МОТИВИ
към присъда по НОХД № 279/2018г. по описа на ГОРС
Районна
прокуратура- Г.Оряховица е повдигнала обвинение срещу Д.Д.Й. за това, че на
29.09.2015 г. в гр.Св. чрез нанасяне на удар с крак в областта на ръката,
причинил на В.В.Б. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
основна фаланга на пети пръст на дясна китка, оперативно кръвно наместване и
фиксиране на метал на счупената кост, като счупването е довело до трайно
затруднение в движението на десен горен крайник със срок на лечение и
възстановяване около два месеца при нормален оздравителен процес, престъпление
по чл.129 ал.2, пр.2-ро, вр. чл.129 ал.
1 от НК. В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа така повдигнатото обвинение.
Пред настоящата
инстанция подсъдимият заявява, че не е извършил посоченото от прокуратурата
престъпление и не е нанасял удари на пострадалия.
Предявен е от В.В.Б. граждански иск против подсъдимия Д.Д.Й. за сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за
причинени в резултат от деянието на 29.09.2015г. НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ за причинени болки и страдания, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Претендира на осн.чл.189 ал.3 НПК в молбата до съда/л.21/ и направените по
делото разноски в размер на 400 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение/л.22/.
Съдът, след като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства в съответствие с
изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.Й. ***. Не бил осъждан за умишлени престъпления от
общ характер.В същия квартал живеел и пострадалия В.Б. .
В края на
м.септември 2015г. в гр.Св. св.А.Т. и постр.Б., заедно с други младежи, се
намирали в питейно заведение „Калгари" в центъра на гр.Св.. В един момент
покрай тяхната маса преминали св.В.Ц., св.А.В.- приятелка на Ц. /с която
пострадалият имал връзка/ и св.Д.А.. Тогава св.А.Т. станал и се развикал със
заплашителни реплики спрямо Ц.. В този момент бил възпрян от приятелите си. Св.Ц.
и придружаващите го влезли в заведението и повече пререкания в този ден нямало.
На 29.09.2015г.
постр.Б. бил в дома си до около 20,30 часа. В този час той излязъл, за да се
срещне със своя приятел- св.А.Т.. Двамата младежи застанали пред блок, за да
чакат друг свой приятел- св.П.П.. Докато чакали, видели, че покрай тях
преминава лек автомобил „Тойота", управляван от св.В.Ц.. След малко дошъл
св.П. и тримата тръгнали към центъра на гр.Св.. Когато достигнали до хранителен
магазин пред блок №4, постр.Б. и св.А.Т.
възприели св.В.Ц.. Последният тръгнал към магазина. В един момент, той
се изравнил с пострадалия и приятеля му. Тогава св.А.Т. се обърнал към св.Ц. с
думи, сходни на изречените в питейното заведение „Калгари". В този момент
св.Ц. получил удар от св.Т. и се навел напред. После бил дръпнат за ръката от
св.Т.. От това дърпане, той паднал на земята и после се изправил. В този момент
от лек автомобил „Пежо” излезли подс.Д.Й.
/с прозвище „Дебелия"/, св.П.Т. /с прякор „Пиндака"/ и св.И.Ц. /брат
на св.В.Ц./. Те се притекли на помощ на
св.В.Ц.. От своя страна той се опитал да отвърне на св.А.Т.. Постр.Б. се опитал
да му попречи. Тогава усетил удари откъм гърба си. Пострадалият видял, че
първото ударило го лице бил св.П.Т.. След това получил още удари. Пострадалият
също нанесъл удари, за да се предпази. Той ударил св.Т.. Последният активно се
включил да разтървава биещите се, но и сам нанасял удари. В един момент, той
паднал на земята. После се изправил. После в хода на боя, постр.Б. бил хванат в
областта на раменете от подс.Д.Й.. Подсъдимият съборил пострадалия на земята.
Св.П. видял, че св.Т. е хванал пострадалия, като го държал с една ръка, а с
другата замахвал да го удари. Тогава падс.Й. понечил да ритне в главата
пострадалия. Св.А.Т. и св.П. видели, че подс.Й. се засилва с крак. Постр.Б.
поставил дясната си ръка пред главата си, за да се предпази. Така кракът на
подсъдимия срещнал ръката на Б.. Св.П. и св.Т. видели това. Пострадалият усетил
силна болка в дясното си кутре. Св. В.Ц. също видял, че постр.Б. е повален на земята.
В този момент на мястото на боя се намирал и св.В.К., който също се опитал да
разтърве биещите се. Впоследствие пристигнал и св.М.А., който видял, че св.В.Ц.
и св.А.Т. се блъскат с длани и се бутат. Постр.Б. успял да се изправи и насред
блъсканицата се обадил на своя баща-св.В. К.. Ридаейки, пострадалият извикал
баща си да отиде при него. К. си помислил, че някой бие сина му. Той взел
дървен предмет и побързал да слезе пред входа. Веднага видял, че пред магазина
има кълбо от хора, които се дърпат и удрят. К. побягнал натам. Когато
приближил, св.К. разпознал св.И.Ц., св.В.Ц., подс.Й.. Тримата били подгонили
св.А.Т.. Св.К. се опитал да ги възпре. Той видял, че насред биещите се намират
и синът му, както и св.П.. К. дръпнал сина си и неговите приятели. Той се
развикал: „Какво правите?”. Сбиването било преустановено. Подс.Й. и неговите
приятели- св.В.Ц., св.И.Ц. и св.Т. си тръгнали. Св.К. пък отвел в дома си сина
си, св.П. и св.А.Т. да се измият. Той видял, че постр.Б. и св.Т. имат кръв ,
както и одирания и натъртвания, а П. бил без видими травматични увреди. Св.К.
огледал кутрето на дясната ръка на сина си. Той видял, че пръста стърчи
настрани по неестествен начин. Разбрал, че се касае за счупване и откарал
тримата младежи в ЦСМП-Св.. Оттам в 20,57 часа се обадил на специалист- д-р
Саркар. Станало ясно, че прегледът на Б. ще бъде осъществен на следващата
сутрин. Междувременно пристигнали служители от РУ-Св.. Те открили участниците в
боя и всички отишли в сградата на РУ-Св.. Там се отправил и св.К. заедно с Б., П.
и Т.. Всички дали обяснения за случилото се и се прибрали.
Впоследствие било
установено, че в резултат на удара в ръката на пострадалия, нанесен от подс.Й.
с крак, докато постр.Б. бил на земята, било причинено разместено счупване на
основната фаланга на пети пръст на дясна китка, с праведено оперативно кръвно
наместване и фиксиране на метал на счупената кост, което довело до трайно затруднение в движението на десен горен крайник със срок на
лечение и възстановяване около два месеца при нормален оздравителен процес.
Било установено и
че в хода на сбиването по неустановен начин е причинено счупване на крайна
дясна фаланга на пети пръст на дясна китка с костен откършек на костта по
отношение на св.В.Ц.. Ц. получил и други телесни повреди, довели до временно
разстройство на здравето,( неопасно за живота.
Вечерта след
сбиването в ЦСМП-Св. отишъл и св.Т.. Оказало се, че и той е със счупен палец,
който впоследствие бил гипсиран. Т. не бил освидетелстван от медицинско лице и
за себе си нямал обяснение, как е получил травматичното увреждане.
При така
установената фактическа обстановка се налага категоричния извод, че с деянието Д.Д.Й.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава
престъплението по чл. 129 ал.2, пр.2-ро, вр. чл. 129 ал. 1 от НК.
Приетата за установена
фактическа обстановка се обосновава и доказва от показанията на свидетелите и
от заключението на вещото лице д-р Г..
Свидетелят П. е
разпитан в съдебно заседание/СЗ/, проведено на 15.11.2018г./л.94/, където
заявява, че е възприел непосредствено постр.В.Б. на земята, където е ритнат с
крак от подсъдимия- „В. беше на земята, той си вдигна ръката, за да се предпази
от един ритник от Й.…, после извика и отидох при него…В момента, в който В.
извика, пръстът му се беше обърнал”. Същият свидетел е разпитван два пъти в
досъдебното производство/в единия от случаите пред съдия/, като свидетелските
му показания са съответно приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и ал.4, вр.ал.1
т.1 от НПК/ СЗ л.95/, депозирани съответно на л.54 от том 1 на ДП и л.49, с
втора номерация л.173 от том 2 на ДП/. След като и тези свидетелски показания
са част от доказателствения материал по делото, необходима е съпоставка помежду
им, както и излагане на доводи относно това кои от фактите, съобщени от св.П.
съдът кредитира и по какви съображения. В показанията на л.54/том 1 от ДП/ св.П.
абсолютно идентично с показанията от
съдебно заседание посочва, че В. е бил възприет от него на земята.
Разграничава много добре действията на т.нар.”Пиндака”/св.П.Т./, който замахвал
да удари в този момент В., както и действията на т.нар.”Дебелия”/както св.П.
нарича подсъдимия/. Й. се засилил да ритне В. в главата, последният вдигнал
ръка да се предпази, в резултат на което подсъдимият ритнал с крак ръката на пострадалия.
Действително, след прочит на показанията, дадени пред съдия на 02.06.2017г./л.49-50 от том 2 на ДП/, св.П.
съобщава обстоятелства, които се различават от обсъдените по-горе негови
показания. Идентично е обаче твърдението
му, че В. е на земята, когато Й. го рита/ като мястото на ритане, което е
посочено е гърба-л.49/. После допълва- „Видях обвиняемия да налага В. по гърба
и той се мъчеше да се пази”/л.50/. Идентично е и твърдението му, че е успял да
възприеме обърнатия пострадал пръст- „Видях, че пръстът му беше обърнат,
направо счупен”/л.50/. Единствено в този разказ св.П. посочва, че не е видял
обвиняемия да удря В. по ръката.
На пръв поглед противоречието между единия и останалите два свидетелски разказа
е съществено, но това противоречие, според настоящата инстанция е преодолимо,
тъй като в нито един момент св.П. не променя твърдението за факта, че постр.В.
е на земята, както и че е ритан от подс.Й.. Относно посочено от св.П.
обстоятелство, че В. се е бил/”В. тръгна да се бие”-л.50/, акцентирано от
защитата като възможност за получаване на процесното травматично увреждане, то
ясно е, че в темпорално отношение трябва да се разграничи момента, в който това
е било възможно за пострадалия, като се има предвид, първо, че една наранена и
счупена ръка при удар търпи болка, както и че няма тази сила отпреди
счупването, като се има и предивид, че инцидентът
не е приключил за времето на счупване на ръката на Б., че този инцидент е
протекъл във времето с различни междинни ситуации, както и това, че точният момент на счупване е ясно
отграничен посредством визуалната асиметрия в пръста, възприеман като изкривен
и обективираното състояние на болка от страна на Б./”В. извика и се хвана
за пръста”/, което е естествена човешка реакция, а и кореспондира с изложеното
от д-р Г. наличие на болка при счупването/СЗ 15.11.2018г.-л.89/-„при счупване
се предизвиква моментална значителна болка и оток”. С други думи няма
противоречие в това, че в даден момент св.П. е възприел Б. да се бие, както и
че е имал все още възможност за това, предвид липсата на травма, като в един
следващ момент той е получил счупването при
ясно отграничения момент на обективирането на болка. Св.П. е заявил в
обсъжданите показания, че не е видял обвиняемият да удря В. по ръката/л.50/, но
тук е мястото да се разграничи думата „удря” от думата „рита”. Удрянето се
осъществява обичайно с ръце и това е понятието, което се влага в думите удрям
някого. Ритането е специфичен удар с
крак, а това, че обвиняемият е ритал В. се сочи във всяко от свидетелските му
показания. Ритането е в гърба според обсъжданите свид.показания пред съдия.
Гърбът в неговата горна част може да означава и мястото, където е врата, тоест
задната част на главата и мястото, където същата се свързва с торса. Това не е
уточнено в хода на разпита пред съдия, но не означава и противоречие, предвид
изложеното. Гърбът в общоговоримия/а не в тесния медицински/ смисъл може да
означава главата в нейната задна част/врата, задната част на човешкото
тяло-гръб/. Има своето значение и как човек борави с думите в смислово
отношение, как ги подбира, подрежда и доколко изразеното чрез тях смислово
съдържание съответства на това, което конкретният индивид желае да изрази, дори
е въпрос на подредба на мисълта. Понякога е въпрос и на речников запас и
точност в изказа, за което от значение са и човешкия опит и интелект, както и
конкретното психично и физическо състояние. Съдът намира, че следва да се
кредитират най-рано дадените показания на св.П./л.54 от ДП-том 1 на
23.11.2015г./, тъй като са депозирани
непосредствено след инцидента, когато обичайно и услужливостта на
човешката памет е по-добра.Освен това тези показания кореспондират с показанията на св.П., дадени и потвърдени
непосредствено в СЗ и с тези на св.Б.. Освен това противоречията с показанията
от 2017г. не са непреодолими. Те са дадени две години след инцидента и то при
неизяснена от психологична гледна точка паметова организация на личността. В
различните етапи и дейности от човешкия живот са допустими отклонения от
нормалните способности на индивида за спомен и възпроизвеждането му/предвид
болест, стрес, умора, употреба на медикаменти и др./ и без да са необходими
специални знания за това, ноторно известно от нашия човешки опит е,
обстоятелството как в определени моменти
възпроизвеждаме повече емоционално, а друг път повече фактологически един и
същи спомен. Паметовите възможности са строго индивидуални и променящи се. Няма
отнапред предопределена доказателствена тежест на разпитът пред съдия. Всяко от
надлежно приобщените по съответния процесуален ред доказателства следва да бъде
внимателно анализирано и подложено на обсъждане по пътя на формалната и правна
логика. В обсъжадните показания пред съдия св.П. преповтаря посочения от него
вече факт, че П./т.нар.”Пиндака”/ и обв.
са „налагали” В./л.50-том 2/, точно както се сочи и в показанията на л.54/том 1 от ДП/. Този момент във времево
отношение е част от епизодите на инцидента. Идентично е местоположението на В.,
съобщено от св.П.- че същият е на земята, че той се е опитвал да се предпази,
както и че подс.Й. го е ритал. Единствено
липсата на спомен относно котретния удар в ръката в разпита от 2017г. не е
основание да се игнорират свидетелските показания в момента, когато свидетелят
си е спомнял по-добре този факт/през 2015г./. Ето защо съдът приема, че св.П. е очевидец на удар с крак от страна на
подс.Й. в ръката на В.Б., след който удар пострадалият веднага е
обективирал чувство на силна болка и този момент е ясно разграничен в
темпорално отношение.
Ако се кредитират показанията на св.П., дадени пред съдия, няма как да се
обясни, че ритан в гърба, Б. се е отбранявал. Отбраната с ръце при нападение в
гръб на практика е невъзможна не само поради липсата на визуално възприятие
относно ударите на нападателя, но поради ограничените възможности на ръцете да
достигнат до поразяваната повърхност от задната част на човешкото тяло/гърба/.
Ротационно флексионната функция на ръката и нейното ограничено присъствие при
извиване към гърба, не позволяват, както и липсата на визуален контакт, ръцете
да се използват за защита на гърба, освен ако, както приема съдът под „гърба”
не се има предвид горната част на човешкото тяло отзад- тоест задната част на
главата, което в широкоизползвания смисъл, а не в строго медицинския смисъл, също е гръб/задна част/ на човешкото тяло, а
и там ръцете могат да имат отбранителна функция. Движението на ръцете около
главата за защита е възможно. Показанията на св.П., които съдът кредитира,
изцяло кореспондират и с показанията на пострадалия Б..
Свидетелят Б. е
конституиран и в качеството му на граждански ищец и частен обвинител. По този
начин има т.нар.двойно процесуално качество, което не изключва автоматично
кредитирането на неговите свидетелски показания/чл.118 ал.1 т.2 НПК/. Свидетелските
показания на В.Б. също се нуждаят от внимателен и задълбочен анализ и
съпоставка. Б. е разпитан в съдебно заседание/СЗ/, проведено на
15.11.2018г./л.90 и сл./, както и са приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1,2 и
ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК/ СЗ л.91 и л.92/ неговите показания, депозирани
съответно на л.50 от том 1 на ДП от 17.11.2015г. и л.55, с втора номерация л.179 от том 2 на
ДП/ последните дадени пред съдия/. Какво е общото и различното в смислово
отношение между тези три свидетелски сведения:
В съдебно заседание Б. заявява, че е съборен на земята от Й., че е ритан в
главата, че се е предпазил с ръка от тези удари и че след един от тях е
почувствал остра болка/л.90/. Разказва подробно за случая, като посочва също
така, че е възприел пръста си изкривен/л.91/. Съдът в съдебно заседание е
констатирал, че Б. не си спомня в пълнота, което е естествено предвид изминалия
период от време, както и че защитата е констатирала противоречие досежно факта
изпитал ли е Б. моментна болка и реагирал ли е по някакъв начин. В досъдебното
производство Б. е разпитван два пъти- на 17.11.2015г./л.50 от ДП, том 1/ и пред
съдия две години по-късно/на 06.06.2017г.-л.55,том 2 от ДП/. В разпита,
непосредствено след инцидента, при който е получил увреждането, пострадалият е
заявил:”Д.Й. ме хвана за раменете и ме дръпна на земята. Аз паднах и се присвих
на земята. Видях, че Д. посяга да ме ритне в главата. Поставих си ръката пред
главата, за да се предпазя. Д. ме ритна в ръката и усетих силна и остра болка в
кутрето на дясната си ръка”. В
показанията пред съдия/л.56, том 2 ДП/ Б. съвсем идентично посочва-„ ….. След това Д. излезе пред мен и ме хвана
за рамото….и ме смъкна на земята с ръка. През това време като ме смъкна аз
започнах да се изправям и докато се изправям видях, че иска да ме ритне в
главата и си сложих дясната ръка пред лицето и ми ритна ръката. След това
станах и си погледнах пръста и видях, че беше изкривен, кутрето на дясната ми
ръка”. Действително в този разпит св.Б. съобщава и за друго падане и понасяне
на удар от П.Т.. В този смисъл показанията на Б. се препокриват с тези на св.П..
Защитата акцентира върху другите възможни механизми за получаване на процесната
травма, включително и като се цитират тези показания на Б. досежно удари
нанасяни му от друго лице. Отново обаче следва да се подчертае, че във всеки
един от разпитите Б. е последователен в изложението си относно точния момент, в който е получил
травмата/момента на ритане от Й./, както и кой му е причинил тази травма. Във времево отношение
няма противоречие в показанията относно това кога е счупен пръста на пострадалия. В разпита пред съдия в
досъдебното производство единствено прави впечатление, че Б. не заявява веднага
да е извикал от болка, но това е незначително като пропуск, защото, както бе
посочено и по-горе по повод показанията на св.П., в определени моменти
възпроизвеждаме повече емоционално, а друг път повече фактологически един и същи
спомен, което е в причинна връзка с психологическия статус на индивида в
момента на изложението. Това, че в разпита си пред съдия Б. не е акцентирал
върху изживяването си на болка, това, че
дори е пропуснал да посочи такъв факт, не се отразява съществено на това
да се кредитират изцяло корелиращите му във всички основни аспекти показания.
Няма съществени противоречия между показанията, а само непълнота на тези,
дадени в един по-късен етап на разследването/близо две години след инцидента/,
което е обяснимо. Съдът намира, че следва да се кредитират най-рано дадените
показания на св.Б. от 17.11.2015г./л.50 от ДП, том 1/, тъй като са
депозирани възможно най-непосредствено
след инцидента, когато обичайно услужливостта на човешката памет е по-добра. Те
изцяло се препокриват и с потвърденото от него в съдебно заседание,както и с
показанията на св.П., който не е взел участие в сбиването и е имал възможност
да наблюдава конфликта.
Относно възражението на защитата за това, че ако е бил удрян и в други
части на тялото, то Б. би имал констатирани и други травми/синини, отоци или
кръвонасядания/, за каквито нямало данни от съдебния лекар/л.25/, следва да се
посочи следното:
Видно от материалите по делото, след датата на инцидента /29.09.2015г./, Б.
е бил лекуван в ХО от 02.10. до 05.10.2015г., което е отразено в епикриза на
отделение по ортопедия и травматология гр.Плевен/л.20 от ДП/. Водеща при
лечението на Б. е била травмата фрактура на проксимална фаланга на пети пръст,
като същият е хоспитализиран за оперативно лечение, видно от медицинската
документация. Едва на 10.10.2015г. е издадено съдебно-медицинско удостоверение
№ 35 от д-р Г./л.29 от ДП/, който след преглед на Б. е посочил, че
констатира разместено счупване на основната
фаланга на пети пръст на дясна китка,
оперативно кръвно наместване на счупването и фиксиране с метал и шина,
което довело до трайно затруднение в движението на десен горен
крайник. В
самото удостоверение е упоменато, че оплакванията на пострадалия включват
посочване на болка, оток и невъзможност за свиване на китката в юмрук. Не се посочва дали е направено и друго оплакване, както и дали е
извършен цялостен преглед на пациента
или само на крайника по водещото оплакване, касаещо китката. Ето защо и не може да се
установи имал ли е Б. или не е имал причинени други телесни увреди освен
констатираната водеща увреда. Пропускът да се осъществят необходимите действия
по цялостното освидетелстване на пострадалото лице и то непосредствено след
инцидента/29.09.2015г./, очевидно не може да бъде преодолян към датата на
прегледа-10.10.2015г. Изминал е значителен период, при който е възможно да са
отпаднали останалите/ако е имало такива/ травми по тялото, а от друга страна
изцяло от волята на лицето в този момент е зависело тяхното посочване, респ.
възприемане от лекаря. Ако и да са били налични такива други телесни увреди, те
биха имали непряко доказателствено значение във връзка с предмета на доказване
досежно причинения най-тежък резултат, за който се съдържа констатация. При
наличния доказателствен материал не може нито да се твърди, нито да се отрече наличието на други
травми, извън посочената по отношение на
постр.Б.. Липсват доказателства да е извършен цялостен преглед на лицето.
Известно е, че степента на увреждане на организма относно всяко
едно от няколко причинени травматични
увреждания се свежда до причиняване на телесна повреда, като престъплението
следва да се квалифицира с оглед
най-тежкия резултат, защото непосредствения обект- неприкосновенността на
здравето е един и поради това може да има само едно престъпление.В случая
обвинение е повдигнато за причиняване на средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК. Ако трябва да бъдат
обсъжадани други травми по повод доказателствата за удари по тялото на Б., то
обективно при нанасянето на удари по човешкото тяло, болка се причинява предвид наличието на
рецептори за болка и това е ноторно известно, поради което не е необходимо
наличието на съответна медицинска документация и удостоверяване на това
състояние с преглед / в тази насока вече се е произнасял настоящия състав със
съдебен акт но НЧХД № 123/13г., потвърден с решение на ВТОС по ВНЧХД №
20/14г./, разбира се доколкото се касае до най-леката, като възможност за
засягане на телесния интегритет, телесна повреда, изразяваща се само в причиняването на болка и страдание. В тази
насока са достатъчни показанията на свидетелите очевидци относно физическото
съприкосновение чрез нанасяне на удари с ръце и ритане. Една експертиза би
установила, че определен удар евентуално е довел до по-тежък резултат от
причиняването на болка и страдание - разстройство на здравето. Такава
експертиза липсва, но логично този резултат е ирелевантен, доколкото е
причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, обезмисляща
обсъждането на по-лекия резултат.
Механизма на получените наранявания се потвърждава и от вещото лице по
допусната съдебно-медицинска експертиза/л.81 от ДП, том 1/, видно от която на
постр. Б. е причинено следното травматично увреждане: разместено счупване на основната фаланга на пети пръст на дясна китка, с последвало
оперативно кръвно наместване и фиксиране на метал на счупената кост, като
счупването е довело до трайно затруднение в движението на десен горен крайник със
срок на лечение и възстановяване около два месеца при нормален оздравителен
процес. В
съдебно заседание вещото лице д-р Г. заявява и това, че е настъпило
впоследствие усложнение на пети пръст, което не се отразява на квалификацията
на повдигнатото обвинение за причинена средна телесна повреда/СЗ –л.89/. Това
усложнение се състои в трайната контрактура на пети пръст/на 45 градуса е
налична флексия, представляваща постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота/. Това нарушавало нормалната хватателна функция на ръката. Разбира се,
извън рамките на настоящия процес са въпросите дали това усложнение няма за
своя причина оперативната намеса, която е осъществена, неправилен терапевтичен
подход, други въздействия върху
организма на пострадалия след датата на травмата и прочие или е естествен
процес на възможно усложнение. В практиката трайното затрудняване на движението
на крайник се определя като ограничение на възможността увреденото лице да
извършва активни физически движения с увредения крайник, като белегът трайност
се свързва с минимална продължителност във времето за тридесет дни, без да
изключва и неопределено дълги периоди с продължителност над посочената.
Получената от Б. травма според експерта е в резултат от удар с или върху твърд
тъп предмет в областта на китката и е възможно да е получена по начина, описан
от пострадалия и свидетелите, а именно- ритане с крак в китката при опит за
предпазване с нея/л.84 от ДП-том 1/. В допълнително заключение на СМЕ/л.42-45
от ДП, том 2/ ВЛ Г. посочва, че процесното счупване е възможно да се получи по
два механизма- директен удар върху костта, вкл. при нанесен ритник в областта
на китката или при нанесен удар с юмрук върху твърд тъп предмет. В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че се касае до най-слабата фаланга от 5-те
пръста и сила със среден интензитет може да предизвика такова счупване. При
падане на земята също може да се получи подобно счупване. При счупването се
предизвиквала моментална и значителна болка и оток. Именно поради този факт и
съобщеното от постр.Б. обстоятелство точно в кой момент е усетил такава болка,
съдът приема, че в момента на счупването е въздействано с ритник от страна на
подс.Й. върху китката на постр.Б.. Това е и един от механизмите, посочен от ВЛ
за получаване на травмата, който кореспондира със свидетелските показания.
Видно от обясненията на подс.Й. и от непосредствените възприятия на съда,
същият е мъж с едро телосложение и височина
над 1,90 метра,
което означава, че силата, която би могла да бъде приложена от него е
достатъчна за получаване на увредата/СЗ 14.05.2019г.-л.161/.
Свидетелят А.Т. не е разпитван непосредствено в СЗ. Причината за това е
установеното обстоятелство на отсъствието му от страната. Приобщени са
свидетелските показания на същия, дадени
на 18.11.2015г./л.53 от ДП-том 1/, в които той посочва: „видях как едно
едро, високо момче събори В. на земята.Аз това момче го знам, че се казва Д.”.
Свидетелят с тези си показания съобщава и за други лица, които са ритали
пострадалия Б.. В разпита, проведен пред съдия и то значително по-късно/на
02.06.2017г.- л.52-53, том 2 от ДП/, св.А.Т. е малко по-конкретен, като
заявява, че подс.Й. се е опитвал да рита В. по главата, но „той си беше сложил
ръката отпреде”/л.53/. Няма противоречие в дадените показания на 18.11.2015г. и на 02.06.2017г. относно това,
че именно подсъдимият е този, който е свалил В. на земята. Няма противоречия и
относно това, че Й. е ритал Б..
Основното противоречие касае в двата случая участието или липсата на такова на
други лица, освен Й.. Свидетелят Т. в разпита пред съдия посочва,че е видял „пръста на кутрето на дясната ръка” на Б.,
който бил с изкривяване/л.53/. Неговите показания не съдържат конкретика
относно точно определен момент на травмирането на Б. и авторството на това
травмиране, но следва да се ценят дотолкова, доколкото кореспондират с
останалия доказателствен материал, а именно-присъствието по време и място на
подс.Й., съпричастността му в нараняването на Б. чрез ритане, резултата от това
нараняване, възприето от Т. като изкривяване на пръста. Показанията, които
съдът кредитира, са дадените непосредствено след инцидента, които не само не
противоречат на показанията на постр.Б. и тези на св.П., но съответстват на
същите, но са с по-малка обстоятелственост. По-голямата конкретика, с която си
служи св.Т. през 2017г. може да бъде и резултат от желанието му за съдействие
на Б. чрез игнориране на всички останали
удрящи и ритащи лица, посочвайки само Й. и служейки си с конкретика относно
вдигнатата в защита ръка на пострадалия, за които той не е имал спомен
непосредствено след конфликта, може да е резултат и от смесването или
объркването на различни епизоди от разразилия се инцидент в отделни негови
части в различен времеви диапазон. Т. не може да бъде разпитан в съдебно
заседание, за да придобие съда непосредствено впечатление от свидетелската му
годност и особености, както и за да зададат страните релевантни по делото
въпроси, затова и кредитирането на неговите показания е само в частта в
съответствието му с останалия доказателствен материал.
Аналогични
съображения следва да бъдат изложени и по отношение свидетелските показания на
св.Вл.Ц.. Същият е депозирал по делото молба, в която съобщава, че се намира
трайно в Германия и не може да се яви за разпит пред съда/л.158 от делото/.
Последният е разпитван на 23.11.2015г./л.55, том 1 от ДП/ и неговите показания
са съответно приобщени по реда на чл.281 ал.5,вр.ал.1т.4 от НПК/СЗ
14.05.2019г.-л.163/. Същият заявява, че е бил нападнат от А. чрез удар по
лицето. Не успял да разбере кой същевременно го ритнал по тялото. На помощ му
се притекли негови приятели-П.Т., Д.Й., както и брат му И.Ц., които слезли от
автомобил, при което настанало боричкане и се разменяли удари. Той също
потвърждава, че П.П. не е взел участие в това, а се е отдръпнал настрани, като
е наблюдавал удрящите се мъже. Неговите показания съответстват на останалите
досежно факта на установеното присъствие по време и място на подс.Й. и постр.Б.,
свидетелите А.Т. и П.. Тези показания нямат друг доказателствено принос относно
авторството на твърдяната телесна повреда, нанесена на Б.. Абсолютно същите
доводи следва да се изложат и относно показанията на св.И.Ц., разпитан в СЗ на
15.11.2018г./л.95/ и приобщените по реда на 281 ал.5,вр.ал.1 т.1 от НПК негови
показания от 23.11.2015г./л.56, том 1 от
ДП/. В досъдебното производство, непосредствено след инцидента, св.И.Ц.
посочва, че е бил с Д./подсъдимия/ и П./св.Т./. Били с колата на Д.. Възприели
докато се прибират с колата „някакви момчета”, които биели брат му/св.В.Ц./.
Тримата слезли от колата и започнали да ги разтърват-„ние ги дърпахме и ги
бутахме”. Посочва, че е разпознал В.. Никой от тяхната група не бил удрял
никого. Той също потвърждава, че с В. и А. имало момче, което стояло
настрани/бел.м.-св.П./.После излязъл бащата на В.. Не може да посочи нищо по
отношение на твърдяната телесна повреда, за която е повдигнато обвинение. В
съдебно заседание посочва/л.95/, че на брат му пръста и носа били счупени.
Посочва също така, че В. и А. са го удряли. Този факт се сочи за първи път в
съдебно заседание. Съдът кредитира показанията на св.И.Ц., дадени в досъдебното
производство, непосредствено след инцидента.
Свидетелят П.Т. е разпитан
непосредствено в СЗ/15.11.2018г.-л.96/. Същият посочва, че е пристигнал на
мястото на инцидента с подс.Д.Й. и И.. Възприели от колата, с която се движели
как удрят В./св.В.Ц./. Спрели и слезли да му помогнат. Започнали да разтърват
биещите се-„слезнахме да ги разтърваме и се почна…”. Т. получил удар и паднал.
Получил травми/”счупен пръст и аркада на окото”/. Твърди, че В.Б. го е ударил
по окото, а за счупването на палеца на дясната му ръка посочва, че не е наясно
как точно е получена травмата-„при сдърпването ли или при посукването е счупен,
не знам”. Не виждал в момента на собственото си падане на земята какво е правил
Д./подс.Д.Й./, както и И./св.И.Ц./. След изправянето си твърди, че е имало
„разбутване”- „Като се изправих започнахме да ги разбутваме един друг….. А. и В.
се биеха, а И. ги разбутва….Д. вероятно и той ги е разделял…”. В хода на
преразказаните тук показания на св.Т. не се съдържат други данни за
евентуалното нараняване на постр.В.Б. освен ударът, който твърди Т. да му е
нанесен от Б. в окото. Не се твърди да е налице намеса от страна на подс.Й. в
защита. Ако се кредитират показанията на св.Т. за това, което е възприел, то
следва да се обсъди дали евентуалното нараняване на Т. е довело до счупването
на пръста, което е предмет на обвинението. На първо място показанията на св.Т.
не кореспондират с останалите кредитирани показания, а на второ място- в
темпорално оношение той е възприел времеви диапазон от конфликта, който не
включва ясно отграничения момент на получаване на травмата на Б., за който бяха
изложени подробни мотиви по-горе, съотнесени и към заключението на ВЛ Г.
относно изпитваната болка в момента на травмирането.
Свидетелят В. Б. К. е баща на пострадалия Б.. Същият е разпитан в
съдебно заседание/СЗ 15.11.2018г.-л.98/. Последният е възприел състоянието на
сина си, непосредствено след инцидента, както и лицата на мястото, където е
реализиран този инцидент. Според неговите свидетелски показания, кореспондиращи
с тези на Б., свидетелят К. е бил
извикан по телефона от сина си. Последният звучал много разстроен. Пристигнал
на място, св.К. възприел, че пострадалият пръст на сина му стърчи неестествено.
Той научил от сина си, че е бил ритнат от подсъдимия докато се е предпазвал с
ръка и така е получил нараняването. С тези показания се възпроизвеждат
обстоятелства, пресъздадени на К. от св.Б.. Между свидетелските показания на К.
и Б. не се констатират различия. К. отвел сина си, А. /св.Т./ и П./св.П./ от
мястото. По-късно потърсил медицинска помощ, както и се явили в полицията.
Посочва, че синът му е претърпял три операции, което кореспондира с приложената
медицинска документация. К. свидетелства, че синът му е изпитвал остра болка,
което е в съответствие със заключението на ВЛ Г./заявеното от него в СЗ, че при
счупване се предизвиква „значителна болка”-л.89/. Също съответно на
заключението е твърдението на св.К., че и към настоящия момент пръстът на сина
му е с невъзстановена функция. Търпял неудобства, тъй като в цялост ръката му
била непълноценна. Пръстът имал недобра чувствителност и стърчи в позиция, различна
от физиологичната. Последното е възприето и непосредствено от съдебния състав.
Свидетелят посочва също, че синът му учи за офицер и с тази ръка/дясна/ би
следвало да „отдава чест” и да си служи в практиката си като военен. В СЗ по
реда на чл.281 ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК са приобщени и показанията на св.К.,
дадени в досъдебното производство/ДП-л.52/. Между тях и заявените в съдебно
заседание е констатирано противоречие, обективирано от защитата в смисъл, че
показанията на К. от ДП/в самия си край/ преразказват за разказ на сина му,
касаещ ритането му от други хора. В
съдебно заседание св.К. уточнява, че със сигурност е узнал от сина си, че
подсъдимият го е ритнал.Тук отново следва да се посочи, че различните етапи на
протичане на конфликта, включващи нанасянето и на други травми, извън
процесната, възприети и преразказани от присъстващите лица, не влиза в
противоречие в ясно отграничения в темпорално отношение момент на счупването,
за който свидетелства постр.Б., който аналогично се въпроизвежда и от св.К..
Показанията на последния се кредитират в тази му част по изложените
съображения, както и в частта, касаеща претърпените болки и страдания от сина
му. Като близък негов родственик св.К. е човекът, който би могъл да наблюдава и
участва в процеса на възстановяване и лечение на Б., както и да съобщи данни за
неговото състояние непосредствено след инцидента и впоследствие.
Свидетелят В.К./СЗ 15.11.2018г.- л.92 и сл./: В съдебно заседание посочва, че се е намирал
на пейка пред магазин в непосредствена близост до мястото на инцидента.
Разпознава „Дидко”/така нарича подсъдимия Д.Й./, както и пострадалия „В.” /Б./,
като твърди в СЗ, че двамата не са имали пряк контакт. Твърди, че са се
блъскали момчетата/л.93/-„Блъсканица имаше, но удари нямаше”. Посочва, че не е
имало паднали на земята хора. В съдебно заседание св.К. посочва, че се познава
с бащата на подсъдимия и че непосредствено преди датата на съдебното заседание,
подсъдимият му е предоставил да прочете документ с негови/на св.К./ свидетелски
показания от досъдебното производство, в който документ дори била объркана
рождената му дата. След съпоставяне с протокол за разпит на свидетеля К. от
досъдебното производство/л.61 от ДП/, на първо място се констатира, че в
протокола за разпит на К. рождената му дата действително е невярно
посочена-вписано е, че е роден през 1998г., докато при снемане на самоличността
му в СЗ се установява, че годината на раждане е 1958, а на второ място- самият К.
посочва, че това е документа, предоставен му от подс.Й., за да прочете какво е
казал пред „следователя” в досъдебното производство. Съвкупната преценка на
гореизложените факти мотивира съда да приеме, че св.К. се намира в особени
лични отношения със семейството на подс.Й./факт, който той сам посочва и който
следва от загрижеността да му се предостави протокол от досъдебното
производство с негови показания, до който подсъдимия има достъп като страна в
производството по см. на чл.253 т.2 от НПК/, но не и свидетеля. Свидетелят К. е
заинтересован предвид горното да даде показания, омаловажаващи ролята на подс.Й.
в създадения конфликт, както и да няма спомен, свързан с нанасянето на удари. А
за разлика от показанията му в съдебно заседание, приобщените по реда на чл.281 НПК показания съдържат информация за нанесени удари-„После се сдърпаха и не
видях кой кого удря”. Линията на св.К. да не е видял достатъчно от инцидента
/кой кого удря/ и дали изобщо е имало удари, остава непроменена. Ето защо
показанията на този свидетел следва да се кредитират само дотолкова доколкото
същите кореспондират с останалия доказателствен материал- че същият се е
намирал в близост до мястото на инцидента и че в него са участвали пострадалия
и подсъдимия, както и свидетели по делото. Относно начина на протичане на
конфликтната ситуация съдът не кредитира тези свидетелски показания.
Свидетелят М.А./СЗ 15.11.2018г.- л.97/: В съдебно заседание посочва, че е бил на
мястото на инцидента, където чул крясъци и викове, към момента, в който
пристигнал. Посочва, че е приятел с подсъдимия Д., с В. и И./свидетелите Ц./,
както и с П./св.Т./. Той посочва, че според него А. и посочените негови
приятели само са се карали. Впоследствие посочва, че А. и В. „се тикаха”, а А.
се опитвал да ги раздели.От сестра си знаел, че предната седмица са си
разменяли заплахи в заведение. Там А. заплашвал В.. Не видял паднал човек на
земята, нито наранявания и кръв. Прочетени са по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК
дадените от св.А. показания от ДП/л.84/. В съдебно заседание той заявява, че
това, което е казал е правдиво. Разпитът в досъдебното производство е проведен
пред съдия на 19.12.2017г. Същият кореспондира в основните си части с
показанията, дадени в СЗ, като тези, дадени в ДП са по-детайлни, което е
обяснимо с оглед периода от време на провеждането на двата разпита-показанията
от досъдебното производство са депозирани във времево отношение по-скоро спрямо
датата на инцидента. В досъдебното производство посочва, че в инцидента са
участвали две групи момчета- тази на неговите приятели- подсъдимия Д.Й., В. и И./свидетелите Ц./, П./св.Т./ и втората група младежи- В. и А..
Двете групи хора се карали и викали, А. заплашвал В.. Реално никой никого не
удрял, според А., но А. и В. се „тикали”/блъскали се с ръце, с длани, бутали се
по ръцете и гърдите/. После разбрал, че В.и П. били със счупени и изкълчени пръсти.
Съдът не кредитира свидетелските показания в частта относно динамиката на конфликта, тъй като и без
специални знания е ясно, че описаните от самия свидетел травми няма как да се
получат от бутането, което той описва само между В. и А., не се съдържат данни
и относно травмата на Б.. Приятелските отношения с посочените четири лица,
участници в конфликтната ситуация, препятстват явно възможността св.А. да даде
напълно правдиви и детайлни показания относно участието на близките му, а е
възможно и той да е запаметил емоционално отделни моменти от инцидента. Неговите показания се
кредитират в частта относно мястото, времето, лицата, участвали в конфликта,
което кореспондира с останалия доказателствен материал.
Свидетелят А. е
сестра на св.А.. Разпитана в СЗ на 15.11.2018г./л.97/, същата посочва, че не е присъствала на процесния
инцидент, при който е получена травмата от Б.. Познава В. и е била в
заведението в центъра на града с него и А./св.В./, когато А. е проявил вербална
агресия.
Свидетелят А.В. /СЗ 15.11.2018г.- л.96-97/: Същата посочва, че към момента има връзка с
пострадалия Б., а в един по-ранен момент е имала връзка с В.. От В. узнала, че
пръстът му е счупен в резултат от удар с крак, нанесен от подс.Й. в ръката на Б.,в
момент, в който той вдигнал ръката си за да се предпази. Също разказва за
по-рано възникнал инцидент в заведение в центъра на града, при който А. проявил
вербална агресия спрямо В.. В съдебно заседание са приобщени чрез прочитане и
показанията на св.В., дадени на досъдебното производство/л.59, том 1 и л.86,
том 2 от ДП/. Свидетелката заявява, че поддържа тези показания. Те нямат пряко
доказателствено значение за предмета на делото, очертан в чл.102 от НПК. На
свидетелката било преразказано, че е станало сбиване, но не и подробности
относно това кой кого и по какъв начин е ударил, изключая заявеното от нея по
повод травмата на Б., с когото тя към настоящия момент е в интимни отношения.
Ето защо показанията й следва да се ценят доколкото съотвестват на
гореобсъдените доказателствени източници.
Относно разпознаването, извършено от св.П./л.63-64 от ДП, том 1/. Преди
разпознаването, в 14,30 ч. е проведен тематичния разпит по чл.170 от НПК/л.62/.
П. е заявил изрично, че познава Д. и знае как изглежда-висок, със светла коса и
пълно телосложение. В 15,00ч. е
започнало разпознаване в присъствието на поемни лица и в протокола отново е
вписано, че двете лица са от един квартал и се познават. Поради тази
безспорно установена причина, свидетелят е имал възможност в различни
обстановки да добие подробна представа за външния вид на подсъдимия-на която
представа впрочем се гради и непоколебимостта му в съдебно заседание относно
идентичността между лицето, за което разказва в показанията си за подсъдимото
лице. На следващо място – неоснователни са претенциите на
защитата, че лицата, които били включени при разпознаването не били сходни при неоспорена със
сериозни аргументи сходимост /каквато се изисква по нормата на чл.171,ал.2 НПК/
и респективно недоказана ярка несходимост между тях/ в тази насока и Р. № 269
от 19.05.2010г., постановено по к.н.д.191/10г. на ВКС/. Действително лицата, представени
за разпознаване ведно с подс.Й. са с различна степен на охраненост, но са
сходни по ръст, като подсъдимия е с
идентичен ръст с едно от тях/под № 2/, а другите две лица са пренебрежимо
по-ниски, но доколкото ръста и степента на охраненост не са единствен белег за
разпознаването му, както и доколкото останалите три лица не притежават сходство, което да отличи по някакъв начин единствено
подсъдимия сред тях, съдът намери, че процесуално-следственото действие по
разпознаване принципно може да бъде кредитирано/л.64 от ДП/. Всяко едно от лицата
е с изключително къса подстрижка, лицата под номера 3 и 4 са със сходен овал на
лицата, всеки един от тях е без специфична брада, мустаци и други отличителни
белези по лицето/бенки, белези и пр./. Всички са облечени в спортни дрехи.
Сходни по външност не означава идентични или тъждествени. Пълна идентичност
примерно има при близнаци от еднояйчен произход. Освен това обективната
сходимост е и доста зависеща от субективните представи на разпознаващия. Има
огромно значение цялостното излъчване и запаметените в цялост пропорции на
разпознаваното лице, по какъв начин е наблюдавано и запаметено от
разпознаващия.
Становището на съда е, че това разпознаване е било и излишно действие по
разследването, тъй като персонификацията на лицето е била напълно установена и
не е била налице целта по 169, ал.1 от НПК. Когато разпознаващият познава лицето, за
което се отнасят показанията му, извършването на разпознаване се явява
безпредметно, тъй като със самите показания по делото се събира необходимата
информация относно личността на това лице, както е и в конкретния случай. При
тези факти настоящият съдебен състав намира, че разследващият орган неправилно
е оценил формалността на наказателния процес. Същата е установена с оглед
създаването на засилена законодателна гаранция, че дадено действие по
разследването ще бъде законосъобразно проведено, за да могат и установените с
него обстоятелства да се ползват като доказателства в процеса. Това обаче не
означава, че ако едно действие бъде
облечено във формата на протокол съгласно чл. 128 НПК, то автоматично ще се
ползва и с доказателствената сила по чл. 131, предл. последно от НПК. Съдът без
да оценява тактиката на самото разследване, намира, че в случая още преди разпознаването в хода на досъдебното
производство е била събрана необходимата информация кои са лицата, за които се
отнасят показанията на частния обвинител, след което самоличността им установена, вкл. тази на
подс.Й.. По изложените съображения съдът намира, че следва да изключи от
доказателствената съвкупност протокол за разпознаване от 04.04.2016г., находящ
се на лист 63 от досъдебното производство.
Относно очните ставки, при които има съпоставяне между подс.Д. Й. в качеството му на свидетел към онзи
момент и лицата А.Т./л.65-66/ и В.Б./л.73-74/, следва да се посочи, че същите
са проведени на 21.03.2016г. и 23.03.2016г. Към този момент Й. е бил свидетел,
а обвинение му е повдигнато по-късно-през м.04.2016г./л.48-49 от ДП/. Ясно е,
че изявленията на подсъдимия, дадени в хода на процесуално действие, при което
той не е имал качеството на обвиняем, не могат да бъдат ползвани. Очните ставки
при съпоставянето на св.А.Т. с други свидетели- св.И.Ц./л.67-68/, св.П.Т./л.69-70/,
св.В.Ц./л.71-72/, съдът намира, че предвид отсъствието на св.А.Т., на когото не
могат да се зададат непосредствено въпроси в хода на съдебното следствие, не
следва да служат като доказателствен източник, тъй като на практика в хода на
очните ставки се съпоставят свидетелски показания с цел отстраняване на
противоречия. Свидетелските показания на св.А.Т., който отсъства от страната,
са надлежно приобщени и анализирани
по-горе. Освен това съдът констатира, че в хода на очните ставки по
отношение на свидетелите не са задавани еднопосочни въпроси.
Очната ставка представлява самостоятелно процесуално-следствено
действие-способ за събиране на гласни доказателствени средства. Фактическото
основание е закрепено като правна норма в разпоредбата на чл.143 ал.1 от НПК.
Въпросите при очната ставка следва да са свързани с противоречието, което е
предмет на изясняване, а не преповтаряне на разпит. Основната задача, която се
решава с очната ставка е проверка на
вече събрани доказателствени средства. И очната ставка и разпитът са
способи за събиране на гласни доказателствени средства, извършват се в устна
форма, използва се въпросно-отговорна форма на провеждане, като разпитът е
предимно насочен към събиране на нова доказателствена информация, докато очната
ставка-към проверка на вече събрани доказателства. Затова при очната ставка
липсва фазата на свободния разказ, който е съществен етап при провеждане на
разпита. При очната ставка информацията, която следва да бъде изяснена е
отнапред известна. Разпитът обхваща
неограничен кръг от факти и обстоятелства, свързани с разследването, докато при
очната ставка предметът й е ограничен до изясняване на съществено противоречие
в показанията на лицата. Видно от протокола за очна ставка/л.69-70, том 1
от ДП/, коментирана от защитата, няма уеднаквяване на позиции. Св.Т. отстоява
заявено от него в разпита, че пострадалият е повален на земята от подсъдимия,
че първият се е опитвал да се предпази с ръце и че подс.Й. го е ритал. Св.Т.
остава на становище, че не е виждал подсъдимия да удря В..
С какво са били или е бил облечен
някой от участниците в конфликта е факт с косвено доказателствено значение
относно проверката и кредитирането на някой показания, но няма пряк ефект върху
мотивацията на съда да приеме за доказани основните обстоятелства с
доказателствено значение. Съдът е направил обстоян анализ на свидетелските
показания, посочил е защо и кои от тях кредитира. С посочената очна ставка се
привнасят нови обстоятелства както при разпита, а не се изясняват вече констатирани
противоречия, затова и акценът, който прави защитата е ирелевантен. Как е
започнал инцидента, кой с какво е бил облечен са извън основополагащите факти,
че е забелязан ударът с крак по пострадалия, нанесен от Й., както и в
темпорално отношение е отграничен моментът на счупването на ръката-двата
въпроса, които са обсъдени по-горе и са изяснени посредством разпитите на
свидетелите очевидци. Видно от протокола за очна ставка, няма уеднаквяване на
позиции. Св.Т. отстоява заявено от него в разпита, че пострадалият е повален на
земята от подсъдимия, че първият се е опитвал да се предпази с ръце и че подс.Й.
го е ритал. Св.Т. остава на становище, че не е виждал подсъдимия да удря В..
Относно обясненията на
подсъдимия: В обясненията на подсъдимия по делото е налице
последователност още от фазата на досъдебното производство досежно твърдението
му, че не е извършил инкриминираното деяние. Обясненията на подсъдимия са както
средство за защита, така и доказателствено средство, чиято достоверност не може да бъде поставена под съмнение до
разколебаването й с други доказателства по делото. В конкретния случай
настоящият съдебен състав преценява, че обясненията на подс.Й. са крайно
неубедителни, влизат в пряко противоречие с коментираните достоверни и
безпротиворечиви помежду си доказателствени източници, обсъдени подробно
по-горе, поради което следва, че представляват проявление на правото на защита
на подсъдимия, но са нерентабилни като доказателствен източник, поради което и
не им отдава вяра.
Всички събрани доказателства по делото са в тази насока, че именно от
действията на подсъдимия е последвало констатираното травматично увреждане,
квалифициращо наличието на средна телесна повреда. Приетата фактическа
обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129
ал.2 от НК, поради което следва да се ангажира неговата наказателна отговорност
за това деяние. От обективна страна подс.Й. е осъществил с действие/ритник/
въздействие върху организма на пострадалия, като същото е предизвикало
изменение в здравето и физическата цялост на личността на пострадалия,
обосновано по-горе в изложението и съобразено с Пост.№3/79г. От субективна
страна подс.Й. е действал умишлено при форма на вината евентуален умисъл.
Според наказателния кодекс наказателна
отговорност се носи за причинена средна
телесна повреда когато деецът е действал умишлено или по непредпазливост. В
случаите на умишлено причинени телесни повреди деецът съзнава общественоопасния
характер на деянието, предвижда неговите общественоопасни последици и иска настъпването на същите, т. е. действа с
пряк умисъл. В други случаи обаче наказателна отговорност се носи и ако
деянието е извършено при евентуален умисъл или когато деецът съзнава
общественоопасния характер на деянието и
предвижда неговите общественоопасни последици, не е искал, но е допускал настъпването на същите и въпреки това
не се е въздържал, а е извършил деянието.
В случая е безспорно установено, че
подсъдимият посредством нанесен удар с крак цели да причини на пострадалия поне лека телесна
повреда.Ноторно известно е, че при удар по човешкото тяло, предвид наличните
рецептори за болка, се причинява именно подобна увреда. Дори да се приеме, че е целена лека телесна
повреда, то като се има предвид
обстановката- значително силното въздействие, което се получава при удар
с крак/ритник/, подс.Й. е допускал, че може да настъпи по-тежък резултат и
въпреки наличието на тази представа не е преустановил това си въздействие по
отношение телесния интегритет на пострадалия. При удара, нанесен от подсъдимия, пострадалият е
получил травма в ръката, обусловила разстройство на здравето- средна телесна
повреда по чл.129 НК с оглед настъпилия резултат. Следователно, относно тази
телесна повреда е действано с евентуален
умисъл. Съдът приема, че нанасяйки по описания начин удар на пострадалия, подс.Й.
е допускал, че при упражнената сила на
удара с крак е напълно възможно да настъпи и счупване и се е съгласявал с това.
Когато при нанасянето на ударите деецът
цели да причини един вид телесна повреда, но е допускал, че може да
настъпи и по-тежък резултат, и въпреки това не се е отказал от деянието,той
следва да отговаря за такава по характер телесна повреда, каквато е настъпила,
т. е. и за по-тежкия резултат, тъй като е налице евентуален умисъл за
настъпването и на такава телесна повреда./ в този см.-РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 10. II. 1975 Г. ПО Н. Д. № 800/74
Г., II Н. О./. Според
Наказателния кодекс наказателна отговорност се носи поначало само за умишлени
престъпления.Непредпазливите деяния се наказват само в предвидените в закона
случаи. В случая деецът, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието
и е предвиждал неговите общественоопасни последици, не е искал, но е допускал
настъпването на същите и въпреки това не се въздържал, а извършил деянието. С
други думи,- съгласява се да настъпи и
този резултат, стига целеният от него да настъпи.РАЗГРАНИЧАВАНЕТО
МЕЖДУ НЕПРЕДПАЗЛИВОТО ИЛИ УМИШЛЕНО ПРИЧИНЯВАНЕ НА СРЕДНА ИЛИ ТЕЖКА ТЕЛЕСНА
ПОВРЕДА СЕ ИЗВЪРШВА С ОГЛЕД СУБЕКТИВНОТО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕЕЦА КЪМ НАСТЪПИЛИТЕ
ОБЩЕСТВЕНООПАСНИ ПОСЛЕДИЦИ.ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 129 НК МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ И
ПРИ ЕВЕНТУАЛЕН УМИСЪЛ, КОГАТО ДЕЕЦЪТ МАКАР И ДА НЕ Е ИСКАЛ НЕГОВОТО НАСТЪПВАНЕ,
Е ДОПУСКАЛ, ЧЕ АКО НЕ СЕ ОТКАЖЕ ОТ НАСИЛИЕТО, КОЕТО ИЗВЪРШВА ЩЕ НАСТЪПЯТ ОБЩЕСТВЕНООПАСНИТЕ
ПОСЛЕДИЦИ. Дори да се приеме, че
целената телесна увреда не е средна, то като се има пред вид
обстановката, при която е действал нападателя, а именно- пострадалият е в пасивно отбранително положение, а не в
нападение, подс.Й. е допускал, че от силния удар/ритник/ с крак пострадалият
може да бъде наранен и по-тежко и въпреки това не се е въздържал от представата
за по-тежкия резултат и е действал. При удара с крак е получена средна телесна
повреда. Следователно относно тази телесна повреда подсъдимият е действал с евентуален умисъл. Подсъдимият Й.
е могъл и е бил длъжен да предвиди и този резултат, но не е сторил това.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Й.,
съдът в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК обсъди степента на
обществената опасност на деянието и дееца, наличието на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с
квалификацията на деянието и пределите на предвиденото от закона наказание. Бе
взето под внимание, че подсъдимият Й. не
е осъждан за престъпления. Отегчаващи вината обстоятелства не се констатират, а като смекчаващо такова
бе отчетено необремененото му съдебно минало. Законодателно е предвидено
наказание в относително определени граници до шест години лишаване от свобода
при предпоставките на чл.129 НК, което наказание следва да бъде ориентирано към
един минимален спрямо чл.39 ал.1 НК размер- с оглед и отдалечеността на
деянието във времето. От момента на деянието до настоящия момент е изминал един
сравнително дълъг период от време/почти четири години/, като за това не може да
се намери причина в процесуалното поведение на Й.. Настоящата инстанция намира,
че обществената опасност на деянието е висока с оглед зачестилите посегателства
против личността и личните физически саморазправи, но общ.опасност на
подсъдимия е сравнително невисока, което аргументира съда да приеме, че са
налице условията за определяне на наказание от шест месеца, което е мотивирано
от чистото му съдебно минало, младата му
възраст, както и изминалия продължителен период от време, в който няма данни да
е осъществил друго противоправно деяние. Налични са и предпоставките на чл. 66 ал.1 НК, поради което съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.
По приетия за
разглеждане в наказателното производство граждански иск за обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от престъплението, съдът намира следното:
Претърпените от пострадалия болки и страдания след
инцидента се характеризират с интензитет и двумесечна
продължителност във времето. Обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, поради което законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи
заместващата парична престация. Критериите за
определянето на размера на обезщетението са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, възрастта, общо възприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото,
което е от значение за размера на обезщетението. От
събраните по делото доказателства се установи, че в резултат на травмирането му Б. е получил счупване на пръст на дясна ръка. Зоната на счупване според вещото лице е станала оточна. Б. е изпитвал
много силна болка, което довело до промяна на поведението му.
Свидетелят К. го е възприел като уплашен и преживяващ чувство на болка. В този
смисъл са и показанията, обсъдени по-горе на свидетелите очевидци, както и тези
на св. А.В.. Пострадалият
е млад човек, в трудоспособна възраст, на когото разчитат неговите близки. Той е преживял няколко оперативни интервенции, свързани с
ползване на упойки и обезболяващи, както и с постоперативни болки.
Съдът отчита
претърпените от пострадалия болки, страдания, битови неудобства и медицински интервенции
и манипулации в един сравнително продължителен период от време, причинени му от
подсъдимия с извършеното от него престъпление. Подсъдимият е причинил на
пострадалия увреждане, довело до трайно затруднение в движението на десен горен
крайник, с което е съществено е накърнена телесната му неприкосновеност, а тя е
негово благо, защитено от правото и с нарушаването му подсъдимият е причинил на
пострадалия неимуществени вреди, които следва да бъдат компенсирани.
Пострадалият е млад човек на прага на своя житейски
път/едва на 20 години/. Същият е избрал военната професия. Тепърва учи и му
предстоят физически натоварвания, особено в избраната от него област. Показанията на бащата на
пострадалия-св.К. се кредитират в
частта, касаеща претърпените болки и страдания от сина му. Като близък
родственик св.К. е човекът, който би могъл да наблюдава и участва в процеса на
възстановяване и лечение на Б., както и да съобщи данни за неговото състояние
непосредствено след инцидента и впоследствие. К. свидетелства, че синът му е
изпитвал остра болка, което е в съответствие със заключението на ВЛ Г./заявеното
от него в СЗ, че при счупване се предизвиква „значителна болка”-л.89/. Също
съответно на заключението е твърдението на св.К., че и към настоящия момент
пръстът на сина му е с невъзстановена функция. Търпял неудобства, тъй като в
цялост ръката му била непълноценна. Пръстът имал недобра чувствителност и
стърчи в позиция, различна от физиологичната. Последното е възприето и
непосредствено от съдебния състав. Свидетелят посочва също, че синът му учи за
офицер и с тази ръка/дясна/ би следвало да „отдава чест” и да си служи в
практиката си като военен. Действително в Устава за войсковата служба на
въоръжените сили на РБългария/ДВ бр.75/2008г./, в правила за военно поведение и
отдаване на чест, в чл.117 ал.1 е предвидено, че военослужещите се обръщат един
към друг по служба, заемайки описано положение и отдават чест с ръка. Това е ноторно известно и дори да е
ненормирано, произтича от известните правила за носене на военната служба.
Получената от Б. травма вещото лице описва към настоящия момент като трайната
контрактура на пети пръст/на 45 градуса е налична флексия, представляваща
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Това състояние освен,
че нарушава нормалната хватателна функция на ръката, то има връзка и със
самочувствието на пострадалото лице в служебен и личен план с оглед външния вид
на ръката при явната и видима деформация на един от нейните пръсти.
Основанието
на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на
обвинението. Когато съдът приеме, че деянието съставлява престъпление,
гражданският иск следва да бъде уважен, ако с деянието са причинени вреди. За
гражданския иск е без значение квалификацията на деянието. Съществено е
единствено дали деянието е извършено виновно и дали вредите са пряка последица
от него. В конкретния случай гражданският иск е допуснат за съвместно
разглеждане в наказателния процес за вреди, които са резултат на деянието на
подсъдимия, инкриминирано в обвинителния акт и санкционирано с присъдата. С
разпоредбата на ЗЗД, съобразно която предявеният иск за неимуществени вреди се
уважава от съда по справедливост, настоящата инстанция счете, че с оглед
характера на причинената телесна повреда, възрастта и физическото състояние на
пострадалия, както и настъпилите неблагоприятни последици, справедливият размер
при уважаване на иска е претендираният размер от 5000лв. Настоящата инстанция намира, че така присъденото
обезщетение не се явява завишено и то реално би репарирало пострадалия за
претърпението от него неимуществени вреди. Сумата от 5000лв би се явила
справедлив еквивалент на неимуществените вреди, изхождайки от характера на
проведеното лечение и неговата продължителност, от търпените болки и страдания,
както и от неудобствата в ежедневно хигиенно – битово отношение на пострадалия
по време на лечението, от настъпилите неблагоприятните промени в живота на Б.,
от обстоятелството, че се касае за млад мъж на 20 години, от размера на
минималната работна заплата, която към датата на увреждането е била 380лв./ ПМС № 139/04.06.2015 г./, а към настоящия момент е
560лв. /ПМС № 320/20.12.2018 г./, поради което съдът
намира, че сумата от 5000лв. би обезщетила справедливо пострадалия Б. за
претърпените от него неимуществени вреди, която сума се явява 13 МРЗ към момента на деянието, респективно-
8,9 МРЗ към настоящия момент. Върху тази сума се дължи законна лихва за забава,
считано от датата на увреждането – 29. 09. 2015г. до окончателното
изплащане
Въз основа
на изложените по-горе съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
/на
осн.чл.310 ал.2 изр.последно НПК/