№ 325
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20215001000842 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 от ГПК.
Същото е започнало по повод изходяща от ДР. Д. Й. и К. Н. М. частна
жалба против постановеното по т. дело № 197/2021 г. по описа на ПОС
определение № 261272 от 22.07.2021 г., с което е прието, че спорът по делото
ще бъде разгледан по общия исков ред, а производството по делото е спряно
до приключване на ДП №217/2020г на РУ - С., понастоящем стоящо за
разглеждане под № 323/ 2020 г. на ОСО при ОП, гр.П..
В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност
на определението, поискана е отмяната му и връщане на делото с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия по същото и то по реда за
разглеждане на търговски спорове.
Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието
на делото, по което същият е постановен намери за установено следното:
На 22.03.2020 г. в ПОС е постъпила искова молба изходяща от ДР. Д. Й.
и К. Н. М. против ЗД „Е.“ АД, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 10.07.2020 г. около
20, 45 ч. на път ІІІ-**** от Б. за П. се движел лек автомобил „С. **“, рег. №
** **** ** управляван от Е.С.С.. Сочи се, че водачът му нарушил правилата
1
за движение по пътищата и причинил ПТП с лек автомобил „Ф.П.“, рег. № **
**** ** управляван от лицето С.С.П.. Споменава се също, че в лекия
автомобил С. се возили двамата ищци, които следствие на ПТП-то получили
телесни повреди.
По повод на същите те претърпели имуществени и неимуществени
вреди.
Съответно е посочено, че за лекия автомобил „С.“ е имало валидно
сключен застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. На тази база е направен и извод, че с оглед разпоредбата
на чл. 432 от КЗ увреденото лице спрямо, което застрахованият е отговорен
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
На тази база е поискано осъждането на ответното дружество да заплати
на ищците обезщетение за претърпените от тях имуществени и
неимуществени вреди
Отправено е и искане спорът да се разглежда като търговски.
По повод на този иск е било образувано пред ПОС т. дело № 197/2021 г.
По него след образуването му са предприети действия за разглеждане
на искането за освобождаване от ДТ като е указано на ищците да представят
доказателства в тази връзка. Служебно е и изискана и информация от
компетентните органи за досъдебното производство образувано във връзка с
ПТП-то.
След постъпване на нужната информация съдът е постановил
определението предмет на обжалване.
В него на първо место е посочено, че ищците са ползватели на
застрахователна услуга и потребители по смисъла на § 13, т.1 от ЗР на ЗЗП, в
който смисъл било и приетото в т. 6 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на
ВКС/решението е № 1 от 2015 г., постановено по т. дело № 1 от 2014 г./. Това
пък съобразено с чл. 113, изр. 2 от ГПК навело съдът до извод, че
образуваното във връзка с предявения иск дело подлежи на разглеждане по
общия исков ред, а не по този за разглеждане на търговски спорове.
Наред с това е прието, че с оглед наличието на висящо досъдебно
производство във връзка с процесното ПТП, което ще даде отговор по
въпроса по чия вина са причините вредите на двамата ищци делото следва да
2
се спре на основание чл. 129, ал.5 от ГПК до приключване на това
производство.
Недоволни от този акт са останали ищците и са подали жалбата станала
повод за започване на производството пред ПАС.
С оглед преценката на нейната основателност е нужно да се спомене, че
с чл. 113 от ГПК още от приемането на кодекса се разрешават въпросите с
подсъдността на исковете, по които страна е потребител.
В първоначалната му редакция е ставало реч за подсъдността на
исковете предявени от потребител. След това с изменението на ГПК
обнародвано в ДВ бр. 65 / 2018 г. в сила от 07.08.2018 г. вече се е определяла
подсъдността на исковете от и срещу потребитeл, а с изменението на ГПК
обнародвано в бр. 100 от 2019 г. е създадено ново изр. второ към този член, с
което законодателят е предвидил, че образуваните дела се разглеждат като
граждански по реда на общия исков процес.
Това изречение би следвало да води до извод, че всички дела, по които
страна е лице по изр. 1 /потребител/ следва да се образуват като граждански
независимо от обстоятелство, че искът може да има за предмет право или
правоотношение породено от търговска сделка с оглед чл. 365 от ГПК.
До 27.10.2017 г. в ГПК не е имала специална уредба за подсъдността на
исковете предявявани от увредените лица по смисъла на КЗ, спрямо, които
застрахователят е отговорен. Това е наложило със споменатото по - горе
тълкувателно решение ОСТК на ВКС да даде тълкуване на разпоредбата на
чл. 113 от ГПК в редакцията й към онзи момент. С решението е прието, че
нормата на чл. 113 ГПК е приложима по отношение на прекия иск по чл. 226,
ал. 1 КЗ.
Въпреки наличието на това тълкувателно решение, законодателят с
изменението на ГПК обнародвано в ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г.е създал към чл.
115 нова ал. 2 предвиждаща, че прекият иск на увредено лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или
седалище на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие.
Тази алинея след изм. на ГПК обн. в ДВ бр. 65/2018 г. е изменена и
предвижда, че исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу
застраховател, Г.Ф. и Н.Б.Б.А.З. се предявяват пред съда, в чийто район към
момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият
3
или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване
на застрахователното събитие.
Така при едно систематично и логическо тълкуване на текстовете на чл.
113 и чл. 115 от ГПК на първо место следва извод, че законодателят прави
разлика между искове на потребител и искове за обезщетение по КЗ на
увредено лице, т.е. последното за него въпреки даденото по- горе тълкуване с
ТР № 1 от 2015 г. не е приравнено на потребител. Това изключва
приложимостта на чл. 113, изр. 2 от ГПК по отношение на исковете на
увреденото лице по КЗ. В подкрепа на това следва да се посочи и че
изискването за разглеждане на делата като граждански по реда на общия
исков процес с оглед мястото на поставяне/ към чл. 113 на ГПК/ явно касае
исковете , за които става реч в тази правна норма, а не и тези на увредените
лице по КЗ, за които има отделни предвиждания в чл. 115, ал.2 на ГПК.
В подкрепа на горното следва да се посочи, че „потребител“ по смисъла
на Директива2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.211
г е всяко физическо лице, което КАТО СТРАНА ПО ДОГОВОРИ, попадащи
в приложното поле на директивата действа извън рамките на своята търговска
или стопанска дейност, занаят или професия.
В този смисъл е и определението за потребител дадено в §13, т.1 от ДР
на ЗЗП.
Това и факта, че увреденото лице по смисъла на КЗ не е страна по
договора за застраховка сочи, че то няма качество на потребител в посочения
по- горе смисъл, за да се приеме приложимостта на чл. 113, изр.2 от ГПК.
По отношение на спирането следва да се спомене, че съгласно чл. 229,
ал.1 т. 5 от ГПК съдът спира производството, когато при разглеждане на едно
гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства от установяване, на
които зависи изходът на гражданския спор.
Анализът на тази разпоредба води до извод, че ОСНОВАНИЕТО ЗА
СПИРАНЕ ще е налице ако тези престъпни обстоятелства ПРЯКО влияят на
изхода на съответния граждански спор, т.е. елементи са от ФС обуславящ
пораждане на спорното право и подлежат на установяване единствено в
наказателното производство, т.е. тяхното установяване в гражданското такова
е невъзможно и недопустимо.
4
В случая отговорността на извършителя на деликта не е обусловена от
това дали той е извършил престъпление или не. Това и обстоятелството, че за
ПАС не е налице пречка въпросите свързани с ПТП-то от значение за
решаване на гражданския спор- извършването, противоправността му и
вината да се разрешат и в хода на настоящето производство.
Това сочи, че случая спирането на основание чл. 229, ал.1 т.5 от ГПК е
незаконосъобразно.
Всичко това сочи, че определението на ПОС следва да се отмени и
делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по
него и то по реда на глава 32 от ГПК.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 197/2021 г. по описа на ПОС
определение № 261272 от 22.07.2021 г., с което е прието, че спорът по делото
ще бъде разгледан по общия исков ред и производството по делото е спряно
до приключване на ДП №217/2020г на РУ - С., понастоящем стоящо за
разглеждане под № 323/2020г на ОСО при ОП, гр.П..
Връща делото на ПОС за продължаване на съдопроизводствените
действия по същото и разглеждане на делото по реда на глава 32 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5