№ 445
гр. Сливен, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500518 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *******,
чрез пълномощник Р. ИВ. ИЛ., срещу разпореждане № 6378/29.10.2021 г., по 4903/2021 г. по
описа на РС Сливен, с което е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 212.50 лв., представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“.
Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане за неправилно, поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Посочва, че съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедният съд не разполагал с правомощия да
се произнася по валидността на сделката (нарушение на закона и на добрите нрави), от
която заявителят черпи права. Неправилно съдът подвел установените по делото факти под
нормата на чл. 143 от ЗЗП за да направи извод за обоснована вероятност на неравноправна
клауза и неправилно е приложил чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
Изложен е довод, че съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК в ГРП не се включват разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато закупуването на допълнителни
услуги не е задължително условие за получаване на кредита. По сключения договор за
потребителски кредит допълнителните услуги били само опционални и са предоставени по
искане на кредитополучателят. Допълнителните услуги не били услуги, които са свързани с
обичайната дейност по кредитиране и били изцяло в полза на кредитополучателя.
Кредитополучателят е ползвал допълнителна услуга приоритетно разглеждане на кредита,
поради което плащането на цената не било предварително.
Твърди, че дължимата цена за допълнителни услуги е ясно и точно определена и това
налагало извод за неприложимост на хипотезата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Допълнителните
1
услуги нямали характер на действия по усвояване или управление на кредита от страна на
кредитора, тъй като не били свързани с обичайната му дейност. Иска от съда да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови такова, с което да издаде заповед за изпълнение
за всички претендирани суми. Претендира и разноски в размер на 15 лв. за държавна такса и
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Заповедното производството е образувано по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *******, съдържащо искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за следните суми: 810, 81 лв., представляваща непогасена предсрочно
изискуема главница; 259, 45 лв., представляваща непогасено договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 10.08.2020 г. до 03.09.2021 г.; 212. 5 лв., представляваща непогасено
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги; лихва за забава в размер на 132.61 лв. за
периода от 11.03.2020 г. до 03.09.2020 г.; законна лихва в размер на 19. 28 лв., дължима от
03.09.2021 г. до 27.10.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. За периода от
13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не била начислявана законна лихва съгласно чл. 6 от
ЗМДВИППП. Обстоятелствата по заявлението произтичат от договор за потребителски
кредит № 30041925632 от 16.01.2020 г.
Към заявлението е приложен посочения договор за потребителски кредит, общите
условия към него, погасителен план и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Отпусната сума на кредит е в размер на 1000 лева, със срок на
кредита 24 месеца, размер на вноската 61.05 лева, ГПР – 49, 07 %, ГЛП – 41, 00 %, лихвен
процент на ден: 0, 11%, с посочена дължима сума по кредита: 1465.18 лв. Закупена била
допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, за която е предвидено допълнително
разсрочено възнаграждение в размер на 300 лв., с размер на вноска 12.50 лв., която да бъде
изплащана с месечните вноски по кредита. Общото възнаграждение възлизало в размер на
1765. 18 лв., с размер на вноска 73.55 лв. Договорено е и че, ако кредитополучателят желае
да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за
закупената допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна дата е
изискуемо в пълен размер, а възнаграждението за „Фаст“ се дължи в пълен размер.
По делото е представен и друг ДПК с № 30042179675 от 28.01.2020 г., който е сключен
с Т.Г.И. която с оглед данните от другия представен ДПК и подаденото заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е образувано заповедното производство, не е посочена като
длъжник.
Представени са и копия от пощенски клеима на л. 12 и л. 13 от делото, от които се
установява, че заявителят е връчил уведомително писмо на Т.Г.И. за обявяване на
предсрочна изискуемост по ДПК № 30042179675.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на
2
заповед за изпълнение за сумата от 212.50 лв., представляваща възнаграждение за закупена
услуга „ФАСТ“. За останалите претендирани суми е разпоредил да бъде издадена заповед за
изпълнение срещу солидарните длъжници. За да достигне до този решаващ извод
заповедният съд е заключил, че систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4,
чл. 21, ал. 1 от ЗПК обуславят извода, че договорената незадължителна допълнителна услуга
„Фаст“ заобикаля императивните забрани на закона.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща правен интерес от обжалване, в
срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, във вр. чл. 275, ал.
2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С промените направени с дв. бр. 100 от 2019 г., законодателят е предвидил с
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК задължението на съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Преценката на заповедния съд за
наличие на някое от основанията, посочени в чл. 410, ал. 1 от ГПК се основава и на
представените към заявлението приложения съгласно чл. 410, ал. 3 ( ДВ. бр. 100 от 2019 г. ).
Към момента на постановяване на обжалваното разпореждане е налице и нова редакция на
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК ( ДВ. бр. 100 от 2019 г. ), с която изрично е
предвидено правомощието на заповедния съд да откаже издаване на заповедта за
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или ако искането
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. Ето защо, доводът на частният жалбоподател за липса на
правомощие на заповедния съд да се произнесе по наличието на неравноправни клаузи или
както е посочено – валидността на сделката, е неоснователен.
Доводите на жалбоподателя, че неправилно са приложени разпоредите на чл. 143 и чл.
145 от ЗЗП са неоснователни, тъй като такъв решаващ извод, основан на приложението на
тези норми, не е направен от заповедния съд. Решаващият извод за отхвърляне на
заявлението е основан изцяло на систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 3 и
чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Допълнителната услуга „Фаст“ предоставя приоритетно разглеждане на искането за
потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена
допълнителна услуга „Фаст“. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с
възможност да изисква и събира информация, като след анализа да прецени дали да
предостави търсената сума. Тоест не се касае за допълнителна услуга, извън обичайната
дейност на кредитора, защото е изцяло насочена към преценка и предоставяне на заемната
сума на кредитополучателя. От друга страна, не се установи да е ползвана услугата „Фаст“,
както се твърди, а възнаграждението за нея е дължимо от момента на подписването на ДПК.
3
Уговореното възнаграждение е разсрочено в месечния погасителен план наред с главницата
и възнаградителната лихва, а в случай на предсрочно погасяване на кредита преди
уговорения срок, възнаграждението е изискуемо в пълен размер. Поради тази причина е
следвало да се включи и в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за
потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В
заключение, тези характеристики на допълнителната услуга налагат извода, че чрез нея се
заобикаля забранителната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Ето защо, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на
заповедния съд за нищожност на клаузата „Фаст“ на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК вр. чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, респ. че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК за отхвърляне на
заявлението за сумата в размер на 212. 20 лв. За пълнота следва да бъде посочено, че
кредитът по друг ДПК е обявен за предсрочно изискуем по отношение на физическо лице,
което не е посочено в заявлението и което не е солидарен длъжник по процесния ДПК.
Предвид гореизложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното разпореждане потвърдено като правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Разпореждане № 6378/29.10.2021 г., постановено по
4903/2021 г. по описа на РС-Сливен, с което заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е отхвърлено в частта за сумата от 212.50 лв., представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4