Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр.Провадия,
………..г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийски
районен съд, наказателна колегия, ІV-ти състав, в публично заседание
проведено на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ САВОВА
при секретаря Мариана Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 95 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
03-010615 от 05.12.2018 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1 800 лв. на "Сара-
Анна" ЕООД гр.Провадия, в качеството му на възложител, за нарушение на чл.6
във вр. с чл. 16, т.1, б. "а" от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
Постъпила е жалба против наказателното
постановление от "Сара-Анна" ЕООД гр.Провадия, чрез управителя А. А..
В жалбата се сочи, че административно наказващия орган е допуснал съществени
нарушения на производствените правила, като издал процесното наказателно
постановление в качеството на възложител на строителен обект, а не на
работодател. Допуснато било и нарушение на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в атакуваното постановление не били посочени в
необходимата степен на яснота и конкретика описание на нарушението и обстоятелства,
при които е извършено, както и при съществуващо несъответствие между описаното
нарушение, приложената материално-правна норма и посочената санкционна норма.
Жалбоподателят моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се представлява от пълномощник адвокат. В депозирана молба преди
съдебното заседание, жалбоподателя, моли съдът да отмени атакуваното
постановление като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, чрез своя
процесуален представител оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не били налице посочените от
жалбоподателя пороци, които да налагат отмяната му. Извършеното нарушение по чл.6
във вр. с чл. 16, т.1, б. "а" от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи било доказано.
Районна прокуратура-Варна, редовно призована
за съдебното заседание на основание чл. 62
от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.11.2018 г. свидетеля Е.Д.Н., по повод
подаден сигнал за настъпила трудова злополука с летален изход за пострадалия,
извършил проверка по работни места в строителен обект – реконструкция,
пристройка и надстройка на жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХVІІІ-535, кв.295
по плана на гр.Провадия, общ.Провадия, обл.Варна. В резултат на проверката,
контролните органи установили, че на 02.11.2018 г. жалбоподателят „Сара-Анна“
ЕООД гр.Провадия с Булстат 204 836 475 с управител и представляващ
дружеството А. А., в качеството на възложител за строителен обект- реконструкция,
пристройка и надстройка на жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХVІІІ-535, кв.295
по плана на гр.Провадия, общ.Провадия, обл.Варна, който е отговорен и изисква
спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд и
не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряване на ЗБУТ, е
допуснал неспазване на последователността, определена в плана за безопасност и
здраве- кофраж, армировка и бетониране на колони и изпълнение на зидарии, като
първоначално са били изпълнени зидарии и с изградена стена в северната част на
сградата, преди изграждане на колони, чрез кофраж, армировка и бетониране, като
изградената стена при доставка на строителни материали е бутната със стрелата
на автокран и в следствие се срутва върху работещия в обекта като "общ
работник строителство на сгради" в „Пресиянстрой“ ЕООД- изпълнител на
обекта, М. М. А. с ЕГН **********, което довежда до летален изход за работника.
По повод
установеното нарушение на 26.11.2018 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.6 във вр. с чл. 16, т.1, б.
"а" от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи,
връчен същият ден на управителя на дружеството, който го подписал без
възражение. На 05.12.2018 г. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което наложил на "Сара-Анна" ЕООД гр.Провадия
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 800 лв.
за извършено нарушение по чл.6 във вр. с чл. 16, т.1, б. "а" от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Описаната фактическа обстановка се установява
от: показанията на свидетеля Е.Д.Н., на които съдът дава вяра изцяло като
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с приложените по делото
писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение № 03-010615
от 26.11.2018 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.
416, ал.1 от КТ; Протокол изх.№ ПР1839219/26.11.2018 г., в който са
отразени констатациите на контролните органи от извършената проверка по работни
места и по документи;Идентификационна карта; Разрешение за строеж;
Информационна табела; План за безопасност и здраве при работа, в който е
определена технологичната последователност за извършване на СМР в обекта, както
и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С процесното наказателно постановление е
наложена имуществена санкция на "Сара-Анна" ЕООД гр.Провадия за
нарушение на чл.6 във вр. с чл. 16, т.1, б. "а" от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Съгласно разпоредбата на чл.
14, ал.1 от ЗЗБУТ, юридическите и физическите лица, които самостоятелно
наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи,
предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и
лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да
осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.
Едно от тези изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд е определено в чл. 16, т.1, б. "а" от Наредба № 2 от
22.03.2004 г., според който текст строителят осигурява извършването
на СМР в технологична последователност и срокове, определени в инвестиционния
проект и в плана за безопасност и здраве. Съгласно разпоредбата на чл.6 от Наредба
№ 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи възложителя или упълномощеното от
него лице не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на
ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или
повече координатори за изпълнение на задачите по чл.7 и чл.11 от същата
Наредба, а именно координаторът по безопасност и здраве за етапа на
проектирането и на второ място координаторът по безопасност и здраве за етапа
на изпълнение на строежа, какъвто е настоящия случай. Съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява по несъмнен начин описаната в
атакуваното постановление фактическа обстановка, при която жалбоподателят е
осъществил вмененото му административно нарушение, тъй като в качеството си на
възложител на строителния обект има същите вменени задължения както и
работодателя. Според настоящата инстанция законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на "Сара-Анна" ЕООД гр.Провадия,
като е било определено наказание към минималния размер от 1 800 лв. на
основание чл.
413, ал.2 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който не изпълни задълженията си
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание. Посочената санкционна разпоредба в наказателното
постановление „чл.415в, ал.1 КТ“, която е предвидена за установени маловажни
нарушения, съдът приема като допусната от административно наказващия орган
техническа грешка, т.к същата некореспондира нито с установената фактическа
обстановка, която описва настъпилия летален изход за пострадалия от една страна
и от друга с волята на административнонаказващия орган при определяне размера
на наложената санкция. Правилно е прието, че жалбоподателя следва да носи
отговорност в случая, доколкото същият се явява и "строител" и
"работодател" по смисъла на §1,
т.2 и т.10
от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. Тъй като става въпрос за нарушение
извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл. 83
от ЗАНН е обективна и безвиновна, не е необходимо да се изследва и доказва
субективна страна на деянието. Административно наказващият орган е преценил
всички обстоятелства по случая и отчитайки безспорните доказателства за
извършено нарушение и правилата на чл.
27, ал.1 и ал.2
от ЗАНН, правилно е определил административното наказание. Наложената
имуществена санкция е близо до минималния размер и ще постигне целите по чл. 12
от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не
констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати
твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила. АУАН и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в
акта и наказателното постановление факти и обстоятелства става ясно какво
деяние и кога е осъществено от жалбоподателя, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Спазен е и регламентирания в чл.
34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок за издаване на наказателното
постановление, тъй като акта е съставен на 26.11.2018 г., а процесното
постановление е издадено от наказващия орган на 05.12.2018 г. Административното
нарушение се явява и доказано, за което бяха изложени съображения по-горе.
С оглед на всичко изложено, обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-010615 от 05.12.2018
г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с
което е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 1 800 лв. на "Сара- Анна" ЕООД гр.Провадия, в
качеството му на възложител, за нарушение на чл.6 във вр. с чл. 16, т.1, б.
"а" от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Варна по реда на глава
12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: