Решение по дело №605/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Маюко“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], к.к. Слънчев бряг – Изток, хотел Карлово, ап.57, представлявано от управителя М. В. С., чрез адв. М. Б. от АК – Благоевград против Решение № 4 от 15.01.2024 г. постановено по АНД № 750/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 004155/06.10.2023 г. на директора на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закон за туризма, за извършено нарушение на чл.114, т.1 от Закон за туризма, на касатора е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено при грешна преценка на доказателствения материал и при неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, обосновали потвърждаване на оспореното наказателно постановление. Твърди си, че мотивите на решението на РС са противоречиви, както и че са нарушени правата на дружеството да разбере за какво нарушение е санкциониран и да организира защитата си. В заключение е поискано отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски. С касационната жалба не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Б., който поддържа депозираната касационната жалба и представя писмо от Министерството на туризма с дата 28.08.2023 г., като счита, че съгласно писмото подаденото заявление „автоматично“ води до продължаване на категоризацията и комплексът може да посреща спокойно туристи. Моли за отмяна на атакуваното решение на Районен съд - Несебър, както и предоставяне на срок за писмени бележки, в който срок не депозира такива.

Ответникът по касация, редовно уведомен, в съдебно заседание не се представлява. Преди съдебното заседание депозира становище с вх.№ 4708/24.04.2024 г., с което се прави искане да се остави в сила обжалваното решение, оспорват се доводите и изводите, изложени в касационната жалба и се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, изразява мнение за неоснователност на депозираната касационна жалба.

А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Несебър е потвърдил Наказателно постановление № 004155/06.10.2023 г. на директора на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закон за туризма, за извършено нарушение на чл.114, т.1 от Закон за туризма, на касатора е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

За да постанови решението си съдът е приел, че „Маюко“ ЕООД е стопанисвало през лятото на 2023 г. хотел „Карлово“ в [населено място], к.к. Слънчев бряг - Изток, за който било издадено удостоверение № РК-19-11322 за категория „Три звезди“ от Министерството на туризма, с дата на издаване 09.07.2018 г. и срок на валидност – до 09.07.2023 г. Н. 12.06.2023 г. от дружеството било подадено заявление-декларация с вх. № Т-81-00-192 до Министерството на туризма, с което било поискано да се потвърди категоризирането в обекта, дадено с удостоверението, валидно до 09.07.2023 г. Н. 02.08.2023 г., на място в обекта била извършена проверка от служители при Министерството на туризма, документирана с констативен протокол за категоризиране на място за настаняване, като при проверката се констатирало, че обектът съответства на категория „ТРИ“ звезди и може да му бъде определена такава категория. С писмо от 18.08.2023 г. дружеството било уведомено от Министерството на туризма, че във връзка с извършената проверка на място от 02.08.2023 г. предстои издаване на удостоверение за вид и категория на хотел „Карлово“ за нов [възраст] срок, за което ще бъде своевременно уведомено. Междувременно, на 08.08.2023 г., в туристическия обект била извършена проверка, за резултатите от която бил съставен констативен протокол № К-2715502 от 08.08.2023 г. По време на проверката се констатирало, че в обекта се извършва туристическа дейност, но липсва удостоверение за утвърдена категория, тъй като срокът на действащото бил изтекъл на 09.07.2023 г. От представител на дружеството на проверяващите били представени заявление за категоризация от 12.06.2023 г. до Министерство на туризма и протокол от 02.08.2023 г. на Министерство на туризма. С писмо изх. № Б-030897/16.08.2023 г., получено на 17.08.2023 г., „Маюко“ ЕООД бил поканен за съставяне и връчване на АУАН на 18.08.2023 г. в 11,00 часа в [населено място], [улица]. Н. посочената дата на дружеството бил съставен АУАН № 004155/18.08.2023 г., при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, връчен на пълномощника без вписано възражение на същата дата, а въз основа на АУАН е издадено процесното НП. Съдът е приел при така установената фактическа обстановка, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като при издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е намерил за неоснователни изложените пред него възражения, а обжалваното наказателно постановление е приел за материално законосъобразно като в тази връзка е посочил, че за процесния обект е било издадено удостоверение за категоризация № РК-19-11922/09.07.2018 г. на министъра на Министерство на туризма, със срок на валидност – 09.07.2023 г., като за дружеството е съществувало задължение най-късно три месеца преди 09.07.2023 г. да поднови удостоверението си за категоризация. В случая производството е иницирано със заявление вх. № Т81-00-192/12.06.2023 г., или по-малко от месец преди изтичане срока на валидност на удостоверение за категоризация № РК-19-11922/09.07.2018 г. и извън срока по чл. 133, ал. 4 от ЗТ. При това положение, съда е приел, че дружеството не е инициирало надлежно процедура по реда на чл.133, ал.3 и 5 следващите от ЗТ за потвърждаване на категоризация, а е стартирало нова процедура за категоризация по реда на чл.129 и чл.130 от ЗТ, като поради пропускане на законоустановения срок по чл.133, ал.4 от ЗТ за предприемане от жалбоподателя на действията по чл.133, ал.3 от ЗТ, са настъпили предвидените законови последици – категорията на обекта х-л Карлово се е прекратила с изтичане на срока на удостоверение за категоризация № РК-19-11922/09.07.2018 г. – на 09.07.2023 г., на основание и чл.137, ал.1, т.1 от ЗТ. Следователно, към 08.08.2023 г. дружеството е извършвало хотелиерство в туристически обект по чл.3, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗТ, като обектът х-л Карлово не е бил категоризиран и не е разполагал с издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, предвид което дружеството безспорно е осъществило състава на нарушението по чл.114, т.1 от ЗТ. Съдът изрично е посочил, че разпоредбата на чл.114, т.1 от ЗТ въвежда задължение за извършване на регламентираната в закона дейност при наличие на действаща категория /вкл. временна/ или регистрация, съобразно характеристиките на обекта, в който се осъществява, като не се касае до различни форми на нарушението, а до едно и също нарушение, което според вида обект е свързано с различен по вид разрешителен/удостоверителен или регистрационен акт, а за процесния обект, съобразно описанието му, единствено възможна форма на нарушението е упражняване на дейност при липса на действаща категория, предвид което съдът е намерил, че не се установява неяснота в [жк], довела до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Обсъден и е размера на наложеното наказание. С оглед изложеното, съдът е потвърдил изцяло, като законосъобразно и правилно, обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените писмени и събраните гласни доказателства. Предвид изложеното, следва да се заключи, че не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нито необоснованост при постановяване на подлежащия на касация съдебен акт. Не са налице и сочените в касационната жалба противоречащи си мотиви.

Съдебното решение е съобразено и с материалния закон, като при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените мотиви от РС-Несебър, че дружеството е извършило твърдяното от АНО нарушение и не е нарушено правото му на защита, се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Процедурата по категоризирането на места за настаняване е регламентирана в Раздел ІІ на Глава осма от Закона за туризма - чл.119 и сл. Разпоредбата на чл.133, ал.4 от ЗТ регламентира, че ако съответното лице не предприеме действията по ал.3 в указания му срок, категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай за същия обект нова категория може да бъде определена по реда на чл.129 и чл.130. В случая, както правилно е установил и посочил РС-Несебър, срокът на валидност на издадено удостоверение № РК-19-11322 за категория „Три звезди“ от Министерството на туризма е бил до 09.07.2023 г. като дружеството-касатор не е предприело действия в указания му от закона тримесечен срок да подаде заявление-декларация с искане да се потвърди категоризирането в обекта, а е сторило това по-малко от месец по рано, а именно на 12.06.2023 год. Следователно, предвид факта, че срокът по чл.133, ал.3 от ЗТ е бил пропуснат, се налага извод, че категорията на обекта е била прекратена с изтичането на срокът на издаденото удостоверение, т.е. на дата 09.07.2023 г., като към 08.08.2023 г. дружеството е извършвало хотелиерство в туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗТ, който не е бил категоризиран и не е разполагал с издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, предвид което дружеството безспорно е осъществило състава на нарушението по чл.114, т.1 от ЗТ. Горепосоченият извод, не може да бъде оборен от приетото от настоящата инстанция писмо от Министерството на туризма с дата 28.08.2023 г., което единствено изразява мнение на служител на Министерството на туризма по тълкуването на разпоредбите на закона, още повече, че смисъла на срока, визиран в разпоредбата на чл.133, ал.3 ЗТ, е органът да разполага с достатъчно време за проверка и потвърждаване на категоризацията преди изтичане на срока на действие на предходното удостоверение. Т.е., пропускането на срока, макар и същия да не е преклузивен, води до липсата на гаранции за довършване на процедурата преди изтичане срока на действие на предходното удостоверение, като изр. второ на чл.133, ал.3 ЗТ ясно посочва, че категорията на обектите се прекратява с изтичането на срока.

В случая, както вече се описа по-горе, дружеството е подало заявление за потвърждаване на категорията на обекта, поради което административният орган е бил длъжен да го разгледа по реда на чл.133 от ЗТ, като прецени на първо място има ли издадено предходно удостоверение за категория на обекта, за какъв срок е то и спазен ли е тримесечния срок по чл.133, ал.3 от ЗТ. След такава проверка и предвид факта, че срока не е бил спазен, заявлението е разгледано като искане за първоначално определяне на категория на обекта по реда на чл. 129 и 130 ЗТ, като е издадено удостоверение с нов [възраст] срок, считано от 13.09.2023 год., видно от публичния регистър на категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения.

Следователно, в периода от изтичане на срока на валидността на удостоверение за категоризация № РК-19-11922/09.07.2018 г., т.е. от 09.07.2023 год. до 13.09.2023 год., считано от която дата е започнал да тече [възраст] срок на издаденото въз основа на подаденото заявление вх. № Т81-00-192/12.06.2023 г. удостоверение за категоризация № РК-19-11922/13.09.2023 г., хотел Карлово не е бил категоризиран и към датата, визирана в наказателното постановление – 08.08.2023 год., дружеството-касатор е извършвало туристическа дейност – хотелиерство като е предоставяло туристическа услуга в некатегоризиран туристически обект. Поради това, отговорността на дружеството по чл.114, т.1 от ЗТ е ангажирана законосъобразно. Санкционната норма на чл.206, ал.1 от ЗТ предвижда наказание за това, че предоставяната услуга е в некатегоризиран туристически обект и така е описано самото констатирано и санкционирано нарушение, поради което не е налице твърдяното от дружеството нарушено право на защита.

В заключение, съдът намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Несебър е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

По делото касационният ответник не е бил представляван от процесуален представител, поради което разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение не му се дължат, въпреки изхода на делото.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, А. съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 4 от 15.01.2024 г. постановено по АНД № 750/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.