Р Е Ш
Е Н И Е
София, 11.04.2025 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тридесет
и първи март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4644/2021 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са следните искове от А.Н.В., ЕГН **********,
чрез адв. К.Г. – САК, съдебен адрес:***, против П.И.С.,
ЕГН **********,***, В.Й.Г., ЕГН **********, Е.К. Д.-Г., ЕГН **********,***, Л.Л.Б., ЕГН **********,*** и И.Т.Т.,
ЕГН **********,***, същия адрес, с
правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване за установено, че саморъчно
завещание, съставено на 15.05.2014 г. от Е.Г.Р., б.ж. на София, поч. на 21.08.2014 г., в полза на П.И.С., ЕГН **********, обявено на 11.01.2017 г. от нотариус Е.З., район на действие СРС,
вписана в peг. № 432 на НК., е нищожно,
тъй като не е написано от завещателката и не е
подписано от нея.
Заедно с това се претендира, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, отмяна на два нотариални акта, с
които са сключени два договора за покупко – продажба
на същия имот между ответниците, съответно от 07.02.2017 г. и от 01.03.2017 г. на
помощник – нотариус Т.Г., по заместване при нотариус Ц.С., район на действие
СРС, рег. № 030 на НК, без тези актове изрично да са уточнени в исковата молба.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 21.08.2014 г. е
починала Е.Г.Р., ЕГН **********, наследодателка на
ищеца. До смъртта си тя живеела в собствения си недвижим имот: апартамент,
находящ се в София, ж.к. ****Живеела сама, като поддържала близки отношения с
ищеца, който живеел постоянно в Канада, като при всяко посещение в България
същият я е посещавал.
След погребението на Р.В.
оставил ключ от апартамента на съседка, с цел осигуряване на достъп при авария.
Заявява, че дълго време
не бил идвал в България, а при завръщането си установил, че ключалката на
апартамента е сменена и той е обитаван от непознати лица. При направена справка
в Имотния регистър установил, че на 11.01.2017 г. нотариус Е.З. е издала
Протокол за обявяване на саморъчно завещание, датирано от 15.05.2014 г., с
което Е.Р.е завещала недвижимото си имущество – апартамент, находящ се в София,
ж.к. „Люлин 10“, бл. ******, на първия
ответник П.И.С..
Според отразеното в
исковата молба, завещанието не е написано от наследодателката
му, а тя никога не го е уведомявала, че се познава с лицето П.С., камо ли да са
толкова близки, че да изготви завещание на негово име.
Веднага след обявяване на
завещанието са сключени редица сделки между ответниците за отчуждаване на
недвижимия имот, собственост на Р..
На 17.02.2017 г. по
силата на нот. акт том 10, номер 91, П.С. е продал завещания
апартамент на В.Й.Г., който, от своя страна, по силата на нот.
акт том 21, номер 189 В.Й.Г. е продал апартамента на Л.Л.Б.
на 02.04.2019 г
В тази връзка ищцата
предявява настоящата искова претенция за обявяване на цитираното саморъчно
завещание за нищожно на посоченото основание и, като последица от това, да
отмени цитираните два нотариални акта.
Моли да им бъдат присъдени направените разноски.
Представила е писмени доказателства. Поискала е
назначаване на графологична експертиза.
В хода по същество моли съда
да уважи предявения иск. Не претендира разноски.
Ответникът П.И.С., чрез назначения особен
представител адв. Х.В., оспорва иска, като недопустим и неоснователен.
Не оспорва изложеното в исковата молба, че починалата на
21.08.2014 г. Е.Г.Р. е оставила завещание в негова полза, с което му е завещала
процесния недвижим имот.
Счита за неоснователни и неверни твърденията на ищеца, че
починалата завещателка и ответника не са се
познавали. Заявява, че й е помагал, когато е имала нужда и винаги се е
отзовавал на молбите й за придружаване, пазаруване и др., като тя често му споделяла,
че никой от роднините й не се интересува от нея, а само чакат да наследят
имота. Изготвянето на завещанието в полза на ответника е било изцяло по нейна
воля.
На следващо място счита за невярно твърдението на ищеца,
че саморъчното завещание не е изготвено и подписано лично от завещателката Е.Г.Р..
Поискал е допускане на свидетели.
В хода по същество моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен.
Ответниците В.Й.Г., и Е.К.Д. оспорват предявения иск, като неоснователен.
Претендират разноски.
Не оспорват обстоятелството, че са придобили процесния
недвижим имот, но след месец решили да го продадат, тъй като не отговарял на
жилищните им нужди. Заявяват, че при изповядване на сделката пред нотариуса са
били представени всички изискуеми от закона писмени документи и доказателства,
касаещи собствеността на недвижимия имот и по тази причина считат, че както
сделката, с която придобили имота, така и сделката, с която прехвърлили същия
на ответниците Б. и Т., са осъществени въз основа на
законовите разпоредби и не нарушават българското законодателство.
Ответниците Л.Л.Б. и И.Т.Т., чрез адв. Х.Р., оспорват
исковата молба изцяло, като недопустима и неоснователна. Претендират разноски.
Намират иска за недопустим, поради липса на правен интерес.
