РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. Варна, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. М.а
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110200692 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. К. П., подадена чрез адв. Ж. Г. от АК –
Варна, срещу Наказателно постановление № 24-0819-005338 от 06.01.2025 г.,
издадено от началник на група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. П. Б. от АК - Варна, който поддържа въззивната жалба и
искането за отмяна на наказателното постановление. Навежда доводи, че
поради неопитността на водача и мократа пътна настилка автомобилът,
управляван от жалбоподателя, е поднесъл, като не е налице преднамерено
1
извеждане на МПС-то извън контрол. Твърди, че показанията на св. Д. не са
изолирани от показанията на разпитаните по делото полицейски служители,
като единствената разлика е в интерпретацията на възприетите от свидетелите
факти. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна –
началник на група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно
призована, не изпраща представител. Преди даване ход на делото пред
въззивната инстанция на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са
постъпили писмени възражения срещу подадената въззивна жалба от гл.
юрисконсулт К. Л. – А. (процесуален представител на въззиваемата страна).
Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от въззивната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 29.11.2024 г. около 23,50 часа в гр. Варна св. К. Н. З. и св. К. Й. Д. –
полицейски служители, били на работа и осъществявали контрол на
движението по пътищата. Двамата се движели с полицейски автомобил по бул.
„Мария Луиза“ в посока Катедрален храм и по-конкретно били на
кръстовището с бул. „Владислав Варненчик“. Светофарната уредба на
кръстовището работела в нормален режим и светела в забранен червен сигнал.
Чули шум от двигател и забелязали автомобил, който се движел в дясна пътна
лента по бул. „Владислав Варненчик“. Автомобилът бил марка и модел „Ауди
А5“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕАД. Посоченият лек автомобил
преминал в лява лента и извършил маневра „десен завой“, при което излязъл
извън контрол, доколкото се загубило сцеплението на гумите с асфалтовото
покритие на пътя. Автомобилът навлязъл в крайна лява лента на бул. „Христо
Ботев“, след което направил обратен завой към полицейските служители.
Същите пуснали звуков и светлинен сигнал и го спрели за проверка, като
установили самоличността на водача, а именно жалбоподателят Р. К. П..
Св. К. З. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение
2
на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който последният подписал без възражения. В срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, а
именно, че актосъставителят не е отразил правилно фактическата обстановка.
На 06.01.2025 г. началник на група в ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“
издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на св. К. Н. З., св. К. Й. Д. и св. В. Д.
Д. (частично) и писмени доказателства и доказателствено средство: АУАН,
справка за собственост, справка за нарушител/водач и заповед на министъра
на вътрешните работи.
Авторството на деянието и неговата субективна страна се установява на
първо място от показанията св. К. Н. З. и св. К. Й. Д., които съдът кредитира
изцяло като вътрешно непротиворечиви, последователни и логични. Св. З. и
св. Д. са свидетели очевидци на деянието и възпроизвеждат в идентична
хронологична последователност непосредствено възприетите от тях събития и
по-конкретно действията на жалбоподателя. От показанията на посочените
двама свидетели се установява, че жалбоподателят преди да направи десен
завой е преминал в лява лента, след което е завил рязко на дясно и гумите на
автомобила са загубили сцепление с асфалтовото покритие.
Съдът не кредитира показанията на св. В. Д. в частта, в която заявява, че
автомобилът е поднесъл поради това, че пътната настилка не е била напълно
суха, доколкото от една страна същият е заинтересован от изхода на делото
предвид приятелските си отношения с жалбоподателя, а от друга страна
поради това, че същите не са логични. От показанията на полицейските
служители се установява, че автомобилът е преминал в лявата лента за
движение преди да предприеме десен завой и завивайки водачът е натиснал
педала за ускорение на скоростта рязко, което изключва версията автомобилът
да е поднесъл. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗДвП завиването надясно се извършва от
най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са
обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за
завиване надясно. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато радиусът на
3
завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя,
завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но
водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, преминаващи от дясната му страна. Няма данни радиусът
на завиване на автомобила да е по-голям от радиуса на завоя. Очевидно
водачът е искал да си осигури по-голям радиус на завиване с оглед
планираното от него извеждане на МПС извън контрол. Нещо повече –
веднага е направил обратен завой, което също води до извод, че не е бил
насочен в конкретна посока и е избрал подходящо място за извършване на
т.нар. „дрифт“.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва
с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото
по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на св. К. Н. З. и св. К. Й. Д.
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи
за основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът намира за достоверни и останалите представени по делото
писмени доказателства, поради това че същите са еднопосочни и
непротиворечиви.
По изложените съображения за достоверност на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът
направи въз основа на същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.
4
57 ЗАНН.
Императивната разпоредба на чл. 104б, т. 2 ЗДвП забранява на водачите
на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
Дефиницията за път, отворен за обществено ползване, се съдържа в чл.
2, ал. 1 ЗДвП, съгласно която отворен за обществено ползване е всеки път,
условията за използване на който са еднакви за всички участници в
движението. В изр. 2 от посочената разпоредба е регламентирано задължение
за лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено
ползване, да ги обозначат.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят
е нарушил забраната, регламентирана в чл. 104б, т. 2 ЗДвП, тъй като на
29.11.2024 г. около 23,50 часа в гр. Варна на кръстовището на бул. „Владислав
Варненчик“ и бул. „Христо Ботев“, които улици представляват пътища за
обществено ползване, е извършил рязка маневра надясно и е извел
управляваното от него МПС извън контрол, довеждайки до загуба на
сцеплението на гумите с асфалтовото покритие, след което е навлязъл в
крайна лява лента за движение по бул. „Христо Ботев“. Така описаните
действия с МПС не са такива по превоз на хора и товари.
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението
(липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът П. съзнателно е
извършил рязка маневра, свързана с ускорено извършване на десен завой от
лява лента за движение, което е довело до загуба на сцеплението на гумите и
навлизане в крайна лява лента на намиращия се от дясно булевард. Прекият
умисъл на жалбоподателя съдът изведе от показанията на разпитаните по
делото полицейски служители, които възпроизвеждат поведението на водача.
Т.е. смяната на лентата от дясно в ляво, рязкото завиване надясно, загубата на
сцеплението на гумите с асфалтовото покритие и навлизането в крайна лява
лента на бул. „Христо Ботев“ се е дължало изцяло на планирани и съзнателно
осъществени действия на водача, а не на обективни фактори, каквито биха
могли да бъдат мокра пътна настилка, заледяване на пътното платно и т.н.
Прекият умисъл на дееца може да бъде изведен и от действията на водача след
5
извършване на нарушението, изразяващи се предприемането на обратен завой
веднага след рязкото извършване на десен завой.
По приложението на чл. 63, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН:
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 63, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението
като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично
нарушение. Нещо повече – управлението на МПС е дейност, която винаги е
източник на повишена опасност, а извеждането на моторно превозно средство
извън контрол благоприятства настъпването на инциденти със значителни
общественоопасни последици, поради което и процесното нарушение не може
да бъде квалифицирано като маловажен случай.
По отношение на наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДВП предвижда
административни наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който полза
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Поради това, че размерът на предвидените наказания е фиксиран, пред
съда не е поставен въпросът за тяхната евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна,
която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед
разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
и представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата страна
6
съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв., което следва да бъде
присъдено на ОДМВР – Варна като юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от
ЗМВР.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0819-005338 от
06.01.2025 г., издадено от началник на група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“, с което на Р. К. П., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „*“ № * на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. К. П., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „*“ № 18, ет. 5,
ап. 17 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата
от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1
ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7