РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Карлово, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100204 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 45, ал.1 от
ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата И. Г. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес: село З.,
община Б., област П., ул. ******* твърди, че на 30.09.2019 г. около 13.10 часа,
в гр. К., обл. П., на кръстовище ул. „Т.Р.“ и ул. „Г.В.З.“, като водач на лек
автомобил Т. с peг. № ******, собственост и управлявано от П. Г. П.,
ответницата не спряла на знак „Стоп“, с което нарушила правилата за
движение - чл. 50, ал. 1 от като не се е съобразила с пътен знак Б2 - „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и не е пропуснала движещото
се по пътя с предимство моторно превозно средство, и при навлизане в
кръстовището засякла лек автомобил О.З., с peг. № ********, собственост и
управляван от И.М.И., който се движил по път с предимство. Вследствие на
това последвал сблъсък, като по непредпазливост водачката П. П. причинила
средна телесна повреда - закрито счупване на долния край на лявата раменна
кост с разместване на счупените костни фрагменти, довели до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник ищцата, при което
пътно-транспортно произшествие тя е пострадала като пътник, возещ се на
предната седалка на автомобила и било реализирано престъпление по чл. 343,
ал.1, буква „б“, пр. ІІ-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Виновен за пътно-транспортното произшествие бил водача на лекия
автомобил П. Г. П., тъй като нарушила правилата за движение чл. 50, ал. 1 от
ЗДвП, не е пропуснала движещото се по пътя с предимство моторно превозно
средство и е реализирала удар, при който е причинила множество телесни
увреждания и наранявания на ищцата, вследствие, на което били поставени
1
метални остеосинтезни средства по повод фрактура на медиалния епикондил
на хумеруса. От изготвената в досъдебното производство автотехническа
експертиза било видно, че автомобилът е със следи от силен директен удар и
деформация по предната страна, отговарящ да е настъпил след удар с другия
участващ в ПТП лек автомобил Т.. Елементите на спирачния привод били
здрави, при натиск спирачния педал на л. а. О.З. оказвал съпротива.
От изготвената по досъдебното производство автотехническа
експертиза било установено, че скоростта на водачът на лекия автомобил О.З.
в зоната на ПТП е била около 45 км/ч, на лекия автомобил Т. е 21 км/ч, но при
преминаване през кръстовището видимостта на водачката към л. а. „О.З.“ все
още е била частично ограничена от спрелия в северната лента автобус. След
около 0.66 секунди настъпил неизбежния удар между двата автомобила.
Заключението на вещото лице било, че в зоната непосредствено преди
възникване на ПТП, водачът на л. а. О.З. - И.М.И. нямал техническа
възможност да предотврати ПТП, тъй като в момента, в който се е появила
опасността пред него (навлизащ в лентата му за движение л. а.), мястото на
удара е било в опасната му зона на спиране. Експертизата установила, че
ответницата имала възможност да предотврати ПТП в случай, че се съобрази
със забранителните условия на пътен знак Б2, не навлиза в южната лента за
движение на северното платно на ул. „Т.Р.“ и пропусне движещия се по пътя
с предимство л.а. О.З..
Причината за настъпване на ПТП била, че водачката на л. а. Т. -
ответника П. Г. П. при потегляне от място, без да се съобрази със
забранителните условия на пътен знак Б2 навлязла в платното за движение на
бул. „Т.Р.“ и в последствие в южната лента от северното платно на същия
булевард пред л. а. марка „О.З.“ с peг. № ********, в момент, когато това не е
било безопасно и е предизвикала ПТП с движещия се в южната лента л.а.
О.З..
При така създалата се ситуация ударът между двете превозни
средства бил неизбежен.
По случая било образувано досъдебно производство № 550/2019 г.
по описа на РУ на МВР К., с пр. вх. № 1642 /2019 г. по описа на Районна
прокуратура - К..
Автомобилът, причинил пътно-транспортното произшествие имал
сключена задължителна застраховка „Г.О.“ в Застрахователно дружество
Д.З.И.О.З. с полица № ************* г.
Непосредствено след самото ПТП ищцата загубила за минути
съзнание, в резултат на силна болка в левия горен крайник, силно главоболие
и замаяност, нямала и ясен спомен за случилото се. Това се установявало от
материалите в досъдебното производство. На ищцата била оказана спешна
медицинска помощ от ЦСМП К., но от удара същата получила сериозни
наранявания и за това била откарана от екипа на ЦСМП К. за лечение в
УМБАЛ „С.Г.“ П. на дата 30.09.2019 г. с придружаваща анамнеза:
„пострадала в ПТП/лек автомобил, засечен от друг автомобил, няма ясен
спомен за станалото, ударила ръката си, силна болка, оток...“. След като
ищцата била приета в УМБАЛ С.Г.“ П., била поставена окончателна
диагноза: Счупване на долния край на хумеруса, закрито. Фрактура хумери
2
дислокацио фрагмент. По време на първия си престой - постъпила на
30.09.2019 г., изписана на 03.10.2019 г., на ищцата, след медицинска
интервенция били поставени метални пластини, с което бил закрепен и
фиксиран оперирания ляв хумерус.
На 19.11.2019 г., месец по-късно, ищцата постъпила отново в
УМБАЛ „С.Г.“ гр. П. за извършване на средни оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горен крайник и отново след оперативна намеса
били извадени метални тела от счупения долен край на хумеруса и раменния
пояс, като същата била изписана на 21.11.2019 г.
Извършени били рентгенографски изследвания, установено било
наличие на фрактура на долния край на хумеруса, закрито, проведена била
консултация с травматолог и бил даден терапевтичен съвет.
На 17.09.2020 г. след ненамаляващи и налични болки, както и
невъзможност и ограничени движения на левия горен крайник, след
извършен преглед в УМБАЛ „С.Г.“ П. от **** Н.Х., след налични силни
болки, оток, зачервяване и ограничения при движението на левия горен
крайник, на ищцата била препоръчана консултация с невролог чрез личен
лекар и след преценка да продължи физиотерапията.
След изпълнение на указанията, дадени от извършилия прегледа
специалист ищцата извършила посещение и преглед на 03.11.2020 г. при ***
С.К., която също преценила, че ищцата следва да извърши
физиотерапевтични процедури. Бил проведен предписания курс на лечение с
проведена физиотерапия от осем посещения.
В резултат на удара ищцата изпитвала болки в областта на главата,
носа, лявата китка, лявата лакътна става, придружени със силно главоболие,
замаяност, липса на спомен от случилото се, както и счупения долен край на
хумеруса и раменния пояс.
Тези травматични увреждания и наранявания, болки по цялото тяло
и страдания й причинили: временно разстройство на здравето, тъй като за
известен период от време след ПТП била лишена от възможността да води
нормален, пълноценен начин на живот, трябвало все повече време да
прекарва вкъщи за домашно лечение, което пък от своя страна било причина
и за прекратяване на трудовото и правоотношение с фирма „А.Б.Б.Б.“ ЕООД,
клон Р. от дата 09.09.2019 г. и невъзможността отново да продължи трудовото
си правоотношение, тъй като последващите усложнения и продължаващи
болки и терапии наложили отново да посещава болнични заведения два
пълни месеца след ПТП, което от своя страна и причинило силен
дискомфорт.
