№ 47
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във вр. с чл.229, ал.1, т. 4 ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
клон България“, КЧТ, с ЕИК: *********, представлявано от Д.Д. против Определение №
7884/04.10.2021 г. по гр.д. № 262 по описа за 2021 г. на ПРС, с което е спряно
производството по гр.д. № 262/2021г. по описа на ПРС, ІІ – ри граждански състав до
приключване на производството по гр.д. №15178/2021г. по описа на ПРС, 12-ти гр. състав.
В частната жалба се твърди, че не се налице основания за спиране на производството,
доколкото по предявения от М. М. Г. иск за връщане на платеното по недействителен
договор съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
ЗПК вкл. и за спазване на разпоредбата на чл. 10 ЗПК относно шрифта, какъвто е предмета
на предявения впоследствие иск за недействителност на договора за кредит. Посочва се, че в
исковата молба, предмет на гр.д. № 262/2021 г. ищецът М. М. Г. е твърди, че договорът за
потребителски кредит PLUS - 15457751 са посочени няколко правни основания за
недействителност, а именно, че е нарушена нормата на чл. 11, ал.1, т. 10, чл.10, ал. 1. Твърди
се, че действията на М.Г. по завеждане на ново дело след даване на ход на устните
състезания по гр.д. № 262/2021 г. по описа на ПРС, представлява „шикалкавене“ на процеса
и заобикаляне на закона. Посочва, че твърдението за неспазване на размера на шрифта не е
ново обстоятелство, което да възникне след прекратяване на съдебното дирене. Счита, че
обжалвания съдебен акт следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционният
съд за произнасяне със съдебно решение. В условията на алтернативност моли да се спре
производството по настоящата частна жалба до приключване на тълкувателно дело №
1/2020 г. на ВКС.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от въззиваемата страна – ищец в
първоинстанционното производство М. М. Г., чрез адв. Д.Б.. Оспорва се частната жалба,
1
като неоснователна. Посочва се, че предмет на спора по гр.д. № 262/2021 г. по описа на ПРС
е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за връщане на платена по
недействителен договор за кредит сума, като основанията за недействителност са чл. 22 във
вр. с чл.11, т. 9, 10, 11 ЗПК. Твърди се, че не е въведен в предмета на спора
недействителност на договора за кредит на основание неспазване на изискването за шрифт.
Оспорват се твърденията за настъпила преклузия на заявеното в ново производство
основание за недействителност на договора за кредит. Моли се въззивната жалба да се
остави без уважение. Претендират се разноски на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, поради
което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по предявен от М. М. Г. с ЕГН:
********** от гр. П, ж.к. Т., бл. ***, чрез пълномощника му- адв. Б. срещу „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“, клон България, КЧТ, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк София, бл. 14, представлявано
от Д.Д. иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 337,47 лева недължимо платена по договор за потребителски паричен
кредит от 10.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем от
10.11.2017г., по силата на който на ответника бил предоставен заем в размер на 3000 лева.
Договорена била застраховка „Защита на плащанията“ на стойност 195 лева, като в договора
било посочено, че общия размер на предоставения кредит бил 3195лева. Предвиждало се и
заплащането на такса „Ангажимент“ в размер на 105 лева. ГПР възлизал на 33,95%, а
възнаградителната лихва била фиксирана в размер на 23,78%. Общата стойност на
плащанията по договора възлизала на 3681,24 лева, която сума ищецът следвало да изплати
на 12 равни месечни вноски за периода от 05.01.2018г. до 05.12.2018г. Ищецът твърди, че
погасил цялата сума по договора.
Договорът обаче бил недействителен поради противоречието на клаузата за ГПР с
материалния закон /чл. 143, ал. 1, т. 18 от ЗЗП, чл. 11, ал. 1, т.10, вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК и
чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики и поради
противоречието й с добрите нрави. Твърди, че при изчисление на ГПР не били взети
предвид застрахователната премия и такса „Ангажимент“, а единствено възнаградителната
лихва, поради което ГПР бил неправилно изчислен и не възлизал реално на 33,95%. С
невярното посочване на ГПР се нарушавали горецитираните правни норми и същата била
нищожна, поради неравноправност и ищецът бил въведен в заблуждение с посоченото в
договора оскъпяване на кредита, което на практика било много по-голямо. Неправилното
изчисление на ГПР нарушавало и разпоредбите на ЗПК, които предвиждали ГПР да се
2
изчислява по формулата съгласно Приложение № 1 към закона, който размер следвало
точно да се посочи в договора. Твърди се и нарушение на чл. 6, пар. 1 от Директива
2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики, според която заблуждаваща е тази практика,
която съдържа невярна информация и следователно е невярна или по някакъв начин
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори ако съдържащата се в нея
информация е фактически точна и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне
потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Твърди се м
исковата молба, че в случая липсата на точен размер на ГПР, респективно оскъпяването на
кредита въвежда в заблуждение ищеца и се допуска по този начин нарушение на добрите
нрави при сключване на договора. Въз основа на така описаните недостатъци ищецът счита
клаузата на ГПР и целия договор за недействителен, включително и на клаузата за
възнаградителна лихва, доколкото недействителността по чл. 22 от ЗПК обхващала всички
клаузи по договора. Позовава се на цитираната разпоредба, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК, като счита, че от съдържанието на договора не може да се определи размерът на
възнаградителната лихва в лева и да се извърши преценка дали същата съответства на
договорения лихвен процент от 23,78%. Твърди се също, че в погасителния план липсвало
разбивка с изплащането на всяка погасителна вноска какви задължения се погасяват.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се
моли искът да се отхвърли изцяло. Твърди, че ГПР може да бъде правилно или неправилно
изчислен, но счита, че това не може да доведе до нищожност на договора по смисъла на чл.
143 от ЗЗП или да представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
цитираната от ищеца Директива. Разходите за застрахователна премия изрично били
изключени от изчислението на ГПР, тъй като застраховката не била задължително условие
за отпускане на кредита. ГПР представлявал коефициент в проценти, който се изчислявал по
посочен в ЗПК начин и не представлявал отделен компонент на дължимите по договора
суми. Освен това нямало как изначално да се посочи към датата на сключване на договора
колко би била неустойката, защото тя се дължала само при неизпълнение. По отношение на
възнаградителната лихва сочи, че процесният договор бил сключен при фиксиран лихвен
процент, като ясно бил посочен размерът в проценти, с което били спазени изискванията на
закона. Въз основа на гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.
На 09.09.2021 г. е даде ход на устните състезания и е обявено, че съдът ще се произнесе с
решение в едномесечен срок.
Преди постановяване на решението и изтичане на срока за това на 27.09.2021 г. ищецът е
депозирал молба за отмяна на определението за даване ход на устните състезания и спиране
на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК на гр.д. № 262/2021 г. по описа на ПРС до приключване
дело по предявен установителен иск за недействителност на процесния договор за кредит на
основание чл. 22 във вр. с чл. 10 ЗПК.
Съгласно постоянната съдебна практика основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е
налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по
3
който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено
нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право
по спряното производство /Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 по тълк.д. № 8/2013 на
ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. по тълк.д. № 2/2019г. на
ОСГТК на ВКС/. Спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното
дело, да съобрази решението по обуславящото дело, което има значение за правилното му
решаване. При произнасянето си по поставените въпроси въззивният съд не се е отклонил от
трайноустановената практика на ВКС /напр. определение № 31 от 13.01.2015г. по ч.гр.д. №
7392/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 772 от 10.09.2012г. по ч.т.д. № 304/2012г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. и др./, като е съобразил, че с решението по установителните искове за
нищожност на клаузи от договора за кредит ще се формира сила на пресъдено нещо по
наличието или липсата на твърдяната нищожност, която, освен че обвързва страните,
подлежи на зачитане от съда с оглед на правоустановяващото и регулиращото си действие
при обективния и субективен идентитет между нея и преюдициалния въпрос, който
обуславя постановяването на съдебно решение по делото, образувано въз основа на
предявения осъдителен иск.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваният съдебен акт е
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7884/04.10.2021 г. по гр.д. № 262 по описа за 2021 г. на
ПРС, с което е спряно производството по гр.д. № 262/2021г. по описа на ПРС, ІІ – ри
граждански състав до приключване на производството по гр.д. №15178/2021г. по описа на
ПРС, 12-ти гр. състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4