№ 216
гр. Сливен, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20222230104872 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника Креди Йес ООД е бил
сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора й е предоставена сумата
от 3000 лв. Твърди се, че в договора е посочено, че следва да се предостави обезпечение на
кредита. Сочи се, че ищцата е заявила кредит без обезпечение и съответно в договора е
предвидено заплащане на неустойка за това в размер на 2461.38лв. Твърди се, че в резултат
на това ищцата е следвало да заплати по договора 3000лв главница, лихва в размер на
1036.62лв и неустойка в размер на 2461.38лв или общо сумата от 4962.65лв.Сочи се, че
договора за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и шрифта
на договора е по-малък от 12, договора не е сключен на хартия, липсват волеизявления на
страните, не отговаря на изискванията на закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Сочи се, че същите нарушения са налице и по отношение на неустойката.
Твърди се, че договора за предоставяне на кредит е недействителен, тъй като липсва
посочване на лихвения процент, разписана методика за формиране на ГПР и начина на
формиране на ГПР и кои компоненти са включени в него. Твърди се, че не е включена
неустойката при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит. Твърди се, че
договора за потребителски кредит е нищожен,тъй като накърнява добрите нрави. Твърди се,
че договора за потребителски кредит е с неравноправна клауза и нарушава правата на
потребителя..
Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на договора за потребителски
кредит, като противоречащ на ЗПК , ЗЗД и ЗЗП, да бъде осъдено ответното дружество да
1
заплати на ищцата сумата от 1962.65, представляваща недължимо платена сума във връзка
със сключения ДПК и да бъдат присъдени на ищцата направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД, а именно иск за прогласяване на нищожност на договора за
предоставяне на потребителски кредит
Съдът е квалифицирал така предявения частичен осъдителен иск, като такъв с правно
основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД.
Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му
за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за
потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 3000лв, уговорката за неустойка по
ДПК, заплатената сума по ДПК, клаузите по договора за потребителски кредит,
заплащането на сумите по ДПК от ищцата, е нейна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Креди Йес ООД, е постъпил.
В отговора е заявено, че исковата молба е неоснователна.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище,
подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени предявените искове и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество Креди Йес ООД, редовно призовано,
представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат
отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2021г. е попълнен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от Кредитор Креди Йес ООД за сумата от 3000лв,
със срок за плащане по договора за кредит 18 месеца и лихва в размер на 1036.38лв, при
непредставяне на обезпечение, отговаряща на чл.10,ал.2 от Общите условия е посочено, че
се начислява неустойка в размер на 2461.38лв.Посочен е фиксиран лихвен процент в размер
на 39.96%, ГПР в размер на 48.32%.Формуляра е подписан от Е. Г. Димитров на
14.02.2021г., както и от представител на Креди Йес ООД.
С договор за паричен заем от 14.02.2021г., сключен между Креди Йес ООД, като
заемодател, и Е. Г. Димитров, като заемополучател е уговорено отпускането на заем в
размер на 3000лв,, с месечен лихвен процент в размер на 3.330%, с размер на погасителната
вноска 224.26лв, плащане на първо число от месеца, като първото плащане е на 14.03.2021г.,
осемнадесет месечни погасителни вноски.Като срок на договора е посочено 18 месеца, обща
сума за плащане 4036.62лв, дата на последно плащане 14.08.2023г., ГПР 48.32%.В договора
е посочено, че ГПР е изчислен при вземане на предвид на следните допускания
заемополучателя не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви,
такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не са посочени в договора за заем
при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е
2
оторизиран представител на заемодателя. В чл.6 от договора е предвидено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/ и на условията на
чл.10, ал.2,т.1 от Общите условия към договорът за заем и още едно от посочените по-долу
обезпечения по избор на заемодателя ценна книга, издадена в полза на заемодателя.В чл.8
от договора за заем е посочено, че с подписването на договора за заем заемателя декларира,
че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателя не предостави
договореното в чл.6 от договора, 3дневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2,т.1 и т.4 от ОУ към договора за
заем, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 2461.38лв, с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем.Договора
за заем е подписан на 14.02.2021г. от представител на заемодателя и от Е. Г. Д..
Към договора за заем е представен погасителен план, в който е посочена погасителна
вноска без неустойка по чл.8 от договора в размер на 224.26лв,разсрочена неустойка по чл.8
от договора в размер на 136.74лв и общ размер на погасителната вноска с включена
неустойка по чл.8 от договора 361 лв.
В чл.10,ал.2,т.1 от Общите условия към договорът за заем е предвидено, че страните
имат право на обезпечаване на изпълнението на договора за заем да уговорят в самия
договор учредяването на гаранти, две физически лица, всяко от които да отговаря на
следните условия да има нетен размер на осигурителния доход над 1000лв, съгласно
справочните данни на НОИ;да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по
договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма кредити или заеми към банки или финансови институции с класификация
различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ.В чл.14,ал.2 от ОУ е предвидено, че в случай, че
заемодателя поиска, а заемателя не представи годно обезпечение по договора за заем,
съгласно чл.10,ал.2 от ОУ, в срок до три дни, считано от подписването на договора за заем,
заемателя държи на заемодателя неустойка , индивидуализира в договора за заем.
От справка по договора за заем се установява, че на 16.09.2022г. Е. Г. Д. предсрочно е
погасила договора за заем със сумата от 4964.41лв, като ответното дружество ги е разнесло
по лихва главница и неустойка.
От удостоверение, издадено от Креди Йес ООД на Е. Г. Д. се установява, че на
16.09.2022г. предсрочно е погасила договора за паричен заем за сумата от 3000лв
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил договор за кредит от разстояние с ответното дружество на
14.02.2021 г., по силата на който ответното дружество Кредисимо ЕАД му е предоставило
сумата от 3000 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от
3
разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен
годишен процент на разходите в размер на 48.32%.. Този годишен процент на разходите е
неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури
две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия да има нетен размер на
осигурителния доход над 1000лв, съгласно справочните данни на НОИ;да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да
няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити или заеми към банки
или финансови институции с класификация различна от редовен, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ и уговорената и
посочена в чл.8 от договора за заем неустойка, води до това, че реално в настоящото
производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения
от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 90% .Това е в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за
потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната
лихва.Договора за паричен заем е недействителен и кредитополучателя дължи само
връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други
разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на
ответното дружество Креди Йес ООД сумата от 4964.41лв. С оглед изложеното, съдът
приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за заем от 14.02.2021
г. е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр.
чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил
договор за заем с ответното дружество на 14.02.2021 г., по силата, на който ответното
дружество му е предоставило сумата от 3000 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от
разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен
годишен процент на разходите в размер на 48.155%.Този годишен процент на разходите е
неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора за обезпечаване на
договора за заем и предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка. Реалния ГПР при
съобразяване на неустойката възлиза на 90%. Факта, че не е отчетена неустойката в
договора за заем, както и размера на ГПР, води до това, че реално в настоящото
производство има драстична разлика между посочения в договора ГПР и реално
приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР.Това е в нарушение
на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски
кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на
чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по
кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното
дружество сумата 4964.41лв. Главницата по договора за кредит е в размер на 3000 лв., т.е.,
4
ще следва да бъде уважен изцяло предявеният иск за сумата от 1962.65лв лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъдат присъдени на ищеца
направените по делото разноски и да бъде осъдено Креди Йес ООД да му заплати сумата от
338.43лв., представляваща заплатена държавна такса по предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА, ще следва да бъдат
присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
1440лв и да бъде осъдено Креди Йес ООД да му заплати сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на Креди Йес ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.Лозарска№12 и Е. Г. Д., ЕГН
**********, от гр........., че сключеният договор за заем №325225 от 14.02.2021 г. е
нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА Креди Йес ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.Лозарска№12 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д., ЕГН**********, от гр......... на
основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК
сумата от 1962.65лв лв., представляваща, получена, без основание от Креди Йес ООД, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 10.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата,
ОСЪЖДА Креди Йес ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.Лозарска№12 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д., ЕГН**********, от гр........., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 338.43лв.,
представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Креди Йес ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.Лозарска№12 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1440лв.
УКАЗВА на Креди Йес ООД, че могат да заплатят сумите за държавни такси и
адвокатско възнаграждение по следвана банкова сметка: банка Райфайзенбанк
/България/ЕАД, IBAN BG 47 RZBB 91551014243060, ТИТУЛЯР адвокат П. С. П.-клиентска
сметка на основание чл.39 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5