Решение по дело №44119/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4174
Дата: 24 ноември 2021 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20211110144119
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4174
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря МОНИКА Д. МИТРЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110144119 по описа за 2021 година
Ч. СТ. С. е предявил против „Застрахователно акционерно дружество
Евроинс“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 779.58 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета №
**********/06.08.2019 г. по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна
полица № 00500100267260 за имуществени вреди на МПС марка „Шкода“,
модел „Суперб“, с рег. № СМ2829ВА, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 04.08.2019 г. събитие /ПТП/, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 82.29 лв., представляваща
мораторна лихва върху претендираната главница по щета №
**********/06.08.2019 г. за периода от 18.09.2019 г. до 01.10.2020 г., сумата
от 721.98 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета
№ **********/06.08.2019 г. по застраховка „Каско на МПС“ по
застрахователна полица № 005001267260 за имуществени вреди на МПС
марка „Шкода“, модел „Суперб“, с рег. № СМ 2829 ВА във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 04.08.2019 г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 76.21 лв.
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница по щета №
05008144878/06.08.2019 г. за периода от 18.09.2019 г. до 01.10.2020 г.
Ищецът твърди, че на 23.08.2018 г. бил сключен застрахователен договор
под формата а застрахователна полица № 00500100267260 г. с ответника за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за МПС марка „Шкода“, модел
„Суперб“, с рег. № СМ2829ВА със срок на валидност от 23.08.2018 г. до
1
23.08.2019 г. Посочва се, че по време на застрахователния престой на около
едноседмичен престой на паркинг, находящ се в с. Лозен, обл. Бургас, на ул.
„Черно море“ процесният автомобил е бил ударен в дясната му част от друго
МПС и му били нанесени щети. По време на същия престой било настъпило и
друго застрахователно събитие, при което на същия паркинг автомобилът бил
ударен от друго МПС в лявата му страна и му били нанесени щети, като
щетите били констатирани от собственика на 04.08.2019 г. Ответникът бил
уведомен на 06.08.2019 г. и били образувани ликвидационни преписки по
щета № **********/06.08.2019 г. и по щета № **********/06.08.2019. С две
писма от 21.08.2019 г. ответникът отказва да заплати обезщетение и по двете
щети, тъй като същите се дължали на естествени експлоатационни причини,
поради което ищецът подал възражение, на което с две писма от 18.09.2019 г.
ответникът потвърдил становището си. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната прави уточнение на исковата
претенция относно размера на исковете за лихва за забава, както и на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК прави изменение на размера на предявените
искове. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в оспорва предявените искове. Ответникът не оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско
на МПС“ по застрахователна полица № 00500100267260, както и че на
06.08.2019 г. са били уведомени от ищеца за настъпването на две отделни
събития, които били заведени като щети № ********** и № **********.
Посочва се, че автомобилът не бил паркиран на регламентирано за паркиране
и престой място, като се оспорва и настъпването на ПТП. Оспорва се
претендираните увреждания да се намират в причинно-следствена връзка със
събитието. Претендираните суми били прекомерни. Оспорват се и исковете за
лихва, доколкото не бил представен талон за ГТП и ответникът не бил
изпадал в забава. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на
исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
С определение от 25.10.2021 г. постановено по настоящото дело на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявените
осъдителни искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско
на МПС“ по застрахователна полица № 00500100267260, както и че на
06.08.2019 г. ответникът е бил уведомен от ищеца за настъпването на две
отделни събития, които били заведени като щети № ********** и №
**********. Посоченото се установява и от представена застрахователна
полица по застраховка „Каско, на МПС“ № 00500100267260 от 23.08.2018 г.,
2
със срок на действие от 23.08.2018 г. до 23.08.2019 г. Представен е и анекс №
1 /Смяна на собственост/ към застрахователна полица по застраховка „Каско
на МПС“ № 00500100267260 от 03.04.2019 г., със срок на действие от
04.09.2019 г. до 23.08.2019 г., за МПС с рег. № СМ2829ВА, марка „Шкода“,
модел „Суперб“.
Представена е сметка № 40210000093666 за внесена сума по полица №
00500100267260 издадена от ответника, от която се установява, че е заплатена
първа вноска по процесната застраховка в размер на 308.82 лв.
От представеното свидетелство за регистрация част I се установява, че
МПС с рег. № СМ2829ВА, марка „Шкода“, модел „Суперб“ е собственост на
ищеца по делото.
Представена е и застрахователната преписка на „Застрахователно
акционерно дружество Евроинс“ АД във връзка с настъпилите
застрахователни събития, а именно реализираните ПТП, като към нея са
приложени уведомления за щети от 06.08.2019 г., доклад по щета №
**********, доклад по щета № **********, декларации от ищеца, протокол
№ 78036 за извършен оглед на МПС, опис-протокол по щета № **********,
както и опис-протокол по щета № **********.
Представени са и уведомления с изх. № РК-014-26426/2/21.08.2019 г. във
връзка с щета **********/06.08.2019 г. и изх. № РК-014-26425/2/21.08.2019 г.
във връзка с щета **********/06.08.2019 г., съгласно които на ищеца е
отказана изплащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 6, ал.
1, т. 20 от Общите условия. По делото са представени и два броя възражения
във връзка с постановените откази подадени от ищеца от 05.09.2019 г.
От представените уведомления с изх. № РК-014-26426/4/18.09.2019 г. във
връзка с щета **********/06.08.2019 г. и изх. № РК-014-26425/4/18.09.2019 г.
във връзка с щета **********/06.08.2019 г. е постановен окончателен отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 6, ал. 1, т. 20 от
Общите условия.
Представени са Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на
„Застрахователно акционерно дружество Евроинс“ АД, от които се
установява, че в Раздел IV „Изключения от застрахователно покритие“, чл. 6,
ал. 1, т. 20 е предвидено, че от обхвата на застрахователното покритие са
изключени всякакви косвени вреди, както и вредите, произлезли от: корозия,
изхабяване, износване, изтриване, умора на материала или дефект на агрегат,
възел или детайл на застрахованото МПС или от други подобни естествени
или експлоатационни причини, или от неспазване на предписанията за
експлоатация на МПС, дадени от неговия производител /в това число
интервали за смяна на гуми, работни течности и други консумативи/.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която
настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че всички увреждания по процесното МПС били получени от
съприкосновение от твърд предмет, но не и от едно събитие, като
уврежданията имали различен характер и разположение и отговаряли на
различен механизъм на получаването им. Вещото лице е посочило, че при
3
сравняване на щетите в описа на застрахователя и отразените уведомления за
щети видими увреждания, се налагал извода, че щетите по МПС с рег. №
СМ2829ВА, марка „Шкода“, модел „Суперб“ могат да настъпят в паркирано
състояние, от няколко събития /съприкосновения/. Вещото лице е посочило,
че стойността необходима за възстановяване на МПС с рег. № СМ2829ВА,
марка „Шкода“, модел „Суперб“ изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП по щета № ********** е 779.58 лв., а по щета № ********** е
721.98 лв. Съгласно заключението стойността необходима за възстановяване
на МПС с рег. № СМ2829ВА, марка „Шкода“, модел „Суперб“ изчислена на
база алтернативни доставчици към датата на ПТП по щета № ********** е
731.58 лв., а по щета № ********** е 676.38 лв. В открито съдебно заседание
вещото лице посочва, че щетите били причинени от различни събития с
натрупване, като не можел ода се определи времето, през което били
настъпили, като за всяка една страна на автомобила имало поредица от
увреждания, които били получени по различен механизъм.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 405,
ал. 1 от КЗ е да е да докаже възникване на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока
на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
Процесния договор за имуществено застраховане не съставлява
задължителна застраховка по смисъла на КЗ, поради което страните свободно
са договорили покритите застрахователни рискове. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по този договор, е необходимо не просто
застрахователя да е констатирал щети, изразяващи се в повреда на
застрахованото имущество, а те да са причинени в резултат на събитие
представляващо покрит по договора риск. Само при наличието на такова
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да плати
обезщетение съгласно чл. 405 от КЗ. В доклада по делото, съда е указал на
ищеца доказателствената тежест в процеса, както и за обстоятелствата за
който не сочи доказателства. Въпреки това обаче, той не е провел пълно и
главно доказване на обстоятелствата, които в тяхното кумулативно наличие
могат да обосноват основателност на предявените искове. Тежестта на
доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за
доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а
доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да
приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В случая ищецът не е установил настъпването на щетите да е в
резултат на събитие, съставляващо покрит застрахователен риск, както и
причинно-следствената връзка между щетите и описания от ищеца механизъм
и следователно не се легитимира като кредитор за заявените вземания,
предвид което предявените искове подлежат на отхвърляне. След като в
случая не са установени обстоятелствата, при които са настъпили щетите,
което е в доказателствена тежест на ищеца при наведените оспорвания за
механизма на настъпването им от страна на застрахователя, последния не
4
следва да носи доказателствена тежест да установи осъществяването на някоя
от всички останали възможни хипотези. С оглед на горното неоснователни се
явяват твърденията на ищеца изложени в хода на делото по същество, че
независимо от указанията на съда, същият не следвало да установи
механизмите на настъпване на процесните ПТП-та.
В настоящият случай представените като доказателство по делото не са в
състояние да установят обстоятелствата, при които се е осъществило
застрахователното събитие. Обстоятелствата, че повредите по процесния
автомобил са били причинени по начина изложен в исковата молба не се
установяват от представените уведомления до застрахователя с декларации
изготвени от ищеца, тъй като по своята същност представляват частен
удостоверителен документ, като удостоверените в него обстоятелства не
установяват от останалите доказателства по делото още повече, че други
доказателства в тази насока не са и събирани. Още повече, че от приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че всички
увреждания по процесното МПС били получени от съприкосновение от твърд
предмет, но не и от едно събитие, като уврежданията имали различен
характер и разположение и отговаряли на различен механизъм на
получаването им, като в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че
щетите били причинени от различни събития с натрупване, като не можел ода
се определи времето, през което били настъпили, като за всяка една страна на
автомобила имало поредица от увреждания, които били получени по различен
механизъм.
В настоящия случай от ангажираните от страна на ищеца доказателства,
включително и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, съдът намира, че не е установено по несъмнен
начин обстоятелствата, че уврежданията по процесния лек автомобил да са
настъпили по описания от ищеца механизъм и да е налице причинно-
следствена връзка между настъпилите ПТП и посочените щети.
Недоказването на наличието на причинно-следствената връзка води до
неоснователност на предявените искове, тъй като ищецът съгласно принципа
за разпределяне на доказателствената тежест регламентиран от чл. 154, ал. 1
от ГПК, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили
и които обосновават претендираните в настоящето исково производство
вземания, поради което предявените искови претенции по чл. 405, ал. 1 от КЗ
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността и на двата главни иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ,
то акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва, също се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят разноски в размер от 150 лв., депозит за вещо лице и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ч. СТ. С., ЕГН **********, с адрес гр.
Смолян, ул. „Шумков камък“, № 36, ап. 67 против „Застрахователно
акционерно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
„Застрахователно акционерно дружество Евроинс“ АД да заплати на Ч. СТ. С.
сумата от 779.58 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по щета № **********/06.08.2019 г. по застраховка „Каско на МПС“ по
застрахователна полица № 00500100267260 за имуществени вреди на МПС
марка „Шкода“, модел „Суперб“, с рег. № СМ2829ВА, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 04.08.2019 г. събитие /ПТП/, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 82.29 лв., представляваща
мораторна лихва върху претендираната главница по щета №
**********/06.08.2019 г. за периода от 18.09.2019 г. до 01.10.2020 г., сумата
от 721.98 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета
№ **********/06.08.2019 г. по застраховка „Каско на МПС“ по
застрахователна полица № 005001267260 за имуществени вреди на МПС
марка „Шкода“, модел „Суперб“, с рег. № СМ 2829 ВА във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 04.08.2019 г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 76.21 лв.
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница по щета №
05008144878/06.08.2019 г. за периода от 18.09.2019 г. до 01.10.2020 г.
ОСЪЖДА Ч. СТ. С., ЕГН **********, с адрес гр. Смолян, ул. „Шумков
камък“, № 36, ап. 67, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с
ал. 8 от ГПК сумата в размер на 250 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6