РЕШЕНИЕ № 260015
гр.Русе, 18.02.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1334 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по иск за
делба с правно основание чл.34 от ЗС и се намира във фазата по извършване на
делбата.
Районният съд, с решения от 14.12.2020г. и от 18.01.2021г. е допуснал
съдебна делба на поземлен
имот с номер 0.386 с адрес с. ********** с площ съгласно скица
№ УТ-01-398/26.02.2020г. на Община Русе- 2200 кв. метра,
при съседи, имоти с номера 0.984, 0.385,
0.1025 и 0.387, заедно с построените
в имота сгради: № 0.386.2- едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда с площ 103 кв. метра,
гараж с размери
6,40м./6,75м, който не е нанесен на скицата, дворищен клозет
с размери 1,95/1,75м и селскостопанска постройка с размери 4,35/5,60, която в южния край е с височина 1,35 м, а в северния височината е 0,00 метра- в лошо състояние, за събаряне. Делбата е допусната при следните права на страните:
1/12 част за Х.А.Х.;
4/12 части за Д.Б.А. и
7/12 части за Б.А.Х..
С молба от 16.04.2021г. (л.190) Б.А.Х. и Д.Б.А. са поискали на основание чл. 349 ал.2 от ГПК възлагане на допуснатата до
делба жилищна сграда в три варианта. На първо място се иска възлагане на имота
на Б.А.Х., в условията на евентуалност се иска възлагане на Д.Б.А. и ако и това искане не бъде удовлетворено се иска имота да бъде поставен в
общ дял на Д.Б.А. и Б.А.Х.. Депозирани са декларации от Б.А.Х. и Д.Б.А. (л.191-192), че делбената жилищна сграда
представлява единствено жилище и за двамата
Х.А.Х. иска делбеният
имот да бъде изнесен на публична продан. Твърди, че и
двамата ответници притежават и друг недвижим имот в ***********.
Представя доказателства (л.202-210).
Б.А.Х. предявява искания по сметките (л.211 и сл.) Твърди, че той е построил
делбената жилищна сграда през 2001г. в груб строеж, а
до 2020г. е извършвал довършителни работи, с което е увеличил стойността й.
Сочи, че е заплатил сума в общ размер
31279 лева за труд за труд и материали. В съдебно заседание
представителят на Б.А.Х. заявява, че същият не предявява
претенции срещу майка си Д.Б.А., а има претенция
единствено срещу Х.А.Х. да му заплати 1/12 част от 31279
лева или 2606,58 лева. В съдебно заседание на 18.01.2022г. увеличава размера на
претенцията си спрямо Х.А.Х. на 5094,33 лева, която
сума представлява увеличената стойност на имота в резултат на извършените
подобрения.
Х.А.Х. на 26.05.2021г. депозира писмено изявление (л.270) в което сочи, че предявеният от Б.А.Х. иск е с правно
основание чл. 12 ал.2 от ЗН- искане да се пресметне в негова полза увеличението
на наследството, за което той е спомогнал да се случи. Х.А.Х. счита, че този иск може да бъде предявен само ако наследникът не е
възнаграден по друг начин, а в случая Б.А.Х. е бил
възнаграден, като наследодателят му е дарил ½ идеална част от имот в с. **********
За това Б.А.Х. не може да иска да му се заплати за увеличението на наследството. Х.А.Х. твърди също, че Б.А.Х. не е имал доходи с
които да изгради къщата и че е плащал за строежа с пари дадени му от баща му- А.+Х.А..
В съдебно заседание представителят на Б.А.Х. заявява изрично, че претенцията му не се основава на чл. 12 ал.2 от Закона
за наследството, а на чл. 346 от ГПК (л.282).
С определение от 9 юли 2021г. съдът е приел за
разглеждане исканията по сметки на Б.А.Х. и ги е
квалифицирал по чл. 30 ал.3 от Закона за собствеността. В съдебно заседание на
16.11.2021г. представителят на Б.А.Х. е заявил, че същият е
направил подобренията в имота като владелец и за това претенцията му следва да
се квалифицира по чл. 72 от Закона за собствеността.
По делото са изготвени няколко технически експертизи.
Вещото лице инж. Б.Г. дава заключение (л.246-269), че поземлен имот с номер 0.386 с адрес с. Басарбово, обл. Русе, ул.
„Васил Левски”
№ 25 с площ съгласно скица № УТ-01-398/26.02.2020г. на Община Русе- 2200 кв. метра заедно с построените в него сгради, не може да бъде реално поделен.
Стойността на имота се определя от вещото лице на 121804 лева.
Вещото лице Кр. К. дава
заключение, че стойността на извършените в имота подобрения е 43613 лева
(л.324), както и че не е възможно поземления имот с площ 2200 кв. метра да се
раздели реално на две части, така, че да са спазени изискванията на ЗУТ.
Оценява делбения имот на 98258 лева и определя
увеличената стойност на имота в резултат на всички извършени подобрения е 61132
лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице Кр. К.- същото е обосновано и подробно мотивирано. Вещото
лице в детайли се е запознало със състоянието на имота при определянето на
неговата оценка.
При така събраните доказателства съдът намира от правна
страна следното:
Делбата следва да се извърши по реда на чл. 349 ал.2 от ГПК, като имота бъде поставен в общ дял на Б.А.Х. и Д.Б.А.. Налице са всички предвидени в закона предпоставки:
-
Делбеният имот е жилище, като дворното място и спомагателните постройки нямат
самостоятелен характер. Имота представлява едно цяло и е неделим според
заключението на вещото лице.
-
Съсобствеността между Б.А.Х. и Д.Б.А. от една страна и Х.А.Х. възниква от
наследяване.
-
Безспорно е по делото, че Б.А.Х. и Д.Б.А. са живели в имота към момента на отквиване на наследството.
-
Б.А.Х. и Д.Б.А. не притежават самостоятелни жилищни имоти. Те притежават идеални части от
друг имот, но това обстоятелство не изключва правото им да искат възлагане. В
този смисъл е решение № 166 по гр. дело № 1390/2010г. II г.о. на ВКС: След като законът поставя условие
конкуриращият съделител да не притежава друго жилище,
това означава да не е пълноправен /единствен/ собственик на жилищен имот. Няма
пречка обаче да е съсобственик на такъв имот. Това законово изискване /както и
изискването да е живял в имота/ също не е може да бъде тълкувано стеснително.
Целта на възлагането е да се осигури жилище на съделителя,
който не притежава такова, а притежанието на идеална част от жилищен имот не
може да бъде приравнено на притежаването на пълното право на собственост върху
такъв имот.
Имота не може да бъде поставен в дял индивидуално нито на
Б.А.Х., нито на Д.Б.А.. Това е така, тъй като между тях съсобствеността не възниква в резултат на
наследяване, а в резултат на правна сделка и за това при подялбата на имота
между тях двамата разпоредбата на чл. 349 ал.2 от ГПК е неприложима. Те обаче
правят и искане имота да им бъде поставен в общ дял при което съсобствеността
между тях двамата не се прекратява. Прекратява се само съсобствеността с Х.А.Х., която съсобственост възниква по силата на наследяване, поради което
разпоредбата на чл. 349 ал.2 от ГПК е приложима при подялбата й.
Предвид изложеното имота предмет на делбата следва да се
възложи в общ дял на Б.А.Х. и Д.Б.А., които следва да заплатят на Х.А.Х. сумата от 8188,17 лева, която представлява
паричната равностойност на неговия дял.
По исковете по сметките съдът намира следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът прави несъмнен извод, че именно Б.А.Х. е изградил жилищната
сграда предмет на делбата. По делото са събрани противоречиви доказателства за
това, че част от парите, които Б.А.Х. е заплащал във връзка
с изграждането на сградата са дадени от баща му. Това обстоятелство обаче, дори
и да беше доказано, не променя извода, че къщата е изградена от Б.А.Х.. Разпитаните по делото свидетели в първата фаза на делбата (л.110 и.сл.) заявяват, че дворното място,
предмет на делбата е закупено от бащата на Б.А.Х. и Х.А.Х.. Бащата на съделителите искал синовете му да не
живеят в общ имот и за това закупил дворното място на сина си Б., но доколкото
му нямал пълно доверие вписали като собственик освен Б. и майка му Д.Б.А. (св. Х**, л.111). Бащата на Х.А.Х. и Б.А.Х.- А.+Х.А. съзнателно не вписал себе си като съсобственик на поземления имот,
тъй като е искал да предотврати бъдещи претенции на другия си син- Х.А.Х. към имота. При така установените отношения в семейството- дори и А.+Х.А.
да е давал пари на сина си Б.А.Х. във връзка със
строителството на къщата, то същото е ставало с дарствено
намерение, за да подпомогне сина си Б. да си построи жилище. За това съдът
приема, че къщата е построена от Б.А.Х. и същият има право да
бъде възмезден от Х.А.Х., който получава дял от къщата, без
да е имал принос в построяването й.
Спорен е въпроса, как следва да бъде възмезден Б.А.Х. за построяването на къщата. Доколкото строежа с подобренията е продължил
почти двадесет години, то в този период цените и на имотите и на строителните
материали и на труда в строителството са се увеличили значително. За това има
значение дали Б.А.Х. следва да бъде възмезден за разноските, които е направил за труд и
материалите (които към днешна дата са обезценени от инфлацията) или има право
на увеличението на стойността на имота, което е настъпило в резултат на
строителството. В случая, макар Х.А.Х. да има само 1/12
идеална част от имота, Б.А.Х. е строил в имот, който юридически не е само негов, т.е.
строил е и в чужд имот. Като цяло законодателството не толерира строителството
в чужд имот, като по принцип признава на подобрителя
на чужд имот правото само на по-малката от двете суми: направените разноски и
увеличената стойност на имота. Това разрешение се дава от чл. 74 ал.1 от ЗС,
както и от чл.59 ал.1 от ЗЗД, които правни норми намират приложение във връзка
с подобренията в чужд имот. Чл. 30 ал.3 от ЗС дава право на съсобственика да
получи припадащата се част направените
разходи за имота („тежестите“ на имота), но само тези които са необходими за
запазване на вещта. Другите разноски, съсобственика може да получи само до
размерите на неоснователното обогатяване на другите съсобственици, а не в
пълният им размер- така Решение № 520 от
22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV г. о., ГК
В отклонение от горните правила законът предвижда и
няколко хипотези, при които подобрителя на чужд имот
има право да получи в своя полза увеличената стойност на имота в резултат на
подобрението, а не само направените разходи. Една от тях е разпоредбата на чл.
12 ал.2 от Закона за наследството. Б.А.Х. обаче изрично заявява, че не се позовава на тази норма. Същата е неприложима когато наследникът е бил възмезден за увеличението на
наследството по друг начин, а по делото има индикации в тази насока. Друга
хипотеза, в която подобрителят може да претендира
увеличената стойност на имота е, когато е той е добросъвестен владелец- чл. 72
ал.1 от ЗС. Трета хипотеза, в която подобрителят има
право на увеличената стойност на имота е тази, по чл. 74 ал.2 от ЗС- когато е
недобросъвестен владелец, собственикът е знаел, че се правят подобрения, но не
се е противопоставил. Именно тази хипотеза е приложима в процесния
случай и Б.А.Х. има право на увеличената стойност на имота. Това е така по следните
съображения:
-
Б.А.Х. е владелец на имота.
Поземленият имот е закупен в негова полза от баща му за да може той (Б.) да си
подсигури жилище и волята на бащата е била този имот да остане за сина му Б..
Имотът е закупен на името на името на Б., като бащата съзнателно не вписва себе
си като съсобственик за да предотврати евентуални претенции на сина му Х.. Като
съсобственик е вписана майката на Б., защото бащата му нямал доверие, тъй като Б.
не работел и се „занимавал със странни истории“ (съгласно показанията на
свидетелите в първата фаза). Субективната страна на владението на Б. се
определя от горните обстоятелства, които според този състав на съда сочат, че Б.А.Х. е имал съзнание, че държи имота като свой. От обективна страна същият е
живял в имота и е упражнявал фактическа власт върху него. Б., заедно с майка му
са се снабдили със строителни разрешения, като са представени и множество
документи за това, че именно Б. е възлагал от свое име извършването на
строителните работи в имота. Всички изложени обстоятелства сочат, че Б. е бил
владелец на имота по отношение си с Х.А.Х.. Изискването,
което се изисква от съдебната практика при сънаследяване
намерението да се манифестира пред другия сънаследник в случая не е необходимо.
Целта на това изискване е да установи субективната част от владението-
намерението да се държи имота само за себе си, тъй като сънаследникът има право
да държи целия имот по силата на правата си върху част от наследството. И
доколкото в такава хипотеза разликата в намерението (да се държи целия имот,
като сънаследник или да се владее целия имот) е само ментална и няма външно
проявление, то съдебната практика е възприела устойчивата тенденция да изисква
това намерение да е манифестирано пред другия сънаследник. В случая обаче
намерението имота да бъде само за Б.А.Х. е изразено
външно от неговия баща А.+Х.А., като е възприето от разпитаните в първата фаза
свидетели и е било безспорно в отношенията на Б.А.Х. и А.+Х.А.. Х.А.Х. встъпва в правоотношенията
свързани със съсобствеността, като правоприемник на баща си, и по въпросите за
владението той има същото положение, като своя праводател.
Владението се наследява, като наследника придобива владението върху
наследствените имоти от момента на откриване на наследството, дори и преди да е
разбрал за това, че наследството е открито. В този смисъл- проф. Петко Венедиков, „Ново вещно право“, 1995г, стр.46, както и
посочената там съдебна практика. По аналогични съображения следва да се приеме
и положението, че се наследява признатото владение на трето лице – доколкото А.+Х.А.
е имал волята имота да остане за сина му Б., то Х.А.Х. наследява това положение и по отношение на него Б.А.Х. е владелец на имота. Не е необходимо манифестиране на намерението на Б.А.Х., което да достигне до Х.А.Х..
-
Б.А.Х. е недобросъвестен
владелец, тъй като придобивното основание не е годно
да го направи собственик на идеалната част на баща му, която същият притежава
по силата на закона и СИО, към момента на придобиването на имота.
- Към момента на извършване на подобренията от Б.А.Х., неговият баща А.+Х.А. е бил жив и той не само, че не се е
противопоставял, но напротив- подпомагал е сина си Б. и го е стимулирал да
извърши подобренията (установява се от свидетелските показания).
Така се установява, че са налице всички предпоставки на
чл.74 ал.2 от ЗС- Б.А.Х. е недобросъвестен владелец на
идеалната част от поземления имот, която понастоящем принадлежи на Х.А.Х., като е извършил подобренията без противопоставянето и със съгласието на
съсобственика на имота към момента на извършването на подобренията- неговия
баща А.+Х.А.. Съгласно чл. 74 ал.2 от ЗС по отношение на подобренията Б.А.Х. има правата на добросъвестен владелец по чл. 72 от ЗС, а именно- има право
да получи увеличената стойност на имота.
Съгласно заключението на вещото лице Кр.
К. увеличената стойност на имота в резултат на всички подобрения е в размер на
61132 лева. Х.А.Х., като собственик на 1/12 идеална част от имота дължи на Б.А.Х. 1/12 от тази сума, което се равнява на 5094,33 лева.
Неоснователни са доводите на представляващите Х.А.Х., че като приобретател на имота последният не е
отговорен за подобрения, които са извършени преди придобиването на имота. Това
разрешение е правилно, но за случаите, когато имота се придобива по силата на
правна сделка, като в този случай отговорен за подобренията е собственика по
времето на извършване на подобренията. В случая Х.А.Х. не придобива имот, а придобива наследство, което е съвкупност от права и
задължения и като наследник, той встъпва в правното положение на своя
наследодател. По реда на наследяването Х.А.Х. придобива както наследствения имот с подобренията, така и задължението да
заплати за тези подобрения.
Разноски:
Ответниците са освободени от такси
и разноски. Това обаче означава, че същите не дължат държавните такси към
бюджета на съда, както и не дължат разноските, които са заплатени от бюджета на
съда. Задължението за заплащане на разноските на другата страна (когато такива
се дължат) не попада в кръга на разноските от които страната е освободена, тъй
като разноските на другата страна са право на последната, с което съдът не може
да се разпорежда.
Разноските за адвокатски хонорар по иска за делба остават
за страните както са направени. Разноските по присъединените искове се
разпределят се разпределят по реда на чл. 78 ГПК на принципа- страната изгубила
спора заплаща разноските, а ако исковете са частично уважени всяка от страните
дължи на другата разноски съразмерно на уважената или отхвърлената част от
иска.
Разноските на ищеца за адвокатски хонорар остават изцяло
за негова сметка. По иска за делба това следва пряко от закона, уважено е
искането на ответниците за начина на извършване на
делбата, уважени са и исковете по сметките.
В първата фаза ищеца е направил разноски за вписване на
исковата молба в размер на 17 лева, както и разноски за вещо лице, за
заключение по въпрос свързан с допускането на делбата, в размер на 202,97 лева
или разноските са общо 219,97 лева. От тази сума на Б.А.Х. и Д.Б.А. припадащата се част е 11/12 части или 201,64 лева. Във втората фаза Х.А.Х. има разноски за вещо лице, свързани с поделяемостта
на имота в размер на 253,52 лева от която сума на Б.А.Х. и Д.Б.А. припадащата се част е 11/12 части или 232,39 лева. По тези съображения Б.А.Х. и Д.Б.А. следва да заплатят на Х.А.Х. сумата 434,03 лева
разноски.
Б.А.Х. има направени разноски в размер на 200 лева за вещо лице (л.295) преди да
бъде освободени от такива. Тази сума е направена
във връзка с иска за заплащане на подобренията на Б.А.Х. против Х.А.Х.. Този иск е изцяло основателен, поради което и разноските на Б.А.Х. в размер на 200 лева следва да му бъдат заплатени в пълен
размер от Х.А.Х..
Държавни такси:
Всяка от страните дължи държавна такса върху размера на
дела си. Х.А.Х. дължи държавна такса в размер на 327,52 лева. Д.Б.А. и Б.А.Х. са освободени от държавни такси и разноски. Х.А.Х. следва да заплати и държавна такса по иска за подобрения в размер на 203,77 лева, като така общото му задължение за заплащане на
държавни такси става в размер на 531,29 лева.
По така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на основание чл.349 ал.2 от ГПК на Д.Б.А. с ЕГН **********
с адрес *** и Б.А.Х. с ЕГН ********** с адрес *** следния имот:
поземлен
имот с номер 0.386 с адрес с. ************ с площ съгласно скица
№ УТ-01-398/26.02.2020г. на Община Русе- 2200 кв. метра,
при съседи, имоти с номера 0.984, 0.385, 0.1025
и 0.387, заедно с построените
в имота сгради: № 0.386.2- едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда с площ 103 кв. метра, дворищен клозет
с размери 1,95/1,75м, селскостопанска постройка с размери 4,35/5,60, която в южния край е с височина 1,35 м, а в северния височината е 0,00 метра- в лошо състояние, за събаряне и гараж
с размери 6,40м./6,75м, който
не е нанесен на скицата.
ОСЪЖДА Д.Б.А.
с ЕГН ********** и Б.А.Х. с ЕГН **********,*** да заплатят на Х.А.Х. с ЕГН ********** с адрес
*** в шестмесечен срок от влизане на решението в сила сумата
8188 лева, представляваща паричната
равностойност на дела на Х.А.Х. в посочения имот, със
законната лихва, като при неплащане на посочената сума в посочения срок
решението за възлагане се обезсилва по право, а имота се изнася на публична
продан.
ОСЪЖДА Х.А.Х.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Б.А.Х. с ЕГН ********** с
адрес *** сумата 5094,33 лева представляваща припадащата се на Х.А.Х. част от увеличената стойност на имота предмет на делбата, в резултат на
подобрения в имота извършени от Б.А.Х. с ЕГН ********** състоящи се в построяването на жилищна сграда с № 0.386.2, с
площ 103 кв. метра.
ОСЪЖДА Д.Б.А. с ЕГН **********
и Б.А.Х. с ЕГН ********** *** да заплатят на Х.А.Х. с ЕГН ********** с адрес *** сумата 434,03 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.А.Х. с ЕГН **********
с адрес *** да заплати на Б.А.Х. с
ЕГН ********** с адрес *** сумата 200 лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА Х.А.Х.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на РРС държавна такса по делото в
размер на 531,29 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/