Решение по дело №969/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от В. С. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Областна дирекция на МВР Хасково, с адрес: [населено място], ***

Ищецът твърди, че със Заповед за преназначаване на държавен служител по мотивирана служебна необходимост с №272з-3983/14.11.2023 г., издадена от ВПД Директор на ОДМВР – Хасково, бил преназначен от длъжност старши разследващ полицай в отдел Разследване при Областна дирекция на МВР – Хасково на длъжност старши разследващ полицай в РУ Харманли в сектор Разследване РУ – Харманли и РУ – Тополовград към отдел Разследване при Областна дирекция на МВР – Хасково за срок от една година. С посочената заповед Директорът на ОДМВР Хасково едностранно изменил мястото на изпълнение на служебните задължения на ищеца от [населено място] в [населено място]. Ищецът обжалвал посочената Заповед и с Решение №423 от 26.01.2024 г., постановено по адм.дело №1297/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково тя била отменена, а решението на съда било потвърдено с Решение №8289 от 03.07.2024 г., постановено по адм.дело №2847/2023 г. по описа на ВАС.

Ищецът сочи, че от 2003 г. бил назначен на длъжност дознател, впоследствие разследващ полицай в ОДМВР Хасково, като в заповедта му за назначаване изрично било посочено като място на служебната дейност РУ Хасково. Той бил роден в [населено място], където бил осигурен битово, социално и семейно, имал жилище, в което живеел със семейството си и се грижел за възрастния си баща. Семейството му се състояло от съпруга, която работела, син на 15 години и дъщеря на 14 години, които били ученици.

Преназначаването му продължило 7 месеца, от 04.12.2023 г. до 30.06.2024 г. включително. След преназначаването му в [населено място], отстоящ на 90 км. от [населено място], нямал право нито на пътни, нито на квартирни, нито на дневни. Характерът на работата му изисквал постоянно присъствие в [населено място], в РУ Тополовград от 08.30 ч. до 17.30 ч., като през всеки календарен месец имал 5 или 6 дежурства, които изисквали постоянно пребиваване на място в [населено място]. За изпълнение на служебните си задължения му се наложило да наеме квартира в [населено място] и сключил договор с Л. А. Д., който му отдал жилището си под наем за сумата от 350 лева месечно, считано от 04.12.2023 г. Освен наема, за периода на ползване на квартирата следвало да заплаща и използваните консумативи за ток и вода. Пътуването до [населено място] осъществявал с личен автомобил Хонда ЦРВ с рег.№[рег. номер], който управлявал на бензин и газ, и притежавал документ, доказващ заплащането на горивото за всеки един разход.

Ищецът твърди, че преназначаването му затруднило изключително много финансовото осигуряване на него и на семейството му, защото в продължение на 7 месеца правел ежедневни разноски за пътуване, храна, ток, вода, в друг град, бил далеч от семейството си и в случай на нужда нямал възможност да им помага. Преназначаването му се отразило негативно не само имуществено, но то му нанесло и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални изживявания и стрес. След връчването на заповедта за преназначаване ищецът се почувствал зле, защото до тогава нямал никакви наказания, не приел начина, по който бил изпратен в Тополовград, бил обиден, натъжен, засрамен и унижен. В Тополовград живеел сам, не познавал никого там, нямал социална среда, затворил се в себе си, станал мълчалив, изнервен, вземал хапчета за глава, преживял стрес, който бил противопоказен за него, защото бил опериран от тумор в главата. Ежедневието му се състояло в работа до 17.30 ч., след което бил сам в квартирата, нямал възможност за контакти и срещи със семейството си и приятели. Боляло го от несправедливия начин, по който извършили преместването му в [населено място]. Допълнително сред колектива в Хасково и Тополовград се говорело, че нещо се бил издънил и затова го пращали в Тополовград. Създалата се ситуация около преместването на ищеца изключително затруднило него, съпругата му и децата му, тъй като разполагали с един автомобил, а обикновено ищецът всяка сутрин откарвал с него децата си на училище, вземал ги след работно време, водел дъщеря си на тренировки по волейбол в [населено място], което не можел вече да прави. По време на престоя си в Тополовград ищецът месеци наред не можел да спи, защото мястото му било чуждо и не можел да свикне с обстановката, наложило му се да взема медикаменти за сън и успокоителни. Чувствал се унизен и с накърнено самочувствие, защото преназначаването му било без никакво основание и по-скоро било с цел безпричинно да бъде наказан и уязвен. Бил демотивиран и разочарован.

Ищецът счита, че описаните от него имуществени и неимуществени вреди били произтекли като пряка последица от отменената като незаконосъобразна заповед за преназначаването му в [населено място].

Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за имуществени вреди – пътни разходи, разходи за ток, вода и квартира, и консумативи за автомобил за времето от 04.12.2023 г. до 03.07.2024 г. в размер на 5 813 лв. и 33 ст. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., ведно с дължимата законна лихва върху всяка от сумите, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претенциите на ищеца са уточнени и в съдебно заседание, проведено на 20.02.2025 г.

В съдебно заседание, проведено на 15.05.2025 г. е допуснато изменение на иска, като претенцията за обезщетение за имуществени вреди се счита предявена за сумата от 4 092,77 лв.

Ответникът, Областна дирекция на МВР – Хасково, чрез процесуалния си представител по делото и писмено, изразява становище за недоказаност на исковите претенции и претендира отхвърлянето им. Излагат се подробни съображения, че направените от ищеца разходи за винетка и разноски за амортизация на автомобила на ищеца не следвало да бъдат обезщетявани като имуществени вреди, тъй като не представлявали пряка и непосредствена вреда от отменената заповед, а по делото били налице данни, че ищецът е използвал личния си автомобил и за лични нужди, освен за придвижването си до работното място и обратно. Счита се, че не е основателно ответникът да носи отговорност за разноските за наем за наетия като жилище от един човек етаж от къща, както и за консумативите за ток и вода за така наетото жилище. По отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди се твърди, че не била налице и не била доказана реално причинена вреда, а алтернативно претендираната сума за неимуществени вреди се счита за прекомерно завишена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата по предявените искове, като намира за основателен и доказан предявеният иск за имуществени вреди, поради установеното извършване на разноски във връзка с отменената заповед, а по отношение на предявения иск за неимуществени вреди намира, че размерът на обезщетението за същите следва да бъде намалено спрямо претендираното.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №272з-3983 от 14.11.2023 г. относно: временно преназначаване по мотивирана служебна необходимост на държавен служител на изпълнителска длъжност в МВР, издадена от Директора на Областна дирекция на МВР – Хасково, инспектор В. С. К. – старши разследващ полицай в ОДМВР в отдел „Разследване“ при Областна дирекция на МВР – Хасково, е преназначен на длъжност старши разследващ полицай в РУ (РУ Харманли) в сектор „Разследване РУ – Хармани и РУ – Тополовград“ към отдел „Разследване“ при Областна дирекция на МВР – Хасково за срок от една година, считано от деня, следващ датата на запознаване на служителя със заповедта. Видно от вписването под текста й, К. се е запознал със заповедта срещу подпис на 29.11.2023 г.

По жалба на В. С. К., в производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, с Решение №423 от 26.01.2024 г., постановено по адм.дело №1297/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, Заповед №272з-3983/14.11.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково е отменена. Съдебното решение е оставено в сила с окончателно Решение №8289 от 03.07.2024 г., постановено по адм.дело №2847/2024 г. по описа на ВАС.

Видно от представените по делото Удостоверения за раждане, ищецът е баща на син, роден през 2008 г. и на дъщеря, родена през 2009 г. Представеното Свидетелство за регистрация Част I удостоверява, че ищецът е регистриран като собственик на лек автомобил [Марка]-В с регистрационен номер [рег. номер], бензин/втечнен нефтен газ.

Като доказателство е приет също Договор за наем на недвижим имот, сключен на 04.12.2023 г. в [населено място] между Л. А. Д. като наемодател и В. С. К. като наемател, с който на наемателя се предоставя за временно и възмездно ползване недвижим имот: жилищна площ (първи етаж от къща), находяща се на първи етаж със застроена площ от 83.00 кв.м., състояща се от дневна-трапезария, кухня, баня, тоалетна, килер и коридор, ведно с прилежащ двор на адрес [населено място], [улица], за срок от 1 (една) година, считано от 04.12.2023 г., срещу задължението на наемателя да заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 350 (триста и петдесет) лева. В чл.4, ал.2 от Договора е договорено задължение на наемателя да заплаща в определените срокове на съответните служби и лица таксите за ток и вода, както и всички други разходи, свързани с ползването на имота.

Приета е и Декларация с дата 30.06.2024 г., подписана от Л. А. Д., който декларира, че към тази дата е получил от В. С. К. сумата от 2 450 (две хиляди четиристотин и петдесет) лева за наемането на собственото му жилище на адрес [населено място], [улица], за срока на ползване от 04.12.2023 г. до 30.06.2024 г. включително.

Представени са пет броя фискални касови бонове за заплащането на каса в ПС Тополовград на консумирана електрическа енергия на „ЕВН България Електоснабдяване“ ЕАД [населено място], по партида на клиент Д. Л. А.., за клиентски номер в [населено място], [улица], съответно за периодите: 09.01.2024 г. – 08.02.2024 г. в размер на 47,46 лв.; 09.02.2024 г. – 08.03.2024 г. в размер на 35,48 лв.; 09.03.2024 г. – 08.04.2024 г. в размер на 34,92 лв.; 09.04.2024 г. – 08.05.2024 г. в размер на 55,18 лв. и 09.05.2024 г. – 08.06.2024 г. в размер на 20,28 лв.

Представени са три броя фискални касови бележки за заплащането на каса в ПС Тополовград на консумирана вода на „ВиК“ ЕООД [населено място], за абонатен номер на обект на адрес Тополовград, [улица], съответно за периодите: 15.06.2023 г. – 21.03.2024 г. в размер на 11,59 лв.; 21.03.2024 г. – 11.04.2024 г. в размер на 4,42 лв. и 11.04.2024 г. – 15.05.2024 г. в размер на 8,83 лв.

Представени са фискални касови бонове от различни дати за закупени стоки: пропан бутан; бензин; масла, филтри; добавка LPG, течност чистачки; пропан бутан, винетка; пропан бутан, бензин А95; бензин А95 и извлечения от сметка на титуляр В. С. К. в Алианц Банк България АД за периода 01.12.2023 г. – 31.12.2023 г. и за периода 01.01.2024 г. – 29.07.2024 г., Фактури с получател В. С. К. от различни дати за закупуване на пропан бутан от изпълнител „Баена“ ЕООД [населено място]; Експедиционни бележки от 16.12.2023 г., от 19.12.2023 г. и от 15.03.2024 г. за консумативи за автомобил – масла, филтри, добавки, течност чистачки, труд, както и копие на клубна карта Лукойл.

Приложен е и касов бон за закупуване на 21.12.2023 г. на годишна винетка на стойност 87,00 лв. за лек автомобил рег.номер [рег. номер], валидна от 22.12.2023 г. до 21.12.2024 г.

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. М. Д., Н. А. А. и А. П. К..

Свид.Д. посочи, че живее във фактическо съжителство с ищеца седемнадесет години и имат две общи деца, момче и момиче, ученици в десети клас в гимназия в [населено място]. Свидетелката разказва, че с ищеца живеели на семейни начала в [населено място], но за периода от декември 2023 г. до юни 2024 г. той бил на [жк], където отивал с колата в понеделник сутрин, и се прибирал в [населено място] в края на работната седмица, за съботите и неделите. Ищецът бил наел [жк], за да не пътува сутрин и вечер до този град. Разказва, че периодът, в който ищецът бил командирован в [населено място], представлявал голяма трудност за тяхното семейство, поради неговото отсъствие. Семейството разполагало с един автомобил, който оставал с ищеца в Тополовград, и ищецът не можел да изпълнява повечето от ангажиментите, които основно поемал – да откарва децата до училище и на извънкласни дейности, включително до [населено място]. Свидетелката сочи, че промяната се отразила негативно на ищеца, той се променил, бил по-неспокоен, напрегнат, и го притеснявало неговото отсъствието от града и как то ще се отрази на взаимоотношенията с децата. Семейството било затруднено да контактува с приятелите си, защото ищецът не бил в града, а когато се приберял го чакали задължения от различно естество. Според свидетелката, той станал „по-нервен, по-тъжен, по-сприхав“, сънят му бил по-неспокоен. Поведението му се променило след неговото заминаване.

