№ 58
гр. Ловеч, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20224300600168 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл. 328 и сл. от НПК.
Постъпила е жалба от М. Й. ИВ. от град П., ЕГН**********, чрез
адв.З.М., адвокат при АК-Плевен срещу присъда № 68 от 15.10.2021 г.,
постановена по НЧХД № 865/2021 г. по описа на PC – Плевен.
Сочи се,че с обжалваната присьда М.И. е признат за виновен, в това,
че на 23.03.2021г. в гр. Плевен обидил Я.. Д. Г., наричайки го „глупак" и
„безумен", като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, за което PC Плевен го е осъдил на глоба в размер
на 3000 лева и Обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на
присъдата по радиовъзел в гр. Плевен.
Със същата присъда на основание чл. 45 от ЗЗД, М.И. е осъден да
заплати на Я.. Д. Г. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди в резултат от деянието, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 23.03.2021г. до
1
окончателно изплащане на сумата. PC Плевен е осъдил М.И. да заплати в
полза на PC Плевен сумата от 200 лева представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск и на Я.Г. направените разноски в размер на 12 лева
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Заявяват,че обжалват присъдата изцяло, като считат че същата е
неправилна и незаконосъобразна и постановена при допускане на съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
На първо място считат, че съдията докладчик, следвало да се отведе
от разглеждане на настоящото производство, поради това че, съдия З. е
свидетел на твърдяното деяние извършено от И.. Видно от приложения по
делото протокол от открито съдебно заседание по н.ч.х.д. № 20204430201683
на PC Плевен проведено на 23.03.2021г., съдия З. е председателствала състава
на съда и съответно е ръководила съдебното заседание. Като е приела да
разгледа настоящото производство, съдия З. е лишила страните от
възможността да я призоват и разпитат като един от малкото безпристрастни
свидетели присъствали в съдебната зала.
На второ място като защитник на подсъдимия И.,адвокат З.М. сочи,че
сключили договор и бил упълномощен като негов процесуален представител
по делото на 08.10.2021г. /петък/. На 11.10.2021г. /понеделник/ с обаждане по
телефона от служител на РЗИ Плевен /В. А./ бил поставен под карантина за
срок от 10 дни, след като член на семейството ми бе установен с положителен
резултат за инфекция с Covid - 19. Своевременно разговарял с
деловодителката на XIII граждански състав и изпратил по електронната поща
на PC Плевен молба, към която приложил сканирано пълномощното си по
делото и описал причините поради които не може да се яви в насроченото за
15.10.2021г. открито съдебно заседание по делото. В предвид на забраната за
напускане на дома си, в молбата заявил, че ще представи доказателства за
обективната си невъзможност да се яви в заседанието, след като изтече
периода на карантина, още повече че болничен лист се издава на болните и
карантинираните с Covid - 19 след преболедуването, съответно след изтичане
на карантинния период. Изискването на съдията за представяне на болничен
лист преди съдебното заседание в случая не било възможно и въобще
напускането на домът му за снабдяване с такъв лист само по себе си е
квалифицирано като престъпление по чл. 355, ал. 2 от НК.
Въпреки изричното желание на подсъдимия изразено в съдебното
2
заседание, че желае да бъде защитаван от него и факта че са налице
основания за отлагане на производството по делото в предвид изложените по
- горе съображения, съдът е разгледал правния спор и е постановил
обжалваната присъда. С това си действие PC Плевен е нарушил правата на
подзащитния му, като го е лишил от правото на защита в наказателния
процес.
Приемат,че постановената присъда е неправилна. Видно от събраните
доказателства обвинението за нанесена публично обида, не е доказано.
Независимо, че по презумпция съдебните заседания са публични, липсват
конкретни доказателства за броя на лицата до които е стигнало казаното.
Видно от мотивите на съда, той е възприел, че обидата е нанесена в
присъствие на пострадалия - „предвиждал е че тези думи ще бъдат чути и
възприети от пострадалия и околните и е целял тези думи да достигнат до
съзнанието на адресата." Видно е от приложения протокол от съдено
заседание, че пострадалия не е присъствал на съдебното заседание и няма как
да е възприел казаното от И., а от друга страна, не може да се твърди че
думите на разпитвания свидетел, са имали за цел да бъдат чути от Г., защото
очевидно той не е присъствал.
