М О
Т И В И
Към
Присъда на КРС по НОХД № 91/2017 г.
гр.Кюстендил, 26.04.2017 г.
Кюстендилска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Районен съд гр.Кюстендил на 19.01.2017г.обвинителен
акт против И.З.С., с ЕГН – ********** *** за извършени престъпления от общ
характер по чл. 151, ал.1 от Нк и по чл. 191, ал.3, вр. с ал.1 от НК, при фактическа и правна
обстановка подробно изложени в
обвинителния акт.
В разпоредително заседание на 25.01.2017 г. съдът е допуснал
предварително изслушване на страните, по реда на гл. XVII
от НПК
В съдебно заседание, подсъдимият признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия.
Не желае събиране на допълнителни доказателства , а позовавайки се на събраните
в хода на досъдебното производство иска от съда подсъдимия да бъде признат за
виновен по всяко едно от
обвиненията и да му бъдат наложени
наказания за всяко от тях, при условията на чл. 58А от НК.
КРС,
доколкото установи , че самопризнанието
на подсъдимия се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и с определение в хода на
съдебното следствие обяви , че при
постановяване на присъдата ще ползва тези самопризнания , без да събира
доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият
И.З.С. е родена на *** ***. Живее в същия град.
Българин, *** гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.
Пострадалата Е.Ю.Т., родена на ***г., живеела в
дома на родителите си, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „София" № 36.
Пострадалата и подсъдимият се познавали от дълго
време, тъй като С. бил близък с брата на Т.. По същата причина , той често гостувал
в дома им.
На 21.12.2015г. подсъдимият присъствал на
тържество по повод 12-ия рожден ден на Т., като й поднесъл и подарък.
На 23 февруари 2016г. подс. С. ***, където видял
своята позната Т.. Последната била с нейни съученички, които той познавал.
Тогава С. повикал Т. настрани и й предложил да имат по-близки приятелски
отношения („да станат гаджета"). Пострадалата му съобщила, че е на 12 години,
на което подсъдимият отговорил, че това
за него няма значение. Т. заявила, че следва да обмисли предложението и тъй
като много харесвала подсъдимия , се съгласила. Двамата започнали да се срещат
често и да общуват, като се привързали един към друг.
На 08.09.2016г. в гр. Кюстендил подсъдимият С. се съвкупил с ненавършалата
14-годишна възраст Е.Т. с нейно съгласие. Актът бил извършен доброволно, без употреба на сила или
заплашване от страна подсъдимия и за
осъществяването му Т. не била
приведена в" безпомощно
състояние.
Тъй като съобразно традициите на етноса, към който
принадлежат пострадалата и подсъдимия, след съвкуплението момичето следва да
отиде да живее в дома на момчето, на 10.09.2016г. Т. събрала багажа си и
напуснала дома на родителите си.
На същата дата подс. С. *** с ненавършилата
14-годишна възраст Т.. Съжителството им наподобявало брачното - живеели в едно
домакинство, С. се грижил за малолетната, работил, осигурявал средства и
двамата редовно имали сексуални контакти.
В хода на
започналото разследване и мотивирана от отправеното предупреждение от
разследващия орган, още в деня на разпита й
тя напуснала дома, който обитавали с подсъдимия и се прибрала при родителите си. С напускането
на дома, от страна на пострадалата, на 14.11.2016г., съвместното съжителство
между С. и Т. било преустановено.
В хода на ДП , при разпита сиq подсъдимият заявява , че е заживял
с малолетната Е.Т., тъй като се обичат, както и че към момента същата живее при
родителите си и ще я чака да порасне, за да сключат брак.
Посочената фактическа обстановка се установява от
писмо от Дирекция „Социално подпомагане" гр. Кюстендил (лист 3 от
ДП ), обясненията на обвиняемия (лист 6 от ДП), показанията на свидетелите Е.Т.
(лист 8-9, лист 34-35 от ДП), Т.С. (лист 11 от ДП ), Юлиян Стефанов (лист 12 от
ДП ), Недялко Николов (лист 13 от ДП), К. Генчева (лист 14 от ДП), копие от
протокол от 12.10.2016г. (лист 25 от ДП), копие от Социален доклад за оценка на
постъпил сигнал (лист 23-24 от ДП). копие от Социален доклад по случай (лист 19от
ДП), копие на оценка на случай (лист 17-18 от ДП ), справка за съдимост (лист 7
от ДП).
Доколкото производството е по реда на чл.
371, т.2 от НПК съдът
няма да обсъжда детайлно събраните в хода на ДП доказателства. Достатъчно е , че направените от подсъдимия
самопризнания се подкрепят от тези доказателства и фактите, на които се гради
обвинителната теза се явяват безспорни.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
С деянието си подс. И.З.С. е осъществил състав на
престъпление по смисъла на чл. 151, ал. 1 НК за това, че на 08.09.2016г., в гр.
