Р Е Ш Е Н И
Е № 313
Гр. Сливен, 17.01.2023 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора ………………………
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно
дело № 245 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
и чл. 220 от Закона за митниците.
Образувано е по жалба от „Атрон
груп“ ЕООД гр. Сливен, представлявано от у. Н.А. срещу Решение № 32-184966/07.06.2022 г. на Директор на ТД Митница
Бургас, с което: 1. На основание чл. 70 § 1 във вр. с чл. 71
§ 1, буква д), подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е
определена митническата стойност на стоката, поставена под режим
допускане за свободно обращение с МД 21BG001008032682R1/19.03.2021
г. в размер на 5 642,87 лева; 2. На основание чл. 77 § 1 буква а) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоката от МД с MRN 21BG001008032682R1/19.03.2021г.,
поставена под режим допускане за свободно обращение възниква вносно митническо
задължение; Датата на възникване на митническото задължение, съгласно
разпоредбата на чл. 77 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е 19.03.2021 г.,
която е датата на приемане на МД с MRN 21BG001008032682R1/19.03.2021 г.; 3.
На основание чл. 85 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено вносно
митническо задължение за стоката, поставена под режим допускане за свободно
обращение с МД с MRN 21BG001008032682R1/19.03.2021 г. в размер на 564,29 лева; 4.
На основание чл. 55 ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по
смисъла на чл. 16 ал. 1 от ЗДДС в размер на 6 407,16 лева; 5. На основание
чл. 54 ал. 1 от ЗДДС на датата 19.03.2021 г. е определено възникване на
митническо задължение и задължение за ДДС; 6. На основание чл. 66 ал. 1 т. 2 и
чл. 67 ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС за стоката, поставена под
режим допускане за свободно обращение с МД с MRN МД 21BG001008032682R1/19.03.2021г.
в размер на 1 281,43 лв.; 7. На основание чл. 105 § 3 и § 4 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. за стоката, поставена под режим допускане до свободно
обращение с МД с MRN МД 21BG001008032682R1/19.03.2021г. е определено за
вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 336,52 лева и ДДС за
досъбиране 740,33 лева; 8. На основание чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. и чл. 83 ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. „Атрон груп“
ЕООД е определен като длъжник за заплащане на вносно мито в размер на 336,52
лв. и ДДС в размер на 740,33 лв.; 9. На основание чл. 19б ал. 3 от ЗМ е
определен десетдневен срок от уведомяването на длъжника „Атрон
груп“ ЕООД за заплащане на сумите по т. 8, считано от
датата на връчване на настоящото решение; 10. На основание чл. 108 § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 19б ал. 1 от ЗМ датата на връчване на
решението се счита за дата на уведомяване на длъжника; 11. На основание чл. 114
§ 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл.
114 § 2 от Регламента е определена дължима лихва за забава върху дължимите
вземания, считано от датата на възникване на митническото задължение – 19.03.2021
г.; 12. На основание чл. 114 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 59 ал. 2
от ЗДДС, във вр. с чл. 114 § 2 от Регламента и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е
определена дължима лихва за забава за размера на дължимите вземания, неплатени
в срока по т. 9 от решението и установените за досъбиране вземания в общ размер
на 1 076,85 лв. за вносно мито и
ДДС е постановено да бъдат внесени по конкретно посочена сметка на Агенция
„Митници“.
В жалбата си оспорващият излага доводи за
материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт.
Счита, че не е налице основание за повторно определяне на митническата стойност
на автомобила. Определянето на митническата стойност се осъществявало от
митническите органи на база приемане на декларираните за нея елементи. Съгласно
изискванията на чл. 145 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 г.
фактура, като придружаващ документ била представена от дружеството към
процесната МД, като декларираната цена била на база тази фактура. Още към
датата на приемане на митническата декларация на основание чл. 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. митническите органи определили митническата стойност, като към
този момент не са възникнали основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена.
Незаконосъобразно било същите митнически органи при прилагане на същата правна
норма да установяват повторно вече установената от тях митническа стойност.
Обжалваното решение било и немотивирано. Информацията от уебсайт не била част
от митническите информационни системи и данните не били събрани по законоустановения
ред. В акта липсвала информацията да е получена по реда на чл. 5 ал. 1 от ЗМ,
във вр. с чл. 36 ал. 7 от АПК. Посоченият уебсайт бил
ненадежден източник на информация и информацията в същия била недостоверна, което
се сочело и в Общите условия на този сайт. Счита, че митническите органи не са
компетентни да определят ценообразуването при сделки между частни лица и
съдържащите се в Решението изводи в тази насока били в противоречие с
принципите на свободна пазарна търговия. В Buyer Receipt № 16109071 освен
посочената цена от 1000 щ.д. не се сочела останала за доплащане сума. От мотивите
на Решението ставало ясно, че се разглежда продажба по данни от интернет
пространството, за която няма данни за купувач, както и данни за
идентификационен номер на талона на автомобила. Оспореният акт противоречал и
на съдебната практика на СЕС досежно приложимостта на вторичните методи за
определяне на митническата стойност на стоката. Моли съда да отмени атакувания
административен акт.
В с.з. дружеството – жалбоподател се представлява
от надлежно упълномощен адв. Р. В. ***, която поддържа жалбата. Моли съда за
отмяна на оспореното решение, с претенция за разноските в производството.
В с.з. административният орган се
представлява от надлежно упълномощен гл. юрисконсулт М. Л., който оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Излага подробни съображения за
законосъобразността на акта. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендирания от
оспорващия адвокатски хонорар.
Въз основа на всички събрани по делото писмени
доказателства, в т.ч. представената в цялост административна преписка, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 19.03.2021
г. в МБ Свободна зона Бургас център е приета МД с MRN 21BG001008032682R1/19.03.2021г. с вносител в ел. д.
3/15 и декларатор в ел.д. 3/18 „Атрон груп“ ЕООД пряк представител в ел.д. 3/19 и ел.д. 3/21
"Мирамар“ ООД, за режим допускане за свободно обращение на стока с
описание в ел.д. № 6/8: „УПОТРЕБЯВАН ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ – КАТАСТРОФИРАЛ;
МАРКА: BMW МОДЕЛ: 320 ТИП:320, ПЪРВА РЕГ:01.01.2014 ЦВЯТ: 0, Р.ОБЕМ:2000, Д-ТЕЛ: НЯМА ДАННИ, ШАСИ: *****. За стоката било
посочено: в ел.д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – САЩ; в ел.д. №
4/1 „Условие на доставка“ –FOB Франко борд; в ел.д. № 6/14 „Код на стоката-код по
Комбинираната номенклатура“ № 6/15 „Код на стоката – код по ТАРИК -8703 23 90
00; в ел.д. № 4/16 „Метод на определяне на стойността“ – „1 – Договорна
стойност на внасяните стоки -чл. 70 от Кодекса“; в ел.д. № 4/14 „Цена на
стоката“ – 1000,00; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – USD; Към МД били
приложени BUYER RECEIPT № 16109071/03.12.2020 г.,
издадена от 999-CORPPORATE, коносамент № IМР/0167/01/20 L3, SALVAGE CERTIFICATE № 90300147451 от 16.11.2020 г., търговска фактура №
47636/17.03.2021 г., издадена от Freeline LTD.
Съобразно декларираните данни, към датата на
приемане на МД (19.03.2021 г.) размерът на митническата стойност за стоката е
определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
на база договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното
условие на доставка „FOB Франко борд“
и към митническата декларация е приложена фактура № **********/17.03.2021 г., издадена
от Freeline LTD. Митническата стойност за стоката, определена на
база декларираните за нея елементи с BUYER RECEIPT № 16109071/03.12.2020 г. (л. 72), е 1 000,00 щ. д. – цена на автомобила
по приложената фактура, а общата митническа стойност 2 277,74 лв.
Определеното и взето под отчет мито е в размер на 227,77 лв., а ДДС – 541,10
лв., изчислени съобразно митническата стойност и съответната данъчна
основа. Между страните няма спор, че посочените суми са платени.
С докладна записка рег. № 32-182234/03.06.2022 г. (л.
30) на Началник МБ СЗ Бургас Директорът на Митница Бургас бил уведомен, че на
основание Заповед № ЗТД-1000-451/06.07.2021 г. (л. 115) и във връзка с
извършване на последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ на стоката от МД с MRN: 21BG001008032682R1/19.03.2021г.
въз основа на заповед № ЗТД-1000-451/06.07.2021г. са възникнали основателни
съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на
митническата стойност.
В тази връзка с писмо рег. № 32-281438/02.09.2021
г. (л. 63) „Атрон груп“
ЕООД било уведомено, че във връзка с извършване на последващ контрол на
основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84 ал. 1
т. 1 от ЗМ на стоката от МД с MRN: 21BG001008032682R1/19.03.2021г. е
необходимо да предостави допълнителни доказателства в потвърждение на декларираната
цена, документи относно извършените плащания към доставчика, както и други
данни, сведения и информация, удостоверяващи цената по сделката, извлечения от
хронологичен счетоводен регистър, първични счетоводни документи и др.
С Писмо вх.
№ 32-294668/16.09.2021 г. (л. 49) дружеството, чрез своя представляващ
представило документи, относими към запитването
– изходящ валутен превод от 03.12.2020 г. за сума от 1 000 щ.д. с левова
равностойност 1 641,80 лв. с посочено основание фактура (buyer ID 471703), цитираната фактура, фактура/INVOICE № 47636/17.03.2021 г. с издател „Фрийлайн“ ООД за сума 855,99 лв. за организиране на
международен транспорт и терминални разходи, извлечение от сметка 503 – дебитни
и кредитни записвания на дружеството, извлечение от сметка 3042 за 03.12.2020
г. и за период 01.01.2021 г. –
19.03.2021 г., както и процесната митническа декларация.
Със Съобщение рег. № 32-135868/27.04.2022 г. (л.
42) Директорът на ТД Митница Бургас уведомил „Атрон груп“ ЕООД, че в изпълнение на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза предстои издаване на Решение на
Директора на ТД Митница Бургас, с което се определя нов размер на митническата
стойност за стоката по МД с MRN 21BG001008032682R1/19.03.2021г. В
съобщението били посочени мотивите, на които ще се основава решението, а
именно: описание на данните от митническата декларация и приложените към същата
документи, данни от извършена последваща проверка, при която е анализирана
налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN
(номер на шаси), като е посочено, че съгласно информация от ел. страница: https:
//autoauctions.io/, на 02.12.2020 г. автомобил със същия VIN е
продаден на цена от 3075 USD с продавач посочен State Farm
Mutual Automobile Insurance
Cоmpanу; в приложения към МД Salvage sertificate № 90300147451 от 16.11.2020 г. за същия автомобил
като собственик бил посочен S. F. M.A. I. C., без да е отразен следващ купувач; съдържанието
на Buyer Receipt предполагало, че вероятно е осъществена продажба,
но липсвали доказателства в тази насока и същият не можел да послужи за
митнически цели; От самия Buyer Receipt
№ 16218217/29.12.2020 г. ставало ясно, че сумата от 1000 щ.д. е частично
плащане за автомобил с VIN *****; установена била и идентичност между посочените
данни за изминати километри в удостоверението за претърпяло щета транспортно
средство и информацията от проведения аукцион;
автомобилът бил натоварен в пристанище Лос Анжелис, САЩ. Във връзка с така
изложеното митническия орган приел, че продажната цена в размер на 3075,00 щ.д.
е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за
износ и следва да послужи за определяне на неговата митническа стойност, с
прибавяне на транспортните разходи; митническата стойност следвало да се
определи в размер на 5642,87 лв., съобразно намерената в сайта www.autoauctions.io такава от
4 986,88 лв., увеличена с транспортни разходи в размер на 655,99 лв. При
така възприетото следвало да се определят и нови размери на мито и ДДС
съответно – 564,29 лв. и 1 281,43 лв., с дата на възникване на
митническото задължение 19.03.2021 г. и установени размери на двете задължения
за вземане под отчет и досъбиране: мито от 336,52 лв. и ДДС от 740,33 лв., или
общ размер на задължението 1 076,85 лв. Дружеството било уведомено, че в
30 – дневен срок от датата на получаване на съобщението може да изрази
становище.
Съобщение рег. № 32-135868/27.04.2022 г. било
връчено на „Атрон груп“
ЕООД с известие за доставяне на 29.04.2022 г. (л. 52).
В отговор на същото „Атрон груп“ ЕООД депозирало
Становище вх. № 32-174288/30.05.2022 г. (л. 36), в което посочил, че е закупил
автомобила с фактура BUYER RECEIPT №
16109071/03.12.2020 г за сумата от 1 000 щ. д. и изразил съмнение относно
легитимността на сайта autoauctions.io с твърдение, че информацията в него не е част от информацията,
налична при митническите органи, като оспорил достоверността на информацията, публикувана в този сайт.
При пълно възприемане и възпроизвеждане на
фактическите и правни констатации, съдържащи се в Съобщение рег. № 32-135868/27.04.2022
г. Директорът на ТД Митница Бургас издал процесното Решение № 32-184966/07.06.2022
г., с което 1. На основание чл. 70 § 1 във вр. с чл.
71 § 1, буква д), подбуква i) от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. е определена митническата
стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД
21BG001008032682R1/19.03.2021 г. в размер на 5 642,87 лева; 2. На основание чл.
77 § 1 буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоката от МД с MRN
21BG001008032682R1/19.03.2021г., поставена под режим допускане за свободно
обращение възниква вносно митническо задължение; Датата на възникване на
митническото задължение, съгласно разпоредбата на чл. 77 § 2 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. е 19.03.2021 г., която е датата на приемане на МД с MRN 21BG001008032682R1/19.03.2021 г.; 3. На
основание чл. 85 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено вносно
митническо задължение за стоката, поставена под режим допускане за свободно
обращение с МД с MRN 21BG001008032682R1/19.03.2021 г. в размер на 564,29 лева;
4. На основание чл. 55 ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по
смисъла на чл. 16 ал. 1 от ЗДДС в размер на 6 407,16 лева; 5. На основание чл.
54 ал. 1 от ЗДДС на датата 19.03.2021 г. е определено възникване на митническо
задължение и задължение за ДДС; 6. На основание чл. 66 ал. 1 т. 2 и чл. 67 ал.
1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС за стоката, поставена под режим
допускане за свободно обращение с МД с MRN МД 21BG001008032682R1/19.03.2021г. в
размер на 1 281,43 лв.; 7. На основание чл. 105 § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. за стоката, поставена под режим допускане до свободно обращение с
МД с MRN МД 21BG001008032682R1/19.03.2021г. е определено за вземане под отчет и
досъбиране вносно мито в размер на 336,52 лева и ДДС за досъбиране 740,33 лева;
8. На основание чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83 ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. „Атрон груп“
ЕООД е определен като длъжник за заплащане на вносно мито в размер на 336,52
лв. и ДДС в размер на 740,33 лв.; 9. На основание чл. 19б ал. 3 от ЗМ е
определен десетдневен срок от уведомяването на длъжника „Арон
груп“ ЕООД за заплащане на сумите по т. 8, считано от
датата на връчване на настоящото решение; 10. На основание чл. 108 § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 19б ал. 1 от ЗМ датата на връчване на
решението се счита за дата на уведомяване на длъжника; 11. На основание чл. 114
§ 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114 § 2 от Регламента е определена дължима лихва
за забава върху дължимите вземания, считано от датата на възникване на
митническото задължение – 19.03.2021 г.; 12. На основание чл. 114 § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, във вр.
с чл. 114 § 2 от Регламента и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е определена дължима лихва за
забава за размера на дължимите вземания, неплатени в срока по т. 9 от решението
и установените за досъбиране вземания в общ размер на 1 076,85 лв. за вносно мито и ДДС е постановено да
бъдат внесени по конкретно посочена сметка на Агенция „Митници“.
Решението било връчено на адресата „Атрон груп“ ЕООД на 08.06.2022 г.,
като жалбата срещу същото е постъпила пред настоящия съд на 20.06.2022 г.
по електронен път.
В хода на съдебното производство от административният
орган и от оспорващото дружество са представени в официален превод на български
език приобщените писмени доказателства.
Представени са доказателства за основанието,
послужило за извършване на последващ контрол
на митнически декларации за деклариране на автомобили , изпратени от САЩ.
Приобщено е и електронно писмо от представител на Autoauctions.io от 14.12.2021 г.
с адресат Глобал Ауто Ексчейндж
и заинтересовани лица, съгласно чието съдържание, уебсайтът е създаден да
рекламира и създава трафик, информацията не се актуализира, не се гарантира
нейната вярност и не следва същата да се ползва като сравнение или база данни; ОтоОкшънс.ИО не е свързана по никакъв начин с IAAI или Copart Inc., не са
партньори, нито дъщерни дружества, не са търговци на автомобили, износители на
такива, нито логистична компания (л. 106). Според приложената към МД Разписка
на купувача (Buyer Receipt) № 16109071/03.12.2020 г., купувач на процесния
автомобил с описаната по – горе идентификация е „Атрон
груп“ ЕООД, а описаната цена е 1000 щ.д., посочена и
като обща сума за плащане, като в графа „Плащане останала дължима сума“ липсва
реквизит. В същата е посочен Сертификат за пре –
продажба # *****. В представената разпечатка от www.autoauctions.io се съдържа снимка
на автомобил с надпис „Продадено“ – автомобил 2014 BMW 3-series
320I XDRIVE,
продавач: застрахователна компания, продадено за: 3 075 щ.д.
По делото са назначени, изслушани и приети първоначална
съдебно – счетоводна експертиза и повторна такава, извършени от вещи лица с
необходимата специалност. Съгласно заключението на първоначалната, оспорена от
административния орган експертиза, платената цена от дружеството за процесния
автомобил по разписка № 16109071/03.12.2020 г., приложена към МД с MRN 21BG001008032682R1/19.03.2021г., е в размер на
1 000,00 щатски долара, като сумата по доставката е платена изцяло на
03.12.2020 г. с нареден превод с референтен номер FT20338819471130
в
размер на 1 641,80 лева (1000 щ.д.) в полза на IAA BUYERS WIRES по сметка № ********** BOUFAUS3N в BANK OF AMERICA с основание на плащането STOCK
NUMBER BUYER ID471703, като
получателят на превода е посредническа интернет платформа, чрез която е
осъществена сделката и връзката между продавач и купувач. Според заключението,
това се установява от банково извлечение от сметката на дружеството в *** АД и
нареждане за изходящ валутен превод. От извършена справка в счетоводството на „Атрон груп“ ООД експертът
заключава, че стойността на закупения автомобил по процесната митническа
декларация в размер на 1000,00 щатски долара по курс 1,63422 с левова
равностойност 1 634,22 лв. е отчетена по дебита на счетоводна сметка 3042
– Стоки (за отчитане на закупените стоки) партида „BMW 3- *****“ със счетоводна
статия № 1980/03.12.2020 г. Към същата партида в стойността на закупения
автомобил са добавени и съпътстващите разходи в размер на 855,99 лв., както и
начисленото с процесната МД мито в размер на 227,77 лв., със счетоводни статии
№ 376/17.03.2021 г. и 379/19.03.2021 г. Извършеното плащане на 03.12.2020 г. от
разплащателната сметка на дружеството в *** АД в размер на 1 000 щ.д. с
левова равностойност 1 641,80 лв. е намерило счетоводно изражение по
кредита на сметка 503- Разплащателна сметка със счетоводна статия № 1875 от
03.12.2020 г. с описание „плащане по фактура 16109071“. Съгласно експертното
заключение, с приложената към МД Разписка за купувача с № 16109071/03.12.2020
г., издадена от платформата за покупко – продажба на
автомобили IAA, чрез която се извършва сделката и плащането е
документирана покупко – продажбата на процесния
автомобил между доставчика Darlene S с адрес 111-North Holliwood, 7245
Laurel Canyon Blvd, Los Angeles, CA, USA и получател „Атрон Груп“
ЕООД, Сливен с VIN BG*****. В разписката е посочен код на купувача „Атрон Груп“ ЕООД над името 471703 и посочен номер на
артикула (Stock No) 28413638. От разписката става ясно, че „Атрон Груп“ ЕООД закупува процесния автомобил от посочения
доставчик, чрез платформата IAA и е заплатил за него цена от 1000,00 щатски
долара.
Според
заключението на повторната съдебно – счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като извършена компетентно, безпристрастно и съответна на останалия,
събран по делото доказателствен материал, за целите на нейното изготвяне са
извършени преглед и анализ на приложените по делото книжа и документи, както и
на такива в счетоводството на дружеството. Съгласно експертизата, реално
платената цена от „Атрон Груп“ ЕООД за доставка на
употребяван автомобил БМВ – 3-та серия с рама № ***** е 1000 USD.
На 03.12.2020 г. е извършен превод от разплащателната сметка на дружеството в ***
АД към IAA BUYERS WIRES на стойност 1000 щ.д. по курс на банката 1,6418 =
1641,80 лв. за поръчка № 28413638. В счетоводството на дружеството е съставена
следната счетоводна статия за плащането: Дт сметка 401 Доставчици – 1634,22 лв., Дт сметка 624 Разходи за валутни курсове – 7,58 лв., Кт
сметка 503 Разплащателна сметка – 1641,80 лв., т.е. отразено е плащането към
доставчика IAA BUYERS WIRES, отразена е и
валутната разлика, намалена е банковата сметка със сумата. За покупката
е издадена фактура № 16109071/3.12.2020 г. за БМВ 3-та серия с рама № *****, като автомобилът е заведен в
счетоводството на дружеството като е дебитирана сметка 304/2 Стоки партида BMW 3- ***** със сумата
1634,22 лв. На 19.03.2021 г. е деклариран процесният внос, като в
счетоводството на дружеството през месец март 2021 г. са взети операции за
начисляване на разходите по автомобила (в които са включени транспортните
разходи, заплатено мито и ДДС) и отчетната стойност към 19.03.2021 г. по
партидата на същия вече е 2717,98 лв. (1634,22 лв. + 855,99 лв. +
227,77 лв.). Съгласно експертното заключение, вещото лице е разгледало
движението по банковата сметка на „Атрон Груп“ ЕООД
за месеците ноември и декември 2020 г. и януари 2021 г., при което е установило
няколко извършени превода към IAA BUYERS WIRES. Като резултат от проверката на
документите за всяка от тези сделки вещото лице заключава, че на 12.11.2020 г.,
26.11.2020 г., 14.12.2020 г. и 29.12.2020 г. дружеството е извършвало покупки
на различни от процесния автомобили на различни стойности, заведени по сметка
304 Стоки. За сделката на 29.12.2020 г. плащането е извършено на две части,
като на 01.02.2021 г. е извършено доплащането. През м. януари 2021 г. от
банковата сметка на дружеството няма извършени плащания към IAA BUYERS WIRES.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото годни писмени доказателства. Съдът
кредитира и заключението на вещото лице, тъй като няма основание да се съмнява
в неговата компетентност и безпристрастност. Въз основа на доказателствата
съдът формира следните изводи от правно естество:
Обжалваното решение представлява акт по смисъла на
чл. 19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220 ал.
1 от ЗМ. С него се засяга неблагоприятно жалбоподателя - определени са за
досъбиране митнически задължения и лихви върху тях за стока, поставена под
режим на допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008032682R1/19.03.2021г.
Предвид това съдът приема жалбата за допустима за разглеждане като подадена от
надлежна страна в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен
контрол административен акт и пред компетентния съд по седалището на
жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата се преценява и като
основателна при следните съображения:
Оспореното административно решение е постановено от
компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, т.е. при
наличието на персонална, материална и териториална компетентност. Съгласно чл.
101 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или износни
мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква
или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом
тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в
чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на
митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се
извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за
съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя
страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23 § 3
и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите
органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и
настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19 ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане
на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително
заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако
не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба следва да се
приеме, че в случая издаденото от Директора на ТД Митница Бургас решение е
произнесено от компетентен административен орган, в пределите на неговата
териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените
му правомощия, поради което актът е валиден. Оспореното решение е произнесено в
писмена форма като в него, в съответствие с чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) №
952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за
издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които според
административния орган обосновават разпоредения от
него краен резултат. Макар валиден, атакуваният административен акт се
преценява от настоящата съдебна инстанция като постановен при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
и в противоречие с материалния закон, при следните съображения:
На първо място съдът констатира, че при издаване на
оспореното решение е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила,
водещо до порок на акта. Съгласно чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, изрично
посочен в спорния акт, за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС)
952/2013, след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват
последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в
декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на проверката може
да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност,
свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи
търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на
чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл.
84м от ЗМ.
В случая е
налице хипотезата на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84
ал. 1 т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено нарочно производство и няма законово
изискване за издаване на заповед по чл. 84в от с. з., с която да бъде поставено
неговото начало. В процесния случай митническият орган е извършил последващ
контрол на подадената митническа декларация по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от
ЗМ, като е взел предвид както представените от получателя на стоката „Атрон груп“ ЕООД доказателства
при подаването й, така и събраната допълнителна информация с цел установяване
истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при
поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обращение". При
така извършения последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е проверявана
материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока,
каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на
чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от
съдържанието на оспореното решение и приобщените към административната преписка
доказателства, от страна на Директора на ТД Митница Бургас за нуждите на
проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84
ал. 1 т. 1 от ЗМ от оспорващото дружество е изискано да представи
доказателства, потвърждаващи декларираната цена, документи за извършените
плащания към доставчика (продавач на стоките) от купувача по фактурата,
всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената
по сделката, както и документи, удостоверяващи разходи в степента, в която са
направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща
на плащане цена. В отговор на изисканата информация жалбоподателят е представил
становище и счетоводна документация, извлечения от банкови сметки за извършени
разплащания, както и документите, приложени към самата митническа декларация. В
случая е извършен последващ контрол на декларирането, при което не е
проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с въведени операции
касателно процесната стока и с предварителни или последващи търговски операции,
включващи същата, а е извършена проверка по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ,
т. е. на точността и пълнотата на информацията в декларацията
и придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл. 84 ал. 2 от
ЗМ не може да се приеме, че проверката е следвало да бъде извършена по реда на
чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, за което да е било необходимо издаването на заповед по
чл. 84в от с. з.
Освен при допуснато съществено процесуално
нарушение, решението на Директора на Митница Бургас е постановено и в нарушение
на материалния закон.
В Дял втори, Глава трета ("Стойност на стоките
за митнически цели") от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата,
касаеща определянето на митническата стойност, върху която се следват митни
сборове. В чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата
й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на
митническата стойност, като те от една страна имат субсидиарен характер по отношение
на метода, регламентиран в чл. 70, а от друга - по отношение на посочените в
самия чл. 74 методи. В този смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в
Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине към
субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката обаче, е
необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в
митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на
Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на
стоката, което в случая е сторено, но ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е
налице възможност за определяне на митническата стойност на стоката, но по
някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът "основателни съмнения"
е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември
2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се
установява във всеки отделен случай, съобразно конкретно установените факти и
обстоятелства.
Анализът на нормите налага извод, че за да се
пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност,
административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят
приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и
ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност
не може да бъде определена по реда на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.,
както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се
определя митническата стойност.
В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС)
2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане
на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи
имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена
или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна
информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е
даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема,
че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не
вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат
да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата
стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки,
ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като
са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни
документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да
изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават
посочените съмнения.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния
казус митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват
наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от
Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на
митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че
декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени
приблизително по същото време. Видно от съдържанието на оспореното решение,
митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е
приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради
възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на
плащане цена в случая е установената в хода на проверката продажна цена
на аукцион с дата 02.12.2020 г. на
автомобил със същия номер на шаси в страната на износа в размер на 3 075 щ.д. (5 642,87
лева), след отхвърляне от страна на митническите органи на декларираната от „Атрон груп“ ЕООД цена на
автомобила на база представен придружаващ МД с MRN 21BG001008032682R1/19.03.2021г.
BUYER RECEIPT № 16109071/03.12.2020 г., издаден от 999-CORPPORATE за сумата от 1000
щ.д. В тази връзка следва да се отбележи, че това е допустимо, единствено
когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на
стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74 § 2 и § 3 от Регламент
(ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите
органи. В този смисъл е налице нарушение на законовите разпоредби относно реда
и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност.
Отделно от това, позоваването в процесното решение
на налична на интернет адрес https: autoauctions.io информация за автомобил със същите характеристики
и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа
с обявена продажна цена от 3 075 щ.д. не е достатъчно за обосноваване на т.
нар. "основателни съмнения". Това е така, тъй като посочената
информация не е част от митническите информационни системи и данните не са
събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с
доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват
каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган
относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на
митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и
относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган.
Отделно от изложеното, съгласно приобщената по
делото административна преписка, оспорващият е предоставил всички документи, с
които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод
относно твърдяната митническа стойност, т. е. оказал е необходимото съдействие
за извършване на митническите формалности и контрол. Според разписаното в чл.
145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/215 фактурата, свързана с
декларираната договорна стойност, се изисква като придружаващ документ. Още при
първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представен BUYER RECEIPT № 16109071/03.12.2020г., издаден от 999-CORPPORATE, коносамент № IМР/0167/01/20 L3, SALVAGE CERTIFICATE № 90300147451 от 16.11.2020г.
и търговска фактура № 47636/17.03.2021г., издадена от Freeline LTD, в която оспорващият „Атрон
груп“ ЕООД е вписан като купувач с посочена продажна
цена на процесния автомобил. Независимо от това, в решението на Директора
на ТД Митница Бургас не са изложени никакви мотиви, свързани с предоставените
във връзка с вноса документи, от който анализ да се установи по категоричен
начин, че въпреки положеното от двете страни по спора усилие, е възникнало в
действителност съмнение на посочената от жалбоподателя декларирана митническа
стойност на вносната стока. Непредставянето на договор между страните по
сделката, а само на фактура не може да доведе до формирания от митническия
орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност,
действително платена или подлежаща на плащане. Фактурата замества липсата на
договор и сама по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената
в нея митническа стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от
административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната
стойност. Освен изложеното, заключението и на двете съдебно - счетоводни експертизи опровергават
извода, възприет от административния орган, че е налице липса на данни,
сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, както и хипотезата
на ответника, че сумата от 1000 щ. д е частично плащане за автомобила, а
действителната цена е в размер на поне 3 075 щ. д., доколкото и двете вещи лица
установяват и заключават, че съгласно банково извлечение от сметката на
дружеството в *** АД и нареждане за изходящ валутен превод на 03.12.2020г. от „Атрон груп“ ЕООД е нареден превод
в размер на 1 000 щ. д. в полза на IAA BUYERS WIRES по сметка в BANK OF AMERIKA
с
основание за плащане артикул 28413638 (процесният автомобил BMW);
за плащането е съставена следната счетоводна статия в счетоводството на
дружеството: по дебитна сметка 401 Доставчици – 1634,22 лв., по дебитна сметка
624 Разходи за валутни курсове – 7,58 лв., по кредитна сметка 503 Разплащателна
сметка – 1641,80 лв., т.е. отразено е плащането към доставчика IAA BUYERS
WIRES, отразена е и валутната разлика,
намалена е банковата сметка със сумата. За покупката е издадена фактура №
16109071/3.12.2020 г. за БМВ 3-та серия с рама № *****, като автомобилът е заведен в
счетоводството на дружеството като е дебитирана сметка 304/2 Стоки партида BMW
3- ***** със сумата 1634,22 лв. На 19.03.2021 г. е деклариран процесният внос,
като в счетоводството на дружеството през месец март 2021 г. са взети операции
за начисляване на разходите по автомобила (в които са включени транспортните
разходи, заплатено мито и ДДС) и отчетната стойност към 19.03.2021 г. по
партидата на същия вече е 2717,98 лв. кредитна сметка. И първоначалната, и
повторната съдебно – счетоводни експертизи дават заключение, че платената от „Атрон груп“ ЕООД цена за
процесния автомобил е в размер на 1 000 щ.д., като сумата е изплатена
изцяло на 03.12.2020 г., като получателят на превода е посредническа интернет
платформа, чрез която е осъществена сделката и връзката между продавач и
купувач. Според заключенията на експертите, плащането е извършено по банков път
и в счетоводството на дружеството не съществуват записвания или разплащания в
брой по доставката, като е налице съответствие между платената цена за
доставката на автомобила и декларираната митническа стойност на същия в ЕАД. Отделно
от това, повторната съдебно – счетоводна експертиза, след извършена проверка на
счетоводните записвания с разширен времеви обхват заключава, че на 12.11.2020
г., 26.11.2020 г., 14.12.2020 г. и 29.12.2020 г. дружеството е извършвало
покупки на различни от процесния автомобили на различни стойности, заведени по
сметка 304 Стоки. За сделката на 29.12.2020 г. плащането е извършено на две
части, като на 01.02.2021 г. е извършено доплащането. През м. януари 2021 г. от
банковата сметка на дружеството няма извършени плащания към IAA BUYERS WIRES.
Така установеното мотивира съда да приеме, че позоваването
в митническото решение на данните от проведен на 02.12.2020 г. аукцион, обявени на посочения в акта интернет адрес https:
autoauctions.io, не са достатъчни за обосноваване на т. нар "основателни
съмнения", още повече, че тази информация не е събрана по надлежния ред. Това
налага извода, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на
МД с MRN 21BG001008032682R1/19.03.2021г. е договорната стойност, т. е.
тази която е действително платена по представената BUYER
RECEIPT от 03.12.2020 г.,
а това е така, тъй като декларираната митническа стойност на внесената стока
съответства на всички предоставени счетоводни, търговски, транспортни и други
документи, които касаят съответната сделка. Изложеното мотивира съда в
настоящия му състав да приеме, че оспореният административен акт е постановен в
противоречие материалния закон.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция
намира, че в процесния случай е постановен отказ за приемане на митническата
стойност по декларацията на оспорващия „Атрон груп“ ЕООД и е определена нова такава и нови стойности на
обвързаните с нея вносно мито и ДДС, без това да е обосновано по категоричен
начин. В този смисъл обжалваното решение № 32-184966/07.06.2022 г. на Директора
на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ е незаконосъобразно, като
постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби
на закона, което налага неговата отмяна.
Предвид незаконосъобразното определяне на нова
митническа стойност на стоката, незаконосъобразно се явява и определянето на
допълнителни задължения на оспорващата страна за мито и ДДС на стоката, за
която е подадена митническата декларация, както и лихва върху определените
суми, поради което обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
При този изход на спора и с оглед своевременно
направеното искане, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК в полза на оспорващото
дружество следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. По
делото са налични доказателства за реално извършени такива в общ размер на
350,00 (триста и петдесет) лева, от които 50,00 (петдесет) лева държавна такса,
200,00 (двеста) лева внесени депозити за съдебна експертиза и 100,00 (сто) лева
заплатено в брой възнаграждение за адвокатска защита, удостоверено с приложен
анекс към договор за правна защита и съдействие. В представения списък с разноски
в производството вписаната и претендирана сума е в размер на 910 лв., но
доказателства за заплащането на разликата над 350,00 лева не са представени от
оспорващата страна. Така извършения и документално доказан разход във вид на
съдебни разноски в размер на 350,00 лева следва да се възложи в тежест на
ответния административен орган.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 32-184966/07.06.2022
г. на Директор на ТД Митница Бургас, с което на „Атрон
груп“ ЕООД е определена нова митническа стойност за
внесената от стока по МД с MRN 21BG001008032682R1/19.03.2021г., като е
определена митническа стойност в размер на 5 642,87 лв. и е определен
дължим размер на вносно мито от 564,29 лв. и ДДС от 1 281,43 лв., като е установен
размер за вземане под отчет и досъбиране от 1 076,85 лв., от които мито в
размер на 336,52 лв. и ДДС в размер на 740,33 лв., ведно с лихви за забава.
ОСЪЖДА ТД Митница
Бургас при Агенция “Митници“ да заплати на „Атрон груп“ ЕООД гр. Сливен, представлявано от Н.Х.А. БУЛСТАТ *****,
с адрес *** разноски в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните.
Административен съдия: