ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1977
гр. Бургас, 26.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501268 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано е по
частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, против
разпореждане № 7719 от 04.07.2022 г. по ч.гр.д. 4209/2022 г. по описа на Районен съд
Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника А.
Й. Н. от ***, за следните вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит№
1019818/30.01.2018 г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, а именно за сумата от 123,84 лв –
договорна лихва и за сумата от 55,85 лв – мораторна лихва.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното
разпореждане, като на първо място се сочи, че заповедният съд погрешно е приел, че
претендираните вземания за договорна и мораторна лихва се основават на неравноправни
клаузи, предвид сключения договор за поръчителство за обезпечаване на вземанията по
договора за потребителски кредит. Заявява се, че с подаденото заявление по чл. 410 от ГПК
не са били претендирани суми, представляващи възнаграждение за поръчителство. Излагат
се възражения против изводите на районния съд за недействителност на договора за кредит,
като се твърди,че кредитополучателят не е бил длъжен да сключва договор за предоставяне
на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ООД. Длъжникът при упражнено от негова
страна право на избор се е съгласил задълженията му по договора за кредит да бъдат
обезпечени именно от това дружество, но това не обуславяло извод за неравноправност на
клаузата на чл. 4 от договора за кредит. Размерът на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство бил уговорен между страните и било дължимо при
евентуално длъжниково неизпълнение. Твърди се, че договорът за поръчителство, сключен
между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД няма характер на потребителски
договор, доколкото е сключен между две юридически лица. Освен това както този договор
за поръчителство, така и договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай
тръст“ ЕООД и длъжника А.Н. имали акцесорен характер спрямо договора за кредит, същите
били валидни, поради което не били налице пречки за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК
за претендираните със заявлението суми. По изложените съображения се иска отмяна на
1
обжалваното разпореждане.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима. По същество,
съдът намира жалбата за основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
частния жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А. Й. Н. от ***, за
следните суми: 600 лв.- главница по договор за потребителски кредит № 1019818/30.01.2018
г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД; 123,84 лв. - договорна лихва за периода от 01.03.2018 г. до
29.06.2018 г., 55,85 лв.- обезщетение за забава за периода от 02.03.2018 г. до датата на
подаване на заявление в съда, като за периода на обявено извънредно положение от
13.03.2020 г. до 14.07.2020г. мораторна лихва не е начислявана. Претендира се и законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски по делото.
В заявлението е посочено, че на 30.01.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и
длъжника А.Н. бил сключен договор за потребителски кредит. На същата дата и във връзка с
възникналото правоотношение по договора за кредит, между длъжникът и дружеството „Ай
тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на
договорните му задължения спрямо кредитора. Наред с този договор, на същата дата
30.01.2018 г., бил сключен и договор за поръчителство между двете дружества –
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, по силата на който последното дружество се
съгласило да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по договора за
кредит. Изложени са твърдения, че поради неизпълнение на задължението на длъжника по
договора за кредит, същото било изцяло изпълнено от солидарно отговорния длъжник – „Ай
тръст“ ЕООД. Вземането на „Ай тръст“ ЕООД, произтичащо от договора за предоставяне на
поръчителство било прехвърлено на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по
силата на Договор за продажба на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г. и Приложение № 1 към
него, подписано на 23.08.2021г. На 13.09.2021 г. до длъжникът било изпратено уведомление
за извършената цесия.
Към заявлението са приложени посочените по – горе три броя договори: договор
за потребителски кредит№ 1019818/30.01.2018 г. и общите условия, приложими към същия,
договор за предоставяне на поръчителство от 30.01.2018 г. , сключен между А. Й. Н. и „Ай
тръст“ ЕООД и договор за поръчителство от 30.01.2018 г., сключен между „Кредисимо“
ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.
На 01.07.2022г. Районен съд – Бургас издава заповед по чл. 410 от ГПК №
2089/01.07.2022г., с която осъжда длъжника А. Й. Н. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сумата от 600 лева, представляваща главница по договора за паричен заем,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 57.72 лева –деловодни разноски съразмерно на
уважената част от заявлението.
С разпореждане № 7719/01.07.2022г., инкорпорирано в заповедта за изпълнение,
Районен съд – Бургас е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
за сумата от 123,84 лв – договорна лихва и за сумата от 55,85 лв – мораторна лихва, тъй като
е счел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т.10, във връзка с
чл. 22 и чл. 23 от ЗПК и поради това потребителят дължи връщане само на чистата стойност
по кредита. За да мотивира отказа си да присъди сумите за договорна и мораторна лихва,
съдът е разгледал съвкупно представените към заявлението договори и е заключил, че
договорът за предоставяне на поръчителство следва да се разглежда като част от договора за
2
потребителски кредит, както и че уговореното възнаграждение за поръчител напрактика
представлява част от възнаграждението по договора за кредит, поради което следва да бъде
включено в общите разходи по кредита. Това възнаграждение умишлено било уговорено
като отделно такова, като по този начин се целяло да бъде заобиколено ограничението по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Същото обаче
било платимо едновременно с вноските по договора за кредит и сумите за погасяването му
били инкасирани от кредитора „Кредисимо“ ЕАД, а не от „Ай тръст“ ЕООД, като освен това
двете дружества били свързани лица, видно от вписванията в Търговския регистър. Въз
основа на така извършения анализ, заповедният съд е приел, че в нарушение на законовите
изисквания обсъжданото възнаграждение за потребител, само привидно уговорено като
отделно такова, не било включено в годишния процент на разходите, макар да е пряко
свързано с кредита. Въз основа на тези изводи, съдът е приложил предвидените в закона
последици при недействителност на договора за кредит и е отказал присъждането на
претендираните суми за договорна и мораторна лихва.
Бургаският окръжен съд намира за основателни възраженията на частния
жалбоподател, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът може да откаже
издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави /т.2/, също и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това /т.3/. Тези разпоредби определят
обхвата на служебната проверка, извършвана от заповедния съд, в случаите когато се касае
до вземания, произтичащи от договор, сключен с потребител, какъвто е и настоящият
случай. Искането, предмет на заявлението е винаги конкретно, като претендираното
вземане се индивидуализира по вид, размер, и когато приложимо период, за който се дължи.
Съдът дължи преценка относно всяко конкретно претендирано вземане, предмет на
заявлението по чл. 410 от ГПК. В настоящия случай, предмет на заявлението са вземания за
главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, както и
договорна и мораторна лихва, индивидуализирани по размер и периода от време, за който са
начислени. Със заявлението не са претендирани други суми, произтичащи било от договора
за кредит, било от договора за предоставяне на поръчителство. Независимо от това, съдът е
разширил обхвата на извършваната от него служебна проверка за неравноправност на
договорни клаузи, като вместо да обсъди само клаузите, въз основа на които се претендират
вземанията, предмет на заявлението, е извършил цялостен съвкупен анализ на
взаимовръзката между трите представени към заявлението договора и въз основа на който е
достигнал до извод за недействителност на договора за кредит.
Видно от мотивите на оспореното разпореждане, съдът е извършил преценка
относно възнаграждението за поръчител, което заявителят не е претендирал със заявлението.
Като за извършването на тази преценка липсват формалните предпоставки на закона,
посочени в чл. 411, ал.2, т.3 ГПК – да е налице конкретно искане и същото да се основава на
клауза от договор, сключен с потребител, която да е неравноправна или да съществува
обоснова вероятност за това. В тази връзка следва да се посочи, че разясненията, съдържащи
се в т.2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, относно обема на
извършваната от заповедния съд преценка по основателността на искането, която е
3
ограничена единствено до проверка на твърденията, изложени в заявлението, продължават
да бъдат актуални и понастоящем.
С оглед изложените по-горе съображения съдът намира, че приемайки, че
договорът за паричен заем е недействителен, поради надвишаване с включването на
възнаграждението за поръчител, на определения в чл.19, ал.4 от ЗПК лимит на ГПР, съдът е
излязъл извън обективните предели на дължимата потребителска защита по см. на чл.411,
ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, и неправилно е отрекъл и съществуването на основанието на които се
претендират уговорената с договора за паричен заем договорна и мораторна лихва. Дали в
ГПР по кредита следва да бъде включено възнаграждението за поръчителство, уговорено в
допълнително сключения договор за предоставяне на поръчителство, и дали в този случай
ГПР би отговарял на изискванията по чл.19, ал.4 ЗПК, може да се изследва единствено в
исковото производство. Това следва и от разпоредбата на новата алинея трета на чл. 7 от
ГПК, приета едновременно с измененията в заповедното производството, предвиждащи
служебно начало при проверката за неравноправни клаузи. Съгласно посочената разпоредба,
когато съдът служебно се произнася по относно наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, той осигурява възможност на страните да изразят становище
по тези въпроси. Доколкото заповедното производство има едностранен характер, то обема
на тази служебна проверка следва да бъде стриктно ограничен до проверка, касаеща само
исканията, предмет на заявлението.
Становището, според което съдът може да установява ex officio наличието на
неравноправни клаузи в договор с потребител, респективно да прилага последиците от това,
стига това да е в рамките на производство, имащо състезателен характер е застъпено и е
практиката на СЕС. Така в решение от 21 април 2016 г. по дело С-377-14, СЕС, т. 70 и т.71,
където съдът приема: „ когато националният съд служебно е установил, че е налице
нарушение на член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, той е длъжен, без да чака
съответно искане от потребителя, да вземе всички мерки, предвидени в националното право
в случай на такова нарушение, стига да е спазен принципът на състезателност (вж. по
аналогия решения от 21 февруари 2013 г., Banif Plus Bank, C‑472/11, EU:C:2013:88, т. 36 и от
1 октомври 2015 г., ERSTE Bank Hungary, C‑32/14, EU:C:2015:637, т. 42)."
По изложените съображения, настоящата инстанция счита жалбата за основателна,
което налага отмяна на обжалваното разпореждането и постановяване на ново за издаване на
заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните вземания за
договорна лихва и мораторна лихва.
С оглед изхода на делото, следва допълнително да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство– над присъдения размер от 57,72 лв. до пълния размер
от общо 75 лв, и за настоящото производство в размер на 15 лв. за държавна такса. Тези
допълнителни разноски в размер на 15 лева следва да се възложат на длъжника на основание
чл.81, във вр.чл.78, ал.1 от ГПК, като се включат в заповедта за изпълнение при изпълнение
на въззивния съдебен акт.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 7719 от 04.07.2022 г. по ч.гр.д. 4209/2022 г. по описа
на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника А. Й. Н. от ***, за следните вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит№ 1019818/30.01.2018 г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, а именно за
сумата от 123,84 лв – договорна лихва и за сумата от 55,85 лв – мораторна лихва като
ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, против длъжника А. Й. Н.,
ЕГН **********, от ***, за сумата от 123,84 лв. – договорна лихва за периода 01.03.2018 г.
до 29.06.2018 г. и за сумата от 55,85 лв – обезщетение за забавено плащане, начислено за
периода 02.03.2018 г. до 29.06.2022 г., като за периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, по
договор за потребителски кредит № 1019818/30.01.2018 г, сключен с „Кредисимо“ ЕАД,
както и за сумата от още 17,28 лв – разноски за заповедното производство, от които 11,52
лв.- юрисконсулско възнаграждение и 5,76 лева – държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 15 лв. в полза на
жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, ЕИК *********,
която сума да се включи в същата заповед, на основание чл.81, във вр.чл.78, ал.1 ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Бургас за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5