РЕШЕНИЕ
гр.
София, 25.07.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-17 състав в публично заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.
ДОБРЕВА
при участие на секретаря
Д.К., като разгледа докладваното от съдия Д. Добрева т. д. № 5767/2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 59, ал.
5 ЗБН.
Ищецът
синдиците на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, назначени с Решение № 41/23.04.2015
г. на УС на Ф.за Г.на В. и Б., твърди, че с решение № 664/22.04.2015 г. на СГС
е открито производство по несъстоятелност и е постановено започване осребряване
на имуществото. Правният интерес от завеждане на исковете е обусловен от
задължението на синдика да издирва, уточнява и попълва имуществото на банката,
както и необходимостта от установяване принадлежността към това имущество на
вземане на банката – предмет на прихващане. Предмет на прихващането в случая e изявлениe,
отправено от К.В.М. до „КТБ“ АД с вх. № 12 563 от датата 03.12.2014 г.
Активното вземане по изявлението за прихващане представлява вземане, по които К.М.
се легитимира като цесионер. В „КТБ“ АД е получено уведомление за извършена
цесия с вх. № 12 564/03.12.2014 г. Уведомлението изхожда от „М.“ АД, което заявява, че е прехвърлило на
цесионера К.В.М. вземане, дължимо от „КТБ“ АД, а именно вземане съгласно Анекс
№ 404077/09.10.2012 г. за откриване на разплащателна сметка на ЮЛ към Рамков
договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци от дата
02.10.2012 г., съставляващо депозит в лева по банкова сметка *** ***32 лв. – част от вземанията по тази банкова сметка. *** К.В.М.
по договор за кредит от дата 17.09.2013 г., по силата на който Банката е
отпуснала на същия кредит в размер на 200 000 лева. Тъй като прехвърляне
на вземанията е станало след датата, на която е отнет лицензът на Банката за
извършване на банкова дейност, съответно е налице необорима презумпция за
знание относно настъпилата неплатежоспособност, поради което съдът следва да
прецени, че са налице фактите, предвидени в хипотезиса на чл. 59, ал. 4 от ЗБН.
При тези факти е направено искане на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН да бъде
постановено решение, с което да се установи недействителността на прихващането спрямо
кредиторите на несъстоятелността на Банката.
Направено е искане за присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
К.В.М. е подал отговор, с който заявява становище за недопустимост на
предявения срещу него иск. Твърди, че отпуснатият му кредит е изцяло
погасен поради плащане към датата на
исковата молба, а не поради прихващане. Всъщност прихващане реално не е
осъществено, поради което ответникът е прехвърлил обратно на „М.“ АД вземането
си в размер на 122 232 лв. Кредитът е платен на 23.07.2015 г. с превод в
размер на 130 003 лв. При изложените факти ответникът моли да бъде
прекратено производството, тъй като исковата молба е подадена при начална липса
на интерес. Евентуално искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
заплащане на разноски.
В
допълнителната искова молба ищецът не оспорва твърдението, че ответникът е
извършил плащане на задълженията си по договора за кредит. Независимо от
горното, счита, че тези обстоятелства не касаят допустимостта на исковата
молба. Правното основание за предявяване на иска е чл. 59, ал. 5 от Закона за
банковата несъстоятелност /ЗБН/. Правното
основание за предявяване на иска е чл. 59, ал. 5 ЗБН. Съгласно тази разпоредба
действието на прихващането се отлага във времето до одобряване на окончателна
сметка за разпределение, респ. продажба на банката като цяло предприятие. Това
отложено действие не лишава синдика от правен интерес за водене на иск за
установяване на недействителността, доколкото същият иск е изрично предвиден в
ЗБН.
В
допълнителния отговор ответникът поддържа искането си за прекратяване на
производството по делото.
Съдът, като взе
в предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, установи
следните факти, въз основа на които формира своите изводи :
Фактите, изложени от страните,
взаимно не се оспорват, поради което съдът ги приема за безспорни.
Релевантни за спора са, че „КТБ” АД
е обявена в несъстоятелност с решение № 664/22.04.2015 г. на СГС, постановено
по т. д. № 7549/2014 г. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т. д. №
2216/2015 г. по описа на САС е определена начална дата на неплатежоспособността
– 20.06.2014 г.
С решение № 138 на УС на БНБ на
06.11.2014 г. е отнет лиценза на „КТБ” АД.
Между „КТБ” АД и ответникът К.В.М.
съществува правоотношение по договор за банков кредит в размер на 200 000 лв.,
сключен на датата 17.09.2013 г.
Между „КТБ” АД и „М.” АД съществува
договор за откриване на разплащателна сметка на ЮЛ от датата 02.10.2012 г. По
този договор „М.” АД има вземане към „КТБ” АД по депозит в размер на 122 232
лв.
На 04.11.2014 г. е сключен договор
за цесия между К.В.М. и „М.” АД, по силата на който К.В.М. е придобил от „М.”
АД вземане в размер на 122 232 лв. срещу „КТБ” АД.
На 03.12.2014 г. К.М. е входирал
изявление за прихващане № 12 563/03.12.2014 г. на задължението му по
договора за кредит с вземането, което е придобил срещу Банката в качеството му
на цесионер от цедента „М.” АД.
В последствие на 23.07.2015 г. М. е
превел по сметка на „КТБ” АД сума в размер на 130 003 лв. Като основание
по вносния документ е вписано, че плащането се извършва по договор за банков
кредит от 17.09.2013 г.
На 15.06.2015 г. е сключен договор
за обратна цесия между К.В.М. и „М.” АД.
Договорът за цесия, сключен между К.М.
и „М.” АД, е валиден и е произвел действието си спрямо длъжника „КТБ” АД с
получаване на уведомление вх. № 12 564 на 03.12.2014 г. от страна на
цедента – чл. 99, ал. 4 ЗЗД, ТР № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение №
40/13.05.2010 г., постановено по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, I ТО, и решение №
123/24.06.2009 г., постановено по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II ТО. Предвид наличието на насрещни парични вземания – на
„КТБ” АД по договора за кредит от 17.09.2013г. срещу К.М. в размер на
200 000 лв. и на К.М. срещу „КТБ” АД по договор за откриване на
разплащателна сметка от 02.10.2012 г. и договор за цесия от 04.11.2014 г. в
размер на 122 232 лв., от ответника е направено възражение за прихващане, обективирано в
изявление вх. № 12 563.
Според съда реално прихващането не е
извършено и ефектът му не е постигнат, тъй като към този момент задълженията на
„КТБ” АД са били неизискуеми, предвид решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г.,
с което на Банката е забранено да извършва всякакви действия, които влизат в
обхвата на издадената й лицензия за извършване на банкова дейност. Изпълнението
на мярката е обезпечено с предвидена в закона санкция - извършването на
действия въпреки забраната води до тяхната нищожност – чл. 119, ал. 4 и ал. 5
ЗКИ. Целта на мярката, предвидена в чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, е да даде
възможност на изпадналата в затруднение банка да стабилизира своето
икономическо състояние и да осуети ситуация, при която голям брой вложители за
кратко време поискат изпълнение по сключени с банката договори за депозити, по
които последната при покана е длъжна да изпълни. В случая се стига до
отклонение от общия принцип в гражданското право, че при забрана за плащане
изискуемостта настъпва, но длъжникът не изпада в забава, тъй като с тази
забрана законодателят охранява и обществен интерес – да се запази ликвидността на активите на
банковата институция, която е изпаднала във финансови затруднения.
Липсата на прихващане няма значение
за приложение разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, тъй като тя не изисква реално
извършено прихващане /няма изискване насрещните задължения да са били
изискуеми/, а е достатъчно само да е направено изявление за прихващане, за да
бъде уважен иска. В случая, предвид датата, на която е извършено изявлението за
прихващане – 03.12.2014 г., се стига до извод, че е налице фактическия състав,
предвиден в хипотезата на чл. 59, ал. 5, т. 1 ЗБН. То е извършено след
началната дата на неплатежоспособността /20.06.2014 г./ и следователно е
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелтността и то за целия, заявен с
възражението размер. Последният извод съдът прави като има предвид извършеното в
последствие от К.М. плащане на сумата от 130 003 лв., с
което е погасил задължението си по договора за кредит от 17.09.2013 г. и
обратната цесия от 15.06.2015 г. С тези действия К.М. e заличил
качеството си кредитор на Банката след датата на възражението за прихващане,
поради което не би могло да се приеме, че за част от активното вземане
прихващането би могло да произведе действие при окончателната сметка за
разпределение. Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска с
правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, тъй като макар прихващане да не е
осъществено на датата 03.12.2014 г., да е налице последващо плащане на дълга от
страна на ответника, съответно обратна цесия, изявлението от 03.12.2014 г.
съществува в правния мир и не е оттеглено. С цел да се осуети правната
несигурност и привидното съществуване на прихващането е налице интерес от
предявяване на специалния установителен иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН, ето защо
същият е допустим и следва да бъде уважен така, както е заявен. Съдът не би
могъл да се произнесе по нещо, различно от заявеното.
При изхода на спора и предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски – 4 196, 96 лв. юрисконсултско възнаграждение, а на
основание чл. 59, ал. 7 ЗБН и чл. 62, ал. 1 ЗБН - заплащане по сметка на СГС на
държавна такса по предявения иск в размер на 4 889, 28 лв.
С тези мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от синдиците на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, назначени с
Решение № 41/23.04.2015 г. на УС на Ф.за Г.на В. и Б., срещу К.В.М., ЕГН **********,
че прихващане, извършено с изявление вх. № 12 563/03.12.2014 г. за сума в
размер на 122 232 лв., освен в частта, която К.В.М. би получил при
разпределение на осребреното имущество на „КТБ” АД /в несъстоятелност/, е
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.В.М., ЕГН **********,
да заплати на синдиците на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, назначени с Решение №
41/23.04.2015 г. на УС на Ф.за Г.на В. и Б., сума в размер на 4 196, 96
лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 59, ал. 7 ЗБН и чл. 62, ал. 2 ЗБН К.В.М., ЕГН **********, да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 4 889, 28 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: