№ 3998
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20241110138942 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от В. А. Е.,
искова молба и уточняващи такива /л. 109 и л.117/ против „У.К.Б.“ АД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове както следва:
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се
постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № 147/27.05.2024 г., с която
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; ищецът да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2 800,00 лв. – обезщетение за времето през което е останал
без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от
28.05.2024 г. до 30.07.2024 г.;
иск с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 300.00лв. – стойността на ваучери за храна за м.04.2024 г. и
м.05.2024 г., всеки на стойност 150,00 лв.
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 021,33 лв., представляващи неизплатени търговски комисионни за
2023 г., дължими към 30.03.2024 г. съгласно Системата за подпомагане изпълнението
на бюджета на „У.К.Б.“ АД и сумата от 1 786,10 лв., представляващи неизплатени
комисионни за първото тримесечие на 2024 г., дължими към 30.04.2024 г. съгласно
Системата за подпомагане изпълнението на бюджета.
С протоколно определение от 29.11.2024г., производството по делото е
прекратено, на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска в частта, досежно
исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК за периода
24.07.2024г. – 30.07.2024г., като след прекратяването претенцията се счита заявена
за периода 28.05.2024г. – 23.07.2024г.
С протоколно определение от 29.11.2024г., на основание чл. 214 ГПК е
допуснато изменение на част от исковите претенции, както следва:
размерът на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е увеличен от
1
първоначално заявените 2800.00лв. на 3689.91лв.
исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за 2023г. е увеличена
от първоначално заявените 2021.33лв. на 2351.50лв., а за първото
тримесечие на 2024г. от първоначално заявените 1786.10лв. на 2152.00лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните е бил сключен трудов договор на 12.05.2020 г., по силата на който
заемал длъжността „Консултант клиенти“ с основно месечно възнаграждение в размер
на 1 113,18 лв. Излага, че задълженията му са били описани в длъжностната
характеристика, като основните такива включвали обслужване на клиенти на банката,
извършване на банкови операции и търговски действия, консултиране и продажба на
продукти и услуги за физически лица. Подробно аргументира, че е получил „висока
оценка“ за надлежното изпълнение на трудовите му задължения за 2023 г. Твърди, че
на 02.04.2024 г. е получил писмо с искане на обяснения, в което били посочени
твърдения за нарушения от страна на ищеца. Излага, че са били посочени следните
нарушения – движение по личната сметка на ищеца в банката, неизпълнение на
задължения на клиенти на банката, въвеждане на искания за кредит без клиентите да
присъстват в клона на банката. След предоставяне на обясненията, сочи, че е
продължил да изпълнява задълженията си до 26.04.2024 г., когато работодателят спрял
достъпа на ищеца до информационната система, чрез която изпълнявал задълженията
си. С оглед изложеното бил принуден да ползва платения си годишен отпуск, като на
28.05.2024 г. му била връчена заповед № 147/27.05.2024 г., която оспорва като
незаконосъобразна и немотивирана. Твърди, че заповедта е подписана от
пълномощник на представляващите ответника, като издател и като свидетел, както и
от още едно лице свидетел. Прави искане за отмяна на заповедта като аргументира, че
на първо място във връзка с твърдението на ответника, че по сметката му са правени
преводи с неясен произход, не става ясно за какви преводи се касае и в какво се състои
нарушението. На следващо място сочи, че във връзка с въвеждането на искане за
кредит на Е.Б., обстоятелството, че същата е негова майка, не било укрито, нито
затаено от него. Освен това сочи, че по никакъв начин не са нарушени интересите на
банката, доколкото искането за кредит било одобрено от специализиран отдел,
кредитът бил обслужван редовно, а и не били договорени преференциални условия.
Във връзка с твърденията на ответника за въведени кредитни предложения в периода
от 30.05.2023 г. до 21.02.2024 г. твърди, че част от задълженията му били именно тези,
като сочи обаче, че не е имал задължения да проследява какво се случва с дадено
искане за кредит. Аргументира, че с обжалваната заповед му се вменяват
отговорности и задължения, които надхвърляли тези по длъжностната му
характеристика, а освен това били и в противоречие с вътрешните правила на
ответника за кредитиране на физически лица. Отново излага, че във връзка с
твърдението на ответника досежно въвеждане на искания за кредит без клиентите да
присъстват в клона на банката, липсва уточнение на кои дати са извършени и кои
клиенти касаят. Твърди, че не е ясно кога работодателят е узнал за твърдените
нарушения и в тази връзка сочи, че не са спазени сроковете по чл. 194 КТ, както и
критериите за определяне на дисциплинарното наказание.
