РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Враца 16.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 21.10.2020г. /двадесет и първи октомври две
хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 231 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 144 от
ДОПК.
Образувано е по жалба
на П.К.Д. *** против Акт за установяване
на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3395-53/20.02.2020 г. на инспектор по
приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Враца, потвърден с
Решение № 758/20.03.2020 г. на Директора на Дирекция „МДТ“, ръководител на
звеното по местни приходи в Община Враца.
В жалбата се твърди, че издадените актове са
неправилни и незаконосъобразни, а мотивите с които същите са обосновани -
противоречащи на събраните доказателства и закона. Посочва се, че
административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 5 от ДОПК служебно да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания.
Освен това се навеждат твърдения, че лицето
не дължи ДНИ и ТБО, както и че в частта за определяне
на ТБО не е посочен начинът на изчисляване на същата. Поддържа се, че за
недвижимите имоти е подадена декларация
за недължимост на ДНИ и ТБО и за освобождаване от тези задължения, което не е
обсъдено в акта. Твърди се, че не се дължи и Данък върху превозните средства
(ДПС) на посочените в жалбата МПС. Прави се възражение за погасяване по давност
на задълженията, както за главниците, така и за лихвите. Иска се отмяна на АУЗ
и потвърждаващото го решение. Прави се искане подробно изброени писмени
доказателства, чието авторство е неизвестно, да не бъдат ценени от съда при постановяване на решението
му.
В съдебно заседание оспорващата,
чрез * К.К. поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваните актове, за което се
излагат подробни съображения в подкрепа на направеното искане. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът чрез
процесуалния си представител * Б.С. в представено по делото писмено становище оспорва
жалбата и моли за решение, с което да се потвърди оспорения АУЗ и
потвърждаващото го решение, като се излагат съображения за законосъобразност на
издадения акт. Претендират се разноски по делото в размер на 200 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен
състав, след като се запозна с депозираната жалба, с доводите и съображенията
на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка на оспорения акт съобразно вмененото му задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК №3395-53/20.02.2020 г.
на Г.Х. - **, потвърден с Решение № 758 от 20.03.2020 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Враца, последният надлежна страна в производството.
С оспорения Акт за установяване на задължение
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е установен
размер на задължението за данък върху недвижими имоти и ТБО по декларация
№238381/31.03.1998 г. за имоти, намиращи се в гр. *** и с. *** за 2019 г.,
както и данък за превозните средства
за 2019 г. по декларация с вх. № **********/11.06.2018 г.
за товарен автомобил „Мерцедес“, модел 914,
с рег. № ******** и по декларация вх. №
ДК54005214/16.06.2017 г. за лек автомобил
„Фолксваген Лупо“ рег.№ ********.
С АУЗ са
установени задължения за 2019 г. в общ
размер на 1939,44 лева, от които за данък недвижими имоти общо 307,20 лева,
от тях 293,12 лева главница и 14,08 лева лихва за просрочие; данък върху превозните
средства в размер на 167,99 лева, от тях
160,29 лв. главница и 7,70 лева лихва за просрочие и за такса битови отпадъци в
общ размер на 1464,25 лева, от тях 1397,12 лева главница и 67,13 лева лихва за
просрочие.
АУЗ с цитирания
по-горе номер е обжалван с жалба вх. № 9400-0-3695/17.03.2020 г. пред Директора
на Дирекция „МДТ“ при Община Враца, който при предоставените му в чл. 4, ал. 5
от ЗМДТ правомощия на Териториален директор на НАП, се е произнесъл с Решение
рег. № 758/20.03.2020 г., с което е оставил жалбата без уважение и е потвърдил
издадения акт, като законосъобразен.
Със заповед №
1611/14.09.2018 г. на Кмета на Община Враца са определени длъжностните лица,
които да упражняват правата и задълженията на орган по приходите по ДОПК, във
връзка с установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и местни
такси и обжалването на свързаните с тях актове, като под номер * фигурира
лицето Г. Х. - **, издал АУЗ.
Със Заповед №
1813/22.10.2018 г. на Кмета на Община Враца са определени границите на районите
и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и
честотата на тяхното извършване за 2019 г., а именно: събиране, извозване и
обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения за битови
отпадъци, както и чистота на териториите за обществено ползване.