Що се касае до дължимото уважение, морал и достойнство към
пострадалия, което съдът е счел че са накърнени, следва да се вземе в
предвид именно личността на пострадалия. В приложения протокол са
изложени свидетелски показания, които сочат, че пострадалия не е толкова
критичен към това което той изговаря и извършва, за да се приеме, че той е
пример за поведение и думите „глупак" и „безумен" биха могли толкова
дълбоко да наранят достойнството му, че съдът да заключи че има извършено
престъпление. Извършваният разпит е по повод това, че пострадалият е
наранил с вила главата на зетят на И., без реално да е бил предизвикан. Г.
изрича пред събралите се хора, думи които са възприети и пресъздадени от
присъстващите а именно : „ да вървиш на майка си в путката умрела"
/протокол от о.с.з. от 19.01.2021 г. по н.ч.х.д. № 1683/21 на PC Плевен, разпит
на свидетел Г. И.а стр. 10./, „да ти еба майката и копелето, от де си дошло
"/протокол от о.с.з. от 26.02.2021г. по н.ч.х.д. № 1683/21 на PC Плевен, разпит
на свидетел А. Л. стр. 2. Действията и думите на Г. сочат, че той далеч няма
морала и достойнството които съдът е възприел, а ако има по - висока
самооценка за себе си, тя очевидно не отговаря на действителността и
3
проявленията на лицето. Тъй като обидата е субективно усещане, не може да
се изброят изчерпателно думите които могат да обидят всички индивиди, за
да постанови обоснован съдебен акт, съдът следваше да вземе в предвид
личността на пострадалия и изложеното по - горе, което реално е възприето
именно от този състав на съда, който е водил н.ч.х.д. 1683/21г. на PC Плевен
и свидетелите са разпитани от и пред съдията докладчик по настоящото
производство.
С оглед на горното моли въззивната инстанция да постановите съдебен
акт,с който отмени присъдата на PC Плевен и върне делото за разглеждане от
друг състав на PC Плевен. Ако приеме, че въпреки сочените пороци
присъдата е постановена при спазване на процесуалните правила,то моли
съдът да разгледа производството по същество и отмени постановената
присъда, като признае подсъдимия за невиновен за извършване на
престъплението за което е предаден на съд.
Относно предявеният в наказателния процес граждански иск от Я.Г.
против М.И., за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева счита,
че същият е неоснователен и недоказан. Уважавайки го изцяло PC Плевен е
постановил един неправилен съдебен акт, поради което моли въззивната
инстанция да го отмени. Ако въпреки нашите доводи ОС Плевен, приеме че
са налице основания за уважаване на иска, моли да се съобрази съдебната
практика и степента на увредата и да намали присъдената като обезщетение
сума.
Към жалбата прилага : протокол от о.сл. от 19.01.2021г. по н.ч.х.д. №
1683/21 на PC Плевен, протокол от о.с.з. от 26.02.2021г. по н.ч.х.д. № 1683/21
на PC Плевен,Предписание от РЗИ Плевен, Болничен лист и Пълномощно и
договор за правна защита за първата инстанция Пълномощно и договор за
правна защита за въззивната инстанция.
В съдебно заседание,по време на съдебните прения пред въззивния
съд, защитникът на въззивника-адв.З.М. моли въззивната инстанция да
отмени присъдата на РС - Плевен и върне делото за разглеждане от друг
състав от същия съд поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Счита, че въпреки процесуалните възможности, които имал съдът, той
нарушил възможността доверителят му да се защитава в производството, като
недопуснал отлагане на делото и съответно да се яви с него като негов
4
защитник и той евентуално да участва в производството, за да защити правата
си в този наказателен процес по подадената тъжба. Това право на защита,
което той притежава, е абсолютно и следва да бъде спазено от съда.
Представени,според него, са доказателства, че съдът не е уважил
молбата за отлагане,че е провел производството в отсъствие на защитника и
на подсъдимия, въпреки тяхното желание да участват в него и абсолютната
невъзможност да излезе от дома си поради наложената карантина. В този
смисъл счита, че производството изцяло било опорочено и актът на съда
следва да бъде отменен.
Това е, което според него следва да се случи и в този смисъл моли за
съдебен акт в тази насока.
Въззивникът М. Й. ИВ. заявява,че няма какво да добави,тъй като това
го имало написано от адвоката му.
Повереника адвокат А.К. моли въззивната инстанция да потвърди
присъдата на Плевенския районен съд и им присъди направените разноски по
делото.
Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Съгласява се,че колегата му действително е бил болен от КОВИД-
19, но към момента на разглеждането на заседанието нямало никакви
доказателства, че той има такова заболяване и затова първоинстанционният
съд разгледал делото.
Счита, че следва да бъде потвърдена присъдата и моли да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззивната инстанция като съобрази наведените основания за
необоснованост и незаконосъобразност в жалбата от страна на
адв.З.М.,защитник на въззивника М.И. и в хода на съдебни
прения,възраженията повереника на въззиваемия Я.Г.,адвокат А.К. и
събраните по делото доказателства, присъдата на Районен съд – Плевен, и сам
като извърши проверка изцяло на правилността на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно задължението си по чл.314,ал.1
от НПК, счете жалбата за подадена в законно установения срок, разгледана по
същество основателна и като такава следва да се уважи.
Съгласно определение №47/03.05.2022г.по ч.н.д №321/2022г.по описа
на ВКС настоящото въззивно производство е образувано въз основа на
посоченото определение,съгласно което на ЛОС е изпратено прекратеното
5
ВНЧХД №78/2022г. по описа на Окръжен съд-Плевен за решаване от
Ловешки окръжен съд/ЛОС/,с оглед на което и ЛОС приема в настоящия
състав,че е компетентен да разгледа по същество процесната жалба .
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На стр.64 и 65 от НЧХД№ 20204430201683/2020г.на Районен съд-
Плевен е изписано,че са приложени мотиви към присъда №82/23.11.2021г. по
НЧХД №20214430200865/2021г.,които не са подписани и не е посочено от
кого са съставени.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
На първо место следва да се отбележи,че не е ясно от кого са написани
посочените като мотиви на стр.64 и 65 по НЧХД №20214430200865/2021г.по
описа на РС-Плевен ,тъй като не само,че не са подписани,но и не е
посочено,дали те са изготвени от съдията постановил присъдата по
делото.Поначало само това съществено нарушение на процесуалните правила
е достатъчно за отмяна на постановения съдебен акт.Съгласно разпоредбата
на чл.305,ал.2,3,4 от НПК законодателя е посочил какво следва да съдържа
постановената присъда.Съгласно разпоредбата на чл.310,ал.1 и 2 присъдата
следва да бъде подписана от всички членове на състава на съда,а когато
изготвянето на мотивите е отложено,те се подписват от председателя на
състава и от съдебните заседатели,ако има такива,и ако присъдата е
подписана с особено мнение. Т.е.касае се за липса на мотиви, тъй като,както
вече се посочи и по-горе не е налице подпис на същите,както и посочен автор
от кого са изготвени, което е съществено нарушение на процесуалните
правила./арг.чл.348,ал.3,т.2,пр.1 от НК/.
На второ место, и за процесуална пълнота на настоящия съдебен
акт,въззивната инстанция приема за необходимо да посочи,и че дори и
хипотетично да се приеме,че същите са изготвени от съдията докладчик,те не
отговарят на изискванията на чл.305,ал.3 от НПК,в която разпоредба е
вменено задължение на съдът да посочи установените обстоятелства,въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения
6
за взетото решение,както и при противоречия в доказателствените материали
да изложат съображения защо едни от тях се приемат,а други се отхвърлят.
На трето место съществено е нарушено правото на защита на
въззивника М.И. в развилото се наказателно производство пред Районен съд-
Плевен.По-конкретно на л.56 от делото е приложена молба от
защитника,адвокат З.М.,в която същия на 12.10.2021г.е посочил,че е
карантиниран поради контакт с болен, с положителен резултат за инфекция с
Covid - 19. Към молбата е приложил и копие от пълномощно, от което,че е
упълномощен да представлява тогава подсъдимия М.И. именно по
процесното дело №865/2021г. по описа на РС-Плевен./л.57/.В проведеното
съдебно заседание на 15.10.2021г. подсъдимия М.И. е заявил,че държи на
адвоката си,което заявление е повторил и след като съдът е дал ход на делото
и е снел самоличността му,след което е напуснал съдебната зала.Вместо да
отложи делото за друга дата и осигури упражняване на процесуалните си
права на въззивника,съдът в отсъствие на подсъдимия и неговия защитник е
приел,че присъствието на подсъдимия е задължително само по дела с
обвинение за тежко престъпление и е разгледал делото.Не е спорно,че
съгласно разпоредбата на чл.269,ал.1 от НПК по дела с обвинение за тежко
престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е
задължително.Не е налице обаче процесуалното основание посочено в
нормата на чл.269,ал.3 от НПК,тъй като подсъдимия не само,че се е явил в
съдебно заседание,но е посочил,че държи на присъствието на адвоката
си.Т.е.манифестирано е желание за участие в наказателния процес,както от
негова страна,така и това да стане в присъствието на упълномощения
защитник.Като е игнорирал това желание на подсъдимия решаващия съд
грубо е нарушил правото му на защита,което винаги е съществено
процесуално нарушение,водещо до отмяна на постановен съдебен
акт./арг.чл.55,ал.1 от НПК/.Нещо повече,страни в съдебното производство
съгласно разпоредбата на чл.253,т.2 от НПК са подсъдимия и неговия
защитник.Съгласно разпоредбата на чл.271,ал.2,т.3 съдебното заседание се
отлага ако не се яви защитникът,ако не е възможно да бъде заменен с друг,без
да се накърни правото на защита на подсъдимия.В настоящия казус,както вече
се посочи и по-горе подсъдимия на два пъти е заявил,че държи на
присъствието на адвоката му.Нещо повече,след като съдът на стр.59 е вписал
в протокола констатация,че към молбата на защитника не е приложен
7
болничен лист,в който изрично да е посочено,че не може да се яви в съдебно
заседание е следвало да приложи разпоредбата на чл.271,ал.11,изр.1 от НПК и
наложи глоба на защитника,но не и да разгледа делото в негово отсъствие и в
отсъствието на подсъдимия при изрично заявеното му желание делото да се
разгледа в присъствието на адвоката му.Въпреки,че в конкретния казус,както
се възразява и в процесната жалба, към нея е приложен и болничен лист,в
който в графата бележки е посочено,че се издава за минало време,касае се за
Сovid – 19 и е за времето от 11.10.2021 до 20.10.2021г.и касае домашен
режим.Приложено е и предписание за поставяне под карантина на директора
на РЗИ Плевен,от което е видно,както е посочено и в молбата до съдът,че
защитникът З.Д. М. е поставен под карантина на 11.10.2021г.Предписанието е
връчено на 26.10.2021г.Т.е.обективно то не е могло да бъде представено на
съдът за заседанието на 15.10.2021г.
При посочените съществени нарушения на процесуалните
правила,които определено ограничават правото на защита на въззивника по
делото,настоящата инстанция приема,че следва присъдата на РС-Плевен да
бъде отменена и делото бъде върнато на друг състав на съда за ново
разглеждане от фазата на съдебно заседание,тъй като въззивната инстанция не
може сама да отстрани подробно посочените по-горе нарушения.Предвид на
това,че в настоящия казус не са налице подписани мотиви към постановената
присъда,което по същество е приравнено на липса на такива и по този начин,
към настоящи момент не е ясно дали отразеното като мотиви на стр.64 и 65 са
изготвени от състава постановил процесната присъда,а и поначало липсва
анализ на събраните по делото доказателства,както вече се посочи подробно и
по-горе в мотивната част на решението, и в който смисъл са и наведените
възражения в процесната жалба .Нещо повече не е осигурено участие на
подсъдимия и неговия защитник в процеса,по който начин съществено е
ограничено и правото му на защита.
Колкото до направеното искане по време на съдебните прения от
страна на адвокат А.К. за присъждане на сторени разноски по делото,при този
изход на процеса,въззивната инстанция приема,че не следва да се произнася
на този етап,а това следва да бъде постановено от съдът разглеждащ делото
по същество,в зависимост от постановения съдебен акт.
При горните съображения въззивната инстанция приема,и че не следва
да се произнася и по направените в процесната жалба възражения по
8
същество на този етап от страна на защитника на въззивника –адвокат
З.М.,тъй като,както вече се посочи и по- горе към настоящия момент е налице
липса на мотиви към постановения съдебен акт и не е ясна волята на
съда,респективно не са изложени съображения за постановения съдебен акт.
Водим от гореизложеното и на основание чл.335,ал.2 във вр.с чл.
348,ал.3,т.2,пр.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 68 от 15.10.2021 г., постановена по НЧХД
№20214430200865/2021 г. по описа на PC – Плевен и връща делото за ново
разглеждане друг състав на съда от фазата на съдебно заседание,при което се
отстранят подробно посочените съществени нарушения на процесуалните
правила в обстоятелствената част на решението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от страните в процеса
искания за присъждане на разноски по делото на този етап.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9