На следващо място сочи, че му се дължи допълнително възнаграждение по
Система за подпомагане изпълнението на бюджета (BEST) на „У.К.Б.“ АД. Излага, че е
получил 75 % от дължимите му се търговски комисионни за 2023 г., като в края на м.
Март 2024 г. следвало да получи останалите 25 %, които обаче не му били заплатени.
Твърди, че следва да получи и комисионна за първото тримесечие на 2024 г.,
доколкото отговарял на изискванията по Системата BEST. На последно място излага,
че не е получил ваучери за храна за м.04 и м.05.2024 г., които също счита, че му се
дължат. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
С уточняваща молба /л.109/ ищецът е посочил, че сумата от 2021,33 лв.,
2
представляваща неизплатени търговски комисионни за 2023 г., е изчислена съгласно
политиката на банката, за всеки отчетен период, който бил тримесечен. Изложено е, че
дължимият остатък за първо тримесечие на 2023 г. е 333,33 лв., за второ тримесечие
524,00 лв., за трето тримесечие 699,67 лв., за четвърто тримесечие 464,33 лв. Ищецът е
пояснил, че за всяко тримесечие се изчислява търговска комисионна, която се изплаща
разсрочено, а отсрочената част се изплащала до края на месец Март следващата
календарна година. Изложил е също и че за първото тримесечие на 2024 г. му е
дължима сума в размер на 1786,10 лв., която представлявала 75 % от комисионната за
първото тримесечие на 2024 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение със соченото от
ищеца съдържание, като излага, че наред с длъжностната характеристика, ищецът е
подписал и декларация за опазване на банковата, търговска тайна и доверителност. Не
оспорва също, че от ищеца са поискани писмени обяснения във връзка с установяване
на извършени дисциплинарни нарушения, както и че такива са дадени с писмо от
05.04.2024 г. Твърди, че преди прекратяване на трудовото правоотношение, от ищеца е
изискана информация за евентуалната му закрила по чл. 333 КТ, каквато същият
отказал да даде. Излага, че ищецът първоначално е отказал да получи процесната
заповед, което обстоятелство било удостоверено от двама свидетели – А. Й.а и Т.К.-И.,
след това обаче ищецът размислил и приел да се подпише. Сочи, че в периода
30.05.2023 г. – 27.05.2024 г. ищецът е ползвал 41 дни платен отпуск, което се
отразявало на сроковете по чл.194 ал.1 КТ. Аргументира, че процесната заповед е
издадена и подписана от А. Г. Й.а, която била пълномощник на двамата изпълнителни
директори на банката, както и лице с ръководни функции. Твърди, че А. Г. Й.а, в
качеството си на дисциплинарно наказващ орган, е узнала за извършените нарушения
на 28.03.2024 г. и в тази връзка сочи, че срокът за налагане на дисциплинарното
наказание не е изтекъл, като освен това излага, че заповедта е мотивирана и включва
всички задължителни реквизити. Развива съображения в насока, че с дадените
обяснения ищецът доказва непознаването на вътрешно-банковите правила, както и че
самият той признава извършването на част от нарушенията, като това че е съдействал
на майка си за получаване на кредит, че е оставял отключена работната си станция, че
е въвеждал данни за клиенти без физически те да са присъствали във филиала.
Аргументира, че извършените нарушения са обосновали налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Оспорва исковете по чл. 344, т. 2 и т. 3 КТ също като
неоснователни и в допълнение оспорва ищецът да е останал без работа, настъпването
на вредите, както и причинно-следствената връзка между оставането без работа и
уволнението. Относно иска за предоставяне на ваучери за храна или алтернативно
изплащането на левовата им равностойност навежда твърдения, че е уведомил всички
свои служители относно преминаването към електронни ваучери за храна, считано от
01.05.2024 г. - с полагаемите ваучери за м. Април 2024 г., съгласно заповед № 145 от
23.05.2024 г. Сочи, че с имейл от 23.05.2024 г. са уведомени всички служители, като
към имейла била приложена и „инструкция за работа с твоя дигитален ваучер храна
Edenred+”. Не оспорва, че ищецът има право да получи ваучери за храна за 2024 г. за
периода през който е бил служител на банката, но оспорва ваучерите да не са били
предоставени и твърди, че ищецът не е предприел нужните действия за да си ги
получи. Излага, че е разбрал за претенциите на ищеца с исковата молба и в знак на
добра воля му изпратил линк за активиране на електронните ваучери за месеците
април и май 2024 г. Относно претенциите на ищеца за заплащане на търговски
комисионни – оспорва същите като неоснователни и развива подробни съображения в
насока, че ищецът не отговаря на основните критерии за получаването им.
Аргументира, че работодателят има право да преценява дали да се изплащат
допълнителни възнаграждения, какви да са условията за тяхното изплащане, както и
дали са спазени тези условия. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
3
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с
чл. 225 КТ, чл. 269, ал. 2 КТ, чл. 128, т. 2 КТ
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ответното дружество е
докаже по делото пълно и главно, че е прекратило трудовото правоотношение
законосъобразно, при спазване на формалните изисквания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил
наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения преди
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение/, както и че ищецът
виновно е извършил нарушение на трудовата дисциплина и наложеното за него
наказание се явява съответно.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е бил
сключен трудов договор на 12.05.2020 г., по силата на който ищецът е заемал
длъжността „Консултант клиенти“ с основно месечно възнаграждение в размер на 1
113,18 лв., че със Заповед № 147/27.05.2024 г., връчена на ищеца на 28.05.2024 г.,
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора в приобщените по делото копие на трудов договор /л. 10/ и Заповед №
147/27.05.2024г. /л. 153/.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага.
Императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ въвежда изискване за
мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание. Тя трябва да съдържа данни за
нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано,
наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Смисълът на тази
разпоредба е работникът или служителят да знае конкретната причина за
дисциплинарното си уволнение. Той трябва да получи пълна информация за
обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може евентуално да
организира съдебната си защита.
Неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта, не се
отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца
и подробно описани в заповедта нарушения/ Решение № 464 от 26.05.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1310/2009 г., IV г. о., ГК/.
В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в решения № 395 от
1.06.2010 г. по гр. д. № 1629/2009 на III ГО, № 154 от 17.04.2015 г. по гр. д. №
6249/2014 г. на IV ГО, № 318/21.06.2010 г. по гр. д. № 120/2009 г. на III ГО, № 205 от
4.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г. на IV ГО и много други. Според тази практика
задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с
оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник
за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Изискванията на тази разпоредба са спазени, когато
дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ
4
възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното
производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. Дали работодателят е
определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без
отношение към законността на уволнението.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната Заповед № 147/27.05.2024г.,
отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото в същата е индивидуализиран
нарушителят, а именно ищецът В. Е., индивидуализирани са нарушенията и периода
през които същите са извършени, като е налице и индивидуализация на наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ „работодателят
е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства.“
Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за
спазването й, без да има оплакване от уволнения работник или служител.
Въпреки че в случая не е налице възражение за нарушение на чл. 193 ГПК,
съдът намира за необходимо да посочи, че ответникът работодател в изпълнение на
задълженията му е изискал обяснения от ищеца, видно от л. 26 по делото, като такива
са дадени от В. Е. – л. 151 по делото.
Настоящият съдебен състав намира, за неоснователно възражението на ищеца,
че наказанието е наложено от лице, което не е субект на дисциплинарна власт.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 192 КТ дисциплинарните
наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице
с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.
В Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГК е прието, че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез
упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на
налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. В мотивите на цитираното
тълкувателно решение е прието, че разпоредбите на доброволното представителство
/чл. 36 и сл. ЗЗД/ намират съответно приложение за делегиране на работодателска
правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от
основанията за това.
От приложеното на л. 153 по делото копие на процесната Заповед №
147/27.05.2024 г. е видно, че дисциплинарното наказание е наложено на ищеца В. Е. от
А. Й.а – старши мениджър в Главна Дирекция хора и култура.
От т. 3 на приложеното на л. 156 пълномощно е видно, че същата е
упълномощена от Главния изпълнителен директор на банката Ц.Г.М. и Изпълнителния
директор А.Т., да прекратява трудови правоотношения на служители на банката и
поделенията, на което и да е от основанията, систематизирани в Кодекса на труда.
По изложените съображения, съдът намира за неоснователно възражението на
ищеца, че наказанието му е наложено от субект, който не притежава дисциплинарна
власт.
На следващо място съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че
наказанието не е наложено в определения в чл. 194 КТ двумесечен срок.
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от
2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат открити
от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя
на специални комисии проверки, вкл. по повод направени в писмените обяснения на
служителя възражения и довеждане до знанието на работодателя на констатациите от
възложените проверки /Решение № 60202 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
5
3965/2020 г., III г. о., ГК./.
"Откриване на нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава
узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението,
времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци
на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението,
т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов
фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо,
съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той
е длъжен и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи
вида му. Не е необходимо работодателят да бъде известяван официално за
нарушението, нито да му бъдат предоставяни документи за причината за
извършването му. / Решение № 203 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6889/2014 г., IV
г. о., ГК /
В случая органът субекта на дисциплинарна власт, а именно ръководният
служител, издал процесната заповед, с която на ищеца е наложено най – тежкото
дисциплинарно наказание – А. Й.а е узнала за извършените от В. Е. нарушения на
трудовата дисциплина с получаване на „доклада за проверка на дейността на
служители на Банката“ /л. 164 по делото/, който доклад и е изпратен по електронната
поща на 28.03.2024г. /л. 160 по делото/.
Заповед № 147/27.05.2024 г., с която на ищеца е наложено процесното
дисциплинарно наказание е издадена в рамките на двумесечния срок от узнаване, а
именно на 27.05.2024г.
Съгласно чл. 194, ал. 3 ГПК сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато
работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.
От приложените на л. 205 – 208 по делото заповеди е видно, че ищецът е
ползвал 16 дни платен годишен отпуск през 2024г., през който сроковете по чл. 194, ал.
1КТ не са текли.
Така изложеното обуславя извода, че наказанието на ищеца е наложено в
сроковете, систематизирани в чл. 194 КТ.
От заключението не вещите лица по допуснатата и изготвена комплексна –
техническа и счетоводна експертиза, се установи, че в посочения в заповедта период
22.01.2024г. – 19.02.2024г., В. Е. е обработвал искания за кредит на лица, които не са
присъствали физически в клона на банката:
на стр. 9 от заключението вещото лице сочи, че при налично искане за
потребителски кредит от 08.02.2024г, създадено в 14.39часа на името на
Р.К.К., последният не присъства физически в банката
на стр. 11 от заключението вещото лице сочи, че при налично искане за
потребителски кредит от 22.01.2024г., създадено в 13.39часа на името на
В.Я.Я., последният не присъства физически в банката
на стр. 12 от заключението вещото лице сочи, че при налично искане за
потребителски кредит от 22.01.2024г., създадено в 15.08 часа на името на
И.С.М., последният не присъства физически в банката
на страница 13 от заключението вещото лице сочи, че при налично искане за
потребителски кредит от 25.01.2024г., създадено в 10.32 часа на името на С.-
Б., последният не присъства физически в банката
на страница 14 от заключението вещото лице сочи, че при налично искане за
потребителски кредит от 29.01.2024г., създадено в 10.32 часа на името на Д.-
М., последният не присъства физически в банката
Експертът сочи изрично на стр. 14 от заключението, че от приложените по
6
делото СD може да се направи категоричен извод, че при въвеждане на кредитите не
са присъствали лицата, индивидуализирани като кредитополучатели, като в случаите в
които са присъствали лица, същите или са с различен пол от въведения
кредитополучател или са служители на банката.
Отделно експертът сочи, че на записите в папки от 25.01.2024г. и 29.01.2024г.,
подписването не е извършено с КЕП, а на хартия, а в същото време от записите
не се установява пред В. Е. да се намират лицата, чиито искания се обработват,
респективно същите няма как да са подписали лично на хартия документите.
Констатираните в заключението на вещото лице действия на ищеца,
представляват нарушения на Вътрешните правила за кредитиране на физически лица в
банката ответник. Тъй като всеки един от индивидуализираните кредитополучатели не
е присъствал физически, В. Е. е нарушил кредитната политика на банката, правилата
за отпускане на кредити на физически лица в частност чл. 8, ал. 3 от Вътрешните
правила, чл. 18 от Вътрешните правила, касаещо правилата за подаване на искане за
кредит, чл. 22 и чл. 23 от Вътрешните правила, тъй са обработвани кредити на лица,
чиято самоличност не е установена, липсват данни да са установени и източници на
приходи на същите, за които дейности съгласно чл. 25 от Раздел „Кредитен процес“ от
Вътрешните правила, отговаря ищецът, като служител, който извършва
първоначалното проучване на подаденото искане за кредит.
На следващо място от заключението на вещото лице се установява, че за
периода 30.05.2023г. – 21.02.2024г., В. Е. е въвел 191 бр . кредитни предложения, като
73 от същите са отказани. Така изложеното обуславя извода, че при обработване на
исканията за кредит, в нарушения на чл. 22 от вътрешните правила, по всяко трето
искане за кредит ищецът е извършвал неправилна оценка на кредитния риск, а
съгласно чл. 25 от Раздел „Кредитен процес“ от Вътрешните правила, именно той, като
служител, който извършва първоначалното проучване на подаденото искане за кредит,
отговаря за правилната преценка и анализ на кредитополучателите.
От заключението на вещите лица по комплексната съдебно техническа и
счетоводна експертиза се установи, че ищецът е въвел искане за кредит на Е.Б., негова
майка, което обстоятелство представлява конфликт на интереси съгласно т.2.1.6 от
Вътрешната политика за конфликт на интереси на „У.К.Б.“ АД.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че ответникът
доказа по делото при условията на пълно и главно доказвани извършване на част от
индивидуализираните в заповедта нарушения.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че намира за неоснователни
доводите на ответника, че описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание обстоятелство, че ищецът за периода 30.05.2023г. – 11.03.2024г. по банковата
сметка, по която получава трудовото си възнаграждение е получил 53 междубанкови
преводи, три вноски на каса и две вноски на АТМ, представлява нарушение на
трудовата дисциплина, доколкото от представеното от ответника и приложено на л. 187
извлечение е видно, че 50 от преводите са извършени от членове на семейството на
ищеца - Д.Н. /съпруга/ и Е.Б. /майка/, с изключение на 3 превода от неустановени лица,
като не се установиха лицата, направили вноски на каса и АТМ.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че
извършените от ищеца нарушения, представляват системни такива по смисъла на чл.
190, ал. 1, т. 3 КТ.
Системни нарушения на трудовата дисциплина е налице, когато работникът или
служителят е извършил три или повече нарушения. По аргумент от чл. 189, ал. 2 КТ,
системност е налице, когато и трите констатирани нарушения все още не са
санкционирани или когато поне едното от тях не е санкционирано, а наказанието за
останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ, т. е. са извършени в
рамките на една календарна година. Законодателят е посочил системните нарушения
7
като основание, за което може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята
повторяемост обективно сочат значително виновно неизпълнение на трудовите
задължения /Решение № 44 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2017 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 55 от 1.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2009 г., IV г. о., ГК ,/
Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки
нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени
нарушенията, които законодателят счита тежки. Това не изключва възможността други
нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Съгласно
чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не
само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя /Решение № 133 от 23.04.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5394/2014 г., IV г. о., ГК./
Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали
същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между
извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на
наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по
въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя / в този смисъл Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011
г., III г. о., ГК, Решение № 461 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г. о.,
ГК/.
При определяне на дисциплинарното наказание в съответствие с критериите по
чл. 189, ал. 1 КТ следва да се имат предвид и голямата обществена значимост на
професията, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, което би
могло да доведе до значителни вредни последици и да се отрази неблагоприятно върху
цялостната дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към
извършеното / Решение № 2112 от 6.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2003 г., III г.
о./.
Настоящият съдебен състав намира, че поведението на ищеца се характеризира
с незачитане на установените правила на работния процес в ответното дружество,
доколкото в рамките само на няколко дни се установи да е обработвал шест искания за
кредит на лица, които не присъстват физически в банката, с което действие на първо
място демонстрира незачитане на установените правила за работа, на следващо място
показва липса на критично отношение към извършеното от него, доколкото извършва
едно и също нарушение през няколко дни, а в единият от случаите в един ден два пъти.
Дейността на ищеца се характеризира и незаинтересованост към щетите, които
биха настъпила за Банката ответник, доколкото с действията си, в частност
обработване на кредити на лица, които не присъстват физически, а незнайно как са
подписали на хартия документите за кредит, същият поставя високо ниво на риск още
при отпускане на всеки кредит, същият да не бъде обслужен и да не се установи
лицето, което е получило в заем паричните средства.
Не на последно място този извод намира опора и в обстоятелството, че почти
всеки втори обработен от ищеца кредит е неодобрен.
По изложената аргументация и като съобрази, че в материалноправната
разпоредба на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ системни нарушения на трудовата дисциплина е
едно от предвидените от законодателя нарушения на трудовата дисциплина, за което се
налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, настоящият съдебен състав
намира, че наложеното на ищеца наказание съответства на извършените от него
нарушения.
8
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Доколкото основателността на претенциите с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 и т. 3 КТ е обусловена от уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, а същия в случая се явява неоснователен, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
за заплащане на сумата от 3689.91лв. – обезщетение за времето през което В. Е. е
останал без работа за периода 28.05.2024г. – 23.07.2024г.
По иска иск с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ
Искът е предявен за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
300.00лв. – стойността на ваучери за храна за м.04.2024 г. и м.05.2024 г., всеки на
стойност 150,00 лв.
С протоколно определение от 14.02.2025г., доклада по делото е допълнен, като е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумата от
300.00лв. – ваучъри за храна е платена от ответника на ищеца в хода на процеса.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена, поради
плащане в хода на процеса.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
Искът е предявен за заплащане на търговски комисионни за 2023г. и първото
тримесечие на 2024г.
От приложените на л. 86 по делото правила за Вътрешно банкова регулация,
относно BEST - Система за подпомагане изпълнението на бюджета на Главна
Дирекция „Банкиране на дребно“ се установява, че са въведени допълнителни
качествени критерии, които ще се прилагат като входни условия за участие в BEST,
като един от критериите е постъпили официални оплаквания от работата на служителя
/ стр. 2 от правилата, стр. 87 по делото/. Доколкото ищецът е бил в процес на
прекратяване на трудовото правоотношение, процесните допълнителни
възнаграждения не му се дължат.
Този извод намира опора и в заключението на вещото лице по ССчЕ, в което
експертът сочи, че съгласно системата за изпълнението на бюджета BEST, сумите не се
дължат в случай, че служителят е в процес на прекратяване на трудовия договор
/страница 266 по делото, л. 6 от заключението/.
Така изложеното обуславя извода за неоснователност и на исковата претенция с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
По разноските
На ищеца следва да се признаят разноски за адвокат в размер на 720.00лв. –
адвокатско възнаграждение. Предявени са шест иска, като доколкото не е посочен
размер на възнаграждението по отделните искове, следва да се приеме, че заплатеното
адвокатско възнаграждение по отделните претенции е в идентичен размер или по
всеки иск 120.00лв.
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. №
112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с
9
поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за
заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в
случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът
доброволно е възстановил правото на ищеца.
В случая, доколкото сумата по исковата претенция с правно основание чл. 269,
ал. 2 КТ е платена от ответника в полза на ищеца в хода на процеса, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение по този иск в размер на 120.00лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 5082лв., от които 882лв. – депозит
вещи лица и 4200.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на
процесуалния представител на ищеца за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение, доколкото делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност, проведени са две открити заседания, като във второто такова е
прието единствено заключението по допуснатата комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза. Отделно от изложеното исковите претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са обусловени от изхода на претенцията с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 1682.00лв., от които
400.00лв. – адвокатско възнаграждение по исковите претенции с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, 400.00лв. – адвокатско възнаграждение по иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и 882.00лв. – депозит вещи лица.
Адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ в
полза на ответника не следва да се присъжда, доколкото претенцията е отхвърлена,
поради плащане в хода на процеса.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на
СРС, държавна такса в размер на 50.00лв., дължима се по иска с правно основание чл.
269, ал. 2 КТ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. Е., ЕГН **********, срещу „У.К.Б.“ АД,
ЕИК *********, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 във вр. с
чл. 225 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 147/27.05.2024г., с
която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „консултант
клиенти“ и за заплащане на сумата от 3689.91лв. – обезщетение за времето през което
е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за
периода 28.05.2024г. – 23.07.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. Е., ЕГН **********, срещу „У.К.Б.“ АД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 300.00лв. – стойността на ваучери за
храна за м.04.2024 г. и м.05.2024 г., като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. Е., ЕГН **********, срещу „У.К.Б.“ АД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника
10
да заплати на ищеца сумите както следва: 2351.50лв. – незаплатени търговски
комисионни за 2023 г., съгласно Системата за подпомагане изпълнението на бюджета
на „У.К.Б.“ АД – BEST и 2152.00лв. – незаплатени търговски комисионни за първото
тримесечие на 2024г. съгласно Системата за подпомагане изпълнението на бюджета на
„У.К.Б.“ АД – BEST, като неоснователен.
ОСЪЖДА „У.К.Б.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на В. А. Е., ЕГН **********, сумата от 120.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА В. А. Е., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „У.К.Б.“ АД, ЕИК *********, сумата от 1682.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА У.К.Б.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 50.00лв. – държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11