МОТИВИ към ПРИСЪДА №1996 от 11.11.2010г. по НОХД № 2520/2010г. по описа на БРС:
Съдебното
производство по настоящото дело се проведе по реда на чл.371,т.2 и сл. от НПК. Образувано
е по повод постъпил в БРС обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Бургас
против подсъдимите Д.П.Ч. и Б.Т.Д. с обвинения по по чл. 195, ал.1, т.3, предл.1, т.5 и т.7,
вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28, ал.1 от НК за това, че на 29/30.12.2009г., в
гр.Бургас, к-с „Меден рудник” пред бл.476 от метален гараж № 951, в съучастие,
като съизвършители, след предварителен сговор, в условията на повторност, в
немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот – изкъртване на катинар на входната врата, отнели чужди движими вещи на
обща стойност 790,98 лева от владението на Р.М.П. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят. Представителят на БРП в съдебно
заседание поддържа обвинението, повдигнато с обвинителния акт. Аргументира
доказаността му от обективна и от субективна страна. Пледира за налагане на наказание
на подсъдимите при условията на чл.58а вр с чл.2, ал.1 от НК в старата му
редакция от редакция на ДВ брой 27/2009г. с прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Предлага на подсъдимите Ч. и Д. да се наложат
наказания лишаване от свобода за срок от 10 месеца при първоначален строг
режим в затвор.
Подсъдимите Д.П.Ч. и Б.Т.Д. признават вината си.Изразяват съжаление за извършеното и признават
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
дават съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Молят за
минимални наказания.
Защитниците на
двамата подсъдими не оспорват фактическата обстановка и правната квалификация
на деянията. Считат, че самопризнанията на подсъдимите се потвърждават от
доказателствата, събрани на досъдебното производство. По отношение на
наказанието адв.Е. –защитник на подс.Ч. моли да бъде приложен чл. чл.55,ал.1,т.1
от НК като предлага на Ч. да му се наложи наказание “лишаване от свобода” от 4
месеца лишаване от свобода.Защитникът на подс.Д. адв.К. моли предвид наличието
на многобройни смекчаващи обостоятелства съдът да наложи наказание от три
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.373,АЛ.3 ОТ НПК СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Д.П.Ч. по прякор „Сенко” е роден на ***г***, български гражданин,
постоянен адрес: с*******ул.”Китка” № 28, живущ ***, без образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН ********** и
Б.Т.Д. по прякор „Шериф” е
роден на ***г***, български гражданин, с постоянен адрес: гр.Бургас, *******,
без образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Свидетелят Р.М.П.
притежавал метален гараж с № 951, находящ се в гр Бургас, к-с"Меден
Рудник", срещу задния изход на вход 2 на блок 476. В гаража, имало
различни вещи и бил паркиран лек автомобил, марка "Форд Фиеста", бял
на цвят,без регистрационни табели, след претърпяно ПТП, обявен за продажба. На 29.
12. 2009г. негов съсед поискал да види колата и ако я хареса, да я купи.
Двамата отишли до гаража около 19,30 часа и около половин час по- късно си
тръгнали. П. заключил гаража с катинар около 20,00 часа на 29.12.2009г, след
което се прибрал в дома си.
Подсъдимите Д.Ч. известен
с името "Сенко" и Б.Д. по
прякор "Шериф" една вечер дни преди Нова година, на 29/30.12.2009г.
около 19,00 часа вървяли зад блок 476 в к-с"Меден Рудник", където
имало железни гаражи в посока към парка на к-с"Меден Рудник". Видели
на единия от гаражите, който се намирал долу-горе в средата на редицата с
гаражи,собственост на св. П., сложен катинар.Двамата решили да видят какво има
в този гараж, тъй като наоколо нямало други хора. Премахнали катинара. Б.Д.
отворил вратата, качил се и минал отгоре през паркираната вътре кола. Зад нея
намерил автомобилни гуми и ги подавал на Д.Ч., който се намирал пред колата и
поемал гумите. Двамата обвиняеми взели 4 (четири) броя летни автомобилни гуми,
марка "Тигър" - 15 цола, 1 (един) брой лятна автомобилна гума, марка "T1GAR", TG621, 155/70
R 13 75Т,
1 (един) брой лятна автомобилна гума, марка "LASSA", Miratta, 155/ 80 R 13 79Т,
2 (два) броя зимни автомобилни гуми - 195/ 14, 1 (един) брой гидория, 1 (един)
брой удължител 15 метра, навит на пластмасова макара с щепсел и троен контакт,
1 (един) брой удължител 50 метра, 1 (един) брой удължител 35 метра, 1 (един)
брой пластмасова туба 30 литра, 1 (един) брой малък ъглошлайф, марка "Бош",
1 (един) брой зелено зарядно устройство за автомобил и 1 (един) брой арматурна
ножица.Взели всички вещи наведнъж и ги занесли ги в двора на Б.Д. - Шериф, с
изключение на гумите,които оставили в двора на Д.Ч. — Сенко.
На 30.12.2009г. св.П.
бил на работа и изобщо не обърнал внимание на гаража. На 31.12.2009г., след
15,00 часа П. видял, че катинара на гаража липсва. Вратата намерил отворена,
установил, че липсват гуми и други вещи и сигнализирал в 04 РУП ОД МВР гр.
Бургас.
В това време
подсъдъмите Ч. "Сенко" и Д. -"Шериф" продали откраднатото
на различни лица.
На 30.12.2009г. свидетелят А.А. излязъл на разходка в
ромската махала в кв."Меден Рудник", около 09,30 - 10,00 часа срещнал
двамата подсъдими Д.Ч. - Сенко и Б.Д. - Шериф, които му предложили да купи от
тях 4 (четири) броя летни автомобилни гуми, марка "Тигър". Отишли до
дома на Д.Ч. - Сенко, където били гумите. Свидетелят А.А. ги огледал и тъй като
били почти нови, най-много да били слагани един път, ги харесал , платил
веднага за тях сумата от 80,00 лева (осемдесет лева) и ги взел. Занесъл ги в
дома си. Тъй като гумите са били закупени от свидетеля А.А. на 30.12.2009г.,
гумите стояли в дома на свидетеля А.А. няколко дни, без да ги използва. На
08.01.2010г. сутринта бил на работа,а в дома била само съпругата му Б.А..
Полицаи от Четвърто РУП на МВР гр.Бургас, заедно с обвиняемия Б.Д. уведомили
свидетелката, че четирите автомобилни гуми, които бил закупил съпругът й са
крадени. Б.А. е предала гумите с протокол за доброволно предаване(л.39 ДП). В
събота на 02.01.2010. сутринта до дома на св. М.Б.В. отишъл подс.Д.Ч. —
Сенкото, който му донесъл едно зарядно устройство за автомобили, зелено на
цвят. Зарядното изглеждало старо. Подложил му да го закупи за сумата от 5,00
лева (пет лева). Свидетелят се съгласил и веднага му дал пет лева, като
зарядното останало в дома му. След няколко дни сложил в банята зарядното
устройство да му зарежда акумулатора на колата, когато до дома му отишъл
полицай от Четвърто РУП на МВР гр.Бургас, от когото разбрал, че то е било
крадено. С протокол за доброволно предаване (л.38 ДП ) В. предал зарядното.
Свидетелят А.И.А. на 03
или на 04.01.2010г. по обяд бил с колата си на газ станция
"Милениум", която се намирала на около 100-200 метра от дома му.
Докато миел колата си при него дошли двамата подсъдими Ч. и Д., които му
предложили да купи от тях две автомобилни гуми за сумата от 20,00 лева
Свидетелят А. се съгласил, разбрали се по-късно да минат през дома му с гумите,
за да ги види и тогава да им ги плати. Привечер около 17,00 - 18,00 часа
двамата подсъдими отишли до дома му и му занесли двете автомобилни гуми.
Свидетелят А.А. харесал гумите и им дал веднага 2 банкноти по 10,00 лева (десет
лева), за да си ги разделят. Те оставили гумите при него. Той ги сложил на
терасата в апартамента си. След няколко дни, на 08. 01. 2010г. по обяд до дома
му дошъл подс.Б.Д. -Шериф с полицаи от 04 РУП гр. Бургас. Б.Д. обяснил, че си
иска гумите обратно, защото трябвало да ги даде на полицаите и свидетелят А.А.
веднага му ги дал. Обвиняемият Б.Д. предал с протокол за доброволно предаване
(л. 40 от ДП) двете автомобилни гуми.
На 07.01.2010г.