С решение № 930 от протокол № 63/18.12.2018 г.
на Общински съвет Враца е приета план сметка по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за
дейностите „Управление на дейностите по отпадъците“ и „Чистота“ на Община Враца
през 2019 г., съгласно приложение № 1 и са определени годишните стойности на
услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на битовите отпадъци в
РДНО, с интензивност по райони съгласно издадената заповед № 1813/22.10.2018 г.
на Кмета на Общината за 2019 г. и годишният размер на ставките и основите за
облагане на жилищните и нежилищните имоти с ТБО за 2019 г. Това решение с
приложената план-сметка по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е представено по делото с
отбелязване „вярно с оригинала“ и подпис на сверяващия, но същото е публикувано
на официалната интернет страница на Община Враца на 19.12.2018 г. Във връзка с
взетото решение е налице изготвена от Кмета на Общината докладна записка с рег.
№ Z-1435/30.11.2018 г. до Общински съвет Враца /л.192 - 195/,
ведно с приложенията към нея относно приемане на план-сметка по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за управление на дейностите по отпадъци и чистота през 2019 г., както и за определяне на годишната
стойност за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на битовите
отпадъци в РДНО и основите за облагане на жилищните и нежилищните имоти с такса
за битови отпадъци през 2019 г., ведно със съответните приложения.
По делото е
представено Постановление № 01/06.08.1996 г. за възлагане на недвижим имот, от
което е видно, че М.М.Д. ** е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***,
представляващ земя и сгради, спрямо който са начислени данъци и такси за битови
отпадъци. Собствеността върху този имот М.М.Д. е декларирал с декларация вх. №
238381/31.03.1998 г., като е вписал, че е собственик на ½ от имота, а
като собственик на другата ½ е вписана съпругата му и жалбоподателка в
настоящото производство П.К.Д.. Със същата декларация е деклариран и недвижим
имот - апартамент, находящ се в гр. ***, ул. *** № **, вх. *, ап. **, както и
недвижим имот, находящ се в с. ***, като собственик на ½ от имотите е
отново оспорващата П.Д.. От нея е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижими имоти вх. № **********/29.05.2008 г., с която
е декларирала недвижим имот в с. ***, представляващ парцел с площ 790 кв. м и
застроена площ от 125 кв. м жилище и второстепенна сграда, на които е едноличен
собственик.
С декларация вх. № 12885/11.06.2018 г. по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ за притежавано пътно превозно
средство, без леки автомобили жалбоподателката е декларирала товарен автомобил
марка „Мерцедес“ модел „914“ с рег.№ ********, като е приложено за автомобила и
свидетелство за регистрация част I /л. 50-51/.
С коригираща декларация вх.№ 5214/16.06.2017г.
подадена от М.Д. за л.а. „Фолксваген Лупо“ рег.№ ******** е декларирано
обстоятелство водещо до данъчно облекчение притежавано от него ЕР **** от **.**.****
г. – ** ТНР със срок до 01.05.2018 г., както и по отношение на съпругата му П.Д.
ЕР № ****/**.**.**** г.- ** ТНР със срок до 01.04.2020г., като за въпросното
МПС е приложено и свидетелство за регистрация част I
/л. 47-48/.
Представена е
Декларация от 27.12.2018 г. /без вх. №/
за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни
и жилищни имоти от М.М.Д. и П.К.Д., с която е
декларирано, че имот с партиден № 238381/31.03.1998 г., гр. ***, ул.
*** № *, представляващ ** няма да се
ползва през 2019 г. /л. 35/.
Съгласно молба -
декларация от М.М.Д. и П.К.Д. *** от 27.12.2018 г. /без вх. №/ е поискано
освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни
имоти за 2019 г., както и за предходните години на декларирания имот с партиден
№ 238381/31.03.1998 г., с местонахождение гр. ***, ул. *** , представляващ **,
който се ползва като Предприятие за добив и обработка на ** от „ Ч.* “ ЕООД с
Договор за наем от 01.11.2017 г. Към
молбата са приложени скица на имота от
03.04.2007 г., договор за наем от 01.11.2017 г.
с „ Ч.* “ ЕООД и Удостоверение за регистрация на обект за производство
на храни № 06-202/11.06.2018 г. от ОДБХ - Враца. Приложен е и договор от 12.12.2018г.,
сключен между „Д.Д.Д.-1“ ООД гр. *** и
„Ч. - * “ ЕООД гр. *** /л. 42/ за приемане и термично унищожаване на странични животински
продукти, получени при добива и обработката на суровини и продукти от
животински произход, извършвани в „Ч. - * “ ЕООД.
С декларация вх. № 3100/31.12.2018
г. жалбоподателката е декларирала, че имот с партиден номер **********/001,
находящ се в с. ***, ул. *** № ** , няма да се ползва през 2019 г. /л.
31/.
С декларация вх. № 3099/31.12.2018
г. М.М.Д. е декларирал, че имот с партиден номер **********/003, находящ се в
с. *** , ул. *** няма да се ползва през
2019 г. /л. 33/.
По делото са приети
като доказателства и приложени графици за събиране и транспортиране на отпадъци, пътни листа за
гр. *** за 2019 г., маршрутен график за събиране и транспортиране на отпадъци
с. ***, пътни листа и товарителници за
с.***, ведно с протоколи за извършените услуги по сметосъбиране и
сметоизвозване за 2019 г. от ОП БКС ; комплексно разрешително №5-Н1/2010 г. /л.
188/ на „Е.“ ООД гр. ***, издадено от МОСВ, ведно с план – сметка РДНО Враца
от „Е.“ ООД, ведно с приложение №1, 1а и 1в и справка за изпълнение на план-сметка по чл.
66, ал. 1 от ЗМДТ за 2019 г.
По делото няма спор,
че на територията на Община Враца има РДНО, като „Е.“ ООД е приело да извършва
всички дейности, свързани със съхранение на битови отпадъци, генерирани на
територията на Община Враца и Община Мездра.
Приложена е и
изготвена от орган по приходите при Община Враца на 28.05.2020 г. справка за
ставки и основи за определяне на ТБО за 2019 г. по подадени данъчни декларации
от П.Д. по партиди, включени в АУЗ № 3395-53/20.02.2020 г., в която е отразен начина на изчисляване на ДНИ и ТБО за имотите на оспорващата.
По делото са
приложени Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Враца и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги и права на територията на Община Враца, като същите са достъпни и на интернет
страницата на общината.
Не са представени
данъчни оценки за имотите, но същите са посочени в АУЗ
и не се оспорват от страните.
При така изложената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения срок -
решението на оспорения по административен ред Акт е получено на 12.05.2020 г.,
видно от известието за доставяне /л. 14/, а
жалбата е подадена на 26.05.2020 г. с вх. №94000-3695/1/, против подлежащ на оспорване АА и от надлежна
страна, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От представените по
делото доказателства се установява, че оспорения АУЗ и решението, с което е
потвърден, са издадени от компетентните за това органи, в изискуемата писмена
форма и съдържат необходимите реквизити, поради което същите не са нищожни.
При издаването на
оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до неговата отмяна. Противно на наведените в жалбата и съдебно заседание
доводи, относно неизяснени факти и обстоятелства и липса на мотивировка,
органът по приходи в хода на проверката и преди издаване на оспорения АУЗ е изяснил
в пълнота притежаваната от оспорващата движима и недвижима собственост, чрез
справка в регистрите на КАТ и Имотния регистър и съпоставка с подадените
данъчни декларации. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на
оспорващата за липса на установена връзка между нея и лицето М.М.Д., за да й
бъде вменено задължение за плащане на ДНИ и ТБО по посочените по-горе
декларации. Във връзка с отправено от органа по приходите Искане с рег. № Z-1022/02.08.2019
г. от О. „Г.с.“ при Община Враца е издадено Удостоверение за семейно положение,
съпруг и деца, от което се установява, че оспорващата П.К.Д. и М.М.Д. са
съпрузи и същата е собственик при права 1/2 идеални части на имотите подробно
описани в АУЗ.
Въз основа на правилно
установените факти, които напълно кореспондират с представените по делото
доказателства и се споделят от настоящия съдебен състав, органът по приходи
правилно е приложил материалния закон при издаване на оспорения акт.
Основните възражения
в жалбата са за недължимост на ДНИ и ТБО
за имот находящ се в гр. ***, ул.*** № *, **. Същият е надлежно деклариран
от М.Д. с Декларация вх. № 238381/31.03.1998 г., ведно с построените в него
сгради, в качеството му на собственик с ½ идеални части, а другата
½ идеална част е собственост на оспорващата, като негова съпруга, което
обстоятелство е вписано в същата декларация. Като аргументи за недължимост на
ДНИ и ТБО за процесния имот в жалбата и съдебно заседание се изтъква, че има
подадена декларация с дата 27.12.2018 г.
за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2019 г.,
в която е декларирано, че имота няма да се ползва през 2019 г., но същата не е
входирана в деловодната програма на Община Враца. Посочва се и представената по
делото Молба - декларация от 27.12.2018 г., без входящ номер, в която е
декларирано от М.М.Д. и П.К.Д. ***, Д „МДТ“, че имот с партиден
№238381/31.03.1998 г., и местонахождение гр. ***, ул.***, представляващ ** , ще
се ползва като Предприятие за добив и обработка на ** от „Ч.* “ ЕООД с Договор
за наем от 01.11.2017 г., за 2019 г.
Със същата молба е поискано да бъде освободен от такса по сметосъбиране и
сметоизвозване за имота за 2019 г.,
както и за предходни години.
Тези аргументи са
напълно неоснователни.
Съгласно чл. 11 от ЗМДТ данъчно задължени лица са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, собственикът на сграда,
построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за
този имот, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е
ползвателят. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗМДТ изрично посочва кои имоти се
освобождават от данък, а чл. 64 от същия закон определя, че такса битови
отпадъци заплащат данъчно задължените лица по чл. 11 за имотите на територията
на общината.
В случая
представеният договор за наем от 1.11.2017 г., сключен между М.Д. /съпруг на
оспорващата/ и „Ч.* “ ЕООД, гр. *** за ползване на имота и през
2019 г. е изцяло ирелевантен, тъй като няма вещноправен характер, поради което
задължението за заплащане на данък недвижими имоти, респ. ТБО, е на собственика
на имота, а не на ползвателя по този договор. В конкретния случай имотът на
жалбоподателката не попада в изключенията на чл. 24, ал. 1 от ЗМДТ за
освобождаване от ДНИ, същата е собственик на облагаем с ДНИ имот на територията
на Община Враца, като данък се заплаща независимо от това дали се ползва имота
или не /чл.13 от ЗМДТ/. Данъчната оценка за целия имот, в това число земя и сгради,
е в размер на 360321.50 лева или за притежаваната от оспорващата ½ идеална
част този размер е 180160,75 лева, който тя не оспорва. Данъка за недвижимия
имот се определя като размерът на данъчната оценка се умножи по коефициента,
който е определен в чл. 15, ал. 1 на
Наредба за определяне на местните данъци на територията на Община Враца и който
за целия процесен период е 1.5 на хиляда или размерът на данъка е 270.24 лева,
каквато стойност е посочена в оспорения АУЗД (180160.75 × 1.5 / 1000 =
270.24 лв.), поради което е правилно изчислен.
Такса битови
отпадъци, съгласно действащата нормативна уредба се заплаща за предоставена
услуга. Такава се дължи за услугите по събирането, извозването и обезвреждането
в депа или други съоръжения за битови отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места /чл. 62 от ЗМДТ/.
Така размерът на ТБО се формира от три услуги – сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистотата на териториите за обществено ползване. Границите
на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния
район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на
общината /чл. 63, ал. 2/.
Изключенията са
законодателно уредени в чл. 71, т. 1, т. 3 от ЗМДТ /в сила от 1.01.2014 г./, съгласно който, не се
събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се
предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота; поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се
предоставя от общината; обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа
за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци -
когато няма такива.
В тази връзка следва
да се направи разграничение между предоставяне на услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване и тяхното реално ползване от задължените лица. Представения по
делото договор от 12.12.2018 г., сключен между „Д.Д.Д.-1“ ООД гр. *** и „Ч. - *
“ ЕООД гр. *** за приемане и термично унищожаване на странични животински
продукти, получени при добива и обработката на суровини и продукти от
животински произход, извършвани в „Ч. -* “ ЕООД е ирелевантен към дължимостта
на таксата битови отпадъци. От една страна същият има за предмет различни
продукти от битовите отпадъци, които са резултат от човешката дейност по
домове, дворове, административни, социални и др. обществени сгради, търговски
обекти и предприятия, когато нямат характер на опасни отпадъци и тяхното
количество и състав не пречи на съвместното им третиране. От друга страна дори
и да има такъв предмет, то след като законодателят не предвижда самостоятелно
събиране и извозване на битовите отпадъци, то задължените лица не се
освобождават от заплащане на този вид услуги. Единствената хипотеза, при която
такса сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, /извън хипотезата, когато
услугите не се предоставят/ е когато имотите не се ползват през цялата година,
което обстоятелство се удостоверява с декларация, подадена до края на
предходната година - чл.15а от Наредбата за местните такси. В конкретния
случай жалбоподателката реално не е
подала такава декларация, тъй като представената по делото няма входящ
номер, но в същото време е заявено от нея и съпругът ѝ, че въпросния
имот с партиден № 238381/31.03.1998 г., и
местонахождение гр. ***, ул. ***, представляващ ** за 2019 г. ще се ползва,
като предприятие за добив и обработка на ** от „Ч. * “ ЕООД, съгласно сключен
договор за наем от 01.11.2017 г. за срок от три години. След като жалбодателката
заявява, в Молба – декларация, че въпросния имот ще се ползва от дружество
„Ч.-* “ ЕООД през 2019 г., то няма как същата да бъде освободена от заплащането
на такса за сметосъбиране и извозване за 2019 г., след като от представените
заповеди на Кмета на Община Враца и решения на Общинския съвет, се установява,
че имотът на оспорващата попада в границите на районите, където Общината
предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, със съответната честота
на тези услуги. За процесния период са
представени пътни листове с включени услуги и направления, графици, одобрени
план-сметки за предстоящите разходи, справка за изпълнение на одобрените
план-сметки, последните публикувани на сайта на Общината. Съдът намира тези
доказателства за достатъчни и обосноваващи извършването на тези услуги на
територията на Общината за процесния период и при определената честота, без да
е необходимо такива да бъдат представяни поотделно за всеки отделен имот. Предоставянето
на услугите е предвидено и организирано за цялата територия на гр. Враца,
поради което при обслужването на тази
територия недвижимите имоти, които попадат в тези граници, също се обслужват,
за което се дължи съответна такса. В случай, че собственикът на конкретен имот
е счел, че за определен период от време по отношение на неговия имот не са
предоставяни услугите по сметосъбиране и извозване, то същият е имал възможност
своевременно да уведоми за това Общината, която да извърши съответната
проверка.
По отношение на
услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива
отпадъци, следва да се има предвид, че законодателят предвижда освобождаване на
задължените лица от този вид такса, в случай че няма депа, респ. съоръжения, в
които да се извършва тази услуга. По делото са представени доказателства за
наличие на функциониращо депо на територията на Общината, свързани със
съхранение на битови отпадъци генерирани на територията на Община Враца и
Мездра, на чиято територия се намира и
имотът на жалбоподателя. В тази връзка дали имотът генерира отпадъци или не е
въпрос, който няма релевантно значение за дължимостта на този вид услуга. По
смисъла на закона за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за
битови отпадъци не се събира такса само тогава, когато няма такива, като
заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо и след
като на територията на общината съществува такова, то изключението по чл. 71,
т. 3 от ЗМДТ не може да намери приложение.
Предвид изложеното освен,
че ТБО е дължима от оспорващата на основание чл. 16 от НОАМТЦУ и чл. 64 от ЗМДТ
за всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ, то и размерът ѝ за недвижимия имот е
правилно определен в АУЗ. С решението на ОбС – Враца за приемане на
план-сметката за 2019 г. е посочена и ставката за заплащане на такса битови
отпадъци за 2019 г. и тя е за нежилищни имоти на физически лица върху данъчната
оценка на недвижимите имоти и на юридически лица и еднолични търговци върху
по-високата от данъчната оценка и отчетната стойност на имотите – 7.50 ‰,
в т.ч. събиране и извозване на битови отпадъци – 1.60 ‰, поддръжка,
експлоатация и мониторинг на депо за БО – 3.20 ‰, почистване на
територии за обществено ползване – 2.70 ‰. С оглед доказателствата по
делото съдът приема, че за 2019 г. оспорващата дължи такса битови отпадъци за
всички предоставяни услуги за имота, а именно: за сметосъбиране, сметоизвозване,
обезвреждане и чистота. Изчислението, направено съобразно посочената по-горе
данъчна оценка 180160.75 × 7.50 / 1000 = 1351.21 лева, както е посочено и
в АУЗ, е точно.
Неоснователно е
възражението за неиндивидуализиране на недвижимия имот, за който се претендират
задължения за данък и ТБО. В оспорения АУЗ изрично е посочено, че задълженията
са за недвижим имот, деклариран при условията на чл.14 ЗМДТ и в тази връзка е
посочен входящият номер на декларацията, партидния номер на имота, както и че
същият се състои от земя и два производствени обекта със съответните им
характеристики, съответстващи на
декларираното. От данните по преписката е видно, че се касае за имот с партиден
номер 5403281862002, намиращ се в гр.***, ул.*** № * , **, като с подадената от
съпруга на оспорващата декларация е деклариран именно този имот, а този факт се
установява и от останалите доказателства по делото. Същия е посочен и в подадената
до съда жалба. Жалбоподателката много добре знае какви имоти притежава и за кои
дължи данъци и такси.
По отношение на недвижим
имот намиращ се в гр.***, ул.*** №** жалбоподателката дължи такса битови
отпадъци за всички предоставяни услуги за имота, а именно: за сметосъбиране,
сметоизвозване, обезвреждане и чистота. Размерът на цялата ТБО е общо 2.25
промила, съобразно посоченото в план-сметката, в т.ч. 0.45 за услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване; 1.00 за депо
и 0.80 - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване -
чл. 17 от действащата към този период Наредба и се получава като размерът на
данъчната оценка се умножи по съответния промил или 15096.95 × 2.25 /
1000 = 33.97 лева. От доказателствата по
делото е видно, че услугите са предоставяни за 2019 г. и
не са налице изключенията на чл. 71 ЗМДТ за несъбиране на ТБО за този жилищен имот през
2019 г., който факт не е спорен по делото. Правилно е определен и данъка за
недвижимия имот в размер на 11,32 лв. върху данъчната оценка на имота и
съобразно притежаваната от жалбоподателката ½ идеална част. Поради неплащане
на дължимото задължение в срок правилно е начислена и лихва върху дължимата
сума, като същата е правилно изчислена.
По отношение на
недвижим имот с партиден № 5403281862003, намиращ се в с. *** също е правилно
определен данъка за недвижимия имот, както и ТБО за имота за 2019 г. Предвид
подадена декларация с вх. № 3099/31.12.2018 г. за освобождаване от такса за
сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти, с която е
декларирано, че имота няма да се ползва през 2019 г., същата е взета предвид
при определяне на ТБО за имота, съгласно чл. 71, ал. 1 ЗМДТ и е
начислена само такса 1,55 промила /поддръжка, експлоатация и мониторинг на депо
за БО и почистване на територии за обществено ползване/ върху данъчната оценка,
която е дължима независимо от това дали имота се ползва или не. Правилно е
определен и размера на дължимия данък за този имот за 2019 г. в размер на 7,09
лева, както и размера на дължимите лихви за неплащане на задължението в срок.
Аналогично е
изчислена таксата и за втория имот в с. ***, ул. *** № **, за който също е
подадена декларация с вх. № 3100/31.12.2018 г. от оспорващата за освобождаване
от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като няма да се използва през
2019 г. Правилно е начислена такса само за услугите – депо и чистота в размер
на 1.55 промила и не е калкулирана услугата сметосъбиране и сметоизвозване.
Правилно е определен и дължимия данък за този имот в размер на 4,47 лева и
лихвите за неплащане на задължението в срок.
По отношение данъка
на МПС
за 2019 г. на
„Фолксваген Лупо“ с рег. № ********
и товарен автомобил Мерцедес, модел 914 с рег. № ******** съдът
приема, че същия е законосъобразно определен, съгласно чл. 41 от Наредбата
за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца. Данъкът
е изчислен съобразно идеалната част на собственост на жалбоподателката и в
съответствие с мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост
от годината на производство при липса на
основания за освобождаване от данък по чл. 58 ЗМДТ. По отношение на л.а
„Фолксваген Лупо“ с рег.№ ******** от съпруга на оспорващата Д. е подадена
коригираща декларация с вх. № 5214/16.06.2017 г. за настъпване на обстоятелство,
водещо до данъчно облекчение или освобождаване /подновено решение на ТЕЛК/, с
приложено СРМПС част I за същия автомобил. В
декларацията по отношение на себе си е декларирал ЕР на ТЕЛК със срок до
01.05.2018 г. и при липса на представено ново такова очевидно не може да ползва
данъчно облекчение за 2019 г. Действително в същата декларация изрично е
посочено обстоятелството, че автомобилът е в съсобственост с оспорващата П.Д.,
която притежава валидно за 2019 г. ЕР, но същата ползва облекчение за друг
семеен автомобил марка „Фолксваген“ модел „Лупо“ с рег. № ********, за което е
подала декларация по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ вх. № 5215/16.06.2017 г. с приложено
ЕР на ТЕЛК № **** от зас. № * от **.**.****г. със срок до 01.04.2020 г.
По отношение на МПС товарен
автомобил марка „Мерцедес“ модел „914“ с рег.№ ********, деклариран от Д. с декларация
по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ с вх. № 12885/11.06.2018 г. липсва подадена декларация
за променено обстоятелство, нито са налице основанията за освобождаване от
данък по чл. 58 от ЗМДТ и данъкът е дължим в размер съответен на идеалната част
от съпружеската имуществена общност, както законосъобразно е определен в
оспорения АУЗ.
По отношение на
лихвата върху определените задължения.
Лихвата е акцесорно
задължение, поради което същата се дължи при дължимост на основното задължение.
Съдът извърши проверка на посочените в АУЗ с лихвен калкулатор на НАП и намира,
че посочените в акта размери на лихвите за всяко едно от задълженията е
изчислен в съответствие с нормативно установените периоди - 30 юни и 31 октомври на годината, за която
са дължими, съгласно текстовете на чл.
28, ал.1 от ЗМДТ за данък недвижими имоти; чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ за данък ППС и чл. 69, във връзка с 28 ЗМДТ и чл. 18, ал. 1 от Наредбата за местните
такси за ТБО за недвижимият имот.
Неоснователно е и
възражението за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК - Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Задълженията за
данъци, такса битови отпадъци и лихвите към тях са публични вземания, съгласно
чл. 162, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, поради което се погасяват с изтичането на
петгодишен, респ. десетгодишен давностен срок. Оспореният АУЗ е издаден на 20.02.2020
г. и е
за 2019 г. и за периода, за който са установени задълженията с този акт,
погасителната давност не е изтекла. С издаването на АУЗ, съгласно чл. 172 ДОПК, давността се прекъсва и започва да тече
нова давност, освен в случаите на отмяна на този акт.
С оглед на изложеното
и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и в съответната форма, при спазване на приложимите материалноправни
и процесуалноправни норми и в съответствие с целта на закона, поради което
жалбата против него следва да се отхвърли, като неоснователна.
При този изход на
делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника
за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско
възнграждение в размер на 200 лева. На жалбодателката разноски не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 172
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.К.Д. *** против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал.
3 ДОПК № 3395-53/20.02.2020 г. на инспектор по приходите в Д „МДТ“ при Община
Враца, потвърден с Решение № 758/20.03.2020 г.на Директора на Д „МДТ“,
ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца.
ОСЪЖДА П.К.Д.
*** да заплати на Община Враца разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване, чрез АдмС-Враца пред Върховен
административен съд - София в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: