ГПК и да е станала страна по делото, нейните
показания не губят качеството си на свидетелски показания и следва да бъдат
зачетени /така проф. д-р Ж.С.и колектив - „Българско гражданско процесуално
право“, изд. София, 2012 г., с.287/.
В показанията си дъщерята на
пострадалия сочи, че на 21.07.2020 г., в следобедните часове e узнала за инцидент с баща
ѝ, при който последният пострадал на автобусна спирка, докато се опитвал
да се качи в превозно средство от градския транспорт. Сочи, че тя и родителите
ѝ живеят в съседни апартаменти, поради което имала възможността често да
контактува с тях и да им помага с необходимото. Веднага след като узнала за
случилото се, св. Г. посетила дома на родителите си и намерила баща си в тежко
психическо и физическо състояние. Той треперел, бил уплашен и стресиран;
изпитвал много силни болки, особено в гърдите.
Споделил, че при удара в автобуса, за миг, спрял да диша. Казал, че бил
повлечен от превозното средство и паднал. Св. Г. сочи, че силно се уплашила от
чутото, тъй като нейният баща бил в напреднала възраст и вероятността да
пострада сериозно при падането, била голяма. Обяснил, че поискал да се качи в
автобуса, но шофьорът затворил вратите и го повлякъл, въпреки че го видял,
вследствие на което той паднал между превозното средство и тротоара, и се
ударил много лошо. Наранил лявата си ръка, кръста и главата. Близо до главата
му минало едно от колелата на автобуса, поради което бащата на св. Г. се
уплашил много силно. Свидетелката сочи, че лявата ръка на баща ѝ – от
китката до лакътя, била разцепена, с множество в рани, които кървели. При удара
в автобуса, П.Г. изпитал силни болки в гръдната област, като за момент дишането
му спряло. Физическото му възстановяване било трудно и продължително поради
възрастта му, а и поради това, че имал кървяща язва, която му пречела да приема
обезболяващи лекарства. Св. Г. твърди, че нейният баща не е успял да възстанови
психическото си състояние. Тъй като изпитвал страх да не падне, не смеел да
излиза от дома си. Сочи, че е виждала баща си да седи и да гледа в една точка,
като на нейни въпроси отговарял, че мислел за случилото се. Когато вървял
залитал. Твърди, че преди инцидента бил в много добро физическо и психическо
състояние; бил подвижен и деен човек, членувал в три обществени организации,
посещавал вилата си. След произшествието се залежал за период от поне два-три
месеца, спрял да излиза, зрението му също се влошило. Сочи, че получил хрипове
с белия дроб, като заявява, че според медицински специалисти, с които
разговаряла, това се дължало на залежаването. Макар св. Г. да помагала,
по-голямата част от грижите за баща ѝ била поета от нейната майка, която
също била в силно влошено здравословно състояние.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен
характер – непозволено увреждане. Искът черпи правно основание от разпоредбите
на чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.432,
ал.1 КЗ вр. чл.429, ал.1 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за възстановяването им.
В процесния случай, в тежест на
ищеца, е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и третото лице,
настъпване на застрахователно събитие – ПТП, механизъм на настъпване на същото
и причинно-следствената връзка между ПТП и нанесените щети. По правило, в
хипотезата на гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
Съдът намира, че в процесния
случай са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.432, ал.1 КЗ вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца. Същият
е увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен и което има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В този смисъл той е активно материалноправно легитимиран да
претендира от застрахователя обезщетение за причинените му вреди, а ответното
застрахователно дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции.
Безспорно е, че между „Т.Г.“ КДА,
като собственик на автобус от градския транспорт, рег. № ***** и ответното
застрахователно дружество е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По делото
не се установяват доказателства за наличие на правопогасяващи или
правоизключващи отговорността на застрахователя обстоятелства.
На 21.07.2020 г., по вина на водача
на застрахованото превозно средство настъпва ПТП, при което на ищеца са
нанесени неимуществени вреди. С отговора на исковата молба ответникът не е
въвел възражения срещу сочения механизъм на произшествието и наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на делинквента и
нанесените неимуществени вреди, като съдът намира същите за установени по
безспорен начин, чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
приети експертни заключения. Заявено е бланкетно възражение по отношение на
сочените неимуществени вреди. Следва да
се посочи, че с определяне на конкретен размер на застрахователно обезщетение,
ответникът е признал основателността на искането на пострадалото лице да бъде
обезщетено за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпило
застрахователно събитие с превозно средство, в т.ч., че същото действително е
претърпяло такива вреди.
Спорният въпрос между страните е
по отношение размерът на дължимото обезщетение. На основание чл.386, ал.2 КЗ,
при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Ищецът оценява претърпените вреди на сума
в размер на 6000 лева, докато според ответника, определеното застрахователно
обезщетение в размер на 1200 лева е достатъчна за обезщетяване на същите.
Твърди се и съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на пострадалото лице, но
тъй като това възражение е въведено не само след изтичане срока по чл.131 ГПК,
но и след приключване на съдебното дирене, същото не следва да бъде
анализирано.
За да определи паричния
еквивалент на неимуществените вреди и с оглед необходимостта преценката да бъде
извършена по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да
съобрази установените по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. характер и
степен на увреждането, вредоносните последици, продължителност и интензитет на
същите, възрастта на увредения, здравословното му състояние и др.
Компенсирането на вредите на увреденото лице от вредоносното действие следва да
бъде в пълна степен и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни
към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/,
решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост /така решение
№ 407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и решение №
177/2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
При преценка установените по
делото обстоятелства и въз основа събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и приетите заключения на съдебните експертизи, съдът
намира за установени претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на предизвиканото от виновното поведение на ответника,
пътнотранспортно произшествие. Приетото по делото заключение на СМЕ сочи, че
максималната продължителност на оздравителния период е около три седмици, като
в съдебно заседание е направено уточнението, че при пострадали лица на по-млада
възраст, този срок е по-кратък. По делото са събрани гласни и писмени
доказателства, че периодът на възстановяване при пострадалия е бил по дълъг. От
показанията на св. Г., събраните писмени
доказателства за здравословното състояние на П.Г., в т.ч. и амбулаторен лист от
преглед, проведен на дата 13.08.2020 г. от специалист - гръден хирург, както и
с оглед напредналата възраст на пострадалия, съдът приема, че периодът за
възстановяване на физическото му състояние е бил по-дълъг от посочения от
вещото лице, а именно – около месец и половина - два месеца.
Съдът приема, че при ПТП от 21.07.2020
г., П.Г. е преживял остра стресова реакция. Пътният инцидент е бил неочакван,
внезапен и силно травмиращ. При опит за извършване на обичайно за ежедневието
му действие – използване на превозно средство от градския транспорт, той е
станал участник в пътнотранспортно произшествие, вследствие на което е
претърпял силни физически болки и стрес. Падането на пътното платно, в
изключително тясно пространство, заключено между борда на автобуса и тротоара е
създало пряка опасност за здравето на П.Г., която същият е възприел, но не е
могъл да направи нищо за да се предпази. Описаните травматични увреждания са
във връзка с пътнотранспортното произшествие и същите съответстват по
интензитет на описаните в исковата молба болки и страдания. Вследствие
преживяното, житейски обосновано е да се приеме, че ищецът, в продължителен
период от време, е изпитвал интензивни негативни емоции, свързани с вредните
последици от ПТП.
При преценка установените по
делото обстоятелства, съдът намира, че П.Г. безспорно е претърпял сочените в
исковата молба неимуществени вреди, вследствие пътния инцидент от 21.07.2020
г., но интензитетът на същите не обосновава обезвредата им, чрез заплащане на
обезщетение в претендирания размер. Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица, в съответствие с
установените по делото изпитани от ищеца негативни емоционални преживявания,
търпени болки, страдания и неудобства в ежедневието, съдът определя по
справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева. До този
размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над 3500
лева до претендираните 4000 лева, заявени като частична претенция от иск в
пълен размер на 6000 лева, същият е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Ответникът дължи и законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане на задължението.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски по делото. Ответникът въвежда възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като намира, че
същото следва да намалено до минималния размер предвиден с Наредба №1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При данни, че
цената на иска е над 1000 лева, то размерът на адвокатското възнаграждение
следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес от 1000 лева до 5000 лева, възнаграждението е в размер на 300 лева + 7%
за горницата над 1000 лева. Изплатеното в полза на процесуалния представител на
ищеца, адвокатско възнаграждение /510 лева/ е в размер много близък до
минималния посочен в Наредбата /475 лева/, като в хода на процеса,
първоначалният ищец е заместен от своите наследници, като упълномощеният
процесуален представител вече е представлявал не едно, а две лица. По делото са
проведени повече от две съдебни заседания, като с оглед това обстоятелство,
както и при горните доводи, съдът намира, че въведеното възражение за
прекомерност е неоснователно. Ищецът представя списък на разноски по чл. 80 ГПК, от който се установява, че сторените разноски по делото са в общ размер на
1070 лева. Същите следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Съобразно отхвърлената част от
иска и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски в размер
на 62,50 лева, но доколкото доказателство за извършването на такива е представено
едва с писмената защита, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Съгласно мотивите по т.11 от ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС, представянето на писмена защита, така както
е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т.е.
да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правени искания,
с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо
които противната страна не може да ангажира становище. Следователно с писмената
защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на
разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за
разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също
като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция. В този смисъл и определение №60207/03.06.2021 г. по
ч.гр.д. №1747/2021 г. на ВКС, IV г.о., според което, най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, страната може и
следва, не само да направи претенцията си за разноски, а и да представи
доказателствата си за извършването им, като това не може да стане по-късно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, заместен в процеса, на основание чл.227 ГПК, от наследниците си по закон: Н.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и М.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от П.Г.Г. неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства, вследствие непозволено увреждане
от ПТП, настъпило на дата 21.07.2020 г., в гр. В., по вина на водача на автобус
от градския транспорт на гр. В. рег. № В 6124 НР, застрахован при ответника по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна
полица BG/22/120001155419 от 29.04.2020 г., със срок на валидност от 00.00 ч.
на 01.05.2020 г. до 23,59 ч. на 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2021 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3500 лева до
претендираните 4000 лева, заявени като частична претенция от иск в пълен размер
на 6000 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, заместен в процеса, на основание чл.227 ГПК, от наследниците си
по закон: Н.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и М.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1070 лева, представляваща сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: