Решение по дело №1126/2015 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 97
Дата: 13 февруари 2017 г. (в сила от 16 април 2019 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20151520101126
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2015 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

         №97 от 13.02.2017 год., гр. Кюстендил

 

         В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд,                                      гражданска колегия, VI състав,

На тринадесети януари                                            две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание,                                                                              в следния състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

Секретар: Д.К.

като разгледа докладваното от                                                      съдия Ася Стоименова 

гр. дело №1126 по описа за 2015 год.                         и за да се произнесе, взе предвид:

 

С.Н.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. В.П.,***, е предявила против М.Н.К., с адрес: ***, иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/ за осъждането му да преустанови неправомерните си действия, препятстващи достъпа й подпокривното пространство на секция А на сградата с административен адрес: гр. Кюстендил, бул. “Б.” №., до коридора на секция Б на сградата, водещ към собствената й таванска стая, и до самата таванска стая, като премахне катинара, поставен на вратата, водеща от стълбищната клетка на вход А на сградата към подпокривното пространство на секция А, а оттам и към коридора на секция Б на сградата, и към таванската й стая. Претендира направените разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че С.А. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.908.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, който обект е с адрес: гр. Кюстендил, бул. “Б.” №......., вх., ет. , ап. , и се намира в сграда №, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.500.908, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ на обекта 43.28 кв. м, при съседи на обекта в сградата: на същия етаж - 41112.500.908.1.7, под обекта - 41112.500.908.1.5, над обекта - няма; ведно с прилежащите на обекта 2.318% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както и мазе №6 с площ от 40 кв. м и таванска стая с площ от 12.92 кв. м. Жилищната сграда се състои от три секции – А, Б и В, като секции А и Б имат общ вход – вход А, а секция В има самостоятелен вход. Апартаментът на ищцата се намира в секция А, а таванската й стая – в секция Б, над четвъртия жилищен етаж, на кота +13.70. Достъпът до таванската стая на ищцата се осъществява като от стълбищната клетка, обслужваща всички апартаменти от вход А, през врата се преминава в подпокривното пространство на секция А, от подпокривното пространство на секция А през втора врата се преминава в секция Б, в коридор, водещ към таванската стая на ищцата и към таванска стая на трето лице. Ответникът е собственик на два апартамента в секция А на сградата. Твърди се, че от около три години и половина М.К. е ограничил достъпа на ищцата до таванската й стая, както и до подпокривното пространство на секция А и до коридора на секция Б, водещ към таванската й стая, които коридор и подпокривно пространство са общи части, като поставил катинар на вратата, водеща от стълбищната клетка на вход А към подпокривното пространство на секция А, а оттам и към коридора в секция Б, и към таванската й стая, не й предоставил ключ от катинара и отказвал да й предостави такъв.

В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Л.А.,***, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че ищцата не е собственик на процесната таванска стая, че същата е построена извън предвидените в Закона за териториално и селищно устройство /отм./ и ЗС норми, както и че той не е ограничавал достъпа й до таванската стая. Ответникът претендира направените разноски по делото.

Кюстендилският районен съд /КРС/, след като прецени събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №..., том ...., дело №..../....г. по описа на нотариус при КРС и нотариален акт за собственост на недвижим имот, построен чрез ЖСК №.., том ....., нот. дело №...../г. по описа на нотариус при КРС, С.А. е собственик на мансарден етаж – помещения №1 и №17, със сервизно помещение №, находящ се в секция А на ЖСК “Липа”, находяща се на адрес: гр. К., бул. “Б.” №, със застроена обща площ на етажа 43.28 кв. м, ведно с 2.318% идеални части от общите части на сградата, и гараж №5 със застроена площ от 25.85 кв. м, ведно с 1.734% идеални части от общите части на сградата, както и на таванска стая със застроена площ от 12.92 кв. м, находяща се във вход А на ЖСК “Липа” и мазе №6, със застроена площ от 40.00 кв. м, находящо се в секция Б на сградата. Съгласно схема №15-171905-27.04.2015г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Кюстендил, апартаментът на ищцата представлява самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.908.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, който обект е с адрес: гр. Кюстендил, бул. “Б.” №., вх., ет. , ап. , и се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.500.908, с площ на обекта 43.28 кв. м, при съседи на обекта в сградата: на същия етаж - 41112.500.908.1.7, под обекта - 41112.500.908.1.5, над обекта - няма; ведно с прилежащите на обекта 2.318% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, мазе №6 с площ от 40 кв. м и таванска стая с площ от 12.92 кв. м. Жилищната сграда се състои от три секции – А, Б и В, като секции А и Б имат общ вход – вход А, а секция В има самостоятелен вход. С нотариален акт за собственост на недвижим имот №, том , дело №г. по описа на нотариус с рег. №146, М.Н.К., Е.П.К., Н. Е. К. и В.Д. К. са признати за собственици въз основа на осъществено право на строеж чрез ЖСК на самостоятелен обект – жилище, с обща застроена площ от 77.00 кв. м, което жилище се намира във вход А, секция А, на ет. 4 на ЖСК “Липа”, находяща се на адрес: гр. Кюстендил, бул. “Б.” №.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза в процеса на строителството на ЖСК Липа” са извършени редица отклонения от одобрения проект №164/1990. Основното отклонение е завишаването на етажността на секции А и Б с един етаж. Няма данни да са съставяни акт образец 15 и акт образец 16 за цялата страда. Акт образец 16, подписан на 12.07.1995г., е изготвен единствено за преустройство на част от сутерена и партера на секция Б и В на жилищната сграда в банков клон на Бизнес Банка” АД, като в този акт е упоменато, че е приета конструкцията на цялата сграда, което обстоятелство е послужило като основание за последващото узаконяване на извършените отклонения от одобрения първоначален проект. Достъпът по подпокривното пространство на секция Б на процесната сграда, в това число и таванската стая на ищцата, е ограничен от врата, водеща от стълбищната клетка на вход А към подпокривното пространство на секция А, а оттам и към коридора в секция Б, от който е достъпът до помещението на ищцата. Вратата е посочена в проекта за узаконяване. Достъпът до подпокривното пространство на секция Б съгласно проекта за узаконяване е посочен откъм стълбищните площадки на коти +13.70 и +14.70, като от площадката на кота +13.70 е предвиден достъп до процесното таванско помещение, а от площадката на кота +14.70 е предвиден достъп до таванско ателие на трети собственик. На място не е изпълнен коридорът, преминаващ от стълбищната площадка през секция А и водещ към коридор в секция Б, от който е достъпът до таванското помещение на ищцата. Не са изпълнени и стъпалата, свързващи двата коридора. В заключението е посочено, че не е възможен друг вариант за достъп до таванската стая на ищцата освен през помещението, заградено с процесната врата.

От показанията на разпитаните по делото свидетели З.Г., Ч.И. /брат на ищцата/, Е.К. /дъщеря на ответника/ и Д.Ч. /живущ на семейни начала с Е.К./, се установява, че вратата, водеща от стълбищната клетка на вход А към подпокривното пространство на секция А, а оттам и към коридора в секция Б, е заключена с катинар, като ищцата няма ключ от същия. Свидетелят Ч.И., чиито показания съдът преценява при условията на чл. 172 от ГПК, заявява, че от началото на 2012г. М.Н. поставил катинар на вратата и не давал ключ на останалите съсобственици, включително на ищцата, като заявявал, че подпокривното пространство, към което води вратата, е негова собственост. Сочи и че преди това всички съсобственици са имали ключ от вратата, както и че пред него М.Н. е заявявал, че той е заключил вратата с катинар. Заявява, че сестра му живее и в гр. Русе, и в гр. Кюстендил, в процесната кооперация, и когато не е в гр. Кюстендил, е упълномощила него и майка им да се грижат за имота й в кооперацията. Свидетелката Е.К., чиито показания съдът също преценява при условията на чл. 172 от ГПК, сочи, че дядо й Н./починал през месец декември 2013г./, е поставил катинар на вратата отдавна, когато са внасяли багаж, и че поне от 16 години ключ от този катинар имали само баба й и дядо, но не знае дали впоследствие този катинар е сменяван. Заявява и че, когато й се наложи да отиде до подпокривното пространство, взима ключ от баба си. Свидетелят Д.Ч. заявява, че вратата е заключена с катинар и ключ от него има в бабата на Е.К.. Свидетелят З.Г. сочи, че Ч.И. и майка му Д. са му се оплаквали, че процесната врата е заключена и нямат достъп до подпокривното пространство.

Така установената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявения иск, по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Искът, основан на чл. 109 от ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. За да бъде основателен този иск, ищецът трябва да докаже правото си на собственост и обстоятелствата /основанията/, които са предизвикали търсената съдебна защита и намеса /вж. в т. см. Тълкувателно решение №31/1984г. от 06.02.1985г. по гр. д. №10/1984г., ОСГК/.

