№ 2
гр. Сливен, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230200623 по описа за 2021 година
следното:
Производството е образувано по повод жалба от М. Г. Д. ЕГН
********** против НП № 21-0804-000756 от 27.03.2021 г. на Началник
сектор към ОДМВР - Сл., сектор "Пътна полиция" Сл., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
50,00 лева на основание чл. 178е от Закона за движение по пътищата ЗДвП)
за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие, който моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. административно - наказващият орган, редовно призован, не
изпраща процесуален представител. В писмено становище се иска от съда да
потвърди наказателното постановление като законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 04.12.2020 год. около 18,10 часа жалбоподателката паркирала
управляваното от нея МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с
1
рег. № СН **** АН пред кооперацията, в която живеела в гр. Сл. на ул.
„Братя Шкорпил“. Автомобилът паркирала върху тротоара, с предна част
насочена към врати на коорперацията, перпендикулярно на пътното платно,
по начин непозволяващ на пешеходци да преминат по тротоара. След подаден
сигнал за неправилно паркиране, на място пристигнал автопатрул на РУ Сл. в
състав – свидетелите В.В. и Г.Г.. Те изчакали жалбоподателката Д., която
пристигнала на място, разхождайки куче. На Д. бил съставена глоба с фиш,
който тя обжалвала. В последствие бил съставен АУАН за нарушение на чл.
94, ал.3 от ЗДвП, въз основа на който било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на Д. за нарушение на нормата на чл.94,
ал.3 от ЗДвП било наложено административно наказание в размер на 50.00
лева на основание чл. 178е от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът не констатира нарушение нито при съставяне на глоба с фиш, така
както се твърди от представителя на жалбоподателкат, нито констатира
съществени процесуални нарушения на процедурата при съставяне на АУАН,
и издаване на обжалваното НП. И съставеният акт, и издаденото въз основа на
него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. Ето защо, тъй
като не страдат от пороци, в конкретния случай е приложима разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредбата редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.
Ето защо, в процесния случай тежестта за доказване лежи върху
жалбоподателят и той следва да докаже твърденията си. Видно от събрания
по делото обаче доказателствен материал, не се установи фактическа
обстановка, различна от тази отразена в процесните АУАН и НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП за престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно
на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на
2
пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Съдът намира за безспорно установено, че Д. е извършила нарушението
визирано в нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, като е паркирала автомобила си с
предната му част на тротоара на ул. „Братя Шкорпил“, перпендикуляно на
платното за движение и по начин, който пречи на пешеходците за
преминават, тоест на разстояние по-малко от 2 метра откъм страната на
сградите, тъй като изложеното в АУАН и НП, за което е приложима и
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, се подкрепя от показанията на
свидетелите Г. и В.. Подкрепя се /относно начина по който е спрян
автомобила/ и от показанията на св. Кованджиева.
Съдът не кредитира показаниятата на св. Т.К. относно причината за
паркирането на жалбоподателката и факта, че е останало място за
преминаване на пешеходци, тъй като нейните показания са изолирани,
противоречат на тези на полицейските служители, които сочат, че са видели,
че тя не излиза от дома си, а идва отвън, разхождайки куче, което самата Д. е
споделила на св. В., а и на дежурния в РУ Сл..
Досежно направеното искане за кредитиране на приложения към жалбата
снимков материал, то такъв не бе установено да е прилаган с жалбата /в
самата жалба е посочено, че се прилага жалба в два ексземпляра и адвокатско
пълномощно/. Снимков материал е приложен единствено от въззиваемата
страна в хода на съдебното следствие и от него доколкото липсва светлина, се
установя единствено номера на превозно средство – СН **** АН.
Относно размерът на наложеното на жалбоподателката наказание, съдът
намира, че той е правилно определен при все, че е фиксиран точно в закона и
административнонаказващият орган е лишен от възможност за преценка.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на
жалбоподателката за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По
делото не се събраха доказателства за обективни, основателни причини
поставили в невъзможност жалбоподателката да паркира управляваното от
нея МПС съобразно изискванията на ЗДвП. Нито фактът, че всички останали
3
автомобили на улицата са били паркирани неправилно, нито фактът че е
нямало други свободни места за паркиране има значение за ангажиране
отговорността на Д.. Последното – липсата на свободни места за паркиране би
могло да бъде счетено от съда за обстоятество, обуславящо по-ниска степен
на обществена опасност, но ако бе установена обективна причина за това и
ако бе установено че автомобилът е бил в състояние на престой или временно
паркиран там. Фактът обаче, че жалбоподателката е била изчакана на място
10-15 минути от служителите на реда и след като се е появила е установено,
че е разхождала кучето си, в никакъв случай не било могло да наведе на
извод, че конкретното поведение разкрива белези на по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид,
поради което и да бъде приложим института на т.нар. „маловажен случай“
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 21-0804-000756 от
27.03.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР - Сл., сектор "Пътна полиция"
Сл., с което на М. Г. Д. ЕГН ********** е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева на основание чл.178е от ЗДвП за
нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Сл. в 14-дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4