Свид.А. разказва, че работи в ОД на МВР Хасково, отдел „Разследване“ и с ищеца били колеги от седемнадесет години, като последните пет години били в един кабинет. През месец декември на 2023 г. до месец юли на 2024 г., ищецът бил преместен в Тополовград, след което си дошъл отново в Хасково. Свидетелката посочва, че възприела ищеца като „наистина шокиран и уплашен, стреснат“ в момента, в който му връчили заповедта за преназначаване, защото „едно такова преместване изневиделица може да доведе до сътресение, не само в служебен план, ами и в личен.“ Свидетелката сочи, че преместването се отразило на емоционалното състояние на ищеца, а между колегите им тръгнали слухове „едва ли не, че е наказан, или изпратен за назидание в Тополовград, защото някъде нещо е сгрешил, или объркал“. Според свид.А., между колегите им „битува някакво мнение, че в Тополовград и в Ивайловград, в труднодостъпни, отдалечени райони, се изпращат репресираните, така казано в кавички, служители. И всички останахме с това убеждение, не знаем каква е причината всъщност“. Свидетелката описва ищеца през периода на преместването му като „със сринато самочувствие, беше сам“, „в един момент се превърна в някакъв такъв затворен“, споделял й, че се чувства изолиран и че е много притеснен за децата си.

Свид. К. разказва, че познава ищеца от около десет години и са приятели. Знае за периода на преместването му Тополовград, в който според свидетеля имало една доста голяма промяна в настроението на ищеца – той станал затворен, ограничил контактите си, отказвал общи пътувания, бил доста потиснат от това преместване, защото в Тополовград нямал приятели, нямал познати.

По делото беше назначена съдебно-техническа експертиза със задача на база средния разход на конкретния лек автомобил, собственост на ищеца, като вземе предвид разстоянието на придвижване между жилището на ищеца в [населено място] и местоработата му в [населено място], да представи изчисления за възможния разход на гориво при придвижване в исковия период – в началото на работната седмица, в посока [населено място] – [населено място], и в края на работната седмица в посока [населено място] – [населено място], като вземе предвид и дните, в които съобразно представените по делото болнични листове и разрешени ползвания на годишен отпуск се предполага, че ищецът не е пътувал по посоченото направление. В задачата на вещото лице е включено да даде заключение и за размера на заплащане на горивото за изчислените километри, както и за съотношението на този разход с общата сума на заплатеното количество гориво от бензиностанциите, съобразно представените по делото фискални бонове, като посочи и какви са разноските, свързани с амортизацията на автомобила за посочения период.

Вещото лице К. Г. е изготвил заключение, прието без оспорване по делото, в което е извършил изчисления в два варианта, съобразявайки двата маршрута, по които е възможно придвижването на лекия автомобил, като според първия вариант – през автомагистрала Марица и път 76, маршрутът е с дължина 88,8 километра, а според втория вариант – през път Е85 и път 76, дължината на маршрута е 80,5 километра. В приложената към заключението таблица по месеци вещото лице е маркирало в тъмен цвят дните, в които е извършвано пътуването, съобразно поставената му задача, т.е. началото и края на работната седмица, изключвайки тези дни, през които ищецът не е бил на работа по обективни причини – празници, болнични листи, или отпуск. При извършените изчисления, според броя на пътуванията, вещото лице е установило, че при първия вариант разходите на ищеца за гориво възлизат на 761,44 лв., а при втория – на 690,27 лв.

Въз основа на представените по делото разходооправдателни документи – фактури, вещото лице е изчислило, че заплатените в исковия период от ищеца разноски, свързани с поддържането на техническото състояние на автомобила (посочените в таблицата по месеци: 80 лв. добавки за смазване на клапани; 138,00 лв. филтри масла труд; 295,00 лв. филтри, масло двигателно и скоростна кутия) са в размер на 513,00 лв., както и че при определяне на разходите трябва да се вземе предвид и закупената винетка за 2024 г. на стойност 87 лева съгласно приложената фактура.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Областна дирекция на МВР – Хасково.

Налице е незаконосъобразен акт – Заповед №272з-3983 от 14.11.2023 г. за временно преназначаване на В. С. К. – старши разследващ полицай в ОДМВР в отдел „Разследване“ при Областна дирекция на МВР – Хасково, на длъжност старши разследващ полицай в РУ (РУ Харманли) в сектор „Разследване РУ – Хармани и РУ – Тополовград“ към отдел „Разследване“ при Областна дирекция на МВР – Хасково за срок от една година, отменена след обжалването й по съдебен ред.

Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната Областна дирекция на МВР Хасково, която е юридическо лице, видно от чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.

В случая с предявените искове се претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно постановената спрямо ищеца Заповед за преназначаване на държавен служител на изпълнителска длъжност в МВР, и като властнически акт, издаден от административен орган, по административен ред и при изпълнение на административна дейност, заповедта представлява акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Безспорно е установено по делото, че Заповедта е била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 03.07.2024 г. Решение №423 от 26.01.2024 г. по адм.дело №1297/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

С оглед изложеното, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране на отговорността на Областна дирекция на МВР – Хасково по предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Съдът приема за доказано наличието и на другите два от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – настъпването на вреди за ищеца и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прима за безспорно установено, че именно в изпълнение на Заповед за временното му преназначаване, издадена на 14.11.2023 г. и връчена му на 29.11.2023 г., която се ползва с предварително изпълнение по силата на закона, на ищеца се е наложило да изпълнява служебните си задължения в [населено място], на място, различно от мястото на постоянното му пребиваване – [населено място]. Именно въз основа на необходимостта в работно време да се намира в [населено място], отдалечен на приблизително 90 км. от [населено място], на ищеца се е наложило да ангажира жилище, в което да пребивава по време на работната седмица, и да осъществява ежеседмични пътувания с лек автомобил от мястото, където е бил трайно установен заедно със семейството си – [населено място], до [населено място], където за периода на действие на заповедта е изпълнявал служебните си задължения.

В тази връзка съдът приема, че заплащането на наем за наетото жилище в [населено място], заплащането на дължимите за наетото жилище като консумативи електроенергия и вода, както и заплащането на горивото за личния автомобил, с който ищецът е пътувал, за дните на осъществените пътувания по маршрута [населено място] – [населено място] и обратно в началото и в края на работната седмица, представляват разходи, извършени от ищеца в пряка причинна връзка с отменената заповед за преназначаване.

Извършването на тези разходи съдът намира за безспорно доказано по делото. Предвид свидетелските показания на свид.Д., че през исковия период ищецът е пътувал от общото им жилище в [населено място] до местоработата си в [населено място] всяка седмица в понеделник с личния си автомобил, и се е връщал при семейството си за уикенда, съдът приема този факт за безспорно установен. При липса на събрани доказателства относно конкретния път на придвижване по посочения маршрут, изготвеното заключение на вещото лице следва да се възприеме в първия му вариант, според който маршрутът е с дължина 88,8 километра, доколкото пътуването през автомагистрала Марица и път 76 се явява практически по-удобно и оправдано за водача. От заключението на експертизата се установява също, че по делото са налице представени от страна на ищеца фискални касови бонове за закупуване (в срока на преназначаване на К.), на необходимото за конкретната марка и модел лек автомобил количество гориво, надвишаващи като стойност изчислената от вещото лице по първия вариант стойност на горивото от 761,44 лв., поради което извършването от страна на ищеца на разходи за гориво на стойност 761,44 лв. се явява безспорно доказано.

Безспорно доказано по делото с писмени доказателства е и извършването от страна на ищеца в исковия период и на разходите за заплащане на наем за наетото от него жилище на адрес [населено място], [улица] размер на 2 450 лв. за срока на ползване от 04.12.2023 г. до 30.06.2024 г., за заплащането на електроенергия за наетото жилище в същия период в размер на 193,32 лв. и заплащането на вода за наетото жилище в размер на 24,84 лв. Тези разходи се удостоверяват по несъмнен начин, предвид представянето на касовите бележки от страна на ищеца, писмения договор за наем и декларацията за получаването на месечните суми за наем, подписана от наемодателя, които документи не са оспорени по надлежния ред от страна на ответника.

По отношение установените по делото с писмени доказателства разходи, извършени от ищеца в исковия период за поддръжка на лекия автомобил – за добавки, масла, филтри, ремонти, на стойност 513,00 лв. и за закупуване на годишна винетка за 2024 г. на стойност 87 лева, или общо 600 лева, съдът намира, че същите не следва да се вменяват изцяло в тежест на ответника. От събраните по делото писмени доказателства – фактури за закупуване на гориво за лекия автомобил и Извлечение от банковата сметка на ищеца за исковия период, а и от показанията на свид.Д., се установява, че семейството на ищеца е разполагало само с един лек автомобил, и в периода, за който се предявява исковата претенция, този лек автомобил е бил използван не само за придвижването на ищеца до работното му място, но и за други лични и семейни пътувания. По тези съображения не следва да бъде прието, че разходите, които ищецът е правил за поддръжката на лекия автомобил, независимо, че са направени в исковия период, са изцяло пряк и непосредствен резултат на отменената заповед за преназначаването му в [населено място]. И при неизпълнение на тази заповед за ищеца би се наложило да закупи годишна винетка, както и да извърши разходи по поддръжката на собствения си лек автомобил. Ето защо съдът намира, че обезщетението, дължимо от страна на ответника за така направените разходи, следва да бъде редуцирано. Доколко не може да се извърши прецизна проверка каква част от времето автомобилът е бил използван от ищеца за несвързани с работата му в [населено място] пътувания, съдът намира, че по справедливост дължимите на ищеца като обезщетение разходи следва да се определят като 44,16% от тази сума, или 264,96 лв. Посоченият процент е изчислен в т.4, буква А от заключението на експертизата като съотношението между сумите, определени от експертизата като свързани с пътуванията на ищеца, и първоначално предявените от същия разходи, за които са представени разходооправдателни документи, т.е. представлява ориентировъчния процент на използване на лекия автомобил във връзка с преназначаването на ищеца.

Като краен резултат, направените от ищеца разходи (761,44 лв. + 2 450 лв. + 193,32 лв. + 24,84 лв. + 264,96 лв. = 3 694,56 лв.) в размер на 3 695 лв., се явяват претърпени от същия в периода от 04.12.2023 г. до 03.07.2024 г. имуществени загуби, в пряка връзка с преназначаването му в [населено място], или резултат от отменената като незаконосъобразна заповед за преназначаването му, и същите следва да бъдат обезщетени от страна на ответника. До пълния предявен размер за сумата от 4 092,77 лв. претенцията за обезщетяване за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена.

С оглед изложеното в исковата молба, в случая се претендира и обезщетение за твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като такива, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, претърпени в резултат на незаконосъобразната заповед, в изпълнение на която на ищеца се е наложило да промени местоживеенето си от [населено място] в [населено място].

Съдът намира в тази й част исковата претенция за доказана по основание. От събраните гласни доказателства се установява, че незаконосъобразното преместване на ищеца на работно място, различно от постоянното му местоживеене, където остава да живее семейството му, в отдалечено населено място, е причинило на ищеца неблагоприятни последици в психическото му състояние. Сочените в исковата молба обстоятелства се установяват еднозначно от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са непротиворечиви и последователни, и съдът ги кредитира с доверие. Установява се, че ищецът е бил изненадан, шокиран и стреснат от това, че именно той е преназначен в [населено място], като е приел това преместване с усещане за неговата несправедливост. Неблагоприятно на емоционалното състояние на ищеца се отразило както принудително наложилата се отдалеченост от семейството му, така и слуховете, които са се разпространявали между колегите му относно причините за това преназначаване, доколкото свид.А., колега на ищеца, дава показания, че в техните среди „битува някакво мнение, че в Тополовград и в Ивайловград, в труднодостъпни, отдалечени райони, се изпращат „репресираните“ служители“. Свидетелите Д., А. и К. еднопосочно описват промяна у ищеца за периода на неговото пребиваване на работа в [населено място], като посочват, че същият станал по-неспокоен, по-нервен, по-тъжен, по-сприхав, напрегнат и притеснен, основно от това, че отсъствието му от града, в който живее постоянно, му пречи да осъществява в пълнота ангажиментите, които има към семейството си и затруднява контактите му с близки и приятели.

Безспорно е налице причинно-следствена връзка между изложените до тук неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за преназначаване, тъй като именно в резултат на изпълнение на същата преназначеното лице претърпява тези неблагоприятни последици от неимуществен характер.

Съгласно нормата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.

Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства в случая са от една страна периода на преназначаване, продължил реално 7 месеца, а от друга – недостатъчно интензивния характер на описваните от свидетелите негативни изживявания на ищеца, както и обстоятелството, че за същия, като държавен служител на изпълнителска длъжност в МВР, не се предполага ниска психическа устойчивост. Накърненото чувство за справедливост на ищеца е обезпечено с отмяната по съдебен ред на оспорената от него заповед, а останалите му негативни изживявания според настоящия съдебен състав биха били справедливо овъзмездени с обезщетение в размер на 3 500,00 лв.

Над този размер, до пълния предявен размер за сумата от 7 000,00 лв. претенцията за обезщетяване за неимуществени вреди е неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена.

Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за вреди, считано от 10.10.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба, както е претендирано, до окончателното изплащане на сумите.

При този изход на спора, на основание чл.10, ал.3, изр.първо от ЗОДОВ, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 20,00 лв. и направените по делото разноски за експертиза в размер на 300,00 лв.

На основание чл.10, ал.3, изр.второ от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от един адвокат в размер на 1 500 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 17.02.2025 г., което по своевременно направеното от страна на ответника възражение съдът не намира за прекомерно, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, неговия материален интерес и чл.7, ал.2, т.2, вр. чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съразмерно на уважената (64,86%) част от исковете, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските за адвокат в размер на 972,90 лв., или общо разноски 1 292,90 лв.

По своевременно направеното от страна на ответника искане за разноски, съобразно отхвърлената (35,14%) част на исковете, съдът определя дължимата от ищеца на ответника сума в размер на 35,14% от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, или 35,14 лв.

При компенсация на разноските, ответната страна ще дължи (1 292,90 лв. – 35,14 лв. = 1 257,76 лв.) 1 258 лв. за направените от ищеца разноски в настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес [населено място], ***, да заплати на В. С. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата от 3 695 (три хиляди шестстотин деветдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 04.12.2023 г. до 03.07.2024 г. имуществени вреди от незаконосъобразна Заповед за преназначаване на държавен служител по мотивирана служебна необходимост с №272з-3983/14.11.2023 г., издадена от Директор на ОДМВР – Хасково, отменена с Решение №423 от 26.01.2024 г., постановено по адм.дело №1297/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г., до окончателното й изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска на В. С. К. срещу Областна дирекция на МВР – Хасково за разликата над 3 695 лева, до пълния предявен размер от 4 092,77 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес [населено място], ***, да заплати на В. С. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 04.12.2023 г. до 03.07.2024 г. неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед за преназначаване на държавен служител по мотивирана служебна необходимост с №272з-3983/14.11.2023 г., издадена от Директор на ОДМВР – Хасково, отменена с Решение №423 от 26.01.2024 г., постановено по адм.дело №1297/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г., до окончателното й изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска на В. С. К. срещу Областна дирекция на МВР – Хасково за разликата над 3 500 лева, до пълния предявен размер от 7 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес [населено място], ***, да заплати на В. С. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на 1 258 (хиляда двеста петдесет и осем) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.