Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………………/25.03.2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2515 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от И.Х.
*** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4320 лева,
представляваща левовата равностойност на храната, която ответникът в качеството
си на работодател е следвало да осигурява ежемесечно на ищеца в качеството му
на служител на *** за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., ведно със
законна лихва върху задължението от подаване на исковата молба – 24.02.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 648,92,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2017
г. до 24.02.2019 г., на основание чл. 181 ал. 1 от З*** и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ищецът е
служител при ответника на длъжност „Старши инспектор” в сектор „Човешки
ресурси” към отдел „Административен”. Посочва се, че от 01.02.2017 г.
работодателят не изплаща на ищеца дължимата му се по силата на чл. 181 от З***,
левова равностойност на храната в месечен размер от 120 лева, определен със
заповед от министъра на вътрешните работи и останал непроменен за процесния
период, поради което претендира описаните по-горе суми.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски,
за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по
чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е
застъпено становище за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва, че
ищецът е заемал при ответника длъжност „Старши инспектор” в сектор „Човешки
ресурси” към отдел „Административен”, в процесния период, както и че в този
период сумата, която се заплаща за храна по силата на чл. 181 ал. 1 от З*** е в
размер от 120 лева. Не се оспорва и че претендираните суми са правилно
изчислени като размери. Поддържа се обаче, че след 02.02.2017 г. в полза на
ищеца, такива плащания не са извършвани, тъй като по силата на параграф 69 ал.
6 от ПЗРЗИДЗ***, на същия е определена индивидуална основна заплата, която
включва и левовата равностойност на храната по чл. 181 ал. 1 от З***.
Направено е искане за
отхвърляне на предявения иск.
В съдебното
заседание, ищецът не се явява, като депозира писмено становище от 15.02.2021
г., в което заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебното
заседание, ответникът не се явява, като депозира писмено становище от
30.11.2020 г., в което заявява, че поддържа отговора исковата молба.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор в отношенията между страните, че със Заповед
№ 8121К-1095/02.02.2017
г. на министъра на вътрешните
работи ищецът е преназначен за държавен служител *** – Варна, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 2 от З***, считано от
01.02.2017 г. От този момент между страните съществува валидно служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Старши експерт“ в сектор „Човешки ресурси“ към отдел „Административен“ на ***. Не е спорно също обстоятелството, че в този период на
ищецът не е заплащана левова равностойност на храна, както и
че съгласно нарочни заповеди издавани от министъра на вътрешните работи
определеният месечен размер на левовата равностойност за храна през целия
период е 120 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.
181 ал. 1 от З*** и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За уважаване на предявените
искове ищецът следва да установи, че е заемал
при ответника длъжност „Старши инспектор” в сектор „Човешки ресурси” към
отдел „Административен”, в процесния период, изпълнение на собствените си
задължения, както и размера на претенцията за главница и обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
Правото
на служителите на *** да получават храна или левовата ѝ равностойност е
регламентирано в чл. 181 ал. 1 от З***. Съгласно чл. 181, ал. 1 от З*** на
служителите на *** се осигурява храна или левовата й равностойност, а съгласно
ал. 2 – на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и
друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща
ежегодно парична сума за облекло. Съгласно ал. 3, служителите по чл. 142, ал. 1
и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за
което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност, чийто
размер се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, а условията
и редът за предоставянето й се определят с наредби на министъра на вътрешните
работи /ал. 4 и ал. 5/. Категориите служители на *** са определени в чл. 142,
ал. 1 от З*** /изм. ДВ, бр. 14/2015г., в сила от 1.04.2015г./, както следва: т.
1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово
правоотношение. В ал. 4 на чл. 142 /ред. ДВ бр. 14/2015г., в сила от
01.04.2015г./ е регламентирано, че статутът на държавните служители по ал. 1,
т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. На основание чл. 142, ал. 1 от
З*** само статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния З***.
Следователно, касае се за два специални закона – З*** и ЗДС, които намират
приложение по отношение различните категории служители в рамките на системата
на ***. Приложното поле на специалния
закон /ЗДСл/ във връзка със служебното правоотношение на категория
служителите в системата на ***, изключва приложението по отношение на същото
правоотношение на другия специален закон /З***/. С § 86 от ЗИДЗ*** /ДВ, бр.
14/2015г./ е прието, че за държавните служители в ***, заемащи длъжности за
държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от З***, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015г., се прилагат разпоредбите на
действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
З*** до прекратяване на служебните им правоотношения. Т.е. до прекратяване на
служебните им правоотношения, категорията служители по т. 2 законодателно се
приравняват по статут на държавните служители по З***. С § 69, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗ*** /Обн., ДВ, бр. 81 от 2016г., в сила от 01.02.2017г./ от друга страна, е
предвидено, че служебните правоотношения на държавните служители в ***, за
които се прилага ЗИДЗ*** /ДВ, бр. 14/2015г./ и които към датата на влизане в
сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и
притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на
Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се
преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в
сила на този закон. Съгласно ал. 6 на същия параграф, при назначаването на
служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от
определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение,
определено по реда на З*** и включващо заплата за длъжност, допълнително
възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност
на храна по чл. 181, ал. 1 от З***. Следователно, самият закон определя начина,
по който се формира основната заплата на служителя по служебното правоотношение
и в нея нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за
прослужено време, така и левовата равностойност на храната. С ежегодни
заповеди, издавани от Министъра на вътрешните работи, на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от З***, какъвто е и ищецът преди преназначаването му
считано от 01.02.2017г., е определена левовата равностойност на храна в размер
на 120 лева месечно. Ето защо, считано от 01.02.2017г., когато ищецът е
преназначен по посочения ред, възнаграждението за прослужено време и левовата
равностойност на храната не се начисляват отделно, а представляват компонент от
получаваното от него основно възнаграждение. При това положение следва да се
приеме, че служителят няма право на отделно допълнително възнаграждение за
храна извън основното си възнаграждение. Ако се приеме обратното, че ищецът
като държавен служител в системата на *** - чл. 142, ал. 1, т. 2 от *** има
право на храна или нейната равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от З***, то
той би бил поставен в по- благоприятно положение в сравнение със служителите по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от З*** – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението, чиито правоотношения не са се
преобразували в служебни по силата на § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗ*** /в сила от
01.02.2017г./, доколкото би получавал храна, респ. равностойността й веднъж
като съставна част от основното му възнаграждение и втори път, отделно като
допълнително плащане. Наред с изложеното, ищецът е назначен по служебно
правоотношение в ***, на основание § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗ*** /в сила от
01.02.2017г./ и съдържанието на служебното му правоотношение се урежда от
специалния ЗДСл. В специалния закон не е предвидено в полза на служителите на
държавна служба да се предоставя храна или нейната парична равностойност,
аналогично на уредбата по чл. 181, ал. 1 от З***. Тази изрична законодателна
препратка към приложение на специалния ЗДСл към тази категория служители на ***,
изключва приложение на другия специален закон по аргумент за празнота в ЗДСл. В
чл. 142, ал. 4 от З*** от друга страна, изрично е предвидено, че статутът на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, а
изчерпателното изброяване на разпоредби в З*** приложими към служителите
заемащи длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 2, сред които чл. 181, ал. 1 от З*** е
въведено едва със ЗИД на З*** /ДВ, бр. 60 от 2020г., в сила от 1.10.2020г./.
Следователно за периода от 01.02.2017г. до 31.10.2020г.
ищецът, като служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от З***, по отношение на който е
приложим ЗДСл няма право на храна, респ. на паричната й равностойност като
отделно плащане от основното възнаграждение. Ето защо предявените на това
основание главен и акцесорен искове са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
При този изход на делото, дължимата държавна такса следва
да остане за сметка на бюджета на съда.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ответника се полагат съдебно - деловодни разноски, но доколкото
същият не е направил искане в тази насока, такива не следва да се присъждат.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Х.Х., ЕГН **********
с адрес *** срещу ***, искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 4320 лева, представляваща левовата равностойност
на храната, която ответникът в качеството си на работодател е следвало да
осигурява ежемесечно на ищеца в качеството му на служител на *** за периода от
01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., ведно със законна лихва върху задължението от
подаване на исковата молба – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 648,92, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 01.02.2017 г. до 24.02.2019 г., на основание чл.
181 ал. 1 от З*** и чл. 86 ал.
1 от ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :