Определение по дело №182/2020 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд   гражданско                    отделение

в   закрито    заседание на  13.04.2020 г.   в състав:

 

   Председател:Рената Мишонова-Хальва

Членове:Мария Аджемова

        Иван Никифорски мл. с-я

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията М. Аджемова

      ч. гр.     дело N`182  по описа за  2020   г., за да се произнесе взе предвид следното:

       

 

       Постъпила е частна жалба от "Профи кредит Балгария" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от пълномощника юрисконсулт Н.Л. срещу разпореждане № 545 от 05.03.2020 г. на РС гр. Бяла Слатина по ч. гр. д. № 223/2020 г. по описа на съда.

        С обжалваното определение е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата от 550.44 лв. -възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 30 лв. дължими за периода от 16.02.19 г. до 31.07.19 г. представляващи неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

        Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

        По подробно мотивираните в частната жалба оплаквания, Окръжният съд намира следното:

        Правилно при решаване на делото съдът е взел предвид приложението на Директива 93/13/ЕИО, която не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда, в който и да е етап от производството, да преценява служебно неравноправния характер на клаузи в договор с потребител, макар да е установил всички необходими за това правни и фактически обстоятелства и не е подадено възражение от длъжника. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, което го оправомощава да откаже издаването на заповед за изпълнение в частите от заявлението, които са в противоречие със закона и добрите нрави.

        Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г./ - чл. 7, ал. 3 гласи, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор. С посоченото изменение на ГПК в чл. 411, ал. 2 от ГПК се създава нова т. 3, която задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Нормата има незабавно действие от момента на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени случаи, доколкото обратното не е предвидено в процесуалния закон. По тези съображения настоящата инстанция я взема предвид.

        От подаденото заявление в неговата обстоятелствена част е видно, че сумата се претендира за предоставени допълнителни услуги, които са предмет на Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата което кредитополучателят дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му. Неизплатеното възнаграждение по така посоченото споразумение е в размер на сумата от 550.44  лв.

       От представеното по делото споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, стр. 6 е видно, че те включват следното: Приоритетно разглеждане и изплащане на ПК; възможност на отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на същите; възможност за смяна датата на падежа; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Характера на предоставените услуги налага извода, че те се отнасят до действия, свързани с усвояване и управление на кредит, а нормата в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в сила към момента на сключване на процесния договор за кредит на 14.12.18 г., забранява заплащане на такси и комисионни за такива услуги.

       Вследствие на така предвиденото допълнително възнаграждение се оскъпява предоставения кредит. В случая е налице предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК - договор за ПК сключен в нарушение на закона, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Също така е налице и обоснована вероятност по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /ДВ бр. 100/2019 г. / потребителят да е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора по договора, доколкото заплаща допълнителни услуги, значително оскъпяващи стойността на получения от него кредит.

       По отношение на сумата 30 лв. представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, окръжен съд намира следното: Липсва яснота относно начина, по който е формирано вземането. Съдържа се единствено пояснение, че сумата е определена съгласно Тарифа за разходите на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. В чл.17.4 от ОУ е предвидено задължение на клиента да заплаща такси за извършени от кредитора услуги по Тарифа, както и обезщетение за всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочен дълг съгласно действащата Тарифа. Настоящият съдебен състав намира, че тези договорки пораждат съмнение за неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност. От една страна, едностранното приемане на Тарифа от страна на кредитора дава възможност същият да вмени на потребителя да заплаща необосновано високи обезщетения при неизпълнение на неговите задължения - чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. От друга страна, препращането към Тарифа, която не е приложена към ОУ на договора, налага на потребителя приемането на клаузи, с които може да не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора - чл.143, ал.2, т.10 ЗЗП. Ето защо може да бъде направен обоснован извод за евентуално наличие на неравноправни клаузи и относно това вземане, което е достатъчно, за да бъде отказано издаване на заповед за изпълнението му.

        За пълнота на изложените следва да се посочи, че съдът не нарушава принципа на състезателно начало на процеса, тъй като обжалваното разпореждане не се ползва със сила на пресъдено нещо и остава открита възможността кредиторът да доказва равноправния характер на клаузата, както и нейната действителност в общия исков процес, образуван по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

        Като е достигнал до аналогични фактически и правни изводи районният съд правилно е оставил без уважение заявлението на частния жалбоподател в обжалваните му части. Разпореждането е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

        Водим от изложеното Окръжният съд,

 

        О П Р Е Д Е Л И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА определение № 545 от 05.03.2020 г. на районен съд гр. Бяла Слатина, постановено  по ч. гр. д. № 223/2020 г. по описа на същия съд.

        Определението не подлежи на обжалване.

        Препис да се връчи на дружеството жалбоподател за сведение.

 

Председател:........... Членове:1..........2...........