№ 208
гр. С., 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500804 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 260026 от 15.07.2022 год. по гр.д. № 215/2021 год.
на РС-Ихтиман КЗ Д. З. АД е осъдено да заплати на С. Г. Г. от гр. Б.,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата в размер на 4000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие настъпило
на 18.07.2020 г. травматично увреждане, причинено от виновното
поведение на водача на л.а. „С. И.“ с рег. №............- Д. Н. К., чиято
деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с „Д. З.“ АД, ведно със законната лихва,
считано от 06.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен иска за разликата над 4000 лева до пълния предявен размер
от 10 000 лева и претенцията за законна лихва за периода от датата на
ПТП-18.07.2020 г. до 05.11.2020 г. На страните са присъдени разноски
по съразмерност.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от С. Г. Г., чрез
1
адв. С. Н., в частта, в която са отхвърлени предявените срещу „Д. З.“
АД, искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ за горницата
над уважения размер от 4000, 00 лв. до претендирания пълен размер от
10 000,00 лева и в частта за присъденото юрисконсултско
възнаграждение на ответника в размер на 90, 00 лева.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Излага съображения, че РС-
Ихтиман е нарушил принципа на справедливостта като е присъдил
обезщетение в занижен размер. Излага, че получените увреждания в
резултат на ПТП били тежки, изразяващи се в навяхване и разтягане
на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, както и
открита рана върху окосмената част на главата. Раната била
обработена хирургически, зашита и върху нея бил положен тампон. В
областта на шията е имал ограничени движения, изразяващи се в
силна болка, когато главата се върти, както и ограничени движения в
областта на врата. По време на лечението му било предписано да носи
шийна яка, а за намаляване на болките приемал обезболяващи
лекарства. Твърди, че е имал и сътресение на мозъка, което не било
отразено в медицинската документация. Налице било главоболие,
световъртеж и болки в шията. Излага, че не била съобразена
икономическата конюнктура, която била в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователните
лимити, като същите били с високи стойности, обосноваващи
възможност за реално и пълно обезщетяване на доказаните
неимуществени вреди към датата на ПТП. По същество моли исковата
претенция да се уважи в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Д. З.“ АД,
с който жалбата се оспорва. Изразява се становище за
неоснователност.
Срещу решението е подадена въззивна жалба и от „Д. З.“ АД, в
частта, в която е уважен предявения иск, с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ, за сумата над 2000, 00 лв. до размера от 4 000,00 лева.
Излага, че определеният размер на обезщетение от 4000 лева е
завишен и не отговаря на реално претърпените болки и страдания от
ищеца. Видно било от приложената медицинска документация, че
2
ищецът не бил хоспитализиран и нямало данни за провеждано
лечение или закупуване на медикаменти. Позовава се на СМЕ, според
която възстановителния период при ищеца е максимум 20-25 дни,
предвид лекият характер на травмите и провежданата обезболяваща
терапия. Излага, че обезщетението по чл. 52 ЗЗД не следва да води до
обогатяване или изкуствено да повишава стандарта на живот на
пострадалите лица, а да бъде балансирано и адекватно на
претърпените болки и страдания.
Подадените въззивни жалби са постъпили в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.
258, ал. 1 от ГПК, от лица, легитимирани да обжалват постановеното
от Районен съд - Ихтиман решение, поради което са процесуално
допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
в обжалваните части.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
РС-Ихтиман е сезиран с искова молба от С. Г. Г. срещу „Д. З.“ АД,
с която е предявен иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, с
които моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 10000,
00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди, в резултат на възникнало ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 18.07.2020 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК, „Д. З.“ АД е депозирало отговор, с който
оспорва иска по размер. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като ищецът е управлявал автомобила си с
несъобразена с пътната обстановка скорост и без обезопасителен
колан.
След самостоятелна преценка на доказателствата по делото
3
поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната инстанция приема
фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на
първоинстанционното решение, поради което и на основание чл.272
от ГПК препраща към нея.
Между страните по делото не се спори, че за автомобил „С. И.“,
с рег. № .......... е имало валидно сключена и действаща застраховка
„Гражданска отговорност“. Не се спори и за това, че ищецът е
участвал в ПТП на 18.07.2020 г., управлявайки лек автомобил „Х. Д.“,
с рег. № .........., в което участвал и лек автомобил „С. И.“, с рег. №
.........., управляван от Д. Н. К..
Спорен се явява въпроса за вредите, които е претърпял ищеца
при настъпването на ПТП, респективно справедливото обезщетение,
което му се дължи от застрахователя.
Налице са предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране
на отговорността на ответника.
Съгласно задължителните постановки дадени в Пост.№ 4/1968г.
на ВС и практиката на ВКС по приложението на нормата на чл.52
ЗЗД, при определяне размера на неимуществените вреди следва да се
съобразят всички обстоятелства, които обуславят тези вреди- възраст,
изживявания на пострадалия, обществено-икономическите отношения
в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие,
прогнози за оздравяване и др.
При преценката на обективния размер следва да се отчитат
действителните и налични към момента на увредата вреди.
Специфичното при неимуществените вреди е, че те имат много по-
дълго проявление, а в повечето случаи и неотменимо във времето
присъствие. Затова при определяне на дължимия размер е нужно да се
отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и
проявлението им във времето.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от
ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните
преживявания и моралните ценности понесени от увредения
вследствие на увреждането.
Според приетата медицинска експертиза, неоспорена от
страните, в резултат на ПТП С. Г. Г. е
4
претърпял разкъсноконтузна рана, локализирана в лявата теменна
област на главата и навяхване на шията. Раната е обработена
хирургично, а по повод шийната травма е предписано носене на
шийна яка. Констатираните травматични увреждания са отзвучали без
да останат трайни или постоянни последици за здравето на
пострадалия за около 20-25 дни. В посочения период пострадалият е
търпял болки и страдания, които първоначално са били с по-голяма
интензивност, която постепенно е намаляла до изчезването им към
края на периода. Вещото лице в съдебно заседание пояснява, че
предвид раната, шийната болезненост в следващите 4-5 месеца при
студено време, ищецът ще има болки в областта на главата, а от
раната ще остане постоянен белег.
От показанията на свидетелката Й. А. пътувала в автомобила, се
установява, че С. имал рана и кръв на главата, бил в шок след ПТП.
Следва да се има предвид на първо място видът и характерът на
получените от ищеца телесни увреждания – разкъсноконтузна рана,
локализирана в лявата теменна област на главата и навяхване на
шията. Безспорно тези увреждания са причинили на ищеца болки и
страдания. Лечението на ищеца е било в домашни условия, няма
остатъчни увреждания и е излекуван напълно. С. Г. Г. е претърпял
временни болки и страдания, не опасни за здравето, отнасяйки ги към
възрастта на ищеца 35 г. към датата на ПТП, която възраст не
предполага по-тежко преживяване на случилото се. Констатираните
травматични увреждания са отзвучали без да останат трайни или
постоянни последици за здравето му за около 20-25 дни, но предвид
раната, в следващите 4-5 месеца при студено време е изпитвал болки.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са
обективно съществуващи, а също и с оглед критерия за
справедливост, настоящият състав намира, че сума от 4000 лева би
била справедлива, за да обезщети ищеца за търпените от него болки и
страдания в резултат на причинените му телесни увреждания.
Определянето на по-голяма сума действително би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено
разместване, а по-малка сума пък не съответства на търпените
страдания и изпитвани неудобства.
5
С оглед на изложеното въззивният съд приема за правилни
изводите на районния съд относно определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Правилно е определено и
дължимото от ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 90,
00 лева, пропорционално на отхвърлената част от иска.
С оглед изложените съображения въззивния съд намира, че
въззивните жалби и на двете страни са неоснователни и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските пред СОС
Предвид изхода на спора, основателна е претенцията на „Д. З.“
АД за присъждане на разноски, които възлизат в размер на 60, 00 лева
за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
На С. Г. Г. ответното дружество ще дължи разноски за държавна
такса в размер на 24, 00 лева. Съобразно отхвърлената част от
жалбата, жалбоподателя „Д. З.“ АД следва да бъде осъдено да заплати
на адв. С. К. Н. от САК сумата от 180, 00 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026 от 15.07.2022 год.,
постановено по гр.д. № 215/2021 год. по описа на РС-Ихтиман.
ОСЪЖДА Д. З. АД, ЕИК ............. да заплати на С. Г. Г. с ЕГН:
********** сумата от 24, 00 лева, представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Д. З. АД, ЕИК ............., да заплати на адв. С. К. Н. от
САК, с адрес гр. С., бул. „М.“ № .., ет. . сумата от 180, 00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
6
ОСЪЖДА С. Г. Г. с ЕГН: ********** да заплати на Д. З. АД,
ЕИК ............. сумата от 60, 00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7