Р Е Ш
Е Н И Е
№........
гр. Ловеч, 05.12.2018 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на пети ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 224/2017 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) във връзка с глава единадесета „Производства за обезщетения” от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
във връзка с подадена искова молба от М.М.К., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затворническо общежитие (ЗО) „Атлант” гр. Троян срещу М.Л.М. – инспектор „Социална
дейност и възпитателна работа“ (ИСДВР) при ЗО
„Атлант” гр. Троян с цена на иска десет хиляди лева, представляваща обезщетение
за нанесени му неимуществени вреди от непозволени действие и бездействие на този служител, изразяващи се в изготвяне на
становище във връзка с молба на ищеца за преместването му в друг затвор от
по-лек тип.
В съответствие с указанията на Върховния
административен съд, дадени с Определение № 6285/15.05.2018 г. по адм. дело №
5537/2018 г. и като взе предвид
обстоятелството, че съгласно чл. 285, ал.2 от ЗИНЗС, искът се предявава срещу
органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите, а физическото лице, срещу когото е предявен искът е служител
на ЗО „Атлант” гр. Троян към Затвора Ловеч, който е подразделение на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) София, която пък е
специализиран орган по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.
3 от ЗИНЗС, съдът е конституирал като ответник по предявения от М. иск ГДИН
София.
В исковата молба и последващите
уточняващи молби и становища ищецът и назначеният му процесуален представител
твърдят, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство,
притеснения, унижения, уронване на достойнството му от изготвения доклад от М.Л.М., изпълняващ длъжността ИСДВР
при ЗО „Атлант” гр. Троян по повод
подадена молба от ищеца за преместването му
в друг затвор от по-лек тип, който е по-близо до адресната му
регистрация. Наведени са доводи от ищеца, че в изготвения доклад има липсваща
информация, неверни и погрешни данни, както и клевети.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез назначеният му
процесуален представил поддържа исковата молба.
Ответникът по делото – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) гр. София чрез пълномощник в съдебно заседание
изразява становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на годен за
оспорване индивидуален административен акт. Оспореното становище е част от
процедурата по преместване на лишения от свобода в заведение от по-лек тип по
чл. 64 от ЗИНЗС и не подлежи на самостоятелно обжалване. Алтернативно излага
твърдения за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за недопустимост на предявения иск. Счита, че не е налице
нито една от предпоставките за неговата допустимост. Алтернативно изразява
становище, че не са налице основанията за ангажиране отговорността на ГДИН, тъй
като липсва отменен незаконосъобразен индивидуален административен акт,
действие или бездействие на затворническата администрация. Становището на ИСДВР
при ЗО „Атлант” гр. Троян не представлява самостоятелен индивидуален
административен акт и не подлежи на оспорване по реда на АПК. Не са доказани
претърпени от ищеца неимуществени вреди, нито причинно-следствена връзка между
тях и незаконосъобразен ИАА.
Настоящият съдебен състав на Административен Ловеч
намира, че предявената искова молба е процесуално недопустима, поради което
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът М.М.К.
е подал молба с рег. № 1024 от 06.03.2017 г.
до Началника на Затвора Ловеч с искане да бъде преместен за
доизтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип в гр.
Велико Търново. Към молбата е приложил Експертно решение на ТЕЛК общи заболявания
към МБАЛ- Троян от 12.05.2015 г., с което му е определена 62% вид и степен на
увреждане.
Във връзка с молбата на ищеца инспектор М.Л.М. – ИСДВР
в ЗО „Атлант” гр. Троян е изготвил становище на 09.03.2017 г. до Началника на
Затвора Ловеч, с което предлага да не се уважава желанието на ищеца по подробно
изложени мотиви и съображения. По повод молбата на ищеца са представени още
няколко становища – от инспектор-психолог К.-Л. М.; -от Гл.инспектор Б.Б.-Зам.намалник(режимно надзорно охранителна дейност) в Затвора гр. Ловеч; - от Х. П. – Началник сектор ЗО
„Атлант” гр. Троян; - от С.С. – И“СДВР“ –IV степен. Изготвилите становищата длъжностни лица са
изразили мнение, че ищецът не следва да бъде настаняван в заведение от открит
тип.
Началникът на Затвора Ловеч със заповед №
392/22.03.2017 г. е постановил отказ за преместване в заведение от открит тип
на М.М.К. на основание чл. 64, ал.2 и ал.3, чл. 65, ал.3 от ЗИНЗС във връзка с
чл43, ал.4 от ЗИНЗС на базата на посочените по-горе становища.
Съгласно чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал.1
се разглежда по реда на глава единадесета от АПК – производства за обезщетения
– чл. 203 и сл. от АПК.
В чл. 203 от АПК е регламентирано, че исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на АПК, като за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС.
По силата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В ал.2 е
предвидено, че искът може да се предяви и заедно с оспорването на
административния акт до приключване на първото заседание по делото.
М.М.К. е предявил иск за претърпени неимуществени
вреди заедно с оспорване на становище, изготвено от ИСДВР при ЗО Атлант“ гр.
Троян. Това становище е изготвено по повод молбата на К. за преместване в друг
затвор с по-лек режим. Становището не представлява индивидуален административен
акт по смисъла на АПК.
Съгласно чл.
21, ал.5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията,
действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или
изпълнение на индивидуални или общи административни актове.
Съобразно чл. 64, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с
добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от
шест месеца от наложеното наказание в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора
или по тяхна молба за доизтърпяване на наложеното наказание в затворническо общежитие
от открит тип.
В ал.2 е постановено, че Началникът на затвора се произнася с
мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал.3.
В ал.4 е регламентирано, че тази заповед подлежи на
оспорване по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването й чрез началника на
затвора пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.
При тази законова регламентация се налага извод, че
заповедта на Началника на затвора по чл.64, ал.4 от ЗИНЗС е индивидуалния
административен акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред. Становищата,
които се изискват в съответствие с ал.2 не представляват индивидуален
административен акт, а са част от производството по издаване на акта по чл. 64,
ал.4 от ЗИНЗС. В случая изготвеното
становище от ИСДВР при ЗО „Атлант” гр. Троян М.Л.М. във връзка с молбата на
ищеца за преместването му в друг затвор с по-лек режим не е индивидуален
административен акт, следователно няма как да бъде отменен. По тази причина
съдът намира, че в случая не е налице процесуалната предпоставка за допустимост
на предявения иск, посочена в чл. 204, ал.1 от АПК.
Когато се претендира обезщетение за вреди от
незаконосъобразен административен акт, същият следва да бъде отменен, като
отмяната му е задължително условия за разглеждане на иска по реда на АПК.
В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 6991/11.06.2015 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 7748/2014 г., Определение № 8279/05.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 6810/2016 г., Определение № 14240/22.12.2016 г. на ВАС по адм. дело № 11895/2016 г., Определение № 1598/15.02.2016 г. на ВАС по адм. дело № 1224/2016 г. , Определение № 9164/31.07.2015 г. на ВАС по адм. дело № 7498/2015 г. и др.
Ищецът оспорва становище, което изобщо не е
индивидуален административен акт. Такъв е издадената заповед от Началника на
Затвора Ловеч, която не се оспорва в настоящото съдебно производство.
При тези съображения съдът намира, че предявеният иск
е процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а
производството по делото – прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 204, ал.1
от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.М.К.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие (ЗО) „Атлант” гр. Троян
срещу М.Л.М. – инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ (ИСДВР) при ЗО „Атлант” гр. Троян с цена на иска десет хиляди
лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди от
непозволени действие и бездействие на този
служител, изразяващи се в изготвяне на становище във връзка с молба на ищеца за
преместването му в друг затвор от по-лек тип.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението има характер на определение и
може да бъде оспорено с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му чрез
Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по
делото на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: