РЕШЕНИЕ
№ ____
гр.Русе, 21.02.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти граждански състав в
публично заседание
на 23-ти януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4839 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от С.С.М.
против „ИНСА ПОРТ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
–гр.Раковски, област Пловдив, ул.“Предел“, №1.
Ищецът С.С.М. твърди, че ответникът „ИНСА ПОРТ“ ЕООД,
ЕИК:*********, е бивш негов работодател, с когото трудовото му правоотношение
било прекратено със заповед № 1/31.01.2019 г., на основание чл.325, т.1 от КТ -
по взаимно съгласие. Поддържа, че към датата на прекратяването на трудовото му
правоотношение, бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
което право било признато с разпореждане № ********** / 04.06.2019 г. на РУ
„Социално осигуряване” гр.Русе.
Заявява, че при ответника е работил през последните 10
години от трудовия си стаж, поради което претендира същия да му заплати
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на шест брутни трудови
възнаграждения в общ размер от 4203.60 лева, както и обезщетение за забава
считано от 01.02.2019 г. до 07.08.2019 г. – 218.37 лв. и законна лихва върху главницата
до приключване на делото. Претендира разноски.
Ответникът „ИНСА ПОРТ“ ЕООД, ЕИК:********* не спори,
че не е изплатил обезщетението и го дължи.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По делото не се спори, че страните са били във валидно
трудово правоотношение. От приложената Заповед № 1/31.01.2019 г., се установява
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 от КТ.
По делото е приета неоспорена от страните икономическа
експертиза, от която се установява, че размерът на дължимото от работодателят
на ищеца обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни работни
заплати, изчислено на база последното получено от работника месечно брутно
трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовия договор възлиза на
4203.60 лева. Законната лихва за неизпълнение на парично задължение по чл.86 ЗЗД върху посочената сума за периода от момента на възникване - 01.02.2019г. до
07.08.2019г. - датата на завеждане на
настоящото производство е в размер на 218.37 лева .
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
При
прекратяване на трудовото правоотношение за работника или служителя се поражда
право да претендира заплащане на обезщетения при уволнение. Съгласно чл.222,
ал.3 КТ ако работника или служителят е работил последните 10 години при един
работодател и трудовия му договор бъде прекратен независимо от основанието, но
след като работникът или служителят е придобил ПОСВ на същият се дължи
обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати (БТВ). Относно наличието на
елементите от фактическия състав, пораждащи правото на ищеца да претендира
такова обезщетение при уволнение страните не спорят, че трудовото
правоотношение на М. е прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ, поради
пенсиониране /след придобиване на право на ПОСВ/.
Не се спори, че
обезщетението не е заплатено на ищеца. Относно размера на същото съдът следва
да съобрази разпоредбата на чл.228 КТ, съгласно която при определяне размера на
обезщетенията по р.III от КТ в това число и по чл.222, ал.3 КТ се
съобразява полученото от работника или
служителя БТВ за месеца предхождащ уволнението. Съгласно чл. 17,
ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ)
брутното трудово възнаграждение, което служи като база за определяне на размера
на обезщетението, включва основното трудово възнаграждение за отработено време,
възнаграждение над основното възнаграждение, определена според прилаганите
системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения,
определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален
трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен
характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259
от Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл.
266, ал. 1 от Кодекса на труда; възнаграждението, заплатено при престой или
поради производствена необходимост, по чл.
267, ал. 1 и 3
от Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл.
268, ал. 2 и 3
от Кодекса на труда.
На тази база и с
оглед приетото по делото заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза съдът счита, че БТВ
получавано от М. възлиза на сумата от 700.60лв.
или размера на претендираното обезщетение при уволнение възлиза на сумата от 4203.60лв.,
която ищеца претендира. Предявения иск се явява изцяло основателен и доказан и
следва да бъде изцяло уважен.
Предвид основателността на главницата, следва да се
уважи акцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на завеждане
на делото, до окончателното изплащане на сумата.
Претенцията за лихви е съобразена с разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ,
в която изрично е уредено, че обезщетенията дължими при прекратяване на
трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, като след изтичане на
този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В
случая не е необходима покана, тъй като срокът за плащане на обезщетението е
законово установен и след като не е спазен работодателя дължи законната лихва. С
оглед приетото по делото заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза размерът на дължимата лихва за забава дължимото обезщетение по
чл. 222, ал.3 от КТ,
за периода 01.02.2019 г. до 07.08.2019 г. е в размер 218.37 лв., предвид
което предявения акцесорен иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в посочения размер .
При този изход на спора в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
възнаграждение съобразно уважените претенциите по обективно съединените
предявени искове или сумата от 824,25 лв. По делото съдът не разполага с
доказателства за имущественото състояние на ищеца, с оглед на което не може да
обоснове извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна
правна помощ на материално затруднено лице, каквато е преценка на страната и
адвоката му. Поради това не би могло да бъде споделено възражението на
ответната страна за приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на РРС
сумата 218.14 лева, представляваща държавни такси по предявените и уважени
искове, както 200.00 лева изплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ИНСА
ПОРТ“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление –гр.Раковски, област Пловдив, ул.“Предел“, №1 да
заплати на С.С.М., ЕГН **********,***,
чрез адв. Г.Т. сумата от 4203,60 лева- представляваща обезщетение по чл. 222,
ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от 07.08.2019
г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 218,37 лв. - представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4203,60
лв. за периода от 01.02.2019 г. до 07.08.2019 г.;
ОСЪЖДА „ИНСА
ПОРТ“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление –гр.Раковски, област Пловдив, ул.“Предел“, №1 да заплати на мл.адв. Г. Т., гр.Р.,
ул.“С. г.“, №., сумата от 824.25 лева
– адвокатско възнаграждение определено на осн. чл.
38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „ИНСА
ПОРТ“ ЕООД, ЕИК:********* да заплати
по бюджетната сметка на Районен съд - гр.Русе, сумата от 418.14 лева - държавна такса
върху уважените размери на предявените искове и възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.242 ГПК допуска предварително
изпълнение на решението.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд
в 2-седмичен срок от връчването на препис на страните.
Районен
съдия: