№ 168
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20241800100332 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Н. И. П. е предявила срещу Софийски градски съд иск за плащане на
сумата от 25001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
тегоба и страдание поради липса на яснота от страна на съда относно
основателността или неоснователността на предявена от настоящата ищца
срещу „АБС ГРУП“ ООД искова претенция по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, търпени в
резултат на нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен
срок на гр. д. № 16689/2015 г. по описа на СГС. В исковата молба се твърди
следното: През 2010 г. ищцата подала искова молба пред Софийски градски
съд, по която било образувано гр. д. № 10643/2010 г., завършило с
неприсъствено решение в нейна полза. По искане на насрещната страна -
търговско дружество, постановеното решение било „заменено“ с друго в
обратния смисъл, постановено по гр. д. № 16689/2015 г. по описа на СГС.
Твърди, че производството по гр. д. № 16689/2015 г. по описа на СГС и към
момента на подаване на исковата молба по настоящото дело не било
приключило поради оспорване на изпълнителен лист за присъдени съдебни
разноски. На 22.10.2018 г. ищцата подала заявление до ИВСС за нарушаване
на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като бил
1
съставен констативен протокол с изх. № РС-18-390 от 27.11.2018 г., в който се
съдържало заключение за нарушаване на защитеното от чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС
право. През 2019 г. ищцата получила от МП уведомление за определено
обезщетение за забавено правосъдие в размер на 800 лв., което тя не счита за
справедливо и поради това предявява настоящия иск.
Искът е с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Ответникът оспорва иска. Излага доводи за недопустимост и
неоснователност на иска. Навежда възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва наличието на всички елементи на фактическия състав,
обуславящ ангажирането на отговорността на държавата за твърдените като
търпени от ищцата вреди. Навежда и възражение по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ за
съпричиняване от страна на ищцата, основано на твърденията, че ищцата е
извършвала нередовни процесуални действия, които са налагали даване на
указания от страна на съда, налице била невъзможност за връчване на книжа
на страната и на процесуалния й представител, подавани били от ищцата
недопустими жалби, освен това две съдебни заседания били отложени по
искане на нейния процесуален представител. Навежда и възражение за
прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
Контролиращата страна СОП изразява становище за доказаност на иска
по основание, по отношение на размера на обезщетението излага становище за
определянето му от съда в съответствие с принципа на справедливостта,
доколкото претендираното обезщетение е прекомерно.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество –
неоснователен по следните съображения:
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска,
тъй като по делото е установено, че е изчерпана административната процедура
по глава IIIа ЗСВ преди предявяване на исковата молба по настоящото дело - с
писмо с изходящ номер с дата 26.02.2019 г., изходящо от заместник-министър
на правосъдието, на настоящата ищца е предложено обезщетение в размер на
800 лв. за нарушеното й право на разглеждане и решаване на гр. д. №
16689/2015 г. по описа на СГС в вразумен срок, установено след извършена от
2
ИВСС проверка по нейно заявление, от което обезщетение ищцата, според
твърденията й, не е удовлетворена. Следва в тази връзка да се отбележи, че на
решението по гр. д. № 16689/2015 г. по описа на СГС е поставен печат за
влизане в сила на 09.07.2018 г. От приложените по гр. д. № 16689/2015 г. по
описа на СГС обаче гр. д. № 3845/2019 г. по описа на САС и гр. д. №
4364/2021 г. по описа на ВКС се установява, че решението по гр. д. №
16689/2015 г. по описа на СГС е обжалвано и в действителност не е влязло в
сила на 09.07.2018 г., а едва на 29.03.2022 г. с постановяване на определение
№ 224 по гр. д. № 4364/2021 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато до
касационно обжалване решение № 12428 от 03.12.2020 г. по гр. д. №
3845/2019 г. по описа на САС. В този смисъл административната процедура по
глава IIIа ЗСВ е била преждевременно проведена, доколкото към момента на
започването й, а също и към момента на приключването й производството по
гр. д. № 16689/2015 г. по описа на СГС не е било приключило. Независимо от
горното предвид, че към датата на подаване на исковата молба по настоящото
дело производството по гр. д. № 16689/2015 г. по описа на СГС вече е било
приключило /доколкото производствата по обжалване на разпореждания за
издаване на изпълнителни листове и производството по чл. 303 ГПК не са част
от периода на висящност на едно дело, релевантен за преценката относно
основателността на иск за забавено правосъдие, както е изложено и от
ответника в отговора на исковата молба/, а процедурата по глава IIIа ЗСВ,
макар преждевременно проведена, е приключила и то с неудовлетворяващо
ищцата предложение, искът е допустим.
Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла погасителна
давност, тъй като, както се посочи, от приложените по гр. д. № 16689/2015 г.
по описа на СГС дела на САС и ВКС - гр. д. № 3845/2019 г. по описа на САС и
гр. д. № 4364/2021 г. по описа на ВКС, се установява, че производството по гр.
д. № 16689/2015 г. по описа на СГС е приключило не на 09.07.2018 г., а на
29.03.2022 г., при което петгодишният срок на погасителната давност не е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело –
28.02.2024 г.
Независимо от горното, искът е неоснователен по следните
съображения:
По делото не са ангажирани надлежни доказателства за характера и
3
интензитета на претендираните от настоящата ищца неимуществени вреди,
които характер и интензитет да обуславят обезщетение в размер на 25001 лв. –
единствените доказателства в тази насока са показанията на свидетеля С.,
които обаче са абсолютно неконкретни и фрагментарни, освен това доколкото
установяват някакви негативни изживявания на ищцата във връзка със
съдебно производство, то същите според свидетеля са били свързани с нейно
недоволство от адв. А.. Безспорно в съдебната практика е прието, че едно
лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на
разумния срок, винаги търпи някакви вреди от това - притеснение за
развитието на производството и за евентуален негов неблагоприятен изход,
накърняване на чувството за справедливост и доверието в правораздаването и
изобщо в държавността поради забавянето на делото. Това са т. нар.
презумптивни вреди, които, както приема съдебната практика, не следва да
бъдат доказвани. В случая при липса на надлежни доказателства за
претърпени от ищцата вреди с такъв характер и интензитет, които надхвърлят
тези на презумптивните вреди, би следвало на ищцата да се присъди
обезщетение за тези презумптивни вреди, което безспорно би било в
значително по-малък от претендирания размер. Такова обезщетение обаче би
било дължимо само в случай, че са налице всички елементи от фактическия
състав, обуславящи отговорността на СГС като субституент на държавата, а в
случая не са налице всички елементи от този фактически състав. Не е налице
причинна връзка между претендираните вреди /дори такива с характер и
интензитет на презумптивни/ и забавеното разглеждане на делото предвид
резултата от същото - неблагоприятен за ищцата, тъй като искът й е
отхвърлени /при това още от първоинстационния съд, чието решение е
потвърдено от въззивния съд, а касационната инстанция не е допуснала до
касационно обжалване въззивното решение/, при което, от една страна, е
изключена възможността ищцата да търпи вреди, дължащи се на
продължителността на производството, след като положението й е било по-
благоприятно преди приключване на производството /доколкото е считала, че
е носител на правото, предмет на иска, и е имала очакване то да й бъде
съдебно признато, а с приключване на производството това право й е
отречено/, от друга страна, дори да е търпяла вреди /примерно от
продължилото твърде дълго очакване на краен резултат, бил той и
неблагоприятен за нея/, то тези вреди се дължат единствено на поведението на
4
ищцата, тъй като е предявила неоснователен иск, като го е поддържала на три
съдебни инстанции.
Следва да се отбележи, че съдът, разглеждащ иска по чл. 2б ЗОДОВ, не е
обвързан от направеното предложение от страна на държавата /чрез
упълномощеното от министъра на правосъдието лице/ за плащане на
обезщетение в рамките на административното производство по глава ІІІа
ЗСВ, тъй като в съдебното производство, образувано по иск по чл. 2б ЗОДОВ,
съгласно чл. 7 ЗОДОВ държавата като страна по спорното материално
правоотношение се представлява от процесуален субституент – съответния
орган на съдебна власт, който е нарушил правото на ищеца /според неговите
твърдения в исковата молба/ на разглеждане и решаване на съответното
производство в разумен срок, а не се представлява от съда, който разглежда и
се произнася по иска по чл. 2б ЗОДОВ. Последният действа в качеството си на
решаващ съдебен орган – безпристрастна и независима юрисдикция, която
следва да разреши материално-правния спор между страните относно
дължимостта и размера на обезщетението, поради което по никакъв начин не
би могъл да се разглежда като представител на едната страна по спорното
материално правоотношение – държавата, респективно не би могъл да бъде
обвързан от направеното предложение от нейна страна за плащане на
обезщетение в рамките на административното производство по глава ІІІа ЗСВ
или от размера на обезщетението /в случай на извод, че искът е основателен
изцяло или частично/. Предложението на държавата би могло да се разглежда
от съда, разглеждащ иска по чл. 2б ЗОДОВ, единствено като извънсъдебно
признание, което следва да се преценява с оглед всички останали
обстоятелства по конкретното дело. В случая, обаче, разгледано във връзка с
всички обстоятелства, факти и доказателства по делото, това извънсъдебно
признание не обосновава извод за основателност на иска по изложените по-
горе съображения. Не би могло да се мисли и в посока приложение на
правилото за невлошаване на положението на лицето, претендиращо
обезщетението /ищеца/, тъй като такова правило нито е установено от закона,
нито може да се извлече от неговата цел. Лицето, което претендира да е
кредитор на държавата за обезщетение за забавено правосъдие, изцяло по своя
воля, но и на свой риск е свободно да приеме или не предложеното му
обезщетение в рамките на административното производство по глава ІІІа ЗСВ,
като в случай, че не го приеме, ако предяви пред съда иска по чл. 2б ЗОДОВ,
5
претендирайки по-голямо от предложеното му обезщетение, рискува както да
му бъде присъдено обезщетение в размер, по-малък от предложения му, така и
изобщо да не получи обезщетение, ако съдът намери иска по чл. 2б ЗОДОВ за
неоснователен и го отхвърли съобразно събраните в съдебното производство
доказателства и установените от тях обстоятелства /вж. решение № 272 от
27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о./.
При така изложените съображения не следва да се обсъждат останалите
факти по делото и останалите доводи на страните.
С оглед изхода на делото на ищцата не се дължат разноски.
На ответника се дължат разноски с оглед изхода на делото. Претендира
се само юрисконсултско възнаграждение, съответно следва да се присъди
такова в минимален размер от 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.З.,
ул. „С.С.“ № 7, вх. Юг, ет. 5, ап. 17 срещу Софийски градски съд,
представляван от и. ф. председателя Алексей Трифонов, със седалище: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 – Съдебна палата иск за плащане на сумата от
25001 лв. /двадесет и пет хиляди и един лев/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - тегоба и страдание поради липса на яснота от страна
на съда относно основателността или неоснователността на предявена от Н. И.
П. срещу „АБС ГРУП“ ООД искова претенция по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, търпени в
резултат на нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен
срок на гр. д. № 16689/2015 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА Н. И. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. „С.С.“ № 7,
вх. Юг, ет. 5, ап. 17 да плати на Софийски градски съд, представляван от и. ф.
председателя Алексей Трифонов, със седалище: гр. София, бул. „Витоша“ № 2
– Съдебна палата сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7