Решение по дело №1710/2019 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 2202

 

гр. Бургас, 18.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

          при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 1710 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на "М.Г." ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя М.Л.Д., чрез адв. Д.С. *** против разпореждане за премахване на рекламно съоръжение на АМ „Тракия“, км. *** - дясно, обективирано в писмо изх. № 53-00-834/ 30.05.2019 г. на И.Д.Директора на ОПУ-София. В жалбата е посочено, че оспореното разпореждане, обективирано в цитираното писмо е аналогично по съдържание на предходно писмо изх. № 53-00-448 от 02.03.2018г. на Директора на ОПУ-София, което е било отменено от съда с влязло в законна сила Решение № 87 от 22.01.2019 год. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 931/2018 год. по описа на съда. С настоящата жалба оспореният административен акт се обжалва като издаден от некомпетентен административен орган, не в предписаната от закона форма, при съществено нарушение на административно производствените правила, като се иска от съда да обяви нищожността му, евентуално да го отмени като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, дружеството - жалбоподател, чрез управителя си и процесуалния му представител, поддържа жалбата. По делото се представя писмена защита по съществото на спора. Моли се за присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ София, чрез пълномощника си, изразява становище за недопустимост на жалбата.

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна приема следното:

С писмо изх. № 53-00-834/30.05.2019 г. на И.Д.Директора на ОПУ-София жалбоподателят "М.Г." ЕООД, ЕИК: ***, е уведомен, че при извършен обход /29.05.2019 год./ на рекламни съоръжения /РС/ по АМ „Тракия“ е установено, че на км. *** дясно има незаконно изградено РС, като на основание чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ и „в“ и на осн. чл.57, ал. 1 от Закона за пътищата ЗП, е разпоредено премахване на същото в петнадесетдневен срок от датата на получаване на писмото. Указано е, че след изтичане на посочения срок ще бъдат взети съответните мерки, предвидени в гл.8 от ЗП и съоръжението ще бъде премахнато за сметка на дружеството.

Писмото е получено от жалбоподателя на 24.06.2019 год. /л. 15/, а жалбата е изпратена по пощата, чрез органа на 06.07. 2019 год. /л. 41/.

В хода на образуваното пред настоящата инстанция съдебно производство, с писмо изх. № 1100-695/07.08.2019 год., процесуалният представител на ответника изрично е уведомил съда, че не е налична кореспонденция относно незаконно изграденото РС между Агенция „Пътна инфраструктура“ и "М.Г." ЕООД, като е поискано служебно изискване на адм. дело № 931/2018 год. по описа на Административен съд – Бургас. С последващо писмо изх. № 1100-915/05.11.2019 год., процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че РС, находящо се на км.*** дясно е идентично с РС, разположена на км. ***дясно.

По делото е приобщено адм. дело № 931/2018 год. по описа на Административен съд – Бургас.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт в частта, с която се разпорежда премахване на конкретното рекламно съоръжение и е определен срок за това. В този смисъл е и Определение № 7669/11.06.2018 год. по адм. дело № 6166/2018 год. по описа на ВАС. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес, адресат на оспорваното писмо, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт, на основание чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът осъществява проверка издаден ли е акта от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията на относимите нормативни актове. Правомощията на Областните пътни управления като специализирани териториални звена по осигуряване изпълнението на определени функции на Агенция "Пътна инфраструктура" на територията на съответната административна област се извеждат от разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на Агенция "Пътна инфраструктура" и нейната администрация, чл. 22 от Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата (ПМС № 179 от 4.07.2001 г., обн., ДВ, бр. 62/13.07.2001 г.). Изграждането и експлоатацията на рекламните съоръжения са дейности, представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП и правото за това се учредява с разрешение на Управителния съвет на агенцията. С разпоредбите на чл. 13 - 17 от Наредбата е въведен разрешителен режим за изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения.

Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет осъществява дейността си чрез специализираните звена - областните пътни управления, представлявани от ръководителите си (директори), съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗП. Те са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, чиито властнически правомощия съобразно функциите на областните управления са конкретизирани в чл. 30, ал. 2 от Правилника. Съгласно приложената по делото Заповед № ЧР-Сф-89 от 22.05.2019г. /л. 33/, на Да. Харалампиева е наредено да изпълнява и длъжността Директор на ОПУ-София. По посочените съображения съдът счита, че административният акт е издаден от компетентен орган.

При издаване на административния акт, обективиран в писмо изх.№ 53-00-834/30.05.2019 г. на И.Д.Директора на ОПУ-София обаче, съдът установи, че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели и до нарушение на материалния закон.

На първо място, съдът намира, че в оспореното разпореждане липсва ясно и точно описание, извършено от административния орган на рекламното съоръжение /РС/, чието премахване е постановено, което е равнозначно на липса на индивидуализирането му. Нещо повече, с писмо изх. № 1100-915/05.11.2019 год., процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че РС, находящо се на км.*** дясно е идентично с РС, разположена на км. ***дясно, което внася допълнителна неясното относно местоположението на РС, чието премахване е разпоредено. Представената от административния орган преписка по издаване на процесния акт отново не внася никаква яснота относно описаното в писмото рекламно съоръжение /РС/, тъй като същата съдържа единствено оспорения АА и доказателства за съобщаването му на жалбоподателя – известие за доставяне. Липсата на индивидуализация в достатъчна степен на РС с посочване на неговите размери, конструкция и местонахождение поставя не само съда в невъзможност да извърши преценка на обстоятелството дали за РС е издадено разрешение за изграждане и експлоатация, но и създава пречи за последващото изпълнение на разпореждането за премахване от страна на адресата на акта.

На второ място, съдът счита, че административният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процедурата, тъй като дружеството - жалбоподател не е уведомено за началото на административното производство, на основание чл. 26 от АПК, поради което е препятствана възможността му да ангажира доказателства в хода на производството пред административния орган.

Съгласно новата разпоредба на чл.168, ал.4 от АПК (ДВ – бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.): „Съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.“ Допуснатото нарушение на правилата е съществено и достатъчно основание за отмяна на акта, без да се обсъждат другите основания за отмяна по чл.146, т. 4 и т. 5 от АПК - противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В този смисъл, допуснатото нарушение е достатъчно основание за отмяна на административния акт.

Наред с горното, съдът намира че процесното разпореждане е немотивирано, което в случая е довело и до нарушение на материалния закон. Мотивирането на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил, с оглед защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл, липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна, съгласно чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

Предвид всичко изложено по-горе, следва да се заключи, че изложените в жалбата възражения се явяват основателни, а оспореният административен акт като издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона, следва да бъде отменен, на основание чл.172, ал.2 от АПК.

Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 650 лева, представляваща 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лева заплатена държавна такса.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, осемнадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане за премахване на рекламно съоръжение на АМ „Тракия“, км.***-дясно, обективирано в писмо изх.№ 53-00-834/30.05.2019 г. на И.Д.Директора на ОПУ-София.

 

ОСЪЖДА ОПУ-София да заплати на „М.Г.“ ЕООД, ЕИК: ***, с адрес: ***, представлявано от управителя М.Л.Д. направените по делото разноски в размер на 650 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: