Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Димитринка
Костадинова- Младенова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 10182 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 6.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 59684/ 2019 г. на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 138 състав, са отхвърлени като неоснователни
предявените от „С.В.” АД- *** /ЕИК ******/ срещу В.К.К. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане по отношение на ответника за сумата 862.44 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през
периода от 15.01.2013 г. до 12.05.2017 г., ведно със законна лихва от
14.03.2019 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 190.34 лв. за периода от 15.02.2013 г. до 12.05.2017 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№
14828/ 2019 г. на СРС, 138 състав.
Постъпила
е въззивна жалба от „С.В.” АД- *** /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта
на горепосочените суми- главница и лихви за забава, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата
страна В.К.К. /ответница по делото/ не изразява становище по повод подадената от ищеца
въззивна жалба.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от „С.в.” АД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД като недоказани и неоснователни- чл.272 ГПК.
Основателността на
предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване
пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите.
Съгласно
чл.193 от Закона за водите /ЗВ/,
обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се
уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии /населените места и селищните образувания/ както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр.93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г.
на ВАС на РБ- бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени
имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/. Получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от
Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни
разпоредби и на събраните в процеса доказателства може да бъде обоснован извод,
че ответницата В.К. има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1,
ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/
14.09.2004 г. Ответницата не е оспорила обстоятелството, че притежава вещно
право върху процесния имот, като според представена от ищеца поименна справка
от имотния регистър- през 2005 г. същата е придобила като „приемател“ от
Столична община /отчуждител/ процесния апартамент № 100 на ХV етаж в бл.57 в жк
„Дианабад“- гр. София. Липсват данни в цитираната справка какво е придобивното
основание за ответницата, както и данни така придобитото вещно право да е било отчуждено от К. преди или през процесния период.
Предвид
указания в Правилника за вписванията /чл.44, ал.1 и чл.45 ПВп/ и в ЗКИР /чл.80
и чл.82, ал.1 ЗКИР/ характер на вписванията в публичния имотен регистър, въз
основа на представената по делото справка от Служба по вписванията- София,
която не е оспорена от ответницата, може да се приеме, че К. притежава вещно
право върху имота и е налице основаната на това договорна обвързаност с
ищцовото дружество. Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за
наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги, обвързващо
страните, по което ответникът- като потребител на доставените от ищеца услуги,
дължи заплащане на тяхната стойност. Не може да се приеме за безспорно, обаче,
че ответницата е изключителен собственик на имота, тъй като преценени съвкупно,
вписаните в справката данни обосновават извод, че права върху него притежава и
третото за настоящия спор лице С.К., което би следвало да отговаря съответно на
притежаваните права за задълженията към ищеца.
Независимо от приетия по- горе извод, исковете на „С.в.“ АД са
недоказани и неоснователни и правилно са отхвърлени с обжалваното решение, тъй
като относно
доставката на ВиК- услуги в процесния имот не са събрани други доказателства по
делото, освен изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, чието експертно
заключение има производен характер и не изпълнява изискването на провеждане на
дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното материално
право факти и обстоятелства. Липсват първични документи- карнети, които да са
подписани двустранно- от потребител и от служител на ищеца- водоснабдително
дружество, и които- според нормата на чл.32, ал.4 от Наредба № 4/ 2004 г., в
случай, че съдържат подпис на потребител, респ. волеизявление на същия, че е
получил описаното количество вода през съответния период, представляват
документи, удостоверяващи по безспорен начин доставката на питейна вода и други
услуги. Аргумент в подкрепа на извода за недоказване обема на предоставените в
имота ВиК- услуги се извежда и от представените от ответницата фактури,
съставени от ищеца, в голяма част от които в графата „старо салдо“ е посочено
„0.00 лв.“, като в двете фактури, съставени непосредствено след процесния
период /с крайна дата 12.05.2017 г./, а именно фактурите от 10.11.2017 г. и
15.01.2018 г. отбелязванията в посочената графа „старо салдо“ са съответно за
дължими 74.47 лв. /стойност на доставени ВиК- услуги/, и 0.00 лв.
Тежестта
на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за
доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а
доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме
за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните
гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това
претендира като настъпили- чл.154 ГПК.
Така,
при прилагане неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е легитимиран като
кредитор, а ответницата- като длъжник по спорните вземания за цената на
доставени в процесния имот ВиК- услуги. Исковете на „С.в.“ АД като недоказани и
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното отхвърлително решение, което е правилно, следва
да бъде потвърдено.
При
този изход на спора съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна, но искане от същата за присъждането на разноски не е
заявено, поради което и такива с настоящото решение не следва да й бъдат
присъдени.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 6.07.2020
г., постановено по гр.д.№ 59684/ 2019 г. на Софийски районен
съд, ІІІ ГО, 138 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.