около 18,00 - 19,00часа до дома на А.Ю.А. отишъл обвиняемият Б.Д. - Шериф,
който му предложил да купи един удължител, навит на макара с щепсел и троен
контак, който представил като собственост на баща му, разказал , че майка му
била болна и нямали пари. Свидетелят А.А. се съгласил да го купи и дал веднага
сумата от 10,00 лева (десет лева). Прибрал удължителя в дома си. На следващия
ден на 08.01.2010г. по обяд подс.Б.Д. — Шериф, му казал, че удължителя, който
му бил продал предния ден, го бил откраднал и не бил на баща му. Понеже
полицията го била хванала, трябвало да го върне. Свидетелят А.А. дал веднага на
подс.Б.Д. удължителят.Б.Д. предал с протокол за доброволно предаване (л 40)
удължителят
Видно от Заключението на назначената съдебно- оценъчна
експертиза стойността на отнетото е както следва: 4 (четири) броя летни
автомобилни гуми, марка "Тигър" - 15 цола, всяка от тях на стойност
70.20 лв. на обща стойност 280.80 лв.1 (един) брой лятна автомобилна гума,
марка "T1GAR", TG621, 155/70
R 13 75Т,
на стойност 46.15 лв., 1 (един) брой лятна автомобилна гума, марка "LASSA", Miratta, 155/ 80 R 13 79Т
на стойност 18.20 лв., 2 (два) броя зимни автомобилни гуми - 195/ 14,всяка от
тях на стойност 45.00 лв. на обща стойност 90.00 лв. 1 (един) брой гидория, на
стойност 38.00лв., 1 (един) брой удължител 15 метра, навит на пластмасова
макара с щепсел и троен контакт, на стойност 44.58 лв., 1 (един) брой удължител
50 метра на стойност 107.50лв., 1 (един) брой удължител 35 метра,на стойност
75.25 лв. 1 (един) брой пластмасова туба 30 литра на стойност 12.16лв., 1
(един) брой малък ъглошлайф, марка "Бош" на стойност 36.00 лв., 1
(един) брой зелено зарядно устройство за автомобил на стойност 25.60 лв.и 1
(един) брой арматурна ножица на стойност 16.74 лв., всички вещи на обща
стойност 790 лева и 98 стотинки.
Така изложената и
възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията
на подсъдимите Д.Ч. и
Б.Д., подкрепени от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства чрез разпита на свидетелите, заключението по оценителната
експертиза, справките за съдимост и останалите писмени доказателства. При постановяване на присъдата си съдът на
основание чл.373,ал.3 НПК ползва самопризнанията на подсъдимите Д.Ч. и Б.Д., дадени в съдебно заседание и доказателствата, събрани
в хода на досъдебното прозиводство, които ги подкрепят, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед на така изложената обстановка, съдът
намира,че от обективна и субективна страна подсъдимите Д.Ч.
и Б.Д. са съществили престъпния състав по чл. 195, ал.1, т.3, предл.1,
т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28, ал.1 от НК. Това е така, защото на 29/30.12.2009г., в
гр.Бургас, к-с „Меден рудник” пред бл.476 от метален гараж № 951, в съучастие,
като съизвършители, след предварителен сговор и чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот – изкъртване на катинар на входната врата,
са отнели чужди движими вещи на обща стойност 790,98 лева от владението на Р.М.П.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят и случаят е
немаловажен. Деянието
е извършено от подсъдимите при условията на повторност по чл.28, ал.1 от НК, тъй като и двамата са осъждани с влезли в сила присъди за други такива
престъпления: подс.Ч. е бил осъждан с
Присъда № 670 от 12.05.2009г. по НОХД № 693/2009г. по описа за 2009г. на PC- Бургас,
влязла в сила на 28.05.2009г. за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1, т.4 и
т. 5 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 55, ал.1, т. 1
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца,
изтърпяването, на които на основание чл. 66 ал.1 НК е било отложено за
изпитателен срок от три години. От своя страна
подс.Д. е бил осъждан с Присъда № 538 от 16.04.2007г. по НОХД
№3441/2006г. по описа за 2006г. на PC- Бургас,
влязла в сила на 02.05.2007г. за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 5
вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 вр.чл. 18 вр. чл. 55, ал.1, т.
