Р Е Ш Е Н И Е
22.07.2020
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети
състав
На
25 (двадесет и пети) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско (имащо характер на административно) дело номер 164 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
В жалбата си до съда Я.А.Т., действаща чрез пълномощник,
обжалва частичен мълчалив отказ на Д. на О.д. „З.” г.Ш. да се произнесе по
заявление вх. № ПО-08-44/17.01.2019 г. по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Излага, че депозирала заявление по
образец за изплащане на суми, постъпили по реда на чл. 37в, ал. 7 от закона за два
имота, находящи се в землището на с. Т., обл. Ш.. Административният орган,
обаче, не се произнесъл в срок, като и понастоящем не й била платена дължимата
сума. Счита, че е налице мълчалив отказ на Д. на ОД „З.“ да се произнесе. Моли
съда, този отказ да бъде отменен, като административният орган бъде осъден да ѝ заплати
разноските по делото
Административният
орган подава отговор на жалбата и се представлява в съдебно заседание от
пълномощник. Счита, че жалбата е неоснователна, тъй като непроизнасянето било изцяло
в интерес на жалбоподателката. Позовава се на нередовности на заявлението,
което Т. депозирала пред ОД „З.“ гр. Ш.. Моли, жалбата да бъде отхвърлена.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното заявление
вх. № ПО-08-44/17.01.2019 г.
на Общинска служба „З. и гори“ – Велики Преслав е, че Я.А.Т., действаща чрез пълномощника
си Д.Д.П., подала заявление по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ по утвърден образец.
Същата, в качеството си на собственик на имоти, находящи се в землището на с. Т.,
обл. Ш. поискала да й бъде
платена посочената сума в заповед № РД 13-14-5/26.09.2018
г. на Д. на ОДЗ. По делото е представена Заповед № РД 13-14-5/26.09.2018 г. на Д.
на ОДЗ – Ш., по силата на която било утвърдено разпределението на масивите за
ползване в землището на с. Осмар за стопанската 2018/2019 г. Съдът констатира
от извлечение от цитираната заповед, че въз основа на подаденото заявление, на Я.Т.
се дължи сума в размер общ на 531,76 лв. за имоти с №№ по КВС 34001 и 20019 в
с. Т.. Видно от писмо изх. № 43/12.04.2019 г. на Общинска служба „З. и гори“ В.
Преслав е, че на пълномощника било указано, че в заявлението липсвало
удостоверение за актуална банкова сметка. *** Д..
Предвид така визираната фактическа
обстановка и след проверка на атакувания административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът намира следното от правна страна:
Съдът
счита, че в случая, предмет на оспорване е частично бездействие на
административен орган, изразяващо се в неплащане на дължими суми, като по този
начин се търси защита срещу неоснователно бездействие. Законът не предвижда
задължение на административния орган да се произнесе по заявлението за
заплащане на суми по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, издавайки индивидуален
административен акт, с който да нареди плащане на сумите, за да се приеме, че
неплащането в срок на дължимите суми представлява мълчалив отказ за издаване на
административния акт. Разпоредбата на чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ съдържа
задължение на органа да извърши едно фактическо действие – плащане, чрез
извършването на което се реализира директно защитимото право на жалбоподателя,
без да е необходимо да се издава административен акт. Неизвършването на такова
предписано от нормативен акт действие, което органът е задължен да извърши,
може да се оспори по реда на чл. 257 АПК. В настоящото производство предмет на
оспорване могат да бъдат актове по чл. 145, ал. 2 от АПК. Мълчаливият отказ предполага задължение за
органа да издаде предвиден в нормативна разпоредба административен акт с точно
определено съдържание, поради което не може да има мълчалив отказ за издаване
на непредвиден акт. Поради това, съдът счита, че жалбата е недопустима.
При
извършената проверка на допустимостта на жалбата, обаче, настоящият състав е
длъжен да се съобрази с указанията, давани му от Административен съд – Ш. по
други дела със същия предмет (напр. определение № 727/07.11.2018 г. по ЧКАД № 327/2018
г.). Поради това, съдът приема, че жалбата е допустима.
Тъй
като липсват изрични правила относно срока за издаване на административен акт
по заявлението по чл. 37в, ал.
7 от ЗСПЗЗ, следва да бъде приложено общото правило, посочено в
нормата на чл. 57, ал. 1
от АПК, според което, административните актове се издават в
14-дневен срок от започване на производството. Тоест, срокът за произнасяне на
административния орган по Заявление вх. № ПО-08-44/17.01.2019 г.
е изтекъл на 31.01.2019 г. и доколкото жалбата срещу него е депозирана на
20.02.2019 г., това е сторено в рамките на едномесечния срок за оспорване,
регламентиран в чл. 149, ал.
2 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, масиви за ползване на земеделски земи
се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването
на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на
общината, определена със заповед на Д. на областната дирекция „З.“ в срок до 5
август на съответната година, като според ал. 4 комисията изготвя доклад до Д.
на областната дирекция „З.“, който съдържа сключеното споразумение,
разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за
техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът
на областна дирекция „З.“ издава заповед за разпределение на масивите в
землището в срок до 1 октомври на съответната година. Според нормата на чл.
37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, ползвател на земеделски земи, на който със заповедта по
ал. 4 са определени земите по ал. 3, т. 2, внася по сметка за чужди средства на
съответната областна дирекция „З.“ сума в размер на средното годишно рентно
плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал. 4.
Сумите са депозитни и се изплащат от областната дирекция „З.“ на правоимащите
лица въз основа на заповедта на Д. на областната дирекция „З.“ по ал. 4 в
10-годишен срок. В 7-дневен срок от получаване на заповедта ползвателите
превеждат сумите по сметка на съответната областна дирекция „З.“.
Неправилно
е становището на административния орган, че процесното заявление е нередовно,
тъй като към него не било приложено удостоверение за актуална банкова сметка. ***о,
то административният орган е бил длъжен да уведоми заявителя за установените от
него нередовности, като му укаже да ги отстрани в 3-дневен срок от съобщението
с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството
в съответствие с чл. 30, ал. 2
от АПК. Освен това, в самото заявление, пълномощникът изрично е
изписал номера на банковата сметка, поради което, независимо от наличие на
вътрешни правила, непредставянето на изрично удостоверение не се явява
нередовност на заявлението.
Доколкото,
едва през м. април 2019 г. на заявителката били дадени указания за нередовност
(и то невръчени надлежно) и сумите, дължими за претендирания период не са били
изплатени на заявителката, то е налице формиран мълчалив отказ.
Съдът
намира, че в случая са налице всички основания за изплащане на дължимите суми
на Я.Т., представляващи плащане по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, поради което
атакувания мълчалив отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
|
|
|
|
|
На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ОДЗ – Ш., следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателката направените разноски в размер на 210,00 лева.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН мълчалив отказ на Д. на О.д. „З.”
г.Ш. да се произнесе по заявление вх. № ПО-08-44/17.01.2019 г. по чл. 37в, ал.
7 от ЗСПЗЗ, подадено от Я.А.Т. с ЕГН **********,***.
ЗАДЪЛЖАВА Д. на О.д. „З.” г.Ш. ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ по
заявление вх. № ПО-08-44/17.01.2019 г. по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, подадено от Я.А.Т.
с ЕГН **********, В 14-ДНЕВЕН СРОК,
считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Областна
дирекция „З.“ – Ш. да заплати на Я.А.Т. направените разноски по делото в размер
на 210,00 (двеста и десет) лева.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна
жалба пред Административен съд – Ш..
На
основание чл. 174 от АПК, след влизането в сила на решението, препис от същото
да се изпрати на Инспектората към Министъра на З.то, храните и горите.
Районен
съдия: