№ 2735
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20088289/07.04.2021 г. по гр. д. № 40662/2019 г. по описа на СРС,
51 състав са отхвърлени искове по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД,
вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, предявени от „Уникредит Булбанк“ АД срещу Б. И. П. за
сумите от 1020,73 лева – непогасена главница по договор за кредитна карта за бизнес
клиенти от 21.03.2016 г., сключен с „А.*“ ЕООД и подписан от Б. И. П. като солидарен
длъжник и 216,06 лева – договорна лихва за периода от 16.06.2017 – 16.08.2018 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25078116/05.05.2021 г.,
подадена от „Уникредит Булбанк“ АД, в която са изложени доводи за неговата
неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че
ищецът не е получил препис от определение по чл. 140 от ГПК и проект за доклад, а
единствено съобщение за насрочване на делото за 06.11.2020 г. С това съществено
процесуално нарушение от страна на първоинстнационния съд, тъй като връчването на
определението по чл. 140 на страните е императивна правна норма. Така ищцовото
дружество не е уведомено, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и така е
било лишено от възможността да поиска неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от
ГПК, при която хипотеза нямало да се налага назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго – неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
1
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 40662/2019 г. по описа на СРС, 51 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Уникредит Булбанк“ АД против Б. И. П., с
която са предявени искове с правно основание чл. 430 от Търговския закон против Б.
И. П..
Ищецът твърди, че на 21.03.2016 г. е подписан Договор за кредитна карта за
бизнес клиенти № 2, сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и кредитополучател А.*
ЕООД и Б. И. П. като солидарен длъжник. По силата на този договор ищецът
предоставил на кредитополучателя кредитна карта с разрешен кредитен лимит в размер
на 1000 лева. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 3.1 от договора месечният
лихвен процент бил 1,35 %. Дължими били и такси при надвишаване на кредитния
лимит и за годишно обслужване, както и за администриране на неизплатени в срок
задължения съгласно тарифа на банката. Твърди, че срокът за ползване на разрешения
кредитен лимит е 21.03.2018 г. Посочва, че към 5 число на месеца кредитополучателят
е следвало да погасява минимална погасителна вноска в размер на 30 лева. Твърди, че
поради неизпълнение от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник на
задълженията им по договора било подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, по което било образувано гр.д. № 55549/2018 по описа на СРС
за цялото изискуемо вземане. Твърди, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем
на 30.03.2018 г., за което ответникът бил уведомен Моли Б. П. да бъде осъден да
заплати солидарно с А.* ЕООД на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 1020,73 лева –
главница, ведно със законната лихва от датата на поданане на заявлението в съда –
17.08.2018 г. и 216,06 лева – договорна лихва за периода от 16.06.2017 г. до 16.08.2018
г. Претендира законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, както и направените в исковото и заповедното производство
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Б. И. П..
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 55549/2018 г. по
описа на СРС, 51 състав. По заявление от 17.08.2018 г., подадено от „Уникредит
Булбанк“ АД е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично, с която е
разпоредено на А.* ЕООД да заплати на заявителя сумата от 1000 лева, ведно със
законната лихва за периода от 19.08.2016 г. до изплащане на вземането, наказателна
лихва в размер на 192,86 лева на 31.03.2015 г. до 17.08.2016 г., както и направените в
заповедното производство разноски. С Разпореждане № 488414/14.09.2018 г. по гр.д.
2
№ 55549/2018 г. по описа на СРС, 51 състав заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е отхвърлено в частта по отношение на претенциите срещу Б. И.
П., както и в частта, с която се претендират съдебни разноски за сумата над 192,50
лева. На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на съществуване на вземането си. В изпълнение на указанията заявителят
е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, от
които се установява следното:
На 21.03.2026 г. между „Уникредит Булбанк“ АД и „А.*“ ЕООД – клиент и Б. И.
П. е сключен Договор № 2/21.03.2016 г. за кредитна карта за бизнес клиенти, по силата
на който на клиента е открита картова сметка и е издадена една основна кредитна
карта VISA Business на името на оправомощения държател Б. И. П. с кредитен лимит
от 1000 лева. Уговорено е, че месечният лихвен процент към датата на начисляване в
размер на 1,35 %. В т. 3.2, т. 3.3. и т. 3.4. е уговорено, че е дължима такса за
администриране на неизплатени в срок задължения, такса за надвишен кредитен лимит
и такса за годишно обслужване. Срокът на използване и издължаване на кредитния
лимит е определен до 21.03.2018 г. Уговорено е, че до 15-то число на календарния
месец, следващ по-рано датата, на която изтича срокът на действие на договора следва
а се плати минимална погасителна вноска в размер на 30 лева.
Към исковата молба са представени извлечение от картова сметка, открита по
силата на сключения договор, отразяваща извършени тегления в брой, покупки и
погасявания на вноски, както и начислени лихви, съобразно уговореното.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи, въззивният съд намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 3 от ГПК, когато съдът е
отказал да издаде заповед за изпълнение, той указва на заявителя да предяви
осъдителен иск за вземането си. С Разпореждане № 488414/14.09.2018 г. по гр.д. №
55549/2018 г. по описа на СРС е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на „Уникредит Булбанк“ АД в частта по претенциите срещу Б.
И. П., а с Разпореждане № 136826/20.05.2019 г. са дадени указания за предявяване на
3
осъдителен иск за вземането.
В изпълнение на дадените указания и в срок е подадена искова молба, по която е
образувано гр.д. № 40662/2019 г. по описа на СРС, 51 състав. С Разпореждане №
244770/15.10.2019 г. на основание чл. 131 от ГПК е разпоредено връчване на препис от
исковата молба и доказателствата на ответника Б. И. П.. След изпълнение на
процедура за връчване на съдебни книжа по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, на 12.06.2020
г. ответникът се е явил в деловодството на съда и е получил лично препис от исковата
молба, както и разпореждането на съда, което е удостоверил с подписа си.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, като с
Разпореждане № 20200705/16.09.2020 г. първоинстанционният съд е насрочил първото
по делото съдебно заседание, като не се е произнесъл по направените доказателствени
искания. В проведеното на 06.11.2020 г., за което ищецът е бил редово призован с
връчена призовка на 30.09.2020 г., съдът е докладвал делото и се е произнесъл по
направените доказателствени искания като е допуснал и съдебно-счетоводна
експертиза, разноските за която е възложил на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ГПК след като провери редовността и
допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на
страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по
допускане на доказателства. В ал. 3 е предвидено, че съдът насрочва делото в открито
заседание, за което се призовават страните, на които се връчва препис от
определението по ал. 1, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по
делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
С въззивната жалба въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, което се е отразило върху правилността
на крайния съдебен акт, тъй като предварително не е бил уведомен за това, че
ответникът не е подал отговор на исковата молба и не му е връчен препис от
определение по чл. 140 от ГПК ведно с проект за доклад.
Въззивният съд намира, че не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до нарушаване на правото на защита на
страна в производството. Това е така, доколкото в първото по делото съдебно
заседание съдът е докладвал делото, като е разпределил доказателствената тежест и се
е произнесъл по направените доказателствени искания. В този смисъл, неизготвянето
на определение по чл. 140, ал. 1 от ГПК и проект за доклад не се е отразило върху
правилността на постановеното решение.
Независимо от това и с оглед заявеното във въззивната жалба, постановеното
решение е неправилно на друго основание.
4
Съгласно чл. 430 от Търговския закон с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да
я върне след изтичане на срока. Основателността на предявения иск е поставена в
зависимост от това да се установи, че банката е предоставила на А.* ЕООД кредитна
карта, чрез която е дадена възможност да ползва суми до определен кредитен лимит от
1000 лева, както и че ответникът е поел задължение да погасява задълженията като
солидарен длъжник при условията на договора. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК установяването на посочените обстоятелства е било в тежест на ищеца. В
тежест на ответника е било да установи изпълнение на поетите задължения.
От събраните по делото доказателства се установява, че на ответника е
предоставена кредитна карта, издадена на представлявано от него дружество по силата
на процесния договор. Установява се от представените по делото доказателства, че при
действието на договора са извършвани тегления от карата в брой и са извършвани и
покупки. Установява се, че към датата на подаване на исковата молба е настъпил
падежа на всички дължими суми, тъй като срокът за ползване на кредитна карта и
връщане на използвания кредитен лимит, ведно с дължимите договорна лихва и такси
е изтекъл на 21.03.2018 г.
Неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като е приел,
че обстоятелствата, свързани с възникване на задълженията за плащане на погасителни
вноски, не са установени от събраните по делото доказателства, тъй като не е
изготвена съдебно-техническа експертиза. На първо място, ответникът не е представил
отговор на исковата молба и не е въвел твърдения и оспорвания, свързани с
основанието и размера на претендираните суми. На следващо място, съдът следва да
основава решението си на всички събрани по делото доказателства, а с оглед
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ГПК вещо лице се назначава по искане на страната
или служебно от съда, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са
необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. В
конкретния случай, с оглед липсата на спор между страните относно правнорелеваните
факти и въз основа на събраните по делото доказателства, не е било необходимо
допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Нещо повече, съгласно чл. 162 от ГПК,
когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, съдът не може да отхвърли иска на това основание, а има задължението да
определи размера по своя преценка или въз основа на прието заключение (ако има
изготвено такова). Предвид на изложеното и доколкото относно основанието за
възникване на задължението е установено с приетите по делото доказателства, както и
липсата на спор относно основанието и размера на задължението, въззивният съд
намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, а
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на въззивника 454,90 лева - разноски в първоинстанционното
производство и 25 лева – разноски във въззивното производство.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20088289/07.04.2021 г. по гр. д. № 40662/2019 г.
по описа на СРС, 51 състав и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 430 от Търговския закон по иск предявен на
основание чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ГПК Б. И. П., ЕГН-**********, от гр.
София, ж.к. **** солидарно с „А.* ЕООД, ЕИК – ****, да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК – ****, гр. София, пл. **** сумата от 1020,73 лева – непогасена
главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти от 21.03.2016 г., сключен с
„А.*“ ЕООД и подписан от Б. И. П. като солидарен длъжник, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2019 г. и 216,06 лева –
договорна лихва за периода от 16.06.2017 – 16.08.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. И. П., ЕГН-**********, от гр.
София, ж.к. **** да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК – ****, гр. София, пл.
****сумата от 454,90 лева - разноски в първоинстанционното производство и 25 лева –
разноски във въззивното производство
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6