1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 НК е било отложено за
изпитателен срок от три години. Съдът
счита, че по отношение на подс.Д. са налице всички изискуеми предпоставки на
квалифициране на неговото деяние като
опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”А” от НК. Видно от справката за съдимост с
определение по НЧД №1608/2007г. състав
на БРС е определил и наложил едно общо наказание по осъжданията на Д. по НОХД №1611/06г.,
НОХД №1896/06г., НОХД №2683/06г. и НОХД №3441/06г., всички на БРС, в размер на
най-тежкото от тях-една година лишаване от свобода и това наказание е изтърпяно
на 31.07.2008г. Следователно настоящото
деяние е извършено от Д. след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66, ал.1 от НК и е изтърпяно от него на 31.07.2008г. С обвинителния акт, с
който е сезиран съда и който определя предмета на обвинението, на подс.Д. не е
повдигнато обвинение по тази по-тежка правна квалификация по чл.29, ал.1, б.”а”
от НК, поради което и съдът не може да го осъди по нея, въпреки че са налице
фактическите обстоятелства за това.
Откъм
субективна страна на престъпния състав, съдът приема наличие на форма и вид на
вина-“пряк умисъл”, съгласно чл.11,ал.2 от НК-подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на извършеното от тях деяние, предвиждали са
общественоопасните последици и са искали настъпването им. Целта им е била да
отнемат вещите от владението на физическото лице и да се облагодетелстват
противозаконно от тях.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на наказанието на подсъдимите Д.Ч. и Б.Д. съдът
взе предвид, че съдебното следствие се проведе по реда на чл.371,т.2 и сл. от НПК. Самопризнанията им се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства поради което съгласно чл.373,ал.2 от НПК наказанията им следва да
се определят при условията на чл.58а НК. Разпоредбата на чл. 195, ал.1 от НК
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. Към момента на
извършване на престъплението, за което са дадени под съд, редакцията на чл.58а
от НК е предвиждала когато съдът постанови осъдителна присъда по реда на
чл.373, ал.2 от НПК, какъвто е настоящия случай, при алтернативно предвидени
наказания да наложи по-лекото, а в останалите случаи да прилага чл.55 от НК.
Към момента на постановяване на присъдата е в сила нова редакция на нормата
чл.58а НК, съгласно която в случаите по чл.373, ал.2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. Видно
от нея начинът за определяне на наказанието в случаите на чл.373,ал.2 от НПК е
по-неблагоприятен за подсъдимия, тъй като не предвижда задължителното приложение
на чл.55 от НК. След съобразяване на чл.2, ал.1 и ал.2 от НК съдът счита, че
наказанието на подсъдимите следва да се определи по реда на чл.58а / редакция
ДВ брой 27/2009г./ с прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК т.е. под определения в
чл.195, ал.1 НК минимум, тъй като този ред е бил предвиден в действащата към
момента на извършването на деянието разпоредба на чл.58а и след нейното
изменение не са последвали по–благоприятни за дееца норми. При определяне на
размера на наказанието съдът взе
предвид ниската стойност на отнетото имущество, оказаното съдействие от страна на подсъдимите в хода на
разследването и частичното възстановяване на щетите. Съдът отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелството, че към настоящия момент подсъдимите са
многократно осъждани за престъпления против собствеността-едно от най-честите и
с висока степен на обществена опасност престъпления в нашето общество, което
сочи на завишена степен на обществена опасност на техните личности. Мотивиран
от горното съдът осъди подсъдимите Д.Ч.
и Б.Д., на наказания “лишаване
от свобода” за срок от по десет месеца, които на основание чл.61, т.2 вр с
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да бъдат изтърпени от тях при първоначален
строг режим в затвор.
Подс.Ч.
е извършил настоящото престъпление в изпитателния срок на наложеното му по НОХД № 693/2009г. по описа за 2009г. на PC- Бургас,
наказание от пет месеца лишаване от свобода, поради което и на основание чл.68,
ал.1 от НК съдът го приведе в изпълнение, като на основание чл.61,т.2 вр с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС Ч. следва да го изтърпи при първоначален строг режим, в затвор.
Предвид това,
че бяха признати за виновни на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите
Д.Ч. и Б.Д. бяха осъдени да
заплатят в полза на държавата по сметка на БРС направените по делото разноски
общо в размер на 90 лева, като всеки от тях заплати по 45 лева.
Мотивиран от
гореизложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.И.
Вярно с оригинала: Ж.М.