Преживяното пътно-транспортно произшествие и последвалите
травматични увреждания, болки страдания предизвикали у ищцата силен
стрес и уплах, които до настоящия момент предизвиквали у нея безпокойство
и страх. В резултат от претърпения ужас от тежкото пътно-транспортно
произшествие, преживения шок от неизлечимия спомен от тежкия удар и
голямата опасност и възможността за настъпване на смърт от реализираното
ПТП по отношение на двамата млади участници в движението, пътуващи в
собствения си лек автомобил О.З. налагало и до настоящия момент И. Ш. да
търпи морално- психически страдания. Шокът бил прекалено силен за
3
крехката и възраст и не знаела дали някога ще успее да се справи със
страданието. Случаят повлиял и на личния живот, стресът отключил депресия
и потиснатост, разделила се с приятели и ограничила социалните контакти. За
продължителен период от време била лишена от възможност да работи и
останала без работа, както било и към момента.
Предвид на това и предвид факта, че за лекия автомобил, чийто
водач бил виновен за ПТП, имало сключена задължителна застраховка „Г.О.“
в Д.З.И.О.З. ЕАД, с полица № **********, валидна до 25.01.2020 г.,
застрахователят изплатил частична сума в размер на 19 000 лева за
неимуществени вреди.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди на основание чл.
45 от ЗЗД ответницата П. Г. П. да й заплати: сумата от 6 000.00 (шест хиляди)
лева, представляваща обезщетение за преживените от нея болки и страдания,
резултат от причинената й телесна повреда от пътно - транспортно
произшествие „счупване (фрактура) на долния край на хумеруса и раменния
пояс“, който и до момента не е възстановен, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата претенция 01.02.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението; както и мораторна лихва с
начало датата на настъпване на пътно - транспортно произшествие от
30.09.2019 г. до дата 01.02.2021 г. датата на образуване на настоящото
производство; сумата от 800.00 (осемстотин) лева, представляваща
обезщетение за преживените от нея болки и страдания, резултат от
причинената й телесна повреда от пътно - транспортно произшествие
„мозъчно сътресение“, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата претенция 01.02.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението; както и мораторна лихва с начало датата на
настъпване на пътно - транспортно произшествие от 30.09.2019 г. до дата
01.02.2021 г. датата на образуване на настоящото производство; сумата от
500.00 (петстотин лева), представляваща обезщетение за преживените от нея
болки и страдания, резултат от причинената й телесна повреда от пътно -
транспортно произшествие „контузия на главата“, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата претенция 01.02.2021 г.
до окончателното изплащане на обезщетението; както и мораторна лихва с
начало датата на настъпване на пътно - транспортно произшествие от
30.09.2019 г. до дата 01.02.2021 г. датата на образуване на настоящото
производство; сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща обезщетение за
преживените от нея болки и страдания, резултат от причинената й телесна
повреда от пътно - транспортно произшествие „ставна болка, навяхване на
лявата част на раменния пояс“, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата претенция 01.02.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и мораторна лихва с начало датата на
настъпване на пътно - транспортно произшествие от 30.09.2019 г. до дата
01.02.2021 г. датата на образуване на настоящото производство. Претендират
за направените по делото разноски.
Ответницата П. Г. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град К.,
област П. ул. И.В. № ***** оспорва иска като неоснователен.
Безспорно било, че на 30.09.2019 г. по непредпазливост ответницата
причинила увреждане на ищцата, състоящо се в закрито счупване на долния
4
край на лявата раменна кост с разместване на счупените костни фрагменти,
довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник. По
отношение на ответницата имало влязло в сила решение № 68/03.06.2020 г. по
НАХД № 156/2020 г. по описа на PC Карлово. Съгласно чл.300 от ГПК
констатациите на наказателния съд, закрепени в съдебния му акт, били
задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието.
В мотивите на съдебното решение ясно било записано увреждането,
което ищцата получила, като изрично било посочено, че така описаната
травма е затруднила движението й. Липсвали обективни медицински данни
обаче за получено „мозъчно сътресение“ и „травма на глава“. Още повече, че
в самата искова молба липсвали фактически твърдения за получаването на
тези травми, както и причинно-следствената им връзка с инцидента. Двете
състояния е следвало да бъдат установени към момента на инцидента и било
невъзможно това да стане година и половина след ПТП.
За да се уважи искът по чл. чл. 45 и 52 ЗЗД, следвало да е изпълнен
сложен фактически състав, за да се ангажира отговорността ответника за
твърдяното непозволено увреждане, а именно: противоправно поведение на
едно лице, причиняване на вреда, причинна връзка между противоправното
поведение и вредата, както и вина.
Без връзка обаче с предявените искове за неимуществени вреди били
част от изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Ищцата не
претендирала репариране на оставането си без работа, още повече, че то
станало, видно от посочените в молбата дати преди ПТП.
С оглед наличието на тези елементи и сключената застраховка,
,Д.З.И.О.З.“ЕАД изплатил на ищцата сума в размер на 19 000 лева, с които
ответницата счита, че напълно се репарират причинените от нея вреди,
изразяващи се в средна телесна повреда.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен.
С отговора на исковата молба е направено искане от ответника за
конституиране, на основание чл. 219 от ГПК в качеството на трето лице-
помагач на ответника – „Д.З.И.О.З.“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление град С., бул. „В.“ № ***, законен представител К.Х.Ч. -
главен изпълнителен директор и предявява по отношение на това лице
обратен иск при условията на евентуалност.
Ответницата сочи, че с исковата молба въз основа на която било
образувано производството по гр.д. № 20215320100204 по описа на КрлРС,
ищцата И. Г. Ш. с ЕГН **********, с адрес: село З., общ.Б., обл. П., ул.
*******, предявила осъдителен иск срещу ответницата П. Г. П. с ЕГН
**********, за сумата в размер на 7 500.00 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
за забава от датата на увреждането - 30.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба били наведени твърдения, че на 30.09.2019 г.
ответницата е причинила ПТП, в резултата на което увредила И. Г. Ш., която
получила закрито счупване на долния край на лявата раменна кост с
5
разместване на счупените костни фрагменти, довели до трайно затрудняване
на движението на левия горен крайник. По случая било образувано
наказателно производство, приключило с решение № 68/03.06.2020 г. по
НАХД № 156/2020 г. по описа на PC-Карлово, в което решение бил установен
механизма на ПТП, последиците от него, вината и всички правнозначими
факти и обстоятелства.
Във връзка с гореизложеното се претендира заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 7 500.00 лева.
С депозирания по реда на чл. 131 ГПК отговор на искова молба, в
това й качеството, ответницата направила искане по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК
за привличане на „Д.З.И.О.З.“, ЕИК: ********, с адрес: гр. С., бул. „В.“ №
***, като трето лице - помагач в производството по делото. Искането за
привличане било обосновано с наличието на валидно сключен
застрахователен договор за застраховка „Г.О.“ на автомобилистите,
обективиран в Застрахователна полица № **************. Сключеният
застрахователен договор бил за срок от 26.01.2019 г. до 26.01.2020 г., в който
период се е случило ПТП.
В исковата молба по първоначалния иск било посочено, че на
пострадалата И. Ш. е изплатено обезщетение в размер на 19000 хиляди лева
за причинените неимуществени вреди.
Съгласно общите условия на сключения застрахователен договор и
чл. 492 от Кодекса за застраховането, предмет на обезщетение по
застраховката са всички суми, ненадхвърлящи определените лимити, който
застрахованият бъде законно задължен да заплати, като компенсация за
телесно увреждане (вкл. тР. загуба на работоспособност) или смърт, при
ПТП.
МОЛИ съда да постанови решение, с което при условията на
евентуалност осъди „Д.З.И.О.З.“ ЕАД да й заплати сумата от 7500 лева, ведно
със законната лихва, считано от 30.09.2019 година до окончателното плащане.
СЪДЪТ е конституирал „Д.З.И.О.З.“ ЕАД като трето лице-помагач
на ответника и на същото е връчен преси от обратния иск и писмените
доказателства.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил писмен отговор по обратния
иск, с който същият се оспорва като неоснователен.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, на които се основават признанията и
възраженията на третото лице-помагач на ответника и ответник по обратния
иск са следните:
Признава факта, че на 30.09.2019 г. настъпило ПТП, в резултат на
което ищцата по първоначалния иск е получила травматични увреждания.
Сочи, че във връзка с реализираното на 30.09.2019 г. ПТП в „ДЗИ-
ОЗ“ ЕАД била предявена извънсъдебна претенция от И. Г. Ш. за плащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП
от 30.09.2019 г. Във връзка с предявената претенция, регистрирана под номер
************, „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД сключило споразумение с пострадалата, по
силата на което на 02.06.2020 г. й изплатило сумата 19 000 лева -
застрахователно обезщетение за претърпените от ПТП телесни увреди, болки
6
и страдания, предмет на настоящия иск.
Съгласно т. 7 и т. 8 от споразумението увреденото лице се съгласило
с размера на застрахователното обезщетение и заявило, че с подписването му
се уреждат крайно и окончателно неговите претенции във връзка със
застрахователното събитие и последиците от него.
Съгласно т. 9 от споразумението увреденото лице заявило, че няма и
няма да има за в бъдеще никакви претенции към „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, както и към
застрахования - неимуществени и/или произтичащи от тях имуществени
вреди, свързани пряко или косвено с предмета на споразумението,
включително за лихви, разноски, пропуснати ползи или други финансови
претенции.
Предвид изложеното счита, че предявеният иск от И. Г. Ш. е
неоснователен. С оглед на това следвало да бъде оставен без уважение и
предявения обратен иск.
Твърди се, че изплатеното на ищцата обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди в общ размер 19 000 лева се явявало достатъчно
да компенсира търпените болки и страдания, всички негативни усещания и
неблагоприятни промени в личния й живот, съответства на законовите
критерии за справедливост и е съобразно с икономическата обстановка в
страната към датата на събитието. С изплащането на визираната сума
дружеството коректно и в срок изпълнило всичките си задължения като
застраховател по задължителна застраховка „Г.О.“ на автомобилистите,
покриваща отговорността на водача на л.а. „Т.“ с peг. № ******. Пострадалата
била обезщетена в пълен обем, поради което, намира, че други плащания не й
се дължат.
В условие на евентуалност оспорва размера на предявения иск.
Счита, че претенцията от допълнително 7 500 лв. към по-рано получените 19
000 лв. или претенция в общ размер на 26 500 лв. била силно завишена.
Претендираното обезщетение не съответствало на критерия „по
справедливост“, визиран в чл. 52 от ЗЗД, както и на социално икономическата
ситуация в страната към процесния период.
Неоснователността на главния иск водела до неоснователност и на
претенцията за законна и мораторна лихва. Оспорваме като неоснователна
претенцията за законна лихва от датата на ПТП. „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД изпълнило
задължението си като застраховател по задължителна застраховка „Г.О.“ на
автомобилистите в законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебна
претенция, поради което не дължало лихва за забава от претендираната дата.
Съобразно изложеното намира предявените искове за
неимуществени вреди за неоснователни и недоказани, поради което същите
следвало да бъдат отхвърлени, ведно с всички законови последици.
МОЛИ съда да отхвърли исковете като неоснователни.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от писмените доказателства – НАХД
156/2020 г. по описа на КрлРС, протокол за ПТП, медицински документи –
епикризи и застрахователна полица, че на 30.09.2019 г. в град К. ответницата
7
е управлявала лек автомобил марка „Т.“ с регистрационен номер ****** и на
кръстовището на бул. „Т.Р.“ с ул. „Г.З.“ е нарушила правилата за движение,
като не се е съобразила с пътен знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство“ и не е пропуснала движещото се по пътя с предимство
моторно превозно средство – лек автомобил марка „О.З.“ с регистрационен
номер ********, вследствие на което по непредпазливост е причинила средна
телесна повреда – закрито счупване на долния край на лявата раменна кост с
разместване на счупените костни фрагменти, довело до трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник на И. Г. Ш.. За извършеното деяние
ответницата е наказана по реда на чл. 78а от НК с решение № 68 от 03.06.2020
г. по НАХД № 156/2020 г., влязло в законна сила на 19.06.2020 г. С
посоченото решение ответницата е била призната за виновна в престъпление
по чл. чл.343, ал.1, буква „б“, пр. ІІ-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на
основание чл. 78а от НК е била освободена от наказателна отговорност и е
наложено административно наказание – глоба. Не се спори, че към датата на
пътнотранспортно произшествие (ПТП) за управлявания от ответницата
автомобил „Т.“ с регистрационен номер ****** е бил сключен и действащ
договор за застраховка „Г.О. на автомобилистите“ със застрахователна
полица № ************** и срок от 26.01.2019 г. до 26.01.2020 г., в който
период се е случило ПТП.
От представеното удостоверение за граждански брак се установява,
че ищцата е сключила граждански брак на 27.02.2020 г.
По делото е представено споразумение от 28.05.2020 г., сключено
между ищцата и застрахователя, с което страните са уговорили обезщетение в
размер на 19 000 лева във връзка с вредите, претърпени от процесното ПТП и
във връзка с действието на посочената застрахователна полица, като по
делото не се спори, че застрахователят е изплатил тази сума на ищцата по
начина, уговорен в споразумението. Вредите, които се репарират с
посочената сума са описани в споразумението по следния начин: закрито
счупване на долния край на лявата раменна кост с разместване на счупеният
костни фрагменти, довело до трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник. В чл. 6 страните по споразумението са уговорили, че сумата е
определена, като са взети предвид всички обстоятелства около настъпването
на ПТП, както и всички други обстоятелства, относими към случая, съобразно
представените по заведената щета документи. В чл. 7 е посочено, че ищцата
заявява и декларира, че е съгласна с размера и начина на определяне на
застрахователното обезщетение и че същото изцяло покрива претърпените от
него вреди, причинени вследствие на процесното застрахователно събитие. В
чл.8 ищцата е декларирала, че с подписване на споразумението и с
получаване на определеното застрахователно обезщетение се уреждат крайно
и окончателно нейните претенции във връзка с настъпването на
застрахователното събитие и последиците от него, и същото е сключено
доброволно и без да е налице кР. нужда и явно неизгодни условия. В чл. 9
ищцата е декларирала, че няма и няма да има за в бъдеще никакви претенции
към „Д.З.И.О.З.“ ЕАД, както и към застрахования - неимуществени и/или
произтичащи от тях имуществени вреди, свързани пряко или косвено с
предмета на настоящото споразумение, включително за лихви, разноски
пропуснати ползи или други финансови претенции.
8
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
вещото лице *** С. се установява, че при ПТП, възникнало на 30.09.2019г., на
ищцата И. Г. Ш. е било причинено: закрито счупване на долния край на
лявата раменна кост с разместване на счупеният костен фрагмент - откършек,
което е наложило оперативно заигляне на разместения фрагмент. Два месеца
по-късно металните елементи са отстранени също оперативно с кратка
хоспитализация. На първи контролен преглед е отразено задоволително
състояние. Втори не е проведен. По делото са представени медицински
документи с давност една година (съставени една година след ПТП – бел.
съда) след ПТП т. е. травмата, които отразяват проведени физиотерапевтични
процедури. В документ по делото, датиран от 03.11.2020 година е записана
повторна травма на лявата раменна кост: „…Преди около 2 месеца получила
фрактура на лява раменна кост СЛЕД ПАДАНЕ...“. Ако медицинските
документи се приемат за меродавни следва да се направи извода, че е налице
счупване една година след първичната травма на същата раменна кост, като
не са налични документи за лечението на това счупване, освен два месеца по-
късно да е провеждана физиотерапия по повод на това счупване. Ако се
приеме, че се касае за сериозна грешка в медицинските документи, то следва
да се отбележи, че физиотерапията и рехабилитацията са част от
завършващия етап на всяко счупване и в конкретния случай то е
изключително закъсняло - една година и 2 месеца след травмата. Закритото
счупване на долния край на лявата раменна кост с разместване на наличен
откършек от костта е довело до трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник за срок от около 3-4 месеца (по смисъла на чл. 129 от НК).
Описаното счупване и данните за нараняване на устните, неописано в
медицинските документи, е причинено по механизма на удар или притискане
с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин, описан
в исковата молба и съобразно данните по делото, а именно при травма вътре в
купето на автомобил, претърпял блъскане с друг автомобил. Непосредствено
след травмата и в периодите на имобилизация и раздвижване пострадалата е
изпитала сериозни до значителни болки и страдания, които са били в рамките
на посочените 3-4 месеца. Болките са били със затихващ характер. Възможно
е при влошени метеорологични условия да се изпитва известен дискомфорт
на лявата ръка за неопределен период от време. Счупването не е оказало
сериозно влошаващо влияние върху общото здравословно състояние на
пострадалата И. Ш.. Не е било налице постоянно разстройство на здравето, не
опасно за живота или разстройство на здравето, опасно за живота или
времето разстройство не опасно за живота, както и продължително
разстройство на здравето на ищцата. Извършените оперативни интервенции
са стандартни, протекли са по стандарт, не са довели до влошаване на
здравословното състояние на пациентката. Имали са обичаен ход на
лечебните и оздравителни процеси.
В обясненията на вещото лице *** С., дадени в открито съдебно
заседание се установява, че няма данни по медицинските документи ищцата
да е изгубила съзнание след ПТП за загуба на съзнание. Вещото лице сочи, че
загуба на спомен не означава загуба на съзнание. Няма данни лакътната става
да не е възстановена.
От заключението на вещото лице *** Б. се установява, че при ПТП
9
станало на 30.09.2019 г. в гр. К. на лицето И. Г. Ш. на 33 години от с. З., общ.
Б. и е било причинено: закрито счупване на долния край на лявата раменна
кост с разместване на счупените костни фрагменти. Описаните в
медицинските документи травматични увреждания са причинени по директен
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е
възможно да възникне така, както се посочва от ищцата в исковата молба, а
именно при ПТП, като пътник в лек автомобил, на предната дясна седалка,
който се блъска в друг лек автомобил челно. Закритото счупване на долния
край на лявата раменна кост с разместване на счупените костни фрагменти е
довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.
Описаните в медицинските документи травматични увреждания са
причинени по директен механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет и е възможно да възникне така, както се посочва от ищцата в
исковата молба, а именно при ПТП, като пътник в лек автомобил, на предната
дясна седалка, който се блъска в друг лек автомобил челно. В следствие
получените травматични увреждания на Ш. е било причинено само трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник. Възстановителният
процес е траел 4-5 месеца, при обичаен ход на същият, без настъпването на
усложнения в него, за каквито липсват писмени и гласни доказателства в
кориците на делото. Непосредствено след ПТП пострадалата е изпитвала от
леки до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в
хода на оздравителният процес постепенно са затихвали, до пълното им
изчезване след неговото приключване. При пострадалата Ш., не се наблюдава
влошаване на здравето, след претърпените медицински интервенции.
В обясненията си, дадени в открито заседание вещото лице *** Б.
сочи, че при прегледа, извършен на ищцата в областта на травмата не е имало
нито оток, нито синини. Установено е леко уплътнение в областта на
операцията вследствие на шевовете. На ищцата не е била поставена диагноза
„мозъчно сътресение“ при приема в болница, нито е била проведена
консултация с неврохирург и невролог. Сочи, че няма медицински данни за
загуба на съзнание.
От заключението на неоспорената тройна съдебно-медицинска
експертиза се установява, че
Основните визирани оплаквания от подекспертната са били:
1. Главоболие, което въпреки многократните опити с допълнителни
и уточняващи въпроси не е могло да се изясни до голяма степен на яснота
отностно характеристиките, периодичността и др. елементи, важни за този
симптом, поради много чести и изразени прояви на свръх-емоционално
поведение от страна на подекспертната, когато се опивала да обяснява
характеристиката на главоболието; по-често хващаща се с ръце за главата и
казваща „силно ... неприятно“.
Неколкократно ищцата е потвърдила, че има главоболие от поне 5-6
години, което е било преценено като предшестващо процесното събитие, но
по твърдения на ищцата се е „влошило“ след него. Реално термините и като
цяло начина на описание на главоболието от подекспертната не са отговаряли
на характеристика на първично и особено на вторично главоболие, а
класически били характерни за описания при соматоформно главоболие или
тензионно такова, усложнено на базата на соматоформни изживявания.
10
Подекспертната не е споменала нито веднъж при неколкократните въпроси с
цел първично субективно дефиниране на свързани симптоми, нито при
конкретно запитване за такива в последствие, да са налице характерни за
постконтузионно главоболие и особено за такива след понесена дори и лека
черепно-мозъчна травма.
При опити за субективно дефиниране на използвани термини като
„по- силно“, както и при задаването на доуточняващи въпроси в тази посока
подекспертната е споменала само неспецифични твърдения като такива, че е
по-често, „понякога го има от сутринта“, „много неприятно“, както и че не й
минава „вече напълно“ от обезболяващи. Неколкократно е потвърдила, че и
преди процесното събитие винаги е използвала обезболяващи медикаменти
при всеки епизод на главоболие, но сега „вече не й помагали напълно“.
2. Споделила е за свързани или не прояви на „световъртеж“ и
„потъване“ с или извън епизодите от главоболие, за които е посочила, че са
започнали след процесното събитие, но ги описва като кратки, чисто по
медицинска характеристика като неспецифични за първичен или вторичен
световъртеж за произход от мозъчните елементи на вестибуларният
анализатор. Отрекла е неколкократно при задаване на допълнителни въпроси
зрителни феномени или свързани с тези оплаквания симптоми, характерни и
специфични за верижен синдром след увреда на мозъчните структури.
3. Болка в лявата ръка, като визирала лакътната става. Този симптом
не се споделил спонтанно, а при прегледа и елементите му включващи
изследвания на движенията на лявата ръка. Поведението на пациентката било
защитно към тези части на прегледа, което обяснила със очакване на силна
болка в лакътната област. Не споделила спонтанно сетивни феномени, в полза
на възможна потенциална увреда на нервни структури, характерни за
локализацията на травмата.
Въпреки, че при изследване на пасивните и активните движения в
лакътната става на лява ръка и изобщо за движенията на лява ръка се
наблюдава минимална, но сигурна рестрикция в екстензията в лакетната
става, съчетано с докладване на силна болка от страна на пациентката, всички
движения за лява ръка са били наблюдавани в нормален обем и без видими
затруднения при подкана за по-глобални движения - събличане на връхна
дреха, събуване и обуване, лягане и ставане от кушетката. В този смисъл
подекспертната използвала видимо пълноценно лявата си ръка в хода на тези
глобални поведенчески модели.
При подкана за активен хват на двете ръце лявата се е представила с
леко по-отслабена сила, но с възможен достатъчен по сила обем на това
движение и при вече описаните прояви на защитно поведение, свързано с
болка, при подкана за движения с лява ръка.
Прегледа в цялост е показал поведенчески и емоционални прояви от
страна на пациентката в полза на лека, но сигурна депресивност, фиксиране в
субективните оплаквания, особено тези за главоболие. Налице са били
типични прояви на генерализирана тревожност и прекомерна емоционална
окраска при обсъждане на субективното й усещане за наличие на значима
болест. Тези прояви са корелирали напълно с типичните термини и
прилагателни, и в цялост по начина на описание на симптомите от главоболие
11
и световъртеж в полза на прекомерно засилени по субективна преценка и
степен на базата на соматоформно разстройство при подекспертната.
Пациентката е споделила за често усещане за непълноценност или
възпрепятстване в ежедневните дейности поради визираните оплаквания, но
описанието на характеристиките на последните и данните от обективният
преглед не корелирали с такива в полза на значима инвалидизация в
ежедневието, освен чисто субективна.
При задаване на конкретни въпроси подекспертната е споделила за
посещения само при двама медицински специалисти след процесното
събитие. Предоставила е документи за преглед от невролог от 17.01.2023г.,
който за целите на обективност на експертизата бил оставен за запознаване и
анализиран след заключенията от прегледа, извършен от вещото лице. Този
документ не присъства в наличните до момента такива по делото и поради
това не се обсъжда, но в цялост не носи допълнителни мотиви или основания
за обсъждане на други специфични състояния, освен преценените от вещото
лице.
В заключение от прегледа може да се обобщи, че с голяма
достоверност подекспертната в момента страда от предимно неорганични
състояния, а именно генерализирана тревожност, депресивност и свързани с
тях соматоформни изживявания за променена, психически като изживяване,
характеристика на предходни или несъществуващи симптоми. При
подекспертана не могат да се обсъждат никакви органични по своята същност
симптоми или обективни прояви от прегледа в полза на потенциална увреда
на нервни структури - централни или периферни или последствия от такива,
преживени в миналото, които да са били достатъчно значими за
предизвикване на остатъчни специфични и обективни симптоми от
клиничният неврологичен преглед. Наличието на тревожност, депресивни
изживявания, и свързани с тях соматоформни изживявания не могат да се
преценят поради давността на процесното събитие като такива, предизвикани
или пряко свързани с него. От косвените данни на свидетели може да се
допусне, че подекспертната с голяма вероятност е страдала от остро
стресогенно разстройство непосредствено след процесното събитие, но
отдалечеността на последното не допуска сериозни заключения относно това
как се е развило и дали е допринесло за развитие на други личностни или
афективни разстройства в последствие. Болката при движенията в лакътната
става на лява ръка не е с произход от увреда на нервни структури.
Във връзка с направените констатации от прегледа и медицинските
документи, експертизата дава следното заключение: 1. На лицето И. Г. Ш. на
35г. се установяват следните травматични увреждания получени при ПТП
станало на 30.09.19г.: закрито счупване с разместване на счупените
фрагменти на долния край на лява раменна кост в областта на лакътната става
(отломъчна - авулзивна фрактура на вътрешния израстък - епикондил). 2.
Механизма на тази у вреда е индиректен (отломъчен, авулзивен) - при рязко
огъване на предмишницата навън спрямо мишничната кост (ъгъл отворен
навън) всичките сгъвачи и вътрешни ротатори на предмишницата и ръката се
залавят за тази част от костта и при рязко съкращение и огъване на
предмишницата те отломват различно по големина костно парче от
вътрешния израстък в долния край на раменната кост в областта на лакъта,
12
т.е. тази увреда възниква така както се посочва от ищцата в исковата молба, а
именно при ПТП като пътник в лек автомобил на лява седалка при челен
сблъсък с друг автомобил, опирайки дланта на бордното табло при изпънат
лакът. 3. По вид, характер и вида лечение и неговата продължителност се е
довело до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за повече
от 30 дни. 4. Травмата в областта на лакъта представлява трайно затруднение
на движенията на левия горен крайник. 5. Възстановителния период при
такъв вид увреди, при нормално протичане на оздравителния процес е 3-4
месеца. този период е различно дълъг и зависи, както от вида на травмата,
възрастта на лицето, придружаващите заболявания и неговото активно
участие. 7. Причинена е била болка със силно изразен характер. Травмата е
довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето, но болката
е субективен фактор, с различен праг при всеки човек и не е възможно да се
доказва с обективни изследвания. Страданията, които е изтърпяла са били
силно изразени, поради продължителността на лечението, засягане на важна
става в човешкия организъм и затрудненото обслужване по време на
лечението. 8. След претърпените медицински интервенции в „СЕГАШНО
СЪСТОЯНИЕ“ е описано ограниченията на движението в лявата лакътна
става, това се дължи както на тежестта на травмата - залавно място на много
мускули, продължителното обездвижване и не достатъчното провеждане на
ЛФК. 9. Ограничението на движенията в лява лакътна става е настъпило
вследствие на получената травма при ПТП на 30.09.2019г. Няма
документални данни или обективни такива, от настоящият преглед, за
специфични неврологични състояния или увреда на нервни структури,
свързващи се с ограничения в извършването на движения с лява ръка от
подекспертната. 10. За раменната област в момента на прегледа лицето не
съобщава за болки и ограничени движения. 11. Ограниченията на движенията
в лява ръка са - ограничена екстензия и флексия в лакътната става. 12. В
момента на прегледа не се забелязва зачервяване и оток в областта, както на
фрактурата, така и по цялата ръка. Няма документални данни или обективни
такива, от настоящия преглед, за специфични неврологични състояния или
увреда на нервни структури, свързващи се с ограничения в това
подекспертната да използва пълноценно лявата си ръка, така както е било
преди процесното събитие. 13. Не са налице никакви значими, за дори и
потенциално обсъждане, доказателства или данни в полза на това че
подекспертната е понесла дори и лека ЧМТ. От наличните данни и анализът
им е ясно, че пациентката е имала лека травма в лицевата част на главата и
по-точно в областта на устата, но нито коствените данни от разпитите на
свидетелите, нито документираните обективни данни от първичният
медицински контакт с екипа на ЦСМП, нито данните от АТЕ допускат
достатъчно подходящи условия и обстоятелства, и в частност достатъчна
кинетична енергия и механизъм на травмата в областта на лицето, което да
допуска настъпването на мозъчно сътресение, дори и леко такова. Няма
основания и за обсъждане на епизод със загуба на съзнание при
подекспертната, независимо свързан или не с травмата в областта на лицето.
Косвените данни от разпитите на свидетели допускат само наличие на
вегетативни прояви по тип на колаптични и стресогенни по типа на стеснени
възприятия при подекспертната (зашеметяване), които са специфични за
такива вследствие съчетанието на силен стрес и вегетативна болка, в
13
конкретният случай при ПТП с фрактура на лявата раменна кост. Визираната
краткотР. липса на спомени от подекспертната категорично е характерна
реакция на стрес и силна болка, настъпили при процесното събитие. Налице
са достатъчно данни, че подекспертната е функционирала през този период,
което не допуска обсъждане на загуба на съзнание, което не трябва по
никакъв начин да се приравнява или свързва при конкретните обстоятелства
със субективните данни за краткотР., непълна амнезия при подекспертната.
В показанията си св. Ш., брат на ищцата сочи, че видял сестра си
след ПТП в болницата. Преди катастрофата била пълноценен човек, работела,
била весела, имала приятели, но след катастрофата се затворила в себе си,
постоянно плачела, имала болки и не можела да си намери работа. Свидетелят
и майката на ищцата й помагали, защото живеели къща до къща. Зет му
разказал, че е карал след автобуса, спазвал си е ограничението за скорост,
карал на път с предимство, но на този път, на кръстовището имало знак
„Стоп“, когато другата кола му отнела предимството и се блъснала. След
катастрофата сестра му била в безсъзнание и била със счупена лява ръка.
Обадили се на „Спешна помощ“ в К. и от К. я транспортирали в УМБАЛ
„С.Г.“. След това свидетелят и майка му отишли в болницата, сестра му не
могла да го познае, не била адекватна, не говорела, била в инвалидна количка.
Иван също бил там и свидетелят от него разбрал как е станала катастрофата.
Свидетелят и майка му останали в болницата и три дни гледали сестра му, но
подобрение нямало. Травмите на сестра му били счупена лява ръка, мозъчно
сътресение, безсъзнание и натъртвания по цялото тяло. След катастрофата
сестра му посещавала отново УМБАЛ „С.Г.“, за да й махнат пластини от
ръката, които били поставени по-рано, но имала болки постоянно, просто
нямала подобрение. От катастрофата минали три години. В момента сестра
му била много зле, имала болки в ръката, постоянно плачела, не се чувствала
пълноценна, не успявала да си вдигне ръката, не можела да я разгъне.
Операцията била в лакътя на ръка, с две метални пластини била. Много тежко
преживявала катастрофата и до ден днешен, нямала работа, нямала пари.
Работела, но напуснала работа, защото не можела да се справя с тази ръка, не
можела да вдига тежки неща. Сестра му работела тежка работа, с палетна
количка зареждала щандове с кашони. Ръката и пречела да работи, даже и
вкъщи не можела да работи. Сега не работела, не излизала никъде, защото
била депресирана от катастрофата. Доколкото свидетелят знаел, не е търсила
психологическа помощ, тя нямала желание за живот вече. Година след
катастрофата потърсила отново лечение заради болките в ръката. Започнала
пандемията и нямало как да ходи на физиотерапия. Шокът й се отразил много
зле на психическото състояние, вечер не можела да спи от болки в ръката,
вземала лекарства. От зет си разбрал, че сестра му е била в безсъзнание. Зет
му работел като международен шофьор. Сестра му и зет му имали сключен
граждански брак, но не си спомнял дали преди или след катастрофата го
сключили, тогава свидетелят бил в друга държава. Свидетелят и сестра му
живеели на 200 метра един от друг, сестра му живеела при майка им, за му го
нямало по цял месец, а като се прибирал, със сестра му живеели задно.
Ищцата провела физиотерапии на ръката след като я изписали от болницата,
вземала болкоуспокояващи, но в състоянието й нямало положителна промяна.
Горната фактическа обстановка са установява от събраните по
14
делото доказателства – писмени, гласни и експертните заключения на вещите
лица, които изцяло кореспондират помежду си. Не се установяват
противоречиви доказателства, които да изискват нарочен коментар и
изключването им при постановяване на решението.
При така установената и възприета фактическа обстановка
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
ОТНОСНО първоначалния иск:
Съгласно член 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За да се уважи такъв иск е необходимо да
е налице деяние (действие или бездействие), същото да е противоправно, от
него да са причинени вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна
връзка между деянието и вредата. Влязлото в сила решение, с което
ответницата е освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК е задължително за настоящия състав. Със съдебния акт е призната вината
на ответника за извършеното от него непредпазливо деяние, както и
противоправността на същото, за което е наложено и наказание. Ето защо,
настоящият състав не изследва налице ли е деяние – действие или
бездействие, негов автор ли е ответника, извършено ли е същото
противоправно, извършено ли е виновно – по всички тези въпроси има влязъл
в сила съдебен акт от наказателния съд. Прието е, че има деяние, същото е
противоправно и е извършено виновно – при форма на вината
непредпазливост. По делото не се ангажираха доказателства, обосноваващи
обратния извод, с оглед оборването на презумпцията за вина.
Обосноваващите отговорността факти са възприети от наказателния съд,
разглеждащ въпроса за наказателната отговорност на ответника. Спорния в
настоящия процес въпрос е наличието на причинени неимуществени вреди и
причинната връзка между деянието и вредата, като в конкретния случай съдът
следва да се съобрази с факта, че застрахователят доброволно е заплатил
обезщетение на ищцата във връзка с отговорността му по КЗ, поради което
съдът следва да установи погасила ли се е отговорността на ответницата
ведно с получаване на сумата по споразумението, сключено между ищцата и
третото лице-помагач, или същата дължи допълнително обезщетение за
необезщетени или нововъзникнали вреди.
При постановяване на решението си съдът съобрази задължителното
за прилагане от съдилищата тълкувателно решение № 2/2010 г. от 06.06.2012
г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСТК, в което се приема, че е допустим иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД срещу прекия причинител на вредата, дори при
уважен иск срещу застрахователя по застраховка „Г.О.“ (и обратното) като
плащането на сумата, присъдена на увреденото лице от един от двете
отговорни на различни основания лица, няма значение за допустимостта на
иска срещу другото лице, а е от евентуално значение за неговата
основателност. В мотивите си и конкретно, че: „независимо, че деликтното
право и прякото право принадлежат на едно лице и възникват едновременно
с общи елементи във фактическия състав, който ги поражда, от
различните им основания следва, че при отсъствието на изрична законова
разпоредба, уреждаща поредността или връзката помежду им в
съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, те
15
съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се и
се погасяват в един и същи момент. Затова с упражняване на деликтното
право от увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя и
обратното, като изборът на предпочетен ответник е въпрос на
едновластна преценка на техния носител, характерна за всички субективни
права, независимо от принадлежността им към един или друг отрасъл на
обективното право“.
В тълкувателно решение 1/2016 от 30.01.2017г. на ВКС по т.д.
№1/2016г. на ОСГТК е прието, че правата на пострадалото при ПТП лице да
поиска обезщетение за претърпени вреди от деликвентна или от неговия
застраховател по застраховката Г.О. на автомобилистите съществува
успоредно, тъй че с упражняване на деликтното право от увредения не се
погасява прякото му право срещу застрахователя и обратното, като изборът на
предпочетен ответник е въпрос на едновластна преценка на техния носител,
но тези права се погасяват в един и същи момент. С посоченото решение се
приема, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента
над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната
застраховка по риска „Г.О.“ на автомобилистите въз основа на постигнато
споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за
съответната вреда. Прието е също, че увреденото лице може да получи
обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са
вредите, които не са били предмет на споразумението – други по вид и/или
новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита
на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи, както и
когато споразумението е недействително, отговорността на делинквента може
да бъде ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера
на действително претърпените вреди.
Като съобрази задължителната съдебна практика, КрлРС намира
следното:
Относно претендираното обезщетение в размер на 6000 лева за
преживените от ищцата болки и страдания, резултат от причинената й
телесна повреда от пътно - транспортно произшествие „счупване (фрактура)
на долния край на хумеруса и раменния пояс“, който и до момента не е
възстановен, съдът намира иска за неоснователен. По отношение на тази
претенция липсва посочване на от страна на ищцата, кои болки и страдания
обхващат вече заплатеното обезщетение от страна на застрахователя, и за кои
болки се претендира обезщетение от прекия причинител на вредата. В
исковата молба въобще не са изтъкнати факти, касаещи новонастъпили вреди
във връзка с получената травма, не са разграничени състоянията на ищцата
преди и след получаване на обезщетение, като фразата „който и до момента
не е възстановен“ не сочи обективно състояние на влошаване на здравето,
нито в какво се изразява то. Отделно от това, такова влошаване в състоянието
на ищцата се отрече от трите експертизи, изслушани по делото, които
кореспондират помежду в тази част. По отношение на тази травма вредите са
изцяло репарирани с посоченото по-горе споразумение със застрахователя,
горното е декларирано от ищцата и предвид липсата на преки доказателства,
за влошаване, което да е настъпило след получаване на обезщетението и
което да е довело до нови вреди, искът в тази му част се явява неоснователен
16
и съдът го отхвърля.
Относно претендираните обезщетения в размер на 800 лева за
преживените от ищцата болки и страдания, резултат от причинената й
телесна повреда от пътнотранспортно произшествие „мозъчно сътресение“ и
в размер на 500 за преживените от нея болки и страдания, резултат от
причинената й телесна повреда от пътнотранспортно произшествие „контузия
на главата“. Тези претенции останаха изцяло недоказани и доказателствата по
делото не сочат ищцата да е получила такива травматични увреждания при
процесното ПТП. От заключенията по трите експертизи се установява, че
медицински данни, които сочат ищцата да е получила черепно-мозъчна
травма, респективно да е получила мозъчно сътресение не се установяват,
включително не се установява ищцата да е изгубила съзнание непосредствено
след произшествието. Всички изслушани по делото експерти с категоричност
заявяват, че свободното използване на медицински термини, в частност
„загуба на съзнание“ не съответстват на действителното медицинско
състояние „загуба на съзнание“. Според съда интерпретацията на субективни
възприятия от страна на съпруга на ищцата, възпроизведени пред съда от
свидетеля, който е неин брат и не е пряк очевидец на състоянието на сестра
си, не установяват с категоричност твърденията й, че след ПТП е изгубила
създание, че е получила контузия на главата и мозъчно сътресение. Такова
състояние не е установено и при първия преглед, който е бил направен от
специалистите от ЦСПМ и всички експерти отричан да са налице обективни
медицински данни за съществуването му, а в тази връзка са и подробните им
обяснения, дадени в открито заседание. Заключенията на лекарите по
допуснатите медицински експертизи почиват както пряко на извършените
прегледи на ищцата от лекарите по тройната експертиза, на установеното с
медицинските документи, така и косвено на факта, че при приемането й в
болница, на ищцата не е била извършена консултация с неврохирург или
невролог, която е задължителна при травма на главата. При доказателствена
тежест на ищцата да установи както получените травматични увреждания,
довели до болки и страдания, така и причинно следствената връзка с
процесното ПТП, доказателства в тази насока не са ангажирани. Поради
изложеното искът в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен,
поради липса на доказателства посочените вреди да са претърпени от ищцата.
Само за прецизност съдът следва да отбележи, че за намира за неоснователни
изводите за доказаност на травмите, направени в писмените бележки,
основани на представения амбулаторен лист от 17.01.2023 г. (л.209) и в
частност на посочения в него метод на изследване – отоскопия. Изхождайки
от наименованието на изследването, независимо дали е извършено с апарат,
както твърди ищцата, според съда се касае за някакъв вид изследване на
ушите. Съдът няма специални знания да установи резултатите от отразената
отоскопия дали установяват налични травматични увреждания по главата, но
предвид установеното и от тройната експертиза, която не е оспорена от
ищцата, съдът приема, че липсват данни за причинно следствена връзка
между ПТП, предмет на спора и твърдените констатации на лекаря. Тук съдът
изцяло се солидаризира с изявлението на *** Ш. – невролог, направено при
изслушването му в съдебно заседание, че в посочения амбулаторен лист
липсват каквито и да било изводи вслествие направените констатации за
обективното състояние на ищцата по време на прегледа.
17
Относно претендираното обезщетение в размер на 200 лева за
преживените от ищцата болки и страдания, резултат от причинената й
телесна повреда от пътнотранспортно произшествие „ставна болка, навяхване
на лявата част на раменния пояс“ – по отношение на тази част от претенцията
на ищцата съдът, дори да се приеме, че медицинските документи установят
твърдението за ставни болки, нито една от трите медицински експертизи не
установи причинно-следствена връзка между твърдените ставни болки и
процесното ПТП.
По изложените съображения, съдът отхвърля изцяло иска като
неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО обратния иск:
Доколкото приетият за разглеждане в производството обратен иск
на ответницата срещу застрахователното дружество е предявен при условията
на евентуалност, в случай, че бъдат уважени предявените срещу нея преки
искове, и предвид факта, че съдът отхвърля прекия иск като неоснователен,
то по евентуално съединения не следва да се произнася.
ОТНОСНО разноските.
Ищцата по прекия иск е била освободена от държавни такси и
разноски в производството на основание чл.84,ал.1,т.4 от ГПК и тъй като
искът се отхвърля, дължимите такси и направените разноски не могат да се
поставят в тежест на ответника и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, остават в
тежест на бюджета на съда.
Ответницата по прекия иск претендира присъждане на разноски и
такива й се следват на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Ответницата е доказала
разноски в размер на 150 лева за възнаграждение на вещо лице и съдът следва
да осъди ищцата да й заплати тази сума.
Третото лице –помагач на ответника и ответник по предявения от
него евентуален обратен иск също претендира присъждане на разноски за
възнаграждение на юрисконсулт. На основание чл.78, ал.10 от ГПК, не му не
се следват разноски за участието му в процеса като трето лице- помагач. С
оставяне на обратния иск без разглеждане, тъй като не се е сбъднало
условието за разглеждането му, на ответника по този иск се следват разноски
като съдът съобрази следното: за случаи на евентуално субективно
съединяване на искове, в които до разглеждане на евентуалния иск срещу
деликвента не се е стигнало, поради уважаване на предявения срещу
застрахователя пряк иск, съдебната практика се е произнесла, че по аналогия с
чл.78, ал.4 от ГПК ответникът по евентуалния иск има право на разноски, тъй
като оставянето на този иск без разглеждане се приравнява на прекратяване
на производството по него, като те следва да се понесат от ищеца (в този
смисъл определение № 128 от 09.03.2016г. по ч.т.д. № 347/2016г. на ВКС, ІІ
т.о. и посочените в него определение № 82 от 19.02.2009г. по ч.г.д. №
60/2009г. на ВКС, І т.о. и определение № 89 от 22.01.2010г. по ч.т.д.
№752/2009г. на ВКС І т.о. касаещи присъждането на разноски при евентуално
съединени искове. В конкретния случай, производството по евентуално
предявеният иск е инициирано от ответника в процеса, неразглеждането му се
приравнява на прекратяване на производството, поради което ответницата по
главния иск следва да понесе разноските, претендирани от ответника по
18
обратния иск, доколкото по отношение на този иск същата се явява ищец.
Ответникът по обратния иск претендира разноски за възнаграждение от
юрисконсулт и такива му се следват в размер, определен на основание чл. 78
ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ или в размер на
150 лева, определен на основание чл. 25, ал.1 от наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, предявен
от И. Г. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес: село З., община Б., област
П., ул. ******* за осъждането на П. Г. П. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: град К., област П. ул. И.В. № ***** да й заплати: сумата от 6 000.00
(шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за преживените от нея
болки и страдания, резултат от причинената й телесна повреда от пътно -
транспортно произшествие „счупване (фрактура) на долния край на хумеруса
и раменния пояс“, който и до момента не е възстановен, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата претенция
01.02.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението; както и
мораторна лихва с начало датата на настъпване на пътно - транспортно
произшествие от 30.09.2019 г. до дата 01.02.2021 г. датата на образуване на
настоящото производство; сумата от 800.00 (осемстотин) лева,
представляваща обезщетение за преживените от нея болки и страдания,
резултат от причинената й телесна повреда от пътно - транспортно
произшествие „мозъчно сътресение“, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата претенция 01.02.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението; както и мораторна лихва с
начало датата на настъпване на пътно - транспортно произшествие от
30.09.2019 г. до дата 01.02.2021 г. датата на образуване на настоящото
производство; сумата от 500.00 (петстотин лева), представляваща
обезщетение за преживените от нея болки и страдания, резултат от
причинената й телесна повреда от пътно - транспортно произшествие
„контузия на главата“, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата претенция 01.02.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението; както и мораторна лихва с начало датата на
настъпване на пътно - транспортно произшествие от 30.09.2019 г. до дата
01.02.2021 г. датата на образуване на настоящото производство; сумата от
200.00 (двеста) лева, представляваща обезщетение за преживените от нея
болки и страдания, резултат от причинената й телесна повреда от пътно -
транспортно произшествие „ставна болка, навяхване на лявата част на
раменния пояс“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата претенция 01.02.2021 г. до окончателното изплащане
на обезщетението, както и мораторна лихва с начало датата на настъпване на
пътно - транспортно произшествие от 30.09.2019 г. до дата 01.02.2021 г.
датата на образуване на настоящото производство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. Г. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес: село З.,
19
община Б., област П., ул. ******* да заплати на П. Г. П. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: град К., област П. ул. И.В. № ***** деловодни разноски в
размер на 150 (сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА П. Г. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град К.,
област П. ул. И.В. № ***** да заплати на „Д.З.И.О.З.“ ЕАД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление град С., бул. „В.“ № ***, законен
представител К.Х.Ч. деловодни разноски в размер на 150 (сто и петдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието „Д.З.И.О.З.“ ЕАД, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление град С., бул. „В.“ № ***,
законен представител К.Х.Ч. като трето лице-помагач на страната на П. Г. П. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: град К., област П. ул. И.В. № *****.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
20