Решение по дело №211/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 202
Дата: 11 октомври 2019 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20197130700211
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                        РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 11.10.2019 година

       

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:   ЙОНИТА  ЦАНКОВА

                                                                          ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. 211 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

             Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 237 от 31.07.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 1233 по описа за 2018 година от трети наказателен състав на Ловешкият районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 15-0000529 от 27.09.2018 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен.

                    В касационната жалба са наведени доводи, че решението на РС е неправилно постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства с искане да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление потвърдено. Касационният жалбоподател излага, че при преценката на събраните доказателства за условията на труд, инспекторът не се е позовал само на декларацията, а на всички доказателства, събрани в производството обсъдени в тяхната съвкупност след което е приел, че Хайд ЕООД гр. Угърчин е работодател на М.М. с., не защото тя е попълнила името на дружеството в съответното поле, а защото установените условия на полагане на труд сочат на това. Сочи, че декларираната от М.М.С.информация е приета в смисъл, че на 14.07.2018 г. тя е извършвала работа бране, почистване и сортиране на гъби в цех за преработка на диворастящи гъби и тази работа е била възложена от Хайд ЕООД гр.Угърчин. Счита, че безспорно е установено при проверката по работни места и събраната документация относно полагането на труд от М.М.С., че условията при които лицето извършва работата изискват съществуване на трудово правоотношение още от момента в който е допусната до работа на 14.07.2018г. Твърди, че се касае за предоставяне на работна сила, като работата се извършва на осигурено от работодателя работно помещение, с материали на работодателя, под неговия контрол, разкриващи белезите на трудово правоотношение.  

      В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. 

      Ответникът по касационната жалба - „Хайд” ЕООД, гр. Угърчин – редовно призован, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. 

     Участващият в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура - Ловеч дава становище за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на постановения съдебен акт, като неправилен.  

               Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите на страните и като извърши  служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

      Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в жалбата касационни основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.

                 В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

                С обжалваното решение, трети наказателен състав на  Районен съд Ловеч е отменил издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен въз основа на АУАН 15-0000529 от 15.08.2018  г., Наказателно постановление /НП/15-0000529 от 27.09.2018 година, с което на ответника в настоящото производство в качеството на работодател е наложено на основание чл.416 ал.5, във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за извършено нарушение на чл.1 ал.2 във вр. с чл.62 ал.1  от Кодекса на труда.

              Административно наказателната отговорност е била ангажирана с оглед установеното при посочената проверка на представената от управителя на дружеството документация относно проверявания обект цех за преработка на диворастящи гъби, че работодателя е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство като е допуснал до работа като работник лицето М.М.С. без отношенията между нея и работодателя, да са уредени като трудовоправни-няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма.   

               За да направи своите изводи по фактите, първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото доказателства, за което е провел съдебно следствие по предвиденият в НПК процесуален ред, в рамките на което е допуснал събиране на доказателства, установяващи проведеното административнонаказателно производство. При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно постановление е приел, че не е съставомерно нарушението което е  внененото на дружеството, т.к. не са налице основни елементи на трудовото правоотношение, както и че акта и издаденото НП не съдържат съставомерните обстоятелства, довело до нарушаване на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в НП не е посочено и мястото, на което е извършена проверката. С оглед на това е направил извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.

                Така постановеното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка в оспорената част, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.

               За да е съставомерно вмененото на дружеството нарушение следва от обективна страна да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице основните елементи на трудово правоотношение, а именно: работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по правоотношението. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, не установяват по безспорен и категоричен начин, че лицето с. е престирало работна сила в полза на дружеството без сключен писмен трудов договор между страните. Основание затова дава  декларацията, попълнена по време на проверката, в която е посочено, че с. работи като „берач на гъби“, което не кореспондира с  предмета на дружеството „Предприятие за изкупуване и преработка на диворастящи гъби и плодове”. Наред с установеното от показанията й, че същата се е намирала на проверяваното от служителите на ДИТ Плевен място, но не е била наета да полага труд срещу заплащане, а за да предаде диворастящите гъби, които набрала същия ден и занесла да предаване на Т.М., който й казал, че следва да ги изчисти и едва тогава да ги предаде, като проверяващите я заварили в момент, в който тя почиствала гъбите си, за да може да ги предаде. От съдържанието на попълнената от св.С. декларация, и от показанията й дадени в с.з. не се установяват наличието на всички елементи на трудовото правоотношение, тъй като не е определено: място на работа, конкретна длъжност, не е определено трудово възнаграждение с постоянен характер, не е посочена периодичност на заплащането и не е определена продължителност на работния ден - по аргумент от чл.66 от КТ, а само, че са вписани две страни /работодател и работник/.

             Отделно, в представената от дружеството Добивна ведомост за изкупуване на диворастящи плодове и гъби е записано, че на 14.07.2018 г. с.  е продала на фирма „Хайд” ЕООД гр. Угърчин 5 кг. манатарки, за които е получила сумата от 25.00 лева, както и още три поименно посочени във ведомостта лица, което по същността си не сочи и не установява трудово правоотношение. В този смисъл доводите в касационната жалба, че се касае за предоставяне на работна сила, като работата се извършва на осигурено от работодателя работно помещение, с материали на работодателя, под неговия контрол, разкриващи белезите на трудово правоотношение за всички 13 лица, заварени при проверката не кореспондират с приложените писмени документи и се явяват неоснователни, по отношение на С. 

              Доколкото от обективна страна не е безспорно установено с доказателствата по делото, че работникът полага труд за работодателя с наличието на основните елементи на трудово правоотношение, като работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по правоотношението, правилно и обосновано решаващият съд е приел, че лицето с. не е престирало работна сила в полза на дружеството без сключен писмен трудов договор между страните. След като наказващият орган не е установил по безспорен и категоричен начин извършване на нарушението, за което е наложено административно наказание,   процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и правино е отменено от решаващият съд.     

                С оглед изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно. 

            Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

             РЕШИ:

             ОСТАВЯ В СИЛА решение 237 от 31.07.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 1233 по описа за 2018 година на Районен съд-Ловеч. 

             Решението е окончателно.  

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.