Кюстендил, се е съвкупил с лице, ненавършило 14- годишна възраст -Е.Ю.Т., ЕГН **********,***,
и извършеното не представлява престъпление по чл. 152 НК.
От обективна страна е налице съвкупление,
извършено от подс. И.С. с Е.Т. ***. Към момента на осъществяване на
съвкуплението, Т. не била навършила 14-годишна възраст. Извършеното от С. не
съставлява престъпление по чл. 152 от НК, тъй като половият акт се осъществил
със съгласието на пострадалата, последната не е била лишена от възможност за
самоотбрана и не е привеждана от подсъдимия в безпомощно състояние, който не я
е принудил към съвкуплението със сила или заплашване.
От субективна страна подсъдимият е действал при
форма на вина - пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си -засягане на обществените отношения, свързани с половата
неприкосновеност. Предвиждал е обществено-опасните последици от него -
накърняване на половата неприкосновеност на малолетните лица и е искал
настъпването им. Подсъдимият е знаел , че пострадалата не е навършила 14-
годишна възраст и въпреки това се е съвкупил с нея.
И.С. е осъществил и състав на престъпление по чл.
191 ал. З във вр. ал. 1 от НК, за това, че на 10.09.2016 г., в гр. Кюстендил,
като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял и до 14.11.2016г. живял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст- Е.Ю.Т., ЕГН **********,***.
От обективна страна е налице заживяване - на
10.09.2016г., в гр. Кюстендил, изразяващо се в установяване на съвместно
съжителство, в едно домакинство с лице от женски пол - ненавършилата 14 годишна
възраст -Е.Т., която към този момент е била на 12 години. Установеното
съжителство наподобява брачното такова- обвиняемият и пострадалата са живеели в
едно домакинство, като С. е полагал грижи за Т., работил е, осигурявал е
средства и двамата редовно са имали сексуални контакти.
Касае се за формално, продължено престъпление,
което трае непрекъснато във времето, до неговото преустановяване. Довършеността
на престъплението е настъпила на 14.11.2016г., когато пострадалата е напуснала
дома на подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено
при форма на вина пряк умисъл- С. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието - а именно, че с него се засягат обществените отношения, които
възникват по повод правилното физическо, психическо и нравствено развитие на
подрастващите, предвиждал е обществено-опасните последици от него, съзнавал е,
че пострадалата не е навършила 14-годишна възраст, но въпреки това е заживял с
нея.
По тези съображения съдът призна всеки един от подсъдимите за виновен по повдигнатото от Районна прокуратура обвинение.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наказанието за
всяко едно от деянията,за извършването на които подсъдимият бе признат за
виновен, съдът взе предвид всички
обстоятелства, имащи значение за степента на неговата отговорност. Степента на обществена опасност
на всяко едно от деянията е висока – засегнати са обществените отношения, свързани
с правилното физическо, психическо и нравствено развитие на подрастващите.
Степента на обществена опасност на подсъдимия не е висока. Не е осъждан и няма
никакви регистрирани противообществени прояви.
При определяне размера на наказанието разпоредбата
на чл. 373, ал.2 от НПК предвижда, че съдът следва да определи размера на
наказанието при условията на чл.58А от НК.
Доколкото в конкретния случай
, съдът намери , че са налице
едновременно условията по чл. 58А ал.1-3 и условията на чл. 55 от НК и последните се явяват по-благоприятни за подсъдимия , то съдът определи
размера на наказанието за всяко едно
от деянията при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като
наложи наказание под минимално предвидения в НК, за всяко от престъпленията, размер - „ лишаване
от свобода” за срок от 7 месеца.
Съобразявайки факта, че към момента на извършване на деянията подсъдимият не е бил осъждан, съдействал е напълно за
разкливане на обективната истина съдът прие, че за постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, в конкретния случай, не е наложително и
обществено оправдано наказанията да се изтърпят ефективно. Основен принцип на
наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това
наказание, което съответства на тежестта на престъплението /чл. 35, т. 3 НК/. Този принцип законодателят
е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК,
както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно
които наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и
тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и на целите на
визирани в чл. 36 НК. Съгласно посочената
разпоредба основна цел на наказанието е да се поправи и превъзпита осъденият
към спазване на законите. Това обаче не се постига единствено с изолиране на
подсъдимия от обществото, в което живее.
Предпоставките за прилагане на
института на условното осъждане са налице от законова гледна точка и целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и без
ефективното му изтърпяване.
Доколкото с присъдата на подсъдимия
са наложени две наказания и деянията по
тях се явяват извършени в условията на
съвкупност, то съдът при условията на чл. 23, ал.1 от НК определи едно
общо най-тежко наказание – „ лишаване от
свобода „ за срок от 7 месеца.
Изтърпяването на това общо ,
най-тежко наказание също бе отложено с
изпитателен срок от 3 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: