№ 305
гр. Плевен, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500374 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 297/ 15. 03. 2024 год., постановено по гр. дело № 670/ 2023
год., Плевенският районен съд е осъдил на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД ответниците МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД гр. София и Х. А. от гр.
Плевен солидарно да заплатят на Н. Ц. Ц. и Б. С. Ф., двамата от гр. Плевен,
като родители и законни представители на малолетното дете Б. Б.ОВ Ф.,
сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинени на
малолетното дете Б. Б.ОВ Ф. неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания, ведно със
законната лихва от 30. 07. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлил като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди
до претендирания размер от 20 000 лв. Със същото решение съдът е осъдил на
основание чл. 78 от ГПК МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД гр. София и Х. А.
от гр. Плевен да заплатят на Н. Ц. Ц. и Б. С. Ф., двамата от гр. Плевен, като
родители и законни представители на малолетното дете Б. Б.ОВ Ф., сумата от
1
144, 75 лв., представляваща направени деловодни разноски. Със същото
решение съдът е осъдил на основание чл. 78 от ГПК Н. Ц. Ц. и Б. С. Ф.,
двамата от гр. Плевен, като родители и законни представители на малолетното
дете Б. Б.ОВ Ф., да заплатят на МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД гр. София и
Х. А. от гр. Плевен сумата от 2 312, 50 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
Срещу така постановеното решение в частта му, в която предявеният
иск е отхвърлен за разликата над 1 500 лв. до претендирания размер от 20 000
лв., е постъпила въззивна жалба от Н. Ц. Ц. и Б. С. Ф.. В същата се изразява
становище, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
първоинстанционният съд не е съобразил представените доказателства, не е
отчел претърпените от малолетното дете Б. болки и страдания и е присъдил
обезщетение в занижен размер в противоречие със съдебната практика по
аналогични дела. Въззивниците молят окръжния съд да отмени решението на
Плевенския районен съд в обжалваната му част и уважи изцяло предявения
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
В законоустановения срок е постъпил отговор от МБАЛ „СЪРЦЕ И
МОЗЪК“ ЕАД гр. София и Х. А. от гр. Плевен, в който се изразява становище
за неоснователност на депозираната въззивна жалба.
От своя страна МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД гр. София и Х. А. от гр.
Плевен са депозирали въззивна жалба срещу горепосоченото решение на
Плевенския районен съд в частта му, в която е уважен предявеният иск за
сумата от 1 500 лв. Изложени са подробни доводи, че лечението на детето Б. е
съобразено с действащите медицински стандарти и добрите практики в
областта на ортопедията и травматологията, като не е допусната лекарска
грешка. Въззивниците молят окръжния съд да отмени решението на
Плевенския районен съд в обжалваната му част и отхвърли изцяло предявения
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
В открито съдебно заседание на 27. 06. 2024 год. въззивниците Н. Ц. Ц.
и Б. С. Ф. се представляват от адв. Н. Н., който моли окръжния съд да уважи
подадената въззивна жалба и отмени първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част.
В открито съдебно заседание на 27. 06. 2024 год. въззивниците МБАЛ
„СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД гр. София и Х. А. от гр. Плевен не са
2
представлявани. От техния пълномощник адв. А. К. е депозирана молба, в
която моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в частта
му, в която е уважен предявения иск за сумата от 1 500 лв.
Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
Двете въззивни жалби са подадени в законоустановения срок от
надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явяват
процесуално допустими. Разгледана по същество, жалбата на Н. Ц. Ц. и Б. С.
Ф. е частично основателна. Разгледана по същество, жалбата на МБАЛ
„СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД гр. София и Х. А. е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо,
доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на
иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество,
а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от Н. Ц. Ц. и Б.
С. Ф., двамата от гр. Плевен, като родители и законни представители на
малолетното дете Б. Б.ОВ Ф., против Х. А. от гр. Плевен и МБАЛ „СЪРЦЕ И
МОЗЪК“ ЕАД гр. София за заплащане на сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от малолетното дете
неимуществени вреди. Фактическата обстановка, обосноваваща исковата
претенция, е безспорно установена по делото: ищците са родители и законни
представители на малолетното дете Б.. При битов инцидент на 29. 07. 2022
год. детето получило порезна рана на лявото ходило. Първоначално е заведено
в Център за спешна помощ гр. Тетевен, а впоследствие в Клиника по
ортопедия и травматология към МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД в гр. Плевен.
