Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.01.2016 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Д.К. и в присъствието на прокурора Стефанов, като разгледа
докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 3
479/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 60 000 лв.
Ищецът В.Е.Ц. твърди в
исковата си молба, че на 13.11.2009 г. бил привлечен в качеството на обвиняем
за това, че на 28.06.2009 г. в гр. Д., без надлежно разрешение пренесъл през
границата . „**********” високо рисково наркотично вещество – 231, 54 кг кокаин
на стойност 61 358 100 лв. – престъпление по чл. 242 ал.2 от НК. На
същата дата с постановление на ОП – Варна бил задържан за 72 часа. На
16.11.2009 г. по чнд 1557/2009 г. ОС – Варна му определил мярка за неотклонение
„задържане под стража”, която била потвърдена от АС – Варна на 24.11.2009 г.
Изложени са твърдения, че на 19.03.2010 г. мярката му за неотклонение била
изменена в парична гаранция в размер на 60 000 лв. След внасяне на
определената гаранция на 26.03.2010 г. ищецът бил освободен от ареста. Твърди
се, че в досъдебното производство по молба на наблюдаващия прокурор на ищеца му
били наложени обезпечителни мерки „запор на движими вещи – на лек автомобил
„Ауди” с рег. № ******, мотоциклет „Хонда” с рег. № ****** и лек автомобил
„Ровър” с рег. № ******. Твърди се, че по внесен обвинителен акт на 26.06.2012
г. на ОП – Варна било образувано нохд 830/2012 г. във Варненски ОС за
престъпление по чл. 242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 вр. чл. 20 ал.2 от НК. Изложени са
твърдения, че с присъда № 72/11.07.2013 г. ОС – Варна признал ищецът за невиновен
по повдигнатите му обвинения. Присъдата била потвърдена от АС – Варна на
20.12.2013 г. с решение 813. Решението на АС – Варна било оставено в сила с
решение 212/23.04.2014 г. на ВКС. Изложени са твърдения, че с оглед повдигнатото му незаконно обвинение и
определените му мерки за неотклонение – задържане под стража за 4 месеца и 6
дни, изменена в парична гаранция за 60 000 лв., забраната за напускане
пределите на Р България, която продължила повече от три години е претърпял
множество неимуществени вреди. Бил лишен от правото да ползва запорираните му
МПС, определената му парична гаранция го поставила в реална опасност да не може
да събере сумата. Твърди се, че воденото срещу него наказателно производство се
отразили негативно на търговската му дейност, чувствително се отразило на
психиката му обстоятелството, че бил иззет лизинговият му автомобил, поради
невъзможност да изплаща уговорените лизингови вноски. Предвид тези твърдения е
обоснован правен интерес от предявения иск и от съда се претендира да осъди
ответника да му заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болка, страдание, унижение, социална изолация и чувство
на непълноценност, ведно със законната лихва върху сумата, както и сторените по
делото разноски.
Ответникът – П. на Р България, чрез
своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление от 13.11.2009 г. за привличане на
обвиняем и вземане мярка за неотклонение по ДП 32/09 г. по описа на ОСлС –
Варна В.Е.Ц. е привлечен като обвиняем за това, че на 28.06.2009 г. в гр. Д.,
без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната – МП „Варна Запад
2002” високорисково наркотично вещество – 231, 54 кг. кокаин със съдържание на
активен, наркотично действащ компонент от 86,5% на стойност
61 358 100 лв.
С постановление от 13.11.2009 г. по на ОП – Варна по сл.
Дело 32/09 г. привлеченият като обвиняем В.Е.Ц. за престъпление по чл. 242 ал.2
от НК е постановено задържането му за 72 часа в ОЗ „Следствени арести”.
По делото представен протокол 810 от 16.11.2009 г. по чнд
1557/2009 г. на ОС - Варна, от който се установява, че на обвиняемия по ДП
32/09 на ОСлС - Варна – В.Е.Ц. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
По делото представен протокол 254 от 24.11.2009 г. по
вчнд 398/2009 г. на АС - Варна, от който се установява, че е потвърдено
протоколното определение на ОС – Варна по чнд 1557/09 г., с което на обвиняемия
по ДП 32/09 на ОСлС - Варна – В.Е.Ц. е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража”.
По делото е представен съдебен протокол 27/27.01.2010 г.
по чнд 64/2010 г. на ОС – Варна, от който се установява, че е оставена без
уважение молбата на В.Е.Ц., обвиняем по ДП 32/09 г. на ОСлс – Варна за
изменение на наложената му мярка „задържане под стража”. Определението на ОС –
Варна е потвърдено с определение, обективирано в протокол № 9 по внчд 26/2010
г. на АС – Варна.
По делото
представен протокол 194 от 19.03.2010 г. по чнд 413/2010 г. на ОС - Варна, от
който се установява, че на обвиняемия по ДП 32/09 на ОСлС - Варна – В.Е.Ц. е
изменена взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” в парична
гаранция в размер на 60 000 лв.
По делото представен протокол 61 от 23.03.2010 г. по вчнд
95/2010 г. на АС - Варна, от който се установява, че е потвърдено протоколното
определение на ОС – Варна по чнд 413/10 г., с което на обвиняемия по ДП 32/09
на ОСлС - Варна – В.Е.Ц. е изменена взетата мярка за неотклонение „задържане
под стража” в парична гаранция от 60 000 лв.
С постановление от 26.03.2010 г. на ОП – Варна по ДП
32/09 г. е постановено освобождаването от ареста на В.Е.Ц., с оглед изменената
му мярка за неотклонение.
По делото е представено определение 397/27.04.2010 г. по
чнд 729/2010 г. на Варненски ОС, от което се установява, че е допуснато
обезпечение по ДП 32/09 г. като е наложен запор върху лек автомобил „Ауди” с
рег. № ******, мотоциклет „Хонда” с рег. № ****** и лек автомобил „Ровър” с
рег. № ******, собственост на В.Е.Ц..
Представен по делото е и обвинителен акт по преписка вх.
№ 2618/09 г. по описа на ОП – Варна, от който се установява, че В.Е.Ц. е
обвинен за това, че на 28.06.2009 г. в гр. Д., в съучастие като съизвършител с И.Х.Х.,
без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната – 231, 54
килограма кокаин на стойност 61 358 100 лв., като предметът на
контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък –
престъпление по чл. 242 ал.4 пр.1 вр. с ал.2, вр. чл. 20 ал.2 от НК.
С присъда 72/11.07.2013 г. на ОС – Варна по нохд 830/2012
г. обвиняемият В.Е.Ц. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
С решение 183/20.12.2013 г. на АС – Варна по внохд
277/2013 г. е потвърдена присъдата на ОС – Варна по нохд 830/2012 г.
С решение 212/23.04.2014 г. на ВКС по касационно дело
408/2014 г. е потвърдено решението на АС – Варна от 20.12.2013 г. по внохд 277/2013
г.
С определение 802/13.11.2014 г. по нохд 830/2012 г. е
отменено допуснатото обезпечение чрез запор на МПС-та на В.Е.Ц..
Представени са и други писмени доказателства – договори
за заем, договор за лизинг, уведомление за разваляне на договор за лизинг,
прекратяване на договор за наем, които ще бъдат обсъдени от съда в мотивите на
настоящото решение.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелите С.Ц.И. и Ц.Г.Н. в съдебно заседание от 14.12.2015 г.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за невиновно като от
тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да
са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което
принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се
независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата
си молба, като вредоносно поведение от страна на П. на РБ, състоящо се в
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем
по престъпление по чл. 242 ал.4 пр.1 вр. с ал.2, вр. чл. 20 ал.2 от НК. По делото е представена присъда на ОС - Варна,
от която е видно, че ищецът е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.
Представената присъда е влязла в законна сила.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
В следствие на воденото
срещу ищеца наказателно производство той е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип
на поведение, които са свързани пряко с неговото душевно равновесие. Тези вреди
се установяват от събраните гласни доказателства на свидетелите Няголов и
Илкова, която установяват, че ищецът е търпял неблагоприятни в психологически,
професионален, социален и емоционален аспект преживявания като стрес,
притеснение и емоционално напрежение – „беше много отслабнал”, „косата му беше
побеляла”, „беше притеснен, че са го набедили за нещо, което не е направил”,
„психическото му състояние не беше такова, както преди”. Свидетелите
установяват, че задържането на ищеца е довело до преустановяване на дейността
на семейната им фирма като ищецът е търпял неблагоприятни последици и в
трудовата си заетост - „принудиха се да затворят кафе –сладкарницата”, „фирмата
им преустанови дейност след задържането му”. Съдът намира твърденията на ищеца
за вреди, причинени му от невъзможността да ползва запорираните му МПС-та за
неоснователни доколкото наложеният запор не ограничава правото на ползване
респ. управление на същите, а само правото на разпореждане с тях.
Съдът намира представените
по делото доказателства –договор за лизинг и уведомление за разваляне на
договор за лизинг за неотносими към предмета на доказване доколкото страни по
същите не е ищецът, а търговско дружество, което е самостоятелно юридическо
лице и не е страна по спора.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая като се вземе предвид възрастта, интензитета
на страданието на ищеца, периода от време /около 4 години и половина водено
наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза/, през което той е търпял
негативни преживявания, предприетата срещу него мярка за неотклонение
„задържане под стража” довела до престой от 16.11.2009 г. до 26.03.2010 г. т.е.
период от време повече от 4 месеца в следствен арест, тежестта на повдигнатото
обвинение – за извършване на престъпление, което притежава белезите на „тежко
престъпление” по смисъла на чл. 97 т.7 от НК, чистото съдебно минало на ищеца,
все обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед
задължителната съдебна практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д.
1916/2009 г., Четвърто ГО, справедливо би било да се присъди сумата от 30 000
лв., която би репарирала неговият душевен дискомфорт. При определяне размерът
на обезщетението съдът взе предвид и фактът, че част от твърденията в исковата
молба, заявени от ищеца останаха недоказани в хода на съдебното дирене.
Събраните по делото гласни доказателства не установяват по никакъв начин
твърденията в исковата молба за претърпените от ищеца вреди от „социална
изолация, чувство на непълноценност, унижение”, което следва да се съобрази.
С оглед заявеното искане за
присъждане на законна лихва върху обезщетението същото е основателно като
началният период на нейната дължимост е датата на влизане в сила на съдебния
акт, с който ищецът е признат за невиновен т.е. 23.04.2014 г., за периодът
предхождащ цитираната дата претенцията за лихва се явява неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Предвид тази разпоредба и с оглед изхода на спора П. на РБ следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 155 лв. – възнаграждение за
един адвокат и ДТ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р Б. – с адрес: гр. ******** на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр.
с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на В.Е.Ц.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора * – адв. П. сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу него наказателно производство по нохд 830/12 г. по описа на ОС -
Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2014 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 60 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 155 /сто
петдесет и пет/ лв. – сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
СЪДИЯ :