№ 14
гр. Ловеч , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
в присъствието на прокурора Георги Любчев Аргиров (РП-Троян)
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214300600098 по описа за 2021
година
за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 260020/03.11.2020 год. по НОХД № 682 по описа 2020
год., РС Габрово е признал подсъдимия С. Х. М., роден на 21.02.1992 година в
град Г., живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********, за виновен в
това, че на 26.12 2019 година, в град Г., при условията на продължавано
престъпление, противозаконно повредил чужди движими вещи, както следва:
1. На улица „Ч.' в град Г. счупил задните десни светлини (стоп, мигач и
габарит), одраскал задната броня под светлините и надрал предния капак на
лек автомобил марка „Киа", модел „Рио" с Peг. № ****, собственост на „И Ар
Би Лизинг" ЕАД София, с ползвател К.Н.А. от град Г., нанасяйки щети по
автомобила на стойност 383. 80 лева; 2. На улица „В.“ в град Г. счупил заден
ляв стоп и надрал боята по предния ляв калник, врата и задния панел от
същата страна, както и боята по предния капак на лек автомобил марка
„Сеат", модел „Ибиза", с Рег. № ****, собственост на И. Е. Г. от град Г.,
1
нанасяйки щети по автомобила на стойност 221. 49 лева, като общата парична
равностойност на нанесените щети върху двете МПС възлиза на сумата от
605. 29 (шестстотин и пет лева и двадесет и девет стотинки), поради което и
на основание чл. 216, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК е
осъден на три месеца лишаване от свобода.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на
наложеното на С. Х. М. наказание в размер на три месеца лишаване от
свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна
сила.
Съдът е признал подсъдимия С. Х. М. за невинен в това на
инкриминираната дата, в гр. Г., да е направил дупка на предното панорамно
стъкло на лек автомобил марка „Сеат", модел „Ибиза" с Per. № ****,
собственост на И. Е. Г. от гр. Г., както и в това общата парична равностойност
на нанесените от него щети по двата автомобила да възлиза на сумата от 863.
49 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал в
посочената част и по така предявеното против него първоначално обвинение
за престъпление по чл. 216, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът е осъдил С. Х. М. да заплати на гражданския ищец И. Е. Г. от гр.
Г., улица „В.“ № *, ет. 3, ап. 8, ЕГН **********, сума в размер на 221. 49
(двеста двадесет и един лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 26.12.2019 год. до нейното окончателно й изплащане.
По делото е постъпила въззивна жалба от адв. Х. С. М., защитник на С.
Х. М., срещу присъда от 03.11.2020 год. по НОХД № 682 по описа на PC -
Габрово за 2020 год., като моли да бъде отменена и вместо нея да се
постанови нова, с която да бъде признат за невиновен и оправдан за
престъплението, за което е осъден.
В съдебно заседание представителят на ОП Ловеч даде становище да
бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата
инстанция.
В съдено заседание въззивникът се явява лично и с адв. М. и моли да се
уважи въззивната жалба по изложените в нея аргументи. Излага, като
2
алтернативно искане, ако съдът счете, че е налице маловажен случай, да
преквалифицира деянието.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба,
становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното :
През есента на 2018 год. подсъдимият С.М. се запознал с Г.Р. от гр. Г. и
през месец декември заживели на семейни начала заедно с детето, което Р.
имала от свидетеля И.Г., на ул. „Б." в гр. Г.. След това те се преместили в
жилище на улица „В." и започнали да поддържат близки отношения със св.
К.А. с когото се познавали отпреди това. През периода на съвместното им
съжителство Р. не работела, като издръжката на същата и детето била поета
от въззивникът. През месец септември 2019 г., Р., заедно с детето, отишла да
живее при св. Г.. Отношенията между Р. и въззивника се влошили.
На 26.12.2019 г. след полунощ С.М. бил в заведение „М.", което се
намира в сградата на търговски комплекс „Т.“ в гр. Г., като употребил
алкохол. След 04. 00 часа той се прибирал към жилището си на улица „Т.Б."
№ *. Докато се придвижвал към него по ул. „Ч.", той видял лек автомобил -
марка „Киа", модел „Рио" с Peг. № ****, паркиран до блок на № * на тази
улица. Въззивникът знаел, че автомобила се управлява от св. К.А.. Под
влияние на употребения алкохол, както и на оказаната от А. подкрепа на
взетото решение от Р. да се върне при св. Г., М. решил да увреди автомобила
и чрез остър предмет той одраскал задната му броня в областта под
светлините. С този предмет М. счупил и част от тялото със задните светлини,
разположено от задната дясна страна на МПС (в което се намирали стоп
светлина, тази за мигач и задната габаритна светлина от дясната страна на
автомобила), като надрал и боята на предния капак, върху който изписал
думата „смешник“. След това той продължил към дома си.
Докато преминавал по ул. „В.“, М. забелязал друг лек автомобил - марка
„Сеат", модел „Ибиза" с Рег. № ****, паркиран в близост до жилищен блок на
№ *, за който знаел, че е собственост на св. И.Г.. Решил да го увреди, като и
при този случай мотивите за това били продиктувани от употребения алкохол
и неговото недоволство от решението на Р. да съжителства заедно с бащата на
детето й. Поради това чрез остър предмет М. счупил задния ляв стоп и надрал
3
боята по предния ляв калник, врата и задния панел от същата страна, както и
боята по предния капак на посоченото МПС, върху който изписал думата
„курва“. След това въззвникът се прибрал в жилището си.
От заключението на вещото лице по авто-оценъчна експертиза, се
установява, че паричната равностойност на описаните по-горе щети,
причинени на лекия автомобил с Per. № ****, е на стойност 382. 80 лева, а
щетата върху автомобила, собственост на св. И.Г., е 221,49 лева, които
включват не само цени на нов компонент (заден стоп на купето за първия
автомобил), но и средства, отбелязани като необходими за възстановяване в
първоначалното положение (чрез частично боядисване) на останалата част от
отделните увредени детайли по тях. Общата равностойност на щетите за
двете МПС е 605. 29 лева.
По делото е установено, че обезщетение в размер на 834. 23 лева е
заплатено на ползвателя на леки автомобил с Peг. № ****, въз основа на
сключен договор за застраховка „Автокаско".
По делото не са налице доказателства, от които да се установи, че
нанесените щети на другия автомобил са заплатени до приключване на
съдебно производство по него.
Въззивната инстанция споделя така установената фактическа
обстановка от първата инстанция, като кореспондиращи на дадените
обясненията от С.М. в хода на съдебното следствие и тяхната съпоставка,
както и на показанията на свидетелите И.Г., К.А. И.И. и А.М., на
приобщените писмени доказателства и на заключението на вещото лице.
Правилен и обоснован е извода на съда, че С. Х. М. е осъществил от
обективна и субективна страна на престъплението по чл. 216, ал. 1 във връзка
с чл. 26, ал. 1 НК, като на 26.12.2019 година, в град Г., при условията на
продължавано престъпление, противозаконно повредил чужди движими
вещи, както следва: 1. На улица „Ч.' в град Г. счупил задните десни светлини
(стоп, мигач и габарит), одраскал задната броня под светлините и надрал
предния капак на лек автомобил марка „Киа", модел „Рио" с Per. № ****,
собственост на „И Ар Би Лизинг" ЕАД София, с ползвател К.Н.А. от град Г.,
нанасяйки щети по автомобила на стойност 383. 80 лева; 2. На улица „В.“ в
4
град Г. счупил заден ляв стоп и надрал боята по предния ляв калник, врата и
задния панел от същата страна, както и боята по предния капак на лек
автомобил марка „Сеат", модел „Ибиза" с Рег. № ****, собственост на И. Е. Г.
от град Г., нанасяйки щети по автомобила на стойност 221. 49 лева, като
общата парична равностойност на нанесените щети върху двете МПС възлиза
на сумата от 605. 29 (шестстотин и пет лева и двадесет и девет стотинки).
От обективна страна въззивникът е осъществил изпълнителното деяние
на посоченото престъпление чрез действие, като на посочената дата и място,
на описаните две МПС, е причинил посочените увреждания. От заключението
на вещото се установява размера на щетата на всеки един от автомобилите и
общата щета по тях.
От субективна страна деянието е извършено от въззивникът виновно,
при пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Неоснователен е довода на въззивника, че обвинението не е доказано по
несъмнен и безспорен, поради което следва да се отмени присъдата и да се
постанови оправдателна присъда.
Този довод е бил обсъден от първата инстанция и правилно е отхвърлен
като неоснователен.
Мичев е дал обяснения, като признал, че е причинил уврежданията на
лекия автомобил с Рег. № ****, но твърди, че това се е случило на 20.12.2019
г. и отрича да е извършил уврежданията по автомобила на св. Г..
Тази инстанция намира, че обясненията на въззивника в частта, в която
твърди, че не е автор на уврежданията по автомобила на св. Г. и друга дата на
деянието, са негова защитна теза. Обясненията в тази им част не
кореспондират на показанията на св. И.Г. и К.Н. от които се установява кога
са причинени урежданията, а именно на 26.12.2019 г. Показанията на тези
свидетели кореспондират на подадените от тях жалби до органите на реда. По
изложените мотиви е неоснователно възражението, че дата на извършване на
деянието е 20.12.2019 г., както твърди въззивника.
5
Неоснователно е и становището на въззвника, че не е причинил
уврежданията по автомобила на св. И.Г.. Правилно съдът е приел, че не са
налице преки доказателства за авторството на деянието, но са налице косвени
доказателства, които преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, от
които следва извод, че въззивникът е автор и на това деяние. Авторството на
деянието се установява от показанията на св. И.Г. и показанията на св. А.М. и
обидната дума „курва", която е била надраскана върху капака на този
автомобил. По делото е установено, че през период от време, предхождащ
деянието, въззвникът е бил в интимни отношение с Р., живеел е с нея и е
изпитал огорчението от нейното решение да се върне при св. И.Г., който е
бащата на детето. В показанията си пред първата инстанция св. Г. посочва, че
въззвникът е отправял заплахи към Р. чрез средствата за социална
комуникация.
В съответствие с разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът е признал М. за
невинен в това на инкриминираната дата, в гр. Г., да е направил дупка на
предното панорамно стъкло на лек автомобил марка „Сеат", модел „Ибиза" с
Рег. № ****, собственост на И. Е. Г. от гр. Г., както и за разликата на общата
парична равностойност на нанесените от него щети по двата автомобила до
863. 49 лева, като го е оправдал в тази част. Присъдата не е протестирана и
обжалвана в тази й част.
В НК за престъплението по чл. 216, ал. 1 е предвидено наказание до пет
години лишаване от свобода. Като смекчаващи вината обстоятелства са
съобразени : чистото съдебно минало на въззивника, дадените от него
обяснения по време на съдебното следствие, чрез които същият, макар и да се
е признал за виновен единствено по отношение на първото от деянията,
включени в продължаваното престъпление по предявеното му обвинение, е
спомогнал за разкриване на обективната истина, свързана със самото
престъпление като цяло; броя на увредените превозни средства. Като
смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчетат и изразеното от
въззивника критично отношение, младата му възраст и факта, че работи.
Съдът е наложил на въззивника наказание в размер на три месеца лишаване
от свобода, което е в минималния размер, предвиден в закона. Правилно е
определен вида и размера на наказанието на въззивника.
6
В съответствие с разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил
изпълнението на наложеното на С. Х. М. наказание в размер на три месеца
лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата
в законна сила. Налице са условията на чл. 66, ал. 1 от НК – подсъдимият е
неосъждан, наложено му е наказание в размер на три месеца лишаване от
свобода и целите на наказанието могат да бъдат изпълнени с прилагане на
института на условно осъждане.
Тази инстанция приема, че така наложеното наказание на въззивника е
справедливо и ще изпълни целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК.
Неоснователно е становището на защитата на въззивника, че е налице
маловажен случай. Действително стойността на предмета на престъплението
е 605. 29 лева, което е около минималната работна заплата по време на
извършване на деянието. Съдът прие, че не е налице маловажен случай, тъй
като се касае за две деяния, с които са причинени щети на два автомобила и
независимо, че въззивникът е неосъждан /реабилитиран/, предишното
наказание не е изиграло своята роля да го превъзпита да не върши
престъпления.
Присъдата е правилна и в гражданската част, с която С. Х. М. е осъден
да заплати на И. Е. Г. сума в размер на 221. 49 (двеста двадесет и един лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.12.2019 год. до окончателно
й изплащане. Налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД, тъй като въззивникът е
осъществил виновно и противоправно деяние, от което са настъпили вреди и
е налице пряка причинна връзка между деянието и тези вреди. От
заключението на авто оценъчната експертиза се установява размера на
вредите. Правилно съдът е отхвърлил предявения граждански иск за
разликата до пълния размер от 480. 69 лева, като неоснователен и недоказан.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил
С.М. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 146. 40
лева, представляваща разноски по досъдебното производство, както и е
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд Габрово: 50. 00 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, 20. 00 лева, направени разноски пред
7
съда, както и сумата от по 5 лева, представляваща съответната държавна
такса, дължима за всеки един изпълнителен лист.
Настоящата инстанция намира, че следва да се потвърди присъда
№260020/03.11.2020 год. по НОХД № 682 по описа 2020 год. на Габровски
районен съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260020/03.11.2020 год. по НОХД № 682
по описа 2020 год. на Габровски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8