Считат, че не са наведени фактически и правни основания, нито са предявени
искове, с оглед изложението и петитума на исковата
молба, които да обосновават правен интерес на ищеца да отменя правна сделка
между трети лица.
Заявяват, че завещанието е действително, като са изпълнени
изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, според които саморъчното завещание трябва да
бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да
бъде поставен след завещателните разпореждания.
Подчертават, че ответникът Л.Л.Б. е трето добросъвестно лице, закупило
имота от приобретателя на наследника по завещание, поради което възраженията на
ищеца не са релевантни и няма как да засегнат правата на третото добросъвестно
лице.
Позовават се на изтекла
придобивна давност в полза на ответника за
процесния имот.
Поискали са допускане на свидетели.
В хода по същество молят съда да отхвърли предявения иск,
като им присъди разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено саморъчно завещание от 15.05.2014
г., с което Е.Г.Р., б.ж. на София, починала на 21.08.2014 г., е завещала притежаваното
от нея недвижимо имущество - апартамент, находящ се в София, ж.к. „Люлин 10“,
бл. ****** на ответника П.И.С..
Посоченото
завещание е обявено на 11.01.2017 г. от нотариус Е.З., район на действие СРС,
вписана в peг. № 432 на НК.
Не се спори, а и
по делото се установява от удостоверение за наследници от 02.06.2021 г. на СО,
р-н Люлин, че починалата Р.е леля на ищеца.
По делото са
представени доказателства, че с нот. акт № 21, т. I, рег. № 1484, нот.д. № 17/07.02.2017 г. на помощник –
нотариус Т.Г., по заместване при нотариус Ц.С., район на действие СРС, рег. №
030 на НК, ответникът П.И.С. е продал на ответника В.Й.Г. завещания недвижим
имот: апартамент № 8, находящ се в София, ж.к. ******за сумата 18 000
евро, платена изцяло по банков път преди подписване на договора.
С нот. акт № 50, т. I, рег. № 2657, нот.д. № 45/01.03.2017 г. на помощник –
нотариус Т.Г., по заместване при нотариус Ц.С., район на действие СРС, рег. №
030 на НК, ответниците В.Й.Г. и Е.К. Д.-Г. /негова съпруга/ са продали имота на ответниците Л.Л.Б. и И.Т.Т. за сумата 35 790 евро, заплатена напълно по банков
път преди изповядване на сделката.
По искане на ищеца и първия ответник, по делото бе
назначена съдебно – графологична експертиза. В заключението си, изготвено
след преглед на оригинала на завещанието в кантората на нотариус М.Б., район на
действие СРС, рег. № 764 на НК, експертът заявява, че процесното саморъчно
завещание от 15.05.2014 г., не е написано от Е.Г.Р., като текстът му и подписът
на „завещател“ са изпълнени от различни лица. В експертизата, а и в съдебно
заседание вещото лице заяви, че, поради оскъдния сравнителен материал и изтеклия
продължителен период между времето, когато той е изготвен и времето, когато е
съставено завещанието, не може да се установи дали подписът на „завещател“ е
положен от Р..
По искане на ответниците Л.Б. и
И.Т. по делото бяха разпитани двама свидетели.
Свидетелят Г.С.К.и близък приятел на ответника Л.Б. и знае за закупеното от него през месец
март 2017 г. жилище в ж.к. Люлин, където живее и в момента. След ремонта му е
ходил на гости.
Свидетелят Р.Г.Д. познава Л.Б. от брат му Ф.. В показанията си той каза, че е извършил
90 % от ремонтните работи в апартамента в ж.к. ******, който Б. закупил през
2017 г. Ремонтът започнал през месец юни и приключил през ноември. Бил
цялостен, основен ремонт на жилището. Б. му доставял строителните материали за
обекта. На следващата година свидетелят посетил апартамента, в който Б. живеел
със съпругата си И., защото по прозорците се образувал конденз
и това създавало проблем. Жилището било обзаведено и обитаемо.
Ответникът С.,
чрез своя особен представител, в подадения по делото отговор на исковата молба,
поиска допускане на свидетели, но това искане не бе поддържано в съдебно
заседание и, съответно, не бе уважено.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по делото не са
представени.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Ищецът е
наследник по закон, съобразно чл. 5 ЗН, на починалата В.Р..
В качеството си
на такъв, е предявил иск с правно
основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за
обявяван за нищожно завещателното разпореждане, обективирани в процесното
саморъчно завещание, с които наследодателяката е
завещал на ответника П.С. притежавания от нея апартамент в София, ж.к. Люлин.
Направено е и искане, като последица от обявяване
нищожността на завещанието, да бъдат отменени извършените, след обявяване на
завещанието две покупко – продажби между ответниците,
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
По първия предявен иск с правно основание чл. 42, б. „б“,
вр. чл. 25, ал. 1 ЗН:
Съгласно чл. 42,
б. б“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно,
когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН.
Цитираната
разпоредба гласи, че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено и да е подписно от него.
Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания.
По делото
безспорно се доказа, че Е.Р.е починала на 21.08.2014 г., като е оставила наследници по закон нейни племенници, един от които е
ищецът А.В..
От събраните в
хода на производството писмени доказателства бе установено, че на 15.05.2014
г., със саморъчно завещание наследодателката е завещал
на ответника С. недвижимия имот, който е притежавала.
Предявената по
делото претенция е за обявяване за нищожно извършеното от наследодателката
завещателно разпореждане в полза на този ответник,
което след смъртта му е обявено от нотариус в София на 11.01.2017 г.
Във връзка с ищцовите
твърдения и на база на ангажираните от страните доказателства по делото се доказа, че завещанието не е написано от Р., а не може да се
установи дали е и подписано от нея. В тази връзка депозираната по делото и
изслушана в съдебно заседание съдебно – графологична експертиза не бе оспорена
от страните и бе приета от съда.
С оглед
изложеното съдът приема, че процесното завещание – това от 15.05.2014 г. в
полза на ответницата е нищожно на основание 42, б. „б“, вр.
чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като не изготвено и не може да се установи дали е подписано
от наследодателката на ищеца, поради което
предявеният иск е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен.
Относно искането с
правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК:
Посочената разцоредба
предвижда, че, когато охранителният акт засяга правата на трети лица,
породеният от това спор, ако е за
гражданско право, се разрешава по исков ред., като искът се предявява срещу
лицата, които се ползват от акта. При неговото уважаване актът се отменя или
изменя.
В настоящия случай ищецът желае
отмяната на двата нотариални акта на двете извършени покупко
– продажби, последващи обявяване на процесното саморъчно завещание по реда на
чл. 537 ГПК.
Разпоредителните сделки с чужда вещ не са недействителни, а са валидни
между страните и пораждат права и задължения между тях. Тези сделки обаче
подлежат на разваляне, което носи определени последици както за прехвърлителя, така и за приобретателя /напр. при института
на евикцията/. Самият законодател, уреждайки евикцията, обаче, е предвидил съществуването на договора и
неговото разваляне, но не и заличаването му чрез отмяна на нотариалния акт, с
който този договор е сключен.
Съдът намира, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само
констативните нотариални актове и нотариалните актове за обстоятелствена
проверка, с които се удостоверява правото на собственост, а не и нотариалните
актове, с които се прехвърля, изменя или отменя вещно право върху недвижим
имот.
В този смисъл, при уважаване на предявения иск за обявяване нишожността на процесното завещание, ищецът следваше да
предяви съответните искове за атакуване на двете последващи завещанието сделки,
а не да иска, като последица от обявяване нищожността на завещанието, отмяната
на нотариалните актове, в чиято форма тези сделки са сключени.
Това прави предявеното искане за недопустимо и съдът счита, че в тази част
производството следва да се прекрати. Само за пълнота съдът посочва, че в исковата
си молба и в хода на делото самият ищец не ,точни нотариалните актове, чиято
отмяна желае.
Пред вид изхода на спора на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер 3 844, 20 лв. адвокатско възнаграждение и 1 322,
66 лв. д.т.
Съдът констатира, че по делото липсват доказателства за
внасяне от страна на депозита за особения представител на ответника П.И.С. – адв. Х.В.,***, съд. адрес:***, офис 12, поради което със
свое разпореждане от 10.04.2025 г. е наредил възнаграждението му за
осъщественото процесуално представителство в размер 1 500 лв. да бъде
заплатено от съда. С оглед на това с настоящото решение ищецът следва да бъде
осъден да заплати същото по сметка на СГС.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА, по иска, предявен от А.Н.В., ЕГН **********, чрез адв. К.Г. – САК,
съдебен адрес:***, против П.И.С., ЕГН **********,***, В.Й.Г., ЕГН **********, Е.К.
Д.-Г., ЕГН **********,***, Л.Л.Б., ЕГН **********,***
и И.Т.Т., ЕГН **********,***, същия адрес за нищожно, на основание
чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчно
завещание, съставено на 15.05.2014 г. от Е.Г.Р., б.ж. на
София, поч. на 21.08.2014 г., в полза на П.И.С., ЕГН **********,
обявено на 11.01.2017 г. от нотариус Е.З., район на действие СРС, вписана в peг. № 432 на НК., , тъй
като не е написано от завещателката и не е
подписано от нея.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 4644/2021 г. на СГС, основание чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на два нотариални акта, с
които са сключени два договора за покупко – продажба
на същия имот между ответниците, съответно от 07.02.2017 г. и от 01.03.2017 г.
на помощник – нотариус Т.Г., по заместване при нотариус Ц.С., район на действие
СРС, рег. № 030 на НК, без тези актове изрично да са уточнени в исковата молба,
като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА П.И.С., В.Й.Г., Е.К. Д.-Г.,
ЕГН **********, , Л.Л.Б. и И.Т.Т.,
да заплатят на А.Н.В. сторените по делото разноски, както следва:. размер 3 844, 20 лв. адвокатско
възнаграждение и 1 322, 66 лв. д.т.
ОСЪЖДА А.Н.В. да заплати по сметка
на СГС сумата 1 500 лв., представляваща невнесено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на особения представител на
ответника П.И.С. адв. Х.В., САК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: