Р Е Ш Е Н И Е
№97 от
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, VI състав,
На
тринадесети януари две хиляди и седемнадесета година,
В публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ
СТОИМЕНОВА
Секретар: Д.К.
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова
гр. дело №1126 по описа за 2015 год.
и за да се произнесе, взе предвид:
С.Н.А., с ЕГН **********
и адрес: ***, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. В.П.,***, е предявила
против М.Н.К., с адрес: ***, иск с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността /ЗС/ за осъждането му да преустанови неправомерните си действия,
препятстващи достъпа й подпокривното пространство на секция А на сградата с
административен адрес: гр. Кюстендил, бул. “Б.” №., до коридора на секция Б на сградата, водещ към собствената
й таванска стая, и до самата таванска стая, като премахне катинара, поставен на
вратата, водеща от стълбищната клетка на вход А на сградата към подпокривното
пространство на секция А, а оттам и към коридора на секция Б на сградата, и към
таванската й стая. Претендира направените разноски по делото.
В исковата молба се
твърди, че С.А. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор
41112.500.908.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил,
одобрени със Заповед РД-18-96/
В срока по чл. 131, ал.
1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, чрез процесуалния му представител по пълномощие
адв. Л.А.,***, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се,
че ищцата не е собственик на процесната таванска стая, че същата е построена
извън предвидените в Закона за териториално и селищно устройство /отм./ и ЗС
норми, както и че той не е ограничавал достъпа й до таванската стая. Ответникът
претендира направените разноски по делото.
Кюстендилският районен съд /КРС/, след като прецени
събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт
за дарение на недвижим имот №..., том ...., дело №..../....г. по описа на
нотариус при КРС и нотариален акт за собственост на недвижим имот, построен
чрез ЖСК №.., том ....., нот. дело №...../г. по описа на нотариус при КРС, С.А.
е собственик на мансарден етаж – помещения №1 и №17, със сервизно помещение №,
находящ се в секция А на ЖСК “Липа”,
находяща се на адрес: гр. К., бул. “Б.” №, със застроена обща площ на етажа
Съгласно заключението на
вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза в процеса на
строителството на ЖСК “Липа” са извършени
редица отклонения от одобрения проект №164/1990. Основното отклонение е
завишаването на етажността на секции А и Б с един етаж. Няма данни да са
съставяни акт образец 15 и акт образец 16 за цялата страда. Акт образец 16,
подписан на
От показанията на
разпитаните по делото свидетели З.Г., Ч.И. /брат на ищцата/, Е.К. /дъщеря на
ответника/ и Д.Ч. /живущ на семейни начала с Е.К./, се установява, че вратата,
водеща от стълбищната клетка на вход А към подпокривното пространство на секция
А, а оттам и към коридора в секция Б, е заключена с катинар, като ищцата няма
ключ от същия. Свидетелят Ч.И., чиито показания съдът преценява при условията
на чл. 172 от ГПК, заявява, че от началото на 2012г. М.Н. поставил катинар на
вратата и не давал ключ на останалите съсобственици, включително на ищцата,
като заявявал, че подпокривното пространство, към което води вратата, е негова
собственост. Сочи и че преди това всички съсобственици са имали ключ от
вратата, както и че пред него М.Н. е заявявал, че той е заключил вратата с
катинар. Заявява, че сестра му живее и в гр. Русе, и в гр. Кюстендил, в
процесната кооперация, и когато не е в гр. Кюстендил, е упълномощила него и
майка им да се грижат за имота й в кооперацията. Свидетелката Е.К., чиито
показания съдът също преценява при условията на чл. 172 от ГПК, сочи, че дядо й
Н./починал през месец декември 2013г./, е поставил катинар на вратата отдавна,
когато са внасяли багаж, и че поне от 16 години ключ от този катинар имали само
баба й и дядо, но не знае дали впоследствие този катинар е сменяван. Заявява и
че, когато й се наложи да отиде до подпокривното пространство, взима ключ от
баба си. Свидетелят Д.Ч. заявява, че вратата е заключена с катинар и ключ от
него има в бабата на Е.К.. Свидетелят З.Г. сочи, че Ч.И. и майка му Д. са му се
оплаквали, че процесната врата е заключена и нямат достъп до подпокривното
пространство.
Така установената фактическа обстановка налага извод за основателност на
предявения иск, по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 109 от ЗС собственикът може да
иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Искът, основан на чл. 109 от ЗС, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното
предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се
поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно
и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които
субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията
на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността
и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и
премахване на последиците от тях. За да бъде основателен този иск, ищецът
трябва да докаже правото си на собственост и обстоятелствата /основанията/,
които са предизвикали търсената съдебна защита и намеса /вж. в т. см. Тълкувателно решение №31/1984г. от
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че
С.А. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор
41112.500.908.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-96/
Пасивно легитимиран по
иска с правно основание чл. 109 от ЗС е както този, който
извършва, така и този, който поддържа неоснователното действие,
с което
създава пречки за упражняване на правото на собственост /вж. в т. см. Решение №1019/
Видно от нотариален акт
за собственост на недвижим имот №., том ., дело №.г. по описа на нотариус с
рег. №146, М.Н.К. е признат за собственик /заедно с Е.П.К., Н. Е. К. и В. Д. К./
въз основа на осъществено право на строеж чрез ЖСК на самостоятелен обект –
жилище, с обща застроена площ от
От събраните по делото
доказателства се установи, че подпокривното пространство на секция А на
сградата с административен адрес: гр. К., бул. “Б.” №., и коридорът на секция Б
на сградата, водещ към таванската стая на ищцата, са общи части по смисъла на
чл. 38, ал. 1 от ЗС. Съгласно посочената разпоредбата при сгради, в които етажи
или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, стълбите,
площадките, външните входни врати на сградата и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Коридорът в сграда
- етажна собственост по правилото на чл. 38, ал. 1 от ЗС е обща част по
предназначение. Законодателят в нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗС допуска общите части по
предназначение на бъдат обособени за ползване само от някой от етажните
собственици по общо съгласие на етажните собственици. Законът не изисква
специална форма за това съгласие. По делото обаче липсват доказателства за
постигнато такова съгласие.
Ответникът препятства
достъпа на ищцата до подпокривното пространство на секция А на процесната сграда,
до коридора на секция Б на сградата, водещ към таванската й стая, и до самата
таванска стая, каквото право няма, тъй като общите части са за общо ползване. Както
бе посочено по-горе, пасивно легитимиран по иска с правно основание чл.
109 от ЗС
е както този, който извършва, така и този, който поддържа неоснователното
действие, с което създава пречки за упражняване на правото на
собственост. По делото не се събраха категорични доказателства, че ответникът е
поставил катинара на процесната врата, но въз основа на събраните доказателства
съдът приема за установен факта на поддържани от ответника неоснователни пречки
за нормалното упражняване на притежаваните от ищцата собственически права. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че вратата,
водеща от стълбищната клетка на вход А към подпокривното пространство на секция
А, а оттам и към коридора в секция Б, е заключена с катинар, като ищцата няма
ключ от същия. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ч.И., който независимо че
е брат на ищцата, е и собственик на самостоятелен обект в процесната сграда, и
който заявява, че от началото на 2012г. М.Н. не давал ключ на останалите
съсобственици, включително на ищцата, от поставения катинар на вратата, като
преди това съсобствениците не са имали проблеми с достъпа до подпокривното
пространство. Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, вратата е посочена в проекта за узаконяване и не е възможен друг
вариант за достъп до таванската стая на ищцата освен през помещението,
заградено с нея.
По изложените
съображения съдът ще уважи предявения иск.
При този изход на спора
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените от нея разноски по делото в размер на 711.57 лева, в това число:
54.07 лева – внесена държавна такса, 157.50 лева – внесен депозит за
възнаграждението на вещото лице, и 500.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното,
Кюстендилският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Н.К., с адрес: ***, да
преустанови неоснователните си действия, с които препятства достъпа на С.Н.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, до подпокривното
пространство на секция А на сградата с административен адрес: гр. К., бул. “Б.” №., до коридора на секция Б на сградата,
водещ към собствената на А. таванска стая, и до самата таванска стая, като премахне
катинара, поставен на вратата, водеща от стълбищната клетка на вход А на
сградата към подпокривното пространство на секция А, а оттам и към коридора на
секция Б на сградата, и към собствената на А. таванска стая.
ОСЪЖДА М.Н.К., с адрес: ***, да
заплати на С.Н.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 711.57 лева
– разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна
жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: