№ 12843
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110160826 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 60826 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Д. Т., с ЕГН **********, А. Б.
Т., с ЕГН **********, двамата от гр. ..., и К. Б. Т., с ЕГН **********, от гр. ...., против „....”
ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от
изпълнителния директор ..., за установяване по отношение на ответника, че ищците не
дължат на „....” ЕАД, както следва: М. Д. Т. – 4/6 идеални части, А. Б. Т. и К. Б. Т. – по 1/6
идеална част от следните суми: сумата от 967,47 лв. – разноски по исковото производство и
сумата от 318,77 лв. – разноски за държавна такса по заповедното производство, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 15.01.2020 г. по гр.д. № 53387/2014 г. по описа на
СРС, 54 състав, поради погасяване на вземането по давност, претендират направените по
делото разноски.
Ищците твърдят, че срещу тях било образувано изп.д. № 20208580400311 по
описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. № 858, действаща в района на СГС, въз основа на
изпълнителен лист от 15.01.2020 г. по гр.д. № 53387/2014 г. по описа на СРС, 54 състав, по
силата на който ищцата и Боне Кръстев Т., последният наследодател на ищците, били
осъдени да заплатят на ответното дружество сумата от 967,47 лв. – разноски по исковото
производство и сумата от 318,77 лв. – разноски за държавна такса по заповедното
производство. Твърдят, че от влизане в сила на съдебното решение на 04.11.2015 г.
започнала да тече погасителна давност в полза на ищците, както и че изпълнителното дело
било образувано след изтичане на предвидената в закона петгодишна давност. Излагат
подробни съображения за погасяване на претенцията на ответното дружество по давност,
позовават се на съдебна практика. Ангажират доказателства.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, не изпращат
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „....” ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Твърди, че поради неизпълнение
на задълженията на ищците в полза на ответното дружество на 15.01.2020 г. бил издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 53387/2014 г. по описа на СРС, 54 състав. Също така твърди,
че на 19.02.2020 г. пред ЧСИ Уляна Димоларова била подадена молба за образуване на
изпълнително производство, а съобразно с чл. 3 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. давността спирала да тече. Позовава се на задължителна съдебна практика.
Оспорва твърденията на ищците за изтекла в тяхна полза погасителна давност. Излага
подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора, направено е възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
2
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложения заверен препис от изп.д. № 20208580400311 по описа на ЧСИ Уляна
Димоларова, с рег. № 858, действаща в района на СГС, се установява, че същото е
образувано по повод молба с вх. № 6206 от 19.02.2020 г. от „....“ ЕАД с приложен
изпълнителен лист от 15.01.2020 г., издаден въз основа на Решение № 54-85 от 04.06.2015 г.
по гр.д. № 53387/2014 г. по описа на СРС, 54 състав, по силата на който изпълнителен лист
М. Д. Т. и Боне Кръстев Т. са осъдени да заплатят на „....“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 967,47 лв. – разноски за държавна такса, депозити за експертизи и
юрисконсултско възнаграждение по исковото производство, както и сумата от 318,77 лв. –
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство. С разпореждане от 19.02.2020 г. ЧСИ е разпоредил да се изпратят призовки за
доброволно изпълнение до длъжниците, да се изискат справки, както и да се наложат запори
върху пенсии, банкови сметки и вземания на трети лица. От върнатия отрязък от покана за
доброволно изпълнение се установява, че същата е била връчена на М. Д. Т. на 10.06.2020 г.
На 17.07.2020 г. по делото е постъпила изискана справка с приложено удостоверение за
наследници, от което се установява, че Боне Кръстев Т. е починал на 05.07.2018 г. и е
оставил за свои законни наследници съпругата си М. Д. Т. и синовете си А. Б. Т. и К. Б. Т.. С
постановление от 08.04.2021 г. ЧСИ е конституирал наследниците на починалия длъжник и
е разпоредил да им се изпратят съобщения, за което последните са били уведомени на
14.06.2021 г.
От приложеното гр.д. № 