Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 18.04.2019 г.
гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на осемнадесети март две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
2309 по описа за 2018 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 422 вр.чл. 415 от ГПК във
връзка с чл.9 от ЗПК, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че между “Изи Асет Мениджмънт” АД
и ответника В.А.И. е сключен договор за паричен заем № 2625093 от 23.08.2016
г., по силата на който на същия е предоставена сумата от 800 лева, а той се е
задължил да я върне в срок до 01.03.2017 г., на 27 седмични погасителни вноски
от 32.93 лева всяка, в които е включена главница и договорна лихва.
Ответникът не е изпълнил задължението си по договора за връщане на посочените
суми в уговорения срок, освен това не е изпълнил задължението си да представи
на кредитора исканото обезпечение в тридневен срок от сключването на договора,
поради което дължи и неустойка в размер на 474 лева. От последната падежна дата
– ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение в размер на
118.72 лева за периода до датата на подаване на заявлението. С договор за цесия
от 16.10.2010 г. и приложение към него от 01.04.2017 г. вземанията са
прехвърлени на ищеца, за което длъжникът не е уведомен. За събирането им е
издадена заповед за изпълнение № 757/06.07.2018 г. по ч.гр.дело № 1506/2018 г.,
срещу нея не е подадено възражение, а същата е връчена при условията на чл.47
ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи следните суми: 746.25 лв.
неизплатена главница по договора, 77 лв. представляваща договорна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 01.03.2017 г.,
474 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение от
14.09.2016 г. до 01.03.2017 г., 45 лв. представляваща такса разходи и 118.72
лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски, както и
тези, извършени в заповедното производство.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника В.А.И.. Постъпил е
отговор от назначения ОП на ответника – адвокат Е.В., които оспорва иска. Същия
заявява, че искът е предявен от дружество с посочен ЕИК, при справка в
търговския регистър е установено, че дружеството което се идентифицира с него е
„заличен търговец“ – което го прави недопустим. Твърди, че не е налице
облигационна връзка м/у ищеца и ответника. Заявява, че не са налице
доказателства, че въз основа на сключения договор заемодателя е изпълнил
задължението си да предостави на заемателя парична сума в размер на 800 лв., за
да възникни задължения за същата за връщане на сумата. Възразява, че договора
за цесия е с дата 16.11.2010 г., а договора за паричен заем е от 23.08.2016 г.,
поради което договор за цесия е нищожен – поради липса на предмет. А неопределяемостта
на прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на цесията. Заявява,
че цесията не е породила действие по отношение на длъжника/ответника, тъй като
не са изпълнени указанията по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Твърди, че е налице
недействителност на клаузите по договора за паричен заем, касаещи: надбавки,
добавки, лихви, такси и неустойки, на която нищожност се позовава и прави
възражения в този смисъл. Счита, че е налице
нищожност на целия рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
– тъй като в същия не се съдържа продажна цена. Такава не е определена и в
приложението, което е неразделна част от договора. Оспорва представеното по
делото приложение № 1/01.04.2017 г. – което не е в цялост. Заявява, че договора
е сключен за заемателя от лицето Соня Томова Коджаманова, без да е ясно дали
това лице е представител на цедента. Не ангажира доказателства, няма
доказателствени искания.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1506/2018 г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено Верка А.И. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД описаните в исковата молба суми. Препис от същата е връчен на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, а настоящият иск е предявен в
предвидения едномесечен срок от съобщаване на това обстоятелство на заявителя,
поради което е допустим.
От заключението на вещото лице М.А., по
допусната и приета по делото ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно
изготвена се установява, че договор за паричен заем № 2625093 от 23.08.2016 г.,
към датата на цесията – 01.04.2017 г. и датата на изготвяне на експертизата са
извършени плащания в размер, подробно описан в раздел ІІІ на заключението. Към
„Изи Асен Мениджмънт“ АД – 103.78 лв., с която сума са погасени по пера,
задължения по договора в размер на: неустойка за неизпълнение 37.92 лв.,
договорна лихва 12.11 лв. и главница 53.75 лв. След датата на цесията няма
плащания по договора за заем. Размерът на лихвата за забава, в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2016 г. до 03.07.2018 г. е 118.72 лв.
Съгласно счетоводни документи, задължението по договора, към датата на
експертизата от В.И., съгласно клаузите на същия е: главница 746.25 лв.,
договорна лихва 77 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 01.03.2017 г., такса
разходи по събиране 45 лв., неустойка 474 лв. за периода от 14.09.2016 г. до
01.03.2017 г., лихва за забава 118.72 лв. за периода от 15.09.2016 г. до
03.07.2018 г. – или общо 1460.97 лева.
Не е спорно между
страните, че между “Изи Асет
Мениджмънт” АД и ответника е сключен договор за паричен заем № 2625093 от
23.08.2016 г., по силата на който на Верка И. е предоставена сумата от 800
лева, а тя се е задължил да я върне в срок до 01.03.2017 г., на 27 седмични
погасителни вноски от 32.93 лева всяка, в които е включена главница и
договорна лихва, както и че заемателят се е задължил в тридневен срок от
подписване на договора да предостави обезпечение, но не е направил това. С
подписването на договора страните са уговорили, че заемателят
удостоверява, че е получил от
заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадената, съответно получена заемна сума. В последствие
вземането по договора е прехвърлено чрез цесия от “Изи Асет Мениджмънт” АД на
ищеца, поради което е налице облигационна връзка между ищеца и ответника.
Ответникът не
твърди и не сочи доказателства, че е изпълнил изцяло поетите с него задължения
за връщане на главницата и за заплащане на уговорената договорна лихва, като не
оспорва и размер на дължимите за това суми.
Възражението на
ответника, че искът е предявен от несъществуващ правен субект е неоснователен,
тъй като е налице преобразуване на дружеството ищец „АСВ“ АД /понастоящем „АСВ“
ЕАД/, ЕИК *********, които е правоприемник на „АСВ“ ЕООД, ЕИК *********.
Възражението на ответника,
че договора за цесия е с дата 16.11.2010 г., договора за паричен заем е от
23.08.2016 г., поради което договор за цесия е нищожен – поради липса на
предмет също е неоснователно. От представените доказателства се установява, че
договора за цесия е сключен на 16.11.2010 г., но в последствие е сключено
приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
01.04.2017 г. – въз основа на които вземанията на „Изи Асен Мениджмънт“ АД –
произтичащи от договор за паричен заем № 2625093 от 23.08.2016 г. е прехвърлено
в собственост на ищеца с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви. Приложението индивидуализира прехвърленото задължение по посочения
договор за цесия, към делото е приложена страница показваща поредността на
задължението, предмета на договора, № на кредита, лични данни на заемателя,
данни за заемодателя, параметрите на кредита, а цената на сделката не е предмет
на задължението.
Възражението на
ответника за липсата на материалноправна легитимация на ищеца, поради липса на
уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането също е неоснователно. От представения по делото рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), се установява, че ищецът е придобил
вземанията на заемодателя срещу ответника, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. В същия се съдържа и упълномощаване цесионерът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземането. Уведомлението за извършено прехвърляне на вземането е приложено към
исковата молба и същото е изпратено на ответника, ведно с исковата молба, и
съответно е получено от същия. Ето защо съдът счита, че е налице валидно
прехвърляне на вземанията, съгласно клаузите на сключения рамков договор за
цесия. Възраженията на ответника против пораждане на правните последици на
договора за цесия спрямо задълженията по заема, са неоснователни, по следните
съображения:
В съответствие с разпоредбата
на чл.26, ал.1 ЗПК, с договора за потребителски кредит е предвидена
възможността кредиторът да прехвърли вземането си по договора за потребителски
кредит на трето лице. Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016
г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д.
№ 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/
24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./ установеното в
чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на
вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника
за прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и
съобщението, извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията
му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се касае за лично и незаместимо
действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник, като в този случай представителната власт възниква по
волята на представлявания – цедента, и обемът й се определя според това, което
упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като
фактическо действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина и формата, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то уведомление за прехвърляне на вземания, подписано
от цесионера, но не в качеството му на цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно
получено от длъжника в рамките на съдебно производство по предявен иск за
прехвърлянето вземане, е допустимо и следва да се зачетат правните последици,
които произтичат от достигането му до длъжника. Изходящото от цедента /в т.ч.
чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие, на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК, включително и в рамките на производство по иск с правно основание по чл.
422 ГПК, с оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2016 г., по т. д . № 4/
2014 г., на ОСТГК на ВКС.
На следващо място следва да се
отбележи, че уведомяването на длъжника от цедента за цесията има значение
единствено за редовността на извършеното плащане от страна на длъжника на
стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и за редовността на прехвърлените
права. Преди да бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да погаси
задължението си чрез плащане на стария кредитор. При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е
налице валидно съобщаване на цесията,
същата е произвела действие, считано от датата на получаване на исковата молба
с доказателствата към нея, сред които е уведомлението за прехвърляне на
вземания, както и пълномощното, по силата на което ищецът е упълномощен в
качеството на пълномощник на цедента да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания, инкорпорирано в сключения рамков договор от 01.04.2017
г. Ето защо, в настоящия случай съдът
приема, че съобщаването на цесията по смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД за прехвърлянето
на вземането е извършено, чрез връчване на исковата молба с приложенията към
нея, вкл. и с уведомление за прехвърляне на вземането. Поради това и второто
възражение на ответника е неоснователно.
На следващо място, в настоящия случай ответникът
не твърди и не сочи доказателства да е изплатил процесното задължение нито на
стария, нито на новия кредитор.
По възражението за
недействителност/нищожност на клаузите по договора за паричен заем, касаещи: надбавки,
добавки, лихви, такси и неустойки: по уговорката за заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. В
чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения – две физически лица или банкова гаранция. На
първо място следва да се отбележи, че нито едното, нито другото съставлява
обезпечение само по себе си по смисъла на закона. В първата хипотеза вероятно
се има предвид поръчителство, което е договор между кредитора и трето лице,
което отговаря за изпълнение на задълженията на длъжника. Поради това няма как
заемателят да носи отговорност за сключването или не на такъв договор. Сключването
на договор за банкова гаранция по принцип зависи от волята на ответника, но той
не съставлява обезпечение на вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в
глава VІІ от ЗЗД. Поради това съдът намира, че направеното възражение е
основателно и уговорката за заплащане на неустойка е нищожна, а останалите не
са нищожни.
По изложените
съображения и доколкото не е спорно между страните, че вземанията, произтичащи
от описания договор, са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 16.11.2010 г.
и приложение към него от 01.04.2017 г., предявеният иск е частично основателен,
като следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
746.25 лева главница, 77 лева договорна лихва за периода от 14.09.2016 г. до
01.03.2017 г., 45 лева такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения
и 118.72 лева, обезщетение за забава за периода от 15.09.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното заплащане на задължението. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 474 лева, съставляваща неустойка за периода от 14.09.2016 г. до
01.03.2017 г.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, направени в настоящото и в
заповедното производство, по съразмерност. Или от общо направените в разноски
от 79.22 лева в заповедното и от 940.74 лева в настоящото производство,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на отевтника съответно 53.52 лева
/по заповедното производство/ и 635.52 лева /по исковото производство/.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.А.И., ЕГН ********** ***, дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова
Станчева - Изпълнителен
директор, сумата от 746.25
лева (седемстотин четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща главница, сумата от 77
лева (седемдесет и седем), представляваща договорна лихва за периода от
14.09.2016 г. до 01.03.2017 г., сумата от 45
лева (четиридесет и пет), представляваща такса разходи за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения, дължими по договор за паричен заем № 2625093
от 23.08.2016 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно с обезщетение за
забава в размер на 118.72 лева (сто
и осемнадесет лева и седемдесет и две стотинки) за периода от 15.09.2016г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2018 г., и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение № 757 от 06.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 1506/2018 г.
по описа на Асеновградския РС,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване на
установено, че В.А.И., ЕГН ********** ***, дължи на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева – Изпълнителен директор, сумата от 474 лева
(четиристотин седемдесет и четири), представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 14.09.2016 г. до 01.03.2017 г., дължима по
договор за паричен заем № 2625093 от 23.08.2016 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, за събиране на която е издадена заповед за изпълнение № 757 от
06.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 1506/2018 г. по описа на Асеновградския РС
ОСЪЖДА В.А.И., ЕГН **********
***, да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Николина Тодорова Станчева - изпълнителен
директор, сумата от 53.52 лева
(петдесет и три лева и петдесет и две стотинки), направени по заповедното производство
разноски и сумата от 635.52 лева
(шестотин тридесет и пет лева и петдесет и две стотинки), направени по
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: