Р Е Ш Е Н И Е
№ 1846 23.11.2021г.
гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, двадесет и осми октомври, две хиляди двадесета и първа
година, в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.М.Н.
секретар: И.Л.прокурор: А.Ч.
като разгледа докладваното от съдия М.Николова КАН дело № 1887 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр.
с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Областна дирекция на МВР Бургас, чрез гл.юрисконсулт Д.
против Решение № 152/27.05.2021г. по НАХД № 1357/2021г. по описа
на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е отменено Наказателно постановление
№ 251а-751/27.10.2020г. на директора на ОД на
МВР Бургас, с което на С. Ч. Н., за нарушение по чл.209а, ал.1 Закона за
здравето, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр.
т.І, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, допълнена със Заповед
РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ, изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на
МЗ, е наложена глоба в размер на 300.00 лева.
Решението на районния съд се оспорва като постановено при допуснати съществени
нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване
на издаденото НП.
В
съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – С. Ч. Н., редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява. По
делото е депозиран отговор на касационната жалба, с който се иска да се
потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят
разноски. Присъждането на разноски е поискано и с отделна молба, депозирана
преди насроченото съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за оставяне в сила на решението на първата инстанция, като счита
същото за правилно и законосъобразно.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил Наказателно
постановление № 251а-751/27.10.2020г. на
директора на ОД на МВР Бургас, с което на С. Ч. Н., за нарушение по
чл.209а, ал.1 Закона за здравето, вр. чл.63, ал.1 от
ЗЗ, вр. т.І, подточка 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020г. на
МЗ, изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на МЗ, е наложена глоба в
размер на 300.00 лева.
За да
постанови оспореното съдебно решение, съдът е приел, че описаното деяние не
съставлява нарушение на чл.63,
ал.1 от ЗЗ, тъй като не нарушава бланкетната
норма на чл.63,
ал.1 от ЗЗ, доколкото самата тя не налага конкретни ограничителни мерки.
Такива мерки следват от издадената по реда на чл.63,
ал.4 от ЗЗ заповед на министъра на здравеопазването. По този начин е
нарушена разпоредбата на чл.42,
т.4 и т.5 от ЗАНН, тъй като нарушението не е описано точно и в съответствие
с цитираните законни разпоредби, които са нарушени. В конкретния случай е
нарушена разпоредбата на чл.63,
ал.4 вр. 1
от ЗЗ и вр. с т.І, т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г.,
допълнена със заповед № РД-0-197/11.04.2020г., изменена със заповед №
РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването. Първоинстанционният
съд е посочил също така, че санкционната норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ не съдържа материално
правни разпоредби, въвеждащи ограничения, забрани и правило за поведение, които
субектите са длъжни да спазват. Разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ визира, че
се санкционират нарушения или неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки единствено по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2.
Разпоредбата на чл.63, ал.1 не е посочена от законодателя, което допълнително
внася неяснота при описание на нарушението и правната му квалификация. Това
води до незаконосъобразност на обжалваното постановление, респективно до
отмяна, тъй като този порок не може да бъде саниран от съда. Мотивиран от гореизложеното районният съд
е отменил НП.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо, но неправилно, като съображенията за това са
следните:
Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана
на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, който в редакцията му,
действала към момента на извършване на нарушението (ДВ, бр.34 от 2020 г., в
сила от 9.04.2020г.) предвижда административно наказание „глоба от 300 до 1000
лв.” за нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването
или на директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по
чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ (в прил.ред.,ДВ,
бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.) при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. Разпоредбата на чл.3,
ал.1 от ЗАНН изрично регламентира кой е приложимия закон – този към момента на
извършване на нарушението, поради което изводът на съда относно неточното
квалифициране на нарушението е неправилен.
Констатираното нарушение е правилно квалифицирано,
съобразно горните законови текстове и деянието е фактически описано ясно,
поради което не е налице соченото от съда неразбиране на вмененото нарушение. В
НП е посочена Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и изм. със
Заповед № РД-01-236/24.04.2020г., с които са били въведени противоепидемични
мерки на територията на страната, като с т.9 от последната заповед, в сила от
27.04.2020г. до 13.05.2021, е въведено и задължение за всички лица, които се
намират в закрити или на открити обществени места в т. ч. транспортни средства
за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове,
зали, улици, автобусни спирки и др., да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата,
в т. ч. кърпа, шал и др. Ответникът по касация е установен на 29.04.2020г., на
открито обществено място без поставена маска или защитно средство, покриващо
носа и устата, което сочи на неизпълнение на задължението за спазване на
противоепидемичните мерки, въведено с акт по чл.63, ал.1 от ЗЗ, изрично посочен
в правната квалификация на деянието, дадена от административнонаказващия
орган, поради което правилно е ангажирана отговорността му на соченото
основание.
В съдебното
решение изцяло липсват мотиви по същество по оспорваното в настоящото
производство наказателно постановление, като са изложени само доводи за
допуснато процесуално нарушение. Настоящият състав на касационния съд приема,
че е налице визираното в чл.348, ал.1, т.2, във вр. с
чл.348, ал.3, т.2, предложение първо от НПК касационно основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане
на Районен съд - Бургас, от друг състав на съда, тъй като е налице липса на
мотиви в атакуваното решение по съществото на спора и делото не може да бъде
решено по същество от касационната инстанция.
При разглеждане на спора по същество от
касационната инстанция, доколкото на първо място се ревизира постановения
съдебен акт и на второ място издаденото наказателно постановление, то касационната
инстанция е в невъзможност да извърши проверка на съдебното решение, без
изложени мотиви и съответно да прецени дали съдебното решение е правилно, с
оглед приложение както на процесуалния, така и на материалния закон, тъй като
би се явила първа инстанция по съществото на спора, което е недопустимо. Ако се
разгледа спора по същество от настоящия касационен състав, то за първи път ще
има изложени мотиви по отношение правилно приложение на разпоредбите на закона.
Предвид гореизложеното, Административен съд Бургас
приема, че при постановяване на съдебното решение въззивният
съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на
чл.348, ал.1, т.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК
– липса на мотиви по същество, което е основание за отмяна на атакуваното
решение и за връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд - Бургас от друг състав на съда,
който следва да се произнесе и по направеното искане за присъждане на разноски,
с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Воден от гореизложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл. 221,
ал.2, изр.1, предл. последно и чл. 222, ал. 2,
т.1 от АПК , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 152/27.05.2021г. по НАХД №
1357/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.