Било е прегледано от д- р Х. А., който е извършил съответните оперативни
действия. След изписването на детето болките в увреденото ходило
продължили и била налице невъзможност за разгъване на палеца. Поради това
на 03. 08. 2022 год. детето постъпило за втори път на лечение в клиниката при
3
ответното лечебно заведение. Била му извършена пластична операция на
сухожилието на ходилото от д- р Й.В. и била поставена гипсова имобилизация
за период от 30 дни. Твърденията на ищците са, че при първото посещение на
детето е била проявена небрежност и непрофесионализъм от страна на първия
ответник д- р А.. Видно е, че отговорността на ответниците се претендира при
условията на пасивна солидарност: ответникът Х. А. като пряк извършител на
вредата /чл. 45 от ЗЗД/, а ответникът МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД като
работодател на извършителя /чл. 49 от ЗЗД/. В тази връзка са съобразени
разясненията, дадени в ППВС № 7/ 1958 год., съгласно които пострадалият
има възможност да предяви иска за обезщетението от деликта солидарно
срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата.
В доклада си по делото първоинстанционният съд правилно е разпределил
доказателствената тежест, като е посочил, че ищците следва да установят
наличието на противоправно деяние (действие или бездействие) на първия
ответник, наличието на вреда и причинно- следствена връзка между деянието
и вредата и нейният размер, а в тежест на ответниците е оборването на
презумпцията за вина, отразена в разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. Съдът
внимателно е анализирал събрания по делото доказателствен материал и
подробно и обстоятелствено е обосновал извода си за осъществяването на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и оттам
за необходимостта от ангажирането на отговорността на двамата ответници.
Отправна точка при изясняването на спорните въпроси по делото дава
заключението на назначената в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция съдебно- медицинска експертиза. Според заключението в условие
на анестезия, според повечето автори, е уместно да се извърши и пластична
операция на сухожилие в случай, че е регистрирана увреда на дългия
екстензор на палеца. В обясненията на вещото лице в проведеното на 01. 03.
2024 год. съдебно заседание същото е заявило, че в медицинската
документация, изготвена от д- р А. при първия преглед на детето Б. на 29. 07.
2022 год., е описана фасциотомия, но не е описано разкъсано сухожилие.
Според вещото лице преценката на всички факти към този момент водят до
извода, че детето е имало травмирано сухожилие, като не може да се уточни
със сигурност дали е било изцяло или частично скъсано. Както посочва обаче
вещото лице, чийто професионален опит е в областта на детската ортопедия, с
вероятност от висока степен може да се предположи, че сухожилието на
4
детето е било изцяло разкъсано /стр. 174 от протокола от съдебното заседание
от 01. 03. 2024 год./. В тази си част изводите на вещото лице кореспондират с
показанията на разпитания свидетел д- р Й.В., който посочва, че в момента на
прегледа на детето от ответника д- р А. сухожилието на ходилото е било
прекъснато частично. Свидетелят посочва, че в оперативния протокол от 29.
07. 2022 год. такава констатация от д- р А. не е описана, а е следвало да бъде
отразена. И не на последно място, свидетелят твърди, че е невъзможно при
втория преглед на детето да е налице пълно разкъсване на сухожилието, а при
първоначалния такъв целостта на сухожилието да не е била нарушена. При
така събраните доказателства се налага изводът, че при прегледа на детето
първият ответник д- р А. не е констатирал увреждането на сухожилието на
ходилото /частично или пълно/, не е регистрирал този факт в издадената
епикриза и не е извършил необходимата пластична операция. Действията на
ответника са се изчерпали с почистването на раната и зашиването на
скъсаните меки тъкани. По този начин е допуснато нарушение на практически
установените правила за диагностициране на заболяването и провеждане на
лечението, което е довело до макар и незначително забавяне на оздравителния
процес, както и до необходимостта от повторна оперативна интервенция.
Няма доказателства, че причина за пълното разкъсване на сухожилието е и
поведението на ищците, които не са изпълнили дадените им указания от
лекаря, поради което възражението на ответниците за наличието на
съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД се явява неоснователно.
С оглед на гореизложеното Плевенският окръжен съд приема, че по
отношение на ответника Х. А. се установиха предпоставките на чл. 45 от ЗЗД.
Налице е противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Виновно причинилият вреди другиму следва да ги поправи като
заплати съответното обезщетение. Вторият ответник- лечебното заведение-
работодател на извършителя носи обективната и безвиновна отговорност по
чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост. Съдебната
практика е в насока, че понятието “справедливост” не е абстрактно, а
предполага във всеки конкретен случай да се съобразят обективно
5
настъпилите обстоятелства. В настоящия случай се установи, че вследствие
действията на първия ответник е настъпило забавяне на оздравителния процес
с няколко дни. По- същественото обаче е друго, а именно: че допуснатите от
ответника пропуски и нарушения на добрите медицински практики са
наложили извършването на нова операция при пълна анестезия, което е
довело до определени болки и страдания и негативни психични преживявания
за детето и неговото семейство. При съобразяване на горните обстоятелства
въззивната инстанция намира, че обезщетение в размер на 4 000 лв. би
репарирало в пълна степен претърпените неимуществени вреди от детето на
ищците, поради което присъденото от първоинстанционния съд обезщетение
се явява занижено и несъобразено с действителните болки и страдания,
причинени от деликта.
В заключение може да се обобщи, че решение № 297/ 15. 03. 2024 год.,
постановено по гр. дело № 670/ 2023 год. по описа на Плевенския районен
съд, е частично неправилно. Същото следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над 1 500 лв. до 4 000 лв. /или общо
за 2 500 лв./, и вместо това следва да се постанови ново решение, с което до
този размер искът бъде уважен, ведно със законната лихва. Решението следва
да бъде отменено и в частта досежно деловодните разноски. Съразмерно с
уважената част от исковата молба ответниците следва да заплатят на ищците
разноски в размер на 386 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковата
молба ищците следва да заплатят на ответниците разноски в размер на 2 000
лв. Следователно по компенсация ищците дължат на ответниците разноски в
размер на 1 614 лв. Съразмерно с уважената част от въззивната жалба
ответниците дължат на ищците разноски пред въззивната инстанция в размер
на 272, 98 лв. В останалата му обжалвана част решението на районния съд
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 297/ 15. 03. 2024 год., постановено по гр. дело №
670/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд, в частта, в която
предявеният иск от Н. Ц. Ц. и Б. С. Ф., двамата от гр. Плевен, като родители и
законни представители на малолетното дете Б. Б.ОВ Ф., против Х. А. от гр.
6
Плевен и МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД гр. София е бил отхвърлен за
разликата над 1 500 лв. до 4 000 лв. /или за сумата от 2 500 лв./, както и в
частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, **********, представлявано от
П.И.Д., и Х. А. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплатят солидарно на Н. Ц.
Ц., ЕГН **********, и Б. С. Ф., ЕГН **********, двамата от гр. Плевен, като
родители и законни представители на малолетното дете Б. Б.ОВ Ф., ЕГН
**********, сумата от 2 500 лв. , представляваща обезщетение за причинени
на малолетното дете Б. Б.ОВ Ф. неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания, ведно със
законната лихва, считано от 30. 07. 2022 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ц., ЕГН **********, и Б. С. Ф., ЕГН **********,
двамата от гр. Плевен, като родители и законни представители на малолетното
дете Б. Б.ОВ Ф., ЕГН **********, да заплатят на МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София,
**********, представлявано от П.И.Д., и Х. А. от гр. Плевен, ЕГН
**********, деловодни разноски по компенсация пред първата инстанция в
размер на 1 614 лв.
ОСЪЖДА МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, **********, представлявано от
П.И.Д., и Х. А. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплатят на Н. Ц. Ц., ЕГН
**********, и Б. С. Ф., ЕГН **********, двамата от гр. Плевен, като родители
и законни представители на малолетното дете Б. Б.ОВ Ф., ЕГН **********,
разноски пред въззивната инстанция в размер на 272, 98 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 297/ 15. 03. 2024 год., постановено по гр.
дело № 670/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд, в останалата
обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8