            От събраните по делото писмени доказателства се установи, че  

 

С.А. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.908.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, който обект е с адрес: гр. Кюстендил, бул. “Б.” №., вх. ., ет. ., ап. ., и се намира в сграда с идентификатор 41112.500.908.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.500.908, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ на обекта 43.28 кв. м, при съседи на обекта в сградата: на същия етаж - 41112.500.908.1.7, под обекта - 41112.500.908.1.5, над обекта - няма; ведно с прилежащите на обекта 2.318% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, мазе №6 с площ от 40 кв. м и таванска стая с площ от 12.92 кв. м. Следователно същата е активно материалноправно легитимирана да предяви срещу ответника иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Пасивно легитимиран по иска с правно основание чл. 109 от ЗС е както този, който извършва, така и този, който поддържа неоснователното действие, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост /вж. в т. см. Решение №1019/21.01.2010г. на ВКС по гр. д. №235/2008г., I г. о., ГК, постановено по чл. 290 от ГПК/. Това лице може да е не само собственикът на съседен имот, който не изпълнява задължението си по чл. 50 от ЗС, или съсобственикът, но и всяко трето лице, което извършва или поддържа смущаващите правото на собственост действия. За уважаване на иска с правно основание чл. 109 от ЗС е ирелевантно дали ответникът лично е причинил противоправното състояние. Достатъчно е, че поддържа същото при предявяването на иска /вж. в т. см. Решение №539/19.04.1999г. на ВКС по гр. д. №656/1998г., IV г. о./.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот №., том ., дело №.г. по описа на нотариус с рег. №146, М.Н.К. е признат за собственик /заедно с Е.П.К., Н. Е. К. и В. Д. К./ въз основа на осъществено право на строеж чрез ЖСК на самостоятелен обект – жилище, с обща застроена площ от 77.00 кв. м, което жилище се намира във вход А, секция А, на ет. 4 на ЖСК “Липа”, находяща се на адрес: гр. К., бул. “Б.” №..

От събраните по делото доказателства се установи, че подпокривното пространство на секция А на сградата с административен адрес: гр. К., бул. “Б.” №., и коридорът на секция Б на сградата, водещ към таванската стая на ищцата, са общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. Съгласно посочената разпоредбата при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, стълбите, площадките, външните входни врати на сградата и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Коридорът в сграда - етажна собственост по правилото на чл. 38, ал. 1 от ЗС е обща част по предназначение. Законодателят в нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗС допуска общите части по предназначение на бъдат обособени за ползване само от някой от етажните собственици по общо съгласие на етажните собственици. Законът не изисква специална форма за това съгласие. По делото обаче липсват доказателства за постигнато такова съгласие.

Ответникът препятства достъпа на ищцата до подпокривното пространство на секция А на процесната сграда, до коридора на секция Б на сградата, водещ към таванската й стая, и до самата таванска стая, каквото право няма, тъй като общите части са за общо ползване. Както бе посочено по-горе, пасивно легитимиран по иска с правно основание чл. 109 от ЗС е както този, който извършва, така и този, който поддържа неоснователното действие, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост. По делото не се събраха категорични доказателства, че ответникът е поставил катинара на процесната врата, но въз основа на събраните доказателства съдът приема за установен факта на поддържани от ответника неоснователни пречки за нормалното упражняване на притежаваните от ищцата собственически права. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че вратата, водеща от стълбищната клетка на вход А към подпокривното пространство на секция А, а оттам и към коридора в секция Б, е заключена с катинар, като ищцата няма ключ от същия. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ч.И., който независимо че е брат на ищцата, е и собственик на самостоятелен обект в процесната сграда, и който заявява, че от началото на 2012г. М.Н. не давал ключ на останалите съсобственици, включително на ищцата, от поставения катинар на вратата, като преди това съсобствениците не са имали проблеми с достъпа до подпокривното пространство. Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, вратата е посочена в проекта за узаконяване и не е възможен друг вариант за достъп до таванската стая на ищцата освен през помещението, заградено с нея.

По изложените съображения съдът ще уважи предявения иск.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 711.57 лева, в това число: 54.07 лева – внесена държавна такса, 157.50 лева – внесен депозит за възнаграждението на вещото лице, и 500.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.

            Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА М.Н.К., с адрес: ***, да преустанови неоснователните си действия, с които препятства достъпа на С.Н.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, до подпокривното пространство на секция А на сградата с административен адрес: гр. К., бул. “Б.” №., до коридора на секция Б на сградата, водещ към собствената на А. таванска стая, и до самата таванска стая, като премахне катинара, поставен на вратата, водеща от стълбищната клетка на вход А на сградата към подпокривното пространство на секция А, а оттам и към коридора на секция Б на сградата, и към собствената на А. таванска стая.

ОСЪЖДА М.Н.К., с адрес: ***, да заплати на С.Н.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 711.57 лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: