Р
Е Ш Е Н И Е № 15
гр. ПЛОВДИВ 09.01.
2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 07.12.2018 г. в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на
секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа
докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 569
по описа на ПАС за 2018 г.,
установи следното:
Производство по
чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от „Т.Д.В.Р.С.“,
гр.П. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 721/2017 г. по описа на
П. окръжен съд решение, с което по искане на Г.Й.Й., ЕГН **********,*** са
отменени взетите на проведено на **.**.****
г. в ** ч. в **** решения на общо
събрание на „Т.Д.В.Р.С.“, гр.П., както
следва:
1.
промяна на устава,
2. потвърждаване на всички решения на ОС от
17.09.2016 г.,
3. потвърждаване на всички решения на ООИС от
25.02.2017 г.,
4. потвърждаване на всички решения на ОС от
10.06.2017 г.,
5. разни и
„Т.Д.В.Р.С.“, гр.П., е осъдено да заплати на Г.Й.Й., ЕГН **********,***, сумата
50 лв. равняващи се на платената държавна такса по делото.
В жалбата се излагат подробни
съображения за недопустимост, респ. неправилност и незаконосъобразност на
решението. Поискана е обезсилването му, оставяне на исковата молба без
разглеждане и прекратяване на делото,
респ. отмяната му и отхвърляне на исковата претенция.
Въззиваемата страна е изразила становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът след като се запозна с акта
предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 29.11.2017 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от Г.Й. *** искова молба
насочена против С.Н.Ц. „Т.Д.В.Р.С.“, гр.П..
В
обстоятелствената част на същата на първо место се сочи, че ищецът е член на
ответното сдружение. Споменава се и за проведено общо събрание на сдружението
на дата на **.**.**** г. при дневен ред:
1. промяна на устава,
2. потвърждаване на всички решения на ОС
от 17.09.2016 г.,
3. потвърждаване на всички решения на
ООИС от 25.02.2017 г.,
4. потвърждаване на всички решения на ОС
от 10.06.2017 г.,
5. разни .
При провеждане
на събранието били взети позитивни решения по така описания дневен ред, които
ищецът намира за незаконосъобразни.
По повод на това
му твърдение на първо место се сочи, че събранието е свикано от УС в състав от
петима членове, вместо от девет, както предвижда разпоредбата на чл. 5 от устава
на сдружението действащ преди провеждане на ОС на сдружението от дата
23.06.2012 г. На същото действително е било взето решение за изменение на
устава свързано с промяна в броя на членовете на УС на сдружението от 9 на 5,
но същото било отменено с влязло в сила решение на Пловдивския окръжен съд по
т.дело № 638/2012 г. в сила от 05.02.2015 г.
По повод
решенията на ОС от 23.06.2012 г. ищецът говори и за проведено ОС на сдружението
от дата 29.03.2014 г., на което било взето решение за ПОТВЪРЖДАВАНЕ на решенията
на ОС от 23.06.2012 г. Решенията на това второ ОС обаче също били отменени с
решение по т.дело № 268/2015 г. на ПОС в сила от 17.02.2017 г.
Пак по повод на
решенията на ОС от 23.06.2012 г., респ. тези на ОС от 29.03.2014 г. ищецът
споменава, че сдружението на 09.04.2016 г. провело ново ОС. На същото били взети
решения за ПОТВЪРЖДАВАНЕ на решенията на ОС от 29.03.2014 г. Те обаче отново
били отменени с решение на ПОС по т. дело 268/2016 г., потвърдено от ПАС с решение
по т. дело № 174/2017 г.
На тази база е
направено заключение, че до датата на процесното ОС няма нито една редовно
извършена промяна на разпоредбата на чл.5 от устава на сдружението от 2004 г. и
по тази причина съставът на УС следва да е от 9, а не 5 човека. Свикването на
ОС от незаконен състав на УС се приема от ищеца за незаконосъобразно, което
прави такова и провеждането на самото ОС от **.**.**** г. и взетите на същото
решения.
На второ место е
посочено, че под формулировката ПОТВЪРЖДАВАНЕ на решения от предходни ОС/ от
17.09.2016 г., 25.02.2017 г. и 10.06.2017 г./, ответникът се опитва без
основание да валидира предходни оспорени и приети по съдебен ред за
незаконосъобразни решения на общото събрание на сдружението.
На трето место
са изложени и съображения, че решенията са незаконосъобразни, защото членове на
сдружението не са допуснати до участие в събранието. Недопускането се свързва с
неяснота за начина на провеждане на събранията за избор на делегати за
събранието от **.**.**** г., респ. с това, че УС незаконосъобразно е поставил
изискване участието в събранието да е обусловено от плащане на членски внос и
заверка на членската карта.
По отношение на
решението по т.5 от дневния ред „Разни“ е казано, че с него е потвърдено
решение на управителния съвет на сдружението от 11.05.2015 г. за изключването на
ищеца като член на сдружението на основание чл.13, ал.1, т.3 от устава – поради
неплащане на членски внос, системно неучастие в живота на дружеството и
системно причиняване щети и вреди с действието и бездействието си.
По повод на
същото са изложени доводи, че на 10.07.2017 г. от страна на ищеца е подадена
жалба до ОС на сдружението против решението на УС от 11.05.2015 г. Сочи се, че
то му било, съобщено на 10.06.2017 г. и жалбата е в срок.
По повод на
същата и обявения дневен ред на събранието от **.**.**** г. е казано, че в него
въобще не фигурира точка даващ основание да се направи извод, че жалбата ще
бъде разглеждана от събранието. В тази връзка се сочи, че по отношение дневния ред на т. 5 било
посочено „РАЗНИ“, което не може да се свърже с решаване на въпроса за изключването,
т.е. налага се заключение, че такава точка не е включена и поради това
решението по нея е незаконосъобразно.
Възразено е
също, че в поканата за общото събрание на **.**.**** г. адресирано до ищеца е
посочен неверен час с цел да не може да присъства и да защити своите права и
интереси.
Посочено е и че
решението на управителния съвет за изключването му противоречи на устава на
сдружението, тъй като е взето в присъствието на четирима членове на съвета, а
последният съгласно устава е следвало да бъде в състав от девет членове. Говори
се и за нарушение на чл.5, ал.4 от устава относно кворума за вземане на
решения.
Наред с това са
изложени и доводи за липса на предпоставките за изключване.
По отношение на
членския внос е казано, че той е плащан
всяка година по банков път.
Относно системното
неучастие на ищеца в живота на дружеството и причиняването щети с действията и
бездействията си е казано, че липсва яснота в какво се изразява неучастието и
кои са действията респ. бездействията увредили дружеството. Заявява се, че
неучастието в живота на дружеството се дължи на недопускането му до участие в
общото събрание от председателя на сдружението, който разпоредил да не се
получава членски внос от определени членове, да не им се дават членски карти и
да не се допускат до събранията.
На база всичко изложено е отправено
искане за отмяна на решенията на ОС на сдружението от **.**.**** г.
Ответното дружество в отговора си на
първо место излага доводи, че въпросът за наличие на членствено правоотношение
между ищеца и ответника е от значение за допустимостта на исковата претенция. В
тази връзка се споменава, че адресираната от Й. жалба до ОС на сдружението
срещу решението на УС за изключването ме е просрочена, т.е. той към момента на
провеждане на събранието вече не е бил член на сдружението.
Изложени са и доводи, че решението на УС за свикване на процесното
общо събрание е съобразено със съдебните решения, цитирани от ищеца, както и че
събранието е организирано по реда на устава от 2004 г. като обикновено, а не делегатско.
Твърди с, че причина за вземането на решения от УС само с 5 гласа е свързано с
факта, че един от членовете на УС е починал, а други не били членове на
дружеството или били изгубили интерес към делата му и по тези причини не можЕ.
да гласуват. В тази връзка е споменато, че изискванията на вземане на решения
от УС били спазени и не можело да се говори за опорочаване на процедурата по
свиване и провеждане на самото ОС от **.**.**** г.
В останала част на отговора е взето
отношение по точката свързана с изключването на Й.. В тази връзка отново е
споменато, че жалбата на ищеца против решението за изключване на УС е
просрочена, като се твърди, че решението на УС е съобщено на ищеца на
23.01.2017 г.
По същество досежно спора с изключването
е споменато, че ищецът не може да се ползва от колективно внасяне на членски
внос поради императивното изискване на финансовото законодателство за лична
идентификация на вноситЕ.те при банкови преводи. По отношение на действия срещу
интересите на сдружението е казано, че Й. без да е председател на сдружението е
подписал анекс към споразумение с Н.Ч. „Т.-П.-**** г. и е признал
несъществуващи вземания на последното към сдружението, срещу които читалището
има право да задържи имот на сдружението на значителна стойност. В тази връзка
се говори за съставомерност на това деяние и образуване на прокурорска преписка
изискваща снемане на имунитета на ищеца като депутат.
По отношение на твърденията за липса на
редовна покана е споменато че ищецът е бил поканен за участие с покана получена
от адв. Г., но не се е явил.
В допълнителната искова молба и отговора
на същата от страните са изложени допълнителни правни аргументи за
основателността, респ. неоснователността на твърденията им. Така съдът след
събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е
постановил и решението предмет на обжалване.
В него на първо
место е прието, че събранието е редовно свикано- съобразно изискванията на действащия Устав от
2004 г. и при необходимия кворум на УС.
По отношение
провеждането на самото събрание на база събраните в производството доказателства
е направено заключение, че ищецът и други членове на сдружението не са били
допуснати да присъстват и вземат участие на общото събрание, чиито решения се
оспорват, нарушени са техните права и поради това решенията са незаконосъобразни.
Прието е също,
че решенията по т.2, 3 и 4 са
незаконосъобразни и поради това, че в обявения дневен ред не са посочени
конкретно същите, а е направено общо препращане към решения предмет на предходни събрания, които при това са отменени
от съда като незаконосъобразни.
Уважен и довода
на ишеца, че в т. 5 от дневния ред не било упоменато, че ще се разглежда
жалбата на ищеца против решението на УС, което е достатъчно за извод за
незаконосъобразност на решенията по тази точка
Наред с това,
във връзка с решенията по същта е посочено, че жалбата на Й. не била
просрочена, а и самото решение на УС било взето от незаконен състав на УС.
На тази база
всички взети решения на ОС на сдружението са отменени като незаконосъобразни.
Недоволно от
решението е останало сдружението, което е подало жалбата станала причина за
започване на настоящето производство.
В нея са
изложени подробни съображения за недопустимост на първоинстанционния съдебен
акт, които се базират на твърдения, че ищецът няма право на иск, поради това,
че няма членствени правоотношения с дружеството. В тази връзка е отправено
искане за обезсилване на решението, оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване
на производството по делото.
Изложени са
съображения и за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и по-точно на
направените от съда изводи за незаконосъобразност на взетите решения, поради противоречие
със закона и устава.
На база изложеното за състава на ПАС
следва извод, че е сезиран с претенция по чл. 25, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 6
от ЗЮЛНСЦ.
В тази правна норма от страна на
законодателя е казано, че решенията на общото събрание подлежат на съдебен
контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. В ал. 6 към
момента на подаване на исковата молба е предвидено, че споровете по ал. 4 могат
да бъдат повдигани пред съда по регистрацията на сдружението от всеки член на
сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от
узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.
От
така изложеното на първо место следва да се даде отговор дали исковата
претенция е предявена от член на сдружението или негов орган в споменатия по-
горе срок.
В случая един от основните спорове между
ищеца и ответното дружество е този за наличието на членствени правоотношения
респ. за това има ли в патримониума си ищецът право на иск.
Ответното дружество свързва липсата на членствени правоотношение с
наличието на решение на УС на сдружението от
11.05.2015 г. за изключване на ищеца от сдружението/стр. 175 от делото
на ПОС/ поради действия и бездействия срещу дружеството.
Във
връзка с преценката за това е или не е налице прекратяване на членството поради
изключване следва да се посочи, че съгласно
чл. 22, ал.1 от ЗЮЛНЦ членството
се прекратява:
1. с
едностранно волеизявление до сдружението,
2. със
смъртта или поставянето под пълно запрещение,
3. с
изключването,
4. с
прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел,
5. при
отпадане.
В ал.2
е посочено, че ако уставът не предвижда друго, решението за изключване се взема
от общото събрание при поведение, което прави по-нататъшното членство
несъвместимо.
Това
налага да се даде отговор на въпроса какви са предвижданията в устава на сдружението
по този въпрос.
По
принцип получаването му би трябвало да е съвсем лесно и следва да се получи при
едно обикновена справка по фирменото дело. В случая обаче видно от данните по
настоящия правен спор за времето след 2012 г.
дружествените работи се характеризират с поредица от проведени ОС,
вписване на подлежащите на вписване решения по същите в съответния регистър,
оспорване на решенията по исков ред, тяхната отмяна, заличаване на вписаните
обстоятелства. Тънкият момент в случая е, че за времето между едното общо
събрание, отмяната на взетите от същото решения и вписване на заличаването
винаги се е провеждало ново общо събрание. На него реално се е предавала ролята на съд, т.к. вземаните от
същото решения са свързани с ПОТВЪРЖДАВАНЕ решенията на предходното. Така взетите
решения от своя страна отново се ЗАЯВЯВАНИ за вписване, а регистърния съд е постановявал
извършване на същите, без да взема отношение по въпроса, че към този момент
липсва заличаване на по-ранно извършеното вписване на същото решение т.е.
постановявано е вписване на едни и същи обстоятелства. Независимо от
гореизложеното тези решения разпореждащи впиването са факт и при условие, че не
са НИЩОЖНИ, настоящият състав следва да се съобразява със същитедо момента на отмяна
на решенията дали основания за вписването, респ. заличаването на вписаните
обстоятелства.
В
случая е безспорно, че до 2012 г. е бил действащ приетия през 2004 г. устав на
сдружението. На 23.06.2012 г. е проведено ОС на сдружението. Сред взетите на него
решения са и такива за промяна на чл.5, ал.1 и чл.13, ал.2 и ал.3 от устава на Дружеството.
Тези обстоятелства са били вписани с Решение на ПОС № 189 от 27.06.2012 г. по
ф. дело № 1456/1990 г.
Решенията
на това ОС са били оспорени от Г.Й. по реда на чл. 25, ал.4, вр. с чл. 25, ал.
6 от ЗЮЛНЦ и са били отменени с влязло в сила на 05.02.2015 г./виж определение
на ВКС на стр. 26/ решение по т.дело №638/2012
г. по описа на ПОС. С решение от 30.03.2015 г. по ф.дело
№1456/1990 г. е постановено и заличаване на вписаните обстоятелства вкл. и тези
касаещи промените в устава.
В
периода от 23.06.2012 г. до 30.03.2015 г. е проведено общо събрание на
сдружението на дата 29.03.2014 г. Сред приетите от същото решение са и такива
за потвърждаване на решенията на ОС от 23.06.2012 г. В тази връзка с решение по
фирменото дело от 24.04.2014 г. ПОС е вписал промени в чл. 5, ал.1 от устава
досежно броя на членовете на УС, като е посочено, че същият от 9 става 5.
Разпредено е и вписването на промени в чл. 13, ал. 2 от устава, като е
посочено, че след думата членство се добавя „с изключване“, след думата „съвет“
се добавя текстът, „като решението може да се обжалва пред Общото събрание“.
Вписано е и създаването на нова ал.3, на чл. 13 с текст „Отпадането поради
невнасяне установените имуществени вноски настъпва автоматично към края на
съответната календарна година“.
Решенията
на това ОС са били атакувани отново от Г.Й. по исков ред и отново са били отменени
с влязло в сила на 17.02.2017 г. /виж определение на ВКС на стр. 38/ решение на
ПОС по т.дело № 268/2015 г. Съответно заличаването на вписаните на 24.04.2014
г. обстоятелства е станало с решение от 08.01.2018 г.
В
споменатия период дружеството е провело и ОС на 09.04.2016 г. Сред взетите на
същото решения са били такива за потвърждаване на решенията от ОС на 29.03.2014
г., такива за изменение устава на
дружеството. Сред изменяните точки от този Устав са били и тези за състава на
УС/чл. 5/ и тези на чл. 13, ал.2, 3 и то в съдържание идентично с посоченото по
- горе.
Подлежащите
на вписване обстоятелства досежно устава видно от намиращото се по приложеното
т. дело № 248/2016 г. съдебно удостоверение /стр.259/ са вписани с решение №
158 от 13.04.2016 г. Предмет на това приложено дело е бил предявен от Й. иск по
чл. 25, ал.4, вр. с ал. 6 от ЗЮЛНЦ. Решенията на това събрание са били отменени
от ПОС, като постановеното от него решение е било потвърдено от ПАС видно от приложеното на стр. 47 от
настоящето дело решение. Видно от отбелязваният в ТР извършени на 03.10.2018 г.
по партидата на дружеството решението на ПАС не е допуснато до касационно
обжалване с определение от 16.04.2018 г., т.е. решението отменящо решенията на
ОС от 09.04.2016 г. е влязло в сила на 16.04.2018 г., а вписаните на 13.04.2016
г. обстоятелства са заличени на 03.10.2018 г.
Съответно след 09.04.2016 г. видно от данните по настоящето дело има проведени
няколко ОС на дружеството на 17.09.2016 г. , 25.02.2017 г., 10.06.2017 г. и на 10.11.2017
г.
Предмет
на първото събрание видно от съдържанието на протокола на ОС от **.**.**** г.,
са били въпроси свързани с приемане на одитроския доклад, освобождаване от
отговорност на членовете на УС, потвърждаване на решенията на ОС от 09.04.2016
г. и изменения и допълнения в устава на дружеството и по точно на чл. 2, ал.2,
чл. 3, ал.2, чл. 4, ал.1, чл. 5. Тези обстоятелства от своя страна са били
вписани в съответния регистър с решение № 449 от 21.09.2016 г. намиращо се по
приложеното т. дело № 248/2016 г./стр. 229/
На
събранието от 25.02.2017 г. са разглеждани въпроси свързани с приемане отчета
на сдружението, приемане на финансовия отчет за 2016 г., освобождаване от
отговорност на УС, КС и Председателя, освобождаване на досегашния УС и избор на
нова такъв в състав Н.М., Т. И., Л. Й., И. Ж., Е. Г.. По отношение на тези
решения между страните не се спори, че е извършено вписване по партидата на
дружеството/решение № 69 от 07.03.2017 г.
На
събранието от 10.06.2017 г. са взети решения за прекратяване членството на
сдружението в С.Т.Д. в Б..
Предмет на събранието от **.**.**** г. са били
въпросите, за които стана реч по- горе свързани със следното:
1. промяна на устава,
2. потвърждаване на всички решения на ОС
от 17.09.2016 г.,
3. потвърждаване на всички решения на
ООИС от 25.02.2017 г.,
4. потвърждаване на всички решения на ОС
от 10.06.2017 г.,
5. разни- разглеждане
жалбата срещу изключването на Й..
От
изложеното до тук следва извод, че основния Устав на сдружението е бил приет през
2004 г., като съответно през 2012, 2014 и на два пъти през 2016 са вземани
решения за неговото изменение. Решението за изменение от 2012 г. е отменено с
влязло в сила решение на 05.02.2015 г. и по отношение сдружението, органите на
същото и всичките му членове има действие
от тази дата, а за трети лица от момента на заличаване на вписването, което е
извършено на 30.03.2015 г.
Решенията
от 2014 г. са отменени с влязло в сила решение на дата 17.02.2017 г. и от този
момент отмяната има действия за сдружението, органите и членовете му, а за
трети лица от извършеното заличаване на 16.01.2018 г.
Решенията
от 09.04.2016 г. са отменени с влязло в сила решение от 16.04.2018 г. и от този
момент имат действие за сдружението , органите и членовете му, а за трети лиза
от заличаването извършено на 03.10.2018 г.
За
решенията от 17.09.2016 г. няма данни да са били оспорвани и респ. отменяни.
Това
води до извод, че за исковия период по отношение органите на сдружението и
членовете на дружеството е бил приложим устава на сдружението съобразен с
измененията от 09.04.2016 г. и 17.09.2016 г.
От
съдържанието на устава съобразено са казаното по- горе е видно, че въпросите за
прекратяване на членството са уредени в чл. 13. В ал.1, т. 3 от същия е предвидено,
че същото става при изключване. В чл. 13, ал. 2 от устава в първоначалната му
редакция е казано буквално следното „ Уреждането при прекратяване на членството
става с решение на УС. Съответно през 2012, 2014 и 09.04.2016 г. от страна на
ОС са вземани идентични решения за изменение на ал.2 от устава, като същата е
придобивала редакция, че „уреждането при прекратяване на членството с
изключване става с решение на УС, като решението може да се обжалва пред Общото
събрание“. В тази връзка съставът на ПАС
съобразявайки се със споменатото по-горе действие на отмяната, но и с факта, че
на ОС през 2012,2014 и това на 09.04.2016 г. са вземани идентични решения за
изменение на чл. 13, ал.2 счита, че така изменената редакция на тази алинея е
била действаща за времето до 16.04.2018 г.
От така описаното съдържание на чл. 13, ал.1 и
2 на устава обаче не може да се направи извод, че УС е компетентния орган за
прекратяване на членството поради изключване. В ал. 2 на чл. 13 се говори за „УРЕЖДАНЕТО
ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЧЛЕНСТВОТО“. Смисловото и граматическо тълкуване на текстът
води до извод, че с тази разпоредба РЕАЛНО са определени правомощията на
органите на сдружението в случаите на вече настъпилото прекратяване т.е. за
имуществените отношения от същото, а не на тези за ПОСТАНОВЯВАНЕТО му. Това
според ПАС е така с оглед на използвания в изречението предлог „ПРИ“, който
предполага вече настъпило ПРЕКРАТЯВАНЕ, а на определяне на компетентния орган
имащ право да вземе решение за настъпването му.
По тази причина ПАС счита, че по отношение на
прекратяването поради изключване са приложими разпоредбите на чл.22, ал.2 от ЗЮЛНЦ, т.е. компетентен да реши същото е ОС на сдружението. В случая за времето
до **.**.**** г. решение в тази насока липсва, което сочи, че Г.Й. не е с
прекратено членство поради изключване.
ПАС
не може да приеме и че същият с отпаднало членство поради невнасяне на членски
внос за времето след 2012 г. Това е така по простата причина, че по въпросите
за наличието на членствени правоотношения има няколко влезли в сила решения по
чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ касаещи оспорване на решения на събранията от 2012, 2014
и 2016 г. По същите е прието, че Й. е носител на правото на иск по чл. 25, ал.
4 от ЗЮЛНЦ, т..е прието е, че за съответните периоди Й. има членствени правоотношения
със сдружението. Тези решения от своя страна са задължителни за съда с оглед
разпоредбата на чл. 297 от ГПК и той не може да приеме нещо различно от
изложеното в същите.
В
случая не може да се приеме, че Й. не е внесъл членския си внос за 2016 г. и поради
това на основание чл. 13, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 13, ал.3 от устава действал по
изложените по- горе съображения към **.**.**** г. членственото му правоотношение
е прекратено поради отпадане.
Това
е така , тъй като по делото е представено доказателство за внасяне от страна на
Й. на членски внос за 2016 г./виж нареждането на стр. 146 от делото/. От друга
страна за 2017 г. членския внос следва да се внесе до края на годината, което
изключва възможността да се говори за прекратяване на членството на това
основание към **.**.**** г.
Всичко
изложено до тук води до един единствен извод, че към дата на ОС на сдружението -
**.**.**** г., ишецът е бил член на същото и по тази причина е носител на
правото на иск по чл. 25., ал.4 от ЗЮЛНЦ.
Същият
от своя страна е предявен на 29.11.2017 г. т.е следва да се приеме, че е спазен
и определеният в разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ срок.
Това
налага разглеждане на исковата претенция по същество и даване отговор на
въпроса дали оспорените решения за взети в противоречие на закона и устава на сдружението.
При
преценката на този въпрос следва да се имат предвид решенията на ОС от
09.04.2016 г. , 17.09.2016 г. и 25.02.2017 г. вписани по партидата на сдружението
на 13.04.2016 г. , 21.09 2016 г. и 07.03.2017 г., като първите са били отменени
с влязло в сила решение чак на дата 16.04.2018 г., т.е. имали са действие през
цялата 2017 г. С тях, както бе споменато и по- горе са извършвани изменения в устава
на сдружението и е избиран УС.
Сред
решенията от 09.04. 2016 г. са и такива за изменение на чл. 5 от устава досежно
броя на членовете на УС, като същия е намелен на 5. Изменени са и чл. 4, ал.3,
т. 3 и чл. 4, ал. 7 от устава.
На
ОС от 17.09.2016 г. са взети решения за изменение на чл. 4, ал.1 от устава на
дружеството.
На
база споменатите изменения в чл. 4, ал.1 е предвидено, че колективен орган на Т.
д. „В. Р. С.“ е общото събрание. То се състои от :
1.
Членове
на дружеството физически и юридически лица, когато техния брой е до 200 члена.
2.
От
делегирани членове на дружеството определени по ред утвърден от УС при състав
над 200 члена.
В
чл. 4, ал.3, т. 3 се предвижда, че същото избира и освобождава членовете на УС
в това число и председателя му и на КС за срок от 5 години.
В
чл. 4, ал. 7 се предвижда, че ОС се свиква най-малко веднъж на една година от
УС, по искане на 1/3 от членовете на ОС, а отчетно-изборно събрание се свиква
на 5 години, като поканата съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на
провеждането му, по чия инициатива се свиква, обнародва се в ДВ и се обявява на
видно място в седалището на дружеството най-малко едни месец преди насрочения
ден.
Така
изложеното води до извод, че при членска маса до 200 члена в ОС следва да
участват всички членове на сдружението, а при такава над 200 члена следва да се
проведе делегатско събрание, като самите делегати подлежат на избиране по ред
определен от УС.
Свикването
на самото ОС става с решение на УС или по искане на 1/3 от членовете и се
извършва с покана имаща опредено съдържание, обнародвана в ДВ и поставена на
видно място седалището на сдружението
най-малко един месец преди датата на събранието.
Съставът
на УС на сдружението е определен с решение на ОС от 25.02.2017 г. и е от 5 члена
-Н.Д.М., Е. В. Г., Л. Д. Ю., Т. Д. И., И. В. Ж..
В
случая по делото са представени две
решения на този УС за провеждане на дата **.**.**** г. ОС на сдружението при
дневен ред, както следва:
1. промяна на устава,
2. потвърждаване на всички решения на ОС от
17.09.2016 г.,
3. потвърждаване на всички решения на ООИС от
25.02.2017 г.,
4. потвърждаване на всички решения на ОС от
10.06.2017 г.,
5. разни .
Първото
решение е от 16.08.2017 г. и на него е решено провеждане на ОС по чл. 4, ал.1,
т.2 от устава, т.е. делегатско събрание, като в този смисъл е и изготвената
покана за същото /виж доказателството на стр. 75 от делото/ .
Второто
решение е от 12.10.2017 г. и на него е взето решение да се проведе ОС по чл. 4
от устава на дата **.**.**** г. /виж протокола на стр. 76 от делото/.
Интересното в случая е, че наред с решението за свикване на ОС от ВСИЧКИ
ЧЛЕНОВЕ на сдружението, УС е изразил и воля, че
деловото провеждане на събранието е обусловено от явяването на всички
членове на сдружението до 16 часа на 23.11.2017 г. в деловодството на
сдружението за плащане на членски внос и заверка на членската им карта, т.е.
поставил е изискване, че участие в събранието могат да вземат лицата
ПЛАТИЛИ членския си внос.
В
този смисъл е и съдържанието на обнародваната в ДВ от 20.10.2017 г. покана за
ОС по смисъла на чл. 4, ал. 7 от устава.
По
повод на така изложената фактическа обстановка следва да се има предвид, че за
25.11.207 г. е свикано провеждане не на делегатско събрание на сдружението по смисъла
на чл. 4, ал.1, т.2 от устава, а на такова от всички членове на сдружението. В
случая е без значение дали същите са повече или по- малко от 200, защото това
решение не накърнява техните права , а напротив дава по- голяма защита на
същите.
Самото
решение за свикване на ОС е взето от легитимния УС избран на ОС от 25.02.2017
г. и вписан по партидата на сдружението, т.е. не може да се говори за допуснати
нарушения на устава и закона по този въпрос.
Интересното обаче е че определения, а
и оповестен дневен ред на събранието е твърде общ. Така на първо место в т.1 от
същия се говори за изменения на устава на сдружението. Липсва обаче
конкретизация кои точно точки от същия ще подлежат на промяна и в какво ще се
изразява същата. С това според ПАС е нарушено едно от основните права на
членовете на сдружението това на информираност за подлежащите на обсъждане
въпроси на ОС.
Подобно
е положението и с оставалите 5 точки.
Така
в т.2,3, 4 от дневния ред се говори за потвърждаване на решения от предходни
ОС. Реално произнасяне по това дали
същите подлежат на потвърждаване или не е от компетентността на съда с оглед
разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ и така формулирана точка от дневния ред
въобще не следва да се поставя на разглеждане от ОС, респ. взетите от него
решение в този смисъл ще са в противоречие на закона. От друга страна
интересното в случая е, че на самото ОС е изразена воля не само за потвърждаване,
а и такава за приемане на решения идентични с тези от старите ОС. В тази връзка
е нужно да се спомене, че за ПАС това е незаконосъобразно поради липса на
основание за повторно вземане на същото решение без старото да е било отменено,
т.е. налице е опит за заобикаляне на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ. От друга страна
дори това да е възможно всяко отделно решение следва изрично да е посочено в
дневния ред , т.е. всеки един от въпросите да е индивидуализиран. В случая това
не е сторено, което наред със споменато нарушение на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ
навежда до извод за нарушаване правото на информираност залегнало в чл.26, ал.2
от ЗЮЛНЦ.
