Р Е Ш Е Н И Е
№ 53 15.07.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 18.06.2019г.,
в открито съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Методи Величков
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 12 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Прeдявения иск е с правно основание чл. 79,
ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 36 от Закона за авторското
право и сродните му права.
По
съображения изложени в исковата молба ищецът професор А.В.Д. моли да бъде
осъден ответникът „Европейски политехнически университет“ със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от президента професор д-р Д. С., да му
заплати 5 000лв., представляваща дължимо възнаграждение за отстъпване правото му на използване на
произведения по Договор № 193 от ***г., ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
„Европейски
политехнически университет“ гр. П., чрез адвокат А.М., оспорва иска и моли да
бъде отхвърлен като неоснователен. Моли да му се присъдят направените по делото
разноски.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
С Договор № 193 от ***г., авторът професор дн. д-р инж. А.В.Д. е предоставил на ползвателя „Европейски политехнически университет“ /ЕПУ/ гр. П., представлявано от тогавашния президент д-р Т.К., създадените от проф. Д.
оригинални произведения – „Енергийна ефективност на сградите, техните системи и
и инсталации“ и “Метод на крайните елементи за строителни инж.“, да бъдат
разпечатвани, превеждани на други езици и разпространявани за целите на
ползвателя ЕПУ, срещу възнаграждение в размер на 5 000лв., платимо до ***г.
Неплащането
представлява отрицателен факт, поради което, ако има извършено плащане, то
следва да се установи от ответника. По делото не се спори от ответника, че това
възнаграждение в размер на 5000лв. не е заплатено и до днес.
С приемо – предавателен протокол от ***г., авторът проф. А.Д.
е предал компакт диск, съдържащ запис на двата файла на книгите, съгласно
договор № 193 от ***г., на ползвателя ЕПУ гр. П., като с протокола се
констатира, че договорът е изпълнен успешно и в срок.
Видно от
заключението на съдебно – почерковата експертиза на
вещото лице Е.Л.К., подписите за „Автор“ в договор № 193 от ***г. и в приемо –
предавателен протокол от ***г., положени от А.В.Д., а подписът в договор № 193
от ***г. за „Ползвател“ е положен от Т.А.К., с ЕГН **********. В устните си
обяснения вещото лице е добавило, че експертизата е със 100% категоричност. С
оглед изложеното и на основание чл. 194, ал.3 от ГПК, Пернишкият окръжен съд
признава, че направеното оспорване на автентичността на трите подписа, от
страна на „Европейски политехнически университет“, е недоказано.
От свидетелските
показания на К. П. К. – Д. се установи, че тя работи като *** в ЕПУ гр. П. и
именно тя е получила компакт диска с двата файла на произведенията на проф. А.Д.,
като е подписала приемо – предавателния протокол от ***г.
Същата заяви, че приемането на диска и подписването на протокола е станало, тъй
като със сигурност някой от ръководството й е казал да го приеме, тъй като тя
на своя глава не би направила такова нещо. От свидетелските показания на К. – Д.
се установи, че тя е оставила компакт – диска в библиотеката, където се намира
и понастоящем, като библиотеката е собственост на ЕПУ.
При така
установената фактическа обстановка, Пернишкият окръжен съд намира, че искът се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен:
Авторът на двете
произведения професор А.В.Д. е предоставил на ползвателя „Европейски
политехнически университет“ /ЕПУ/ гр. П., представлявано от тогавашния
президент д-р Т.К., двете си произведения, да бъдат разпечатвани, превеждани на
други езици и разпространявани за целите на ползвателя ЕПУ, срещу
възнаграждение в размер на 5 000лв., платимо до ***г. Двете произведения са
били предадени на свидетелката К. П. К. – Д., работеща като *** в ЕПУ, която ги
е приела по нареждане на ръководството на ЕПУ. С оглед изложеното съдът намира,
че проф. А.Д. е изпълнил своите задължения по договора и му се дължи
уговореното възнаграждение от 5 000лв. Дали ЕПУ е разпечатвало тези две
произведения, дали ги е превеждало и т.н., както и дали то въобще е имало нужда
от тези две конкретни произведения /свид. показания
на академик Я.И./, не води до освобождаване на ЕПУ от задължението да заплати
уговорената сума от 5 000лв. В случай, че то не е имало нужда от тях, то
това е въпрос за ангажиране отговорността на тогавашния президент д-р Т.А.К.,
което представлява вътрешни отношения в ЕПУ, без да рефлектира върху
възникналите авторски права и породеното
задължение за изплащане на уговореното възнаграждение на проф. Д., по Договор №
193 от ***г.
В тази насока съдът
следва да отбележи, че не възприема доводите, развити в хода на устните
състезания и в писмената защита, на ответника ЕПУ, и изцяло възприема доводите
в писмената защита на ищеца. Позоваването на чл. 302 от ТЗ е несъотносимо към предмета на делото, който касае сделка с
авторски права – предоставяне за използане на
произведенията и ищецът се явява автор на двете произведения по смисъла на чл.5
от ЗАПСП. Договорът е за използване на произведенията, без да е налице изрична
писмена уговорка по чл. 36, ал.2 от ЗАПСП, поради което се касае за договор за
използване на авторски права, с който е отстъпено неизключително право на
използване на двете произведения по смисъла на чл. 36, , ал.4, изр.2-ро от ЗАПСП.
Сумата 5 000лв.,
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 23.18.2018г.
Ищецът е направил
разноски по делото в размер на 782,97лв., от тях – 202,97лв. държавна такса и 580лв.
адвокатско възнаграждение, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда „Европейски политехнически университет“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от президента професор
д-р Д. С., да заплати на проф. А.В.Д., с ЕГН **********, от ***, сумата
5 000лв., /пет хиляди лева/ представляваща дължимо възнаграждение за отстъпване правото му на използване на две
негови произведения - „Енергийна ефективност на сградите, техните системи и и
инсталации“ и “Метод на крайните елементи за строителни инж.“ по Договор № 193
от ***г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на
исковата молба – 23.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и да
му заплати сумата 782,97лв.,
представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на
връчването му на страните.
Съдия: