РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Пазарджик, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201568 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Д. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Г.Г.“ № **, против Наказателно постановление № 21-1006-001336/07.06.2021
г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик, с
което на жалбоподателя Л. Д. К. са наложени следните административни
наказания: 1) административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет
лева), на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 2) административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. (петдесет лева), на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че същото е издадено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят
отрича да е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Признава, че формално е извършил нарушението по чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал автомобила си без да си е поставил
1
обезопасителен колан, но твърди, че е налице хипотезата на маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. С въззивната жалба се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Л.К. се явява лично, поддържа
жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Изрично заявява,
че не претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Пазарджик, редовно призована, не изпраща законен или процесуален
представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище по жалбата,
в което излага съображения за нейната неоснователност и моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 24.05.2021 г., в 12:20 часа, в гр. Пазарджик на ул. „Г.Г.“, пред № *,
жалбоподатеят Л. Д. КР. управлявал лек автомобил „Шевролет Каптива“, с
рег. № *****, негова лична собственост. По същото време на посочения пътен
участък свид. И. А. К. и колегата му С.С.Л., двамата полицейски служители в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик, изпълнявали служебните
си задължения по контрол за безопасност на движението. Контролните органи
забелязали, че жалбоподателят управлява лекия автомобил „Шевролет
Каптива“, с рег. № *****, без да си е поставил обезопасителен колан.
Полицейският служител С.Л. подал сигнал за спиране на лекия автомобил,
управляван от жалбоподателя и поискал от водача Л.К. да му представи
свидетелството си за управление на моторното превозно средство (СУМПС) и
контролния талон към него. Жалбоподателят притежавал СУМПС и
контролен талон № 6894308, но не носел в себе си контролния талон, тъй като
към този момент същият бил отнет от органите на МВР със съставен му Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) №
253315/13.07.2020 г. за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят обяснил това обстоятелство на проверяващия орган, но
последният му заявил да си направи възражението по съответния ред.
На място свид. ИВ. АНГ. К., в присъствието на колегата си С.С.Л. и на
2
нарушителя Л. Д. К., съставил АУАН № 403879/24.05.2021 г.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал АУАН без възражения. На
същата дата – 24.05.2021 г. на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя Л. Д. К. са
наложени административни наказания, както следва: за извършено нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. и за извършено нарушение чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 12.07.2021
г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят И. А. К. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията на
актосъставителя се установява по безспорен начин, че спреният за проверка
лек автомобил е бил управляван от жалбоподателя, както и че последният е
бил без поставен обезопасителен колан и не е представил на контролния орган
при извършената проверка контролния талон към СУМПС. Тези
обстоятелства не се оспорват от въззивника. Напротив, изрично се признават
от него.
Съдът кредитира показанията на свид. И.К., както и приетите писмени
доказателства по делото, тъй като намира същите за достоверни, логични,
взаимно допълващи се и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
3
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Ц.Г.П. – Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. И. А. К. – полицай при Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Пазарджик. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира с тази,
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са
изброени обективните признаци на вменените на въззивника нарушения и
нарушените правни норми. Посочени са всички правнорелевантни факти във
връзка с твърдените нарушения – дата, място на извършване на нарушенията,
субект на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени.
Независимо от гореизложеното съдът намира, че НП е
незаконосъобразно в частта си по т. 1, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10 лв., поради което следва да бъде отменено в тази част. В останалата част
НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са
следните:
По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него.
4
В процесния случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по категоричен начин, че на 24.05.2021 г., в 12:20
часа, в гр. П на ул. „Г.Г.“, пред № *, жалбоподатеят Л.К. е управлявал лек
автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № *****, както и че не е носил в себе
си контролния талон към СУМПС. От приложените по делото Справка за
нарушител/водач, АУАН № 253315/13.07.2020 г. и НП № 20-0340-
000910/24.07.2020 г. обаче се установява, че издаденият контролен талон №
6894308 на жалбоподателя е бил отнет при съставения срещу него АУАН №
253315/13.07.2020 г., въз основа на който е било издадено НП № 20-0340-
000910/24.07.2020 г., както и че това НП № 20-0340-000910/24.07.2020 г. е
било връчено на жалбоподателя на 12.07.2021 г., тоест след проверката на
24.05.2021 г. Следователно към датата на твърдяното нарушение – 24.05.2021
г. контролният талон № 6894308 към СУМПС на жалбоподателя Л.К. е бил
иззет от органите на МВР и все още не му е бил върнат, поради което
обективно жалбоподателят не би могъл да го представи по време на
проверката.
Действително с разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на водачите
на МПС е вменено задължението да носят със себе си СУМПС и контролния
талон към него. При изискването за изпълнение на това задължение обаче
следва да се отчитат нормите на чл. 157, ал. 6 и ал. 8 от ЗДвП, които гласят, че
при съставяне на акт за нарушение по ЗДвП контролният талон се отнема и се
връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП,
актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от
издаването му, а наказателното постановление заменя контролния талон за
период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или
определението на съда при обжалване. С разпоредбите на чл. 157, ал. 6 и ал. 8
от ЗДвП законодателят е регламентирал изключение от задължението на
водача на МПС да носи и представя при проверка контролния талон към
СУМПС когато същият е поставен в обективна невъзможност да съхранява и
представя този документ, отнет му от властнически държавен орган по
предвидения за това ред. В този случай законът задължава водачите на МПС с
отнет контролен талон да носят съответния заместващ документ, който може
да бъде АУАН или НП. Следователно субект на нарушението по чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП е не всеки водач на МПС, а само такъв водач, който има
издаден контролен талон и същият не е отнет на определено правно
5
основание от съответен компетентен орган. Отговорността на водача следва
да бъде ангажирана по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в случаите когато той
разполага с контролен талон, но по някаква субективна причина не го носи
със себе си. В случая жалбоподателят не е представил на проверяващите
органи контролен талон към СУМПС, тъй като същият му е бил отнет от
органите на МВР. При това положение няма как санкционираното лице да
носи въпросния контролен талон, а оттам и да извърши нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП (в този смисъл Решение № 228/17.02.2017 г. по к.а.н.д №
122/2017 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 2219/27.10.2015
г. по к.а.н.д № 2363/2015 г. на Административен съд - Варна, Решение №
391/04.09.2020 г. по к.а.н.д № 343/2020 г. на Административен съд – Монтана,
Решение № 68/16.03.2016 г. по к.а.н.д № 4/2016 г. на Административен съд –
Кюстендил).
Към датата на деянието – 24.05.2021 г. жалбоподателят е имал
задължението не да носи контролния талон към СУМПС, а да носи издадения
му документ, който замества отнетия му контролен талон. В този ред на
мисли поведението на жалбоподателя Л.К., изразяващо се в неносенето на
контролен талон, не е съставомерно нито от обективна, нито от субективна
страна по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Поставянето в обективна невъзможност
на жалбоподателя да носи контролния талон при управлението на МПС,
изключва виновното му поведение. На практика
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
закон, тъй като е ангажирал отговорността на жалбоподателя за деяние, което
е несъставомерно.
По изложените съображения съдът намира, че НП е незаконосъобразно
в частта си по т. 1, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. и следва да
бъде отменено в тази част.
По отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
6
Няма спор по делото, че на процесните дата и място жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № *****, без да си е
поставил обезопасителен колан, с какъвто МПС-то е било оборудвано. С
факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният
състав на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е осъществен. В случая не
са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства за наличие на някои
от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал. 2
от ЗДвП, поради което съдът счита, че жалбоподателят е извършил
визираното нарушение. Законосъобразно административнонаказващият орган
е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение на чл.
137а, ал.1 от ЗДвП, доколкото при управлението на МПС е бил без поставен
обезопасителен колан, с какъвто МПС-то е било оборудвано.
Правилно е определена и приложимата санкционна норма - чл. 183, ал.
4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. за извършване на нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Размерът на наложеното наказание съответства на този, предвиден в закона,
поради което съдът счита, че същото е законосъобразно. Следва да се посочи,
че размерът на санкцията, предвиден в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е
фиксиран, поради което не подлежи на ревизия от страна на съда.
Гореизложеното налага извод, че обжалваното НП е законосъобразно в
частта си по т. 2, с която на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и следва да
бъде потвърдено в тази част.
По приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. За да е
налице хипотезата на маловажен случай следва извършеното нарушение с
оглед липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Не са установени обстоятелства сочещи, че въпросното
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните такива. То е типично за деянията от този вид. Не се
ангажираха доказателства, установяващи наличието на изключителност на
7
ситуацията или неотложна необходимост, която би оправдала подобно
поведение. В този смисъл не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63 от ЗАНН, право на
разноски имат и двете страни. Приложимата правна норма от ЗАНН за
разноските препраща към правилата на АПК. В разпоредбата на чл. 143 от
АПК липсва уредена хипотеза, касаеща дължимостта и размера на разноските
при частична основателност на жалбата, какъвто е процесният случай.
Съобразно чл. 144 от АПК, приложение следва да намерят правилата на ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК ищецът, съответно ответникът имат
право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на
уважената част, респ. на отхвърлената част от иска. В процесния случай в
съдебно заседание жалбоподателят Л.К. изрично заявява, че не претендира
разноски. Пред въззивната инстанция административнонаказващият орган се
представлява от юрисконсулт чрез изготвяне и представяне на писмено
становище по делото. Въззиваемата страна своевременно е поискала
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
съдебно производство. Съдът не е обвързан от претендирания от страната
размер на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 лв. до 120 лв.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Производството е
разгледано в две съдебни заседания, разпитан е един свидетел, като
пълномощникът на административнонаказващия орган – юрк. К.П. не е
присъствал в съдебно заседание, а само е изготвил и представил писмено
становище по делото. Ето защо съдът счита, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лева
за защита по отношение на цялото НП, с което на жалбоподателя са наложени
глоби в общ размер от 60 лева. Съразмерно на отхвърлената част от НП в
полза на ОДМВР - Пазарджик следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 66,67 лв. ОДМВР - Пазарджик е юридическо
лице, а Сектор „Пътна полиция“ е структурно звено към него, поради което
разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР - Пазарджик. В
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски, съразмерно
на уважената част от НП, доколкото същият в съдебно заседание изрично
8
заявява, че не претендира такива, а и не е представил доказателства по делото
за извършването на разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-001336/07.06.2021 г.
на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик, в
частта, с която на жалбоподателя Л. Д. КР., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Г.Г.“ № **, е наложено административно наказание глоба“ в
размер на 10 лв. (десет лева), на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП,
за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1006-
001336/07.06.2021 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Пазарджик, в останалата част, с която на жалбоподателя Л. Д. КР., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Г.Г.“ № **, е наложено
административно наказание глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева), на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Л. Д. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул.
„Г.Г.“ № ** да заплати на ОДМВР – Пазарджик сумата в размер на 66,67 лв.
(шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9