По
отношение на точката Разни то също
липсва яснота за въпросите подлежащи на разглеждане по същата. Видно от
решенията на ОС реално по нея е разгледан въпрос касаеш обжалване на решение на
ОС за изключване на ищеца Г.Й.. В тази връзка следва да се посочи, че видно от
изложеното по- горе въпросът за изключване на съдружника не е от компетентността
на УС, а на ОС и подлежи на разглеждане не по пътя на обжалването. Това предполага,
че в точката от дневния ред решаваща този въпрос следва да има изрично
посочване на причините дали основание да се направи предложение за изключване и
респективно със същата да се даде възможност на изключваното лице да се защити.
В
случая информация в този смисъл в дневния ред не съществува, което води до
извод, че и взетото решение по този въпрос се явява напълно незаконосъобразно и
следва да се отмени. Това от своя страна прави ненужно обсъждането от страна на
ПАС на останалите доводи за незаконосъобразност на решението по тази точка
наведени в исковата молба.
Наред
с изложеното до тук всички решения на ОС са незаконосъобразни поради факта, че
участието в същото е обусловено от изкисването за платен членски внос.
Плащането на същия обаче видно от съдържанието на чл. 13, ал.2 от устава, за
което стана реч по- горе следва да стане до края на всяка календарна година. В
случая на **.**.**** г. той не е нестъпил и с решението си и изготвената на
база същото покана, УС е създал условия за ограничаване правата на членовете за
участие в ОС. Това прави прави и взетите на него решения незаконосъобразни.
Потвърждение
на този извод на съда следва и от изслушаните по делото свидетЕ. и на двете
страни. В показанията на същите става реч за недопускане на лица до участие в
събранието, респ. за допускане до
участие на лица имащи членска карта по последния одобрен от сдружението
образец. Той обаче е бил обусловен от плащането на членски внос, който за 2017
г. все още не е бил изискуем.
От
друга страна за яснота на ответника следва да се посочи, че при безспорно
установено нежелание за приемане на членски внос на каса от лица, които председателя
на сдружението или УС считат, че не следва да членуват в същото няма пречка той
да бъде платен по банков път.
Всичко
изложено до тук прави решенията на процесното ОС незаконосъобразни и
противоречащи на устава и налага отмяната им. В този смисъл е решението на ПОС
и то следва да бъде потвърдено.
С
оглед на изложеното и пак за яснота на ръководните органи на сдружението следва
да се посочи, че единствения път за преодоляване върволицата от решения на ОС
препокриващи се едно с друго и тези на съдилищата за отмяната им е свързан с
изчакване приключването на всички съдебни спорове с влезли в сила решения и
едва след това предприемане на действия по свикване на ОС от органи и по устав,
за който всеки един от членовете на сдружението е сигурен, че е ДЕЙСТВАЩ.
Съответно
„Т.Д.В.Р.С.“, гр.П. следва да бъде осъдено да заплати на Г.Й.Й., ЕГН **********,***
направените от него разноски в размер на 1200 лв. По отношение на същите ПАС не
счита, че може да се говори за прекомерност с оглед описаната по- горе поредица
от решения на ОС и регистърни решения водещи до затруднения в определянето на
действащите разпоредби на устава на сдружението и състава на управителните му
органи
Водим от това съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното
по т. дело № 721/2017 г. по описа на П. окръжен съд решение, с което по искане
на Г.Й.Й., ЕГН **********,*** са отменени взетите от проведено на **.**.**** г. в ** ч. в ****
решение на общо събрание на „Т.Д.В.Р.С.“,
гр.П., както следва:
1. промяна на устава,
2. потвърждаване на всички решения на ОС от
17.09.2016 г.,
3. потвърждаване на всички решения на ООИС от
25.02.2017 г.,
4. потвърждаване на всички решения на ОС от
10.06.2017 г.,
5. разни- разглеждане жалбата срещу
изключването на Й. и
„Т.Д.В.Р.С.“,
гр.П., е осъдено да заплати на Г.Й.Й.,
ЕГН **********,***, сумата 50 лв. равняващи се на платената държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА Т.Д.В.Р.С.“,
гр.П. да заплати на Г.Й.Й., ЕГН **********,***
сумата от 1200 лв. направени разноски за въззивната инстанция
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС.
Председател:
Членове:
1.
2.