РЕШЕНИЕ
№ 1939
гр. Варна, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110115705 по описа за 2022 година
Предявен е от А. К. Р., ЕГН **********, адрес: гр. *** срещу „С.К."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ******, осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 915.00 лева, представляваща платена без основание сума по договор
за потребителски кредит № ***г., сключен между А. К. Р., ЕГН ********** и
„С.К." ООД, ЕИК ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 28.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Страните са сключили договор за паричен заем № ***г., по силата на който
ответникът предоставил на ищеца в заем сумата от 1000 лева. В процесния
договор е уговорено, че заемът следва да бъде обезпечен с поне едно от
посочените обезпечения, а именно: банкова гаранция или поръчител, който да
отговаря на определени условия. Уговорено е в договора, че в случай че
заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение или същото не
отговоря на условията, посочени в ОУ към договора за заем, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 1112.01 лв. Посочва се, че на
ищеца е начислена такава неустойка, т.к. същият не е предоставил в срок
соченото обезпечение. Излага се от ищеца, че в процесния договор е
уговорено, че размерът на отпуснатия заем е 1000.00 лева, размерът на
погасителната вноска е „3 х 33.38 лв. и 7 х 162.55 лв.", видът на вноската е
месечна, размерът на фиксирания годишен лихвен процент е 40.05 %,
размерът на годишния процент на разходите е 48.44 %, а размерът на общата
сума, която следва да върне А. Р. е 1237.99 лева. Излага се, че сумата по заема
в размер на 1915.00 лв. е погасена предсрочно от ищеца. Навежда твърдения
за нищожност на договора поради противоречието му със закона – чл.10, ал.1
вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма. Нарушено
1
е изискването да е написан по ясен и разбираем начин, както и не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита. Сочи липсата на ясно разписана методика на
формиране на ГПР по кредита. Излага, че в договора е посочен фиксиран
лихвен процент по заема от 40.05 %, без обаче да е ясно как тази стойност се
съотнА. към ГПР по договора. Навежда твърдението, че описаните в
съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна
лихва и неустойка) водят до различен размер на ГПР от посочения. Сочи, че
действителният размер на ГПК по договора е над максимално установения
праг на ГПК, предвиден в ЗПК. Счита, че в нарушение на императивното
правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ответникът „С.К." ООД не е
включил в ГПР разходите за заплащане на „неустойка", която по своята
същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която
се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен
процент /ГЛП/ и ГПР. Посочва, че в случай, че ГПР е бил законосъобразно
описан, действителният такъв е щял да възлиза на 133.44 % /а не както е
посочен в договора - 48.44 %/, с което обосновава нарушение на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като с
действията си търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на
ГПР, приложим в отношенията между страните. Счита договора за кредит за
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2
от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради
противоречие с добрите нрави предвид факта, че определеният от
кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и
начислената „неустойка") надвишава трикратния размер на законната лихва
за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми. Сочи, че са налице явно неизгодни условия по процесния
договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността
на насрещните престации. Предвид обстоятелството, че ищецът е получил
сумата в размер на 1000.00 лева, като впоследствие е върнал предсрочно
сумата от 1915.00 лева, то дружество реално е получило възнаграждение за
предоставения заем в размер на 915.00 лева или печалба за предоставената
услуга в размер на повече от 90 %. Позовава се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК
съгласно която „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита". Въз основа на изложеното
моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
оспорва основателността на иска. Не оспорва, че между страните е сключен
процесния договор за заем. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът не
отговаря на разпоредбата на чл. 11, ал .1, т. 10 ЗПК относно формирането на
годишния лихвен процент. Счита за неправилно твърдението на ищеца, че в
размера на ГПК следва да бъде включен и размера на договорната неустойка
за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Оспорва
твърдението на ищеца, че действителният по договора ГПР е различен от
посочения в него. Излага че в процесния случай ГПР възлиза в размер на
48.44 %. Оспорва доводите за нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва. Счита, че клаузите за договорна лихва и ГПР не са неравноправни по
смисъла на чл. 143 ЗЗП. Излага, че в конкретния случай размерът на
възнаградителната лихва по договора за кредит е приет в определен процент
на годишна база. ГЛП е фиксиран и с ясна стойност към момента на
2
подписване на договора – 40.05 %, а за потребителя е била налице яснота за
размера на поетото задължение. Оспорва се наличието на заблуждаваща
търговска практика от страна ответника. Счита, че изначално
кредитополучателят не е имал намерение да предостави уговореното
обезпечение, като по този начин е договарял недобросъвестно спрямо
кредитора. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални
норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция е сума, плащането на която се сочи да е
извършено въз основа на сключен между страните нищожен договор за
потребителски кредит.
Между страните няма спор, че на 05.11.2020г. между тях е сключен
договор за потребителски кредит № ***.
Като доказателства по делото са представени договор за потребителски
кредит и погасителния план към него. От тях се установява, че страните са
сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е
отпуснал на ищцата кредит при следните параметри: сума на кредита: 1000.00
лв.; срок на кредита: 10 месеца; размер на погасителните вноски 3 х 33.38 лв.
и 7 х 162.55 лв.; падежът на погасителните вноски е понеделник/месечна; ГПР
48.44%; брой вноски 10; годишен лихвен процент 40,05 %; дата на първо
плащане 07.12.2020г. и дата на последно плащане 06.09.2021г.; такса
усвояване – няма. Договорът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция
или поръчител в тридневен срок (т.8 от Договора) или кредитополучателят
дължи неустойка в размер на 1112.01 лв., като така погасителната месечна
вноска е в размер на 235 лева.
От заключението на вещото лице Л. по допуснатата ССчЕ се
установява, че общата сума, която А. К. Р. е изплатила на „С.К." ООД по
Договор за потребителски кредит № *** от 05.11.2020г. е в размер на 1915.00
лв.. Погасени са главница: 610.45 лв.; договорна лихва: 222.44 лв. и неустойка
- 1082.11 лв. Общо: 1915.00 лв.. Вещото лице при съобразяване на всички
дължими суми съгласно договора: главница 1 000.00 лв.; възнаградителна
лихва 237.99 лв. и неустойка 1 112.01 лв; общо - 2 350.00 лв., използвайки
нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, е
изчислило действителен размер на ГПР по договора -162 %. При
съобразяване размера на изплатената от А. К. Р. сума по кредита общо -
1915.00 лв. и използвайки нормативно установената формула в Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, вещото лице е изчислило, че действителният
размер на ГПР по договора е 109.80 %.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен.
Съдът намира, че договорът за кредит не отговаря на изискванията по
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК досежно посочване на годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Според нормата на чл.19, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
3
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно не е достатъчно
само формалното посочване на ГПР в процентно изражение. В случая в
договора за кредит не е отразено как е формиран годишният процент на
разходите, като не са посочени кои допускания /вид на разхода по смисъла на
§1, т.1 / и в какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е равен на
48.44 %. Следователно от съдържанието на договора не може да се извлече
какво се включва в годишния процент на разходите. Заключението на вещото
лице е, че действителният размер на ГПР по договора е 162 %, а не
посоченият 48.44 %.
С оглед на изложеното, съдът намира, че процесният договор е
недействителен /нищожен/, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи.
Установи се, че ищецът е изплатил 1915 лева по нищожния договор за
кредит.
Съгласно чл.4, към договора е обективиран и погасителен план,
съобразно който общото задължение за главница възлиза на 1000 лева, за
лихва в размер на 237.99 лева, а за неустойка в размер на 1112.01 лева.
В случая чистата стойност на кредита е 1000 лева /заетата сума/.
С оглед изложените мотиви на съда за нищожност на сключения между
страните договор, претенцията е доказана в своето основание и изначално
ответникът е нямал право да събира вземане по нищожен договор извън
предоставената сума по кредита.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по делото в
размер на 300 лв. /50 лева държавна такса и 250 лева депозит за вещо лице/.
Адв. Г. Ч. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на същия сумата от 400 лв. -
адвокатско възнаграждение, на основание 38, ал.2 ЗА, определено съобразно
минималния размер, предвид в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „С.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град *** да заплати на А. К. Р., ЕГН **********, адрес: гр. *** сумата в
размер на 915.00 лева, представляваща платена без основание сума по
договор за потребителски кредит № ***г., сключен между А. К. Р., ЕГН
********** и „С.К." ООД, ЕИК ***, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 28.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град *** да заплати на А. К. Р., ЕГН **********, адрес: гр. *** сумата от
300 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за
платена държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „С.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град *** да заплати на адв. Г. Г. Ч. , с адрес на кантората: гр. ***, сумата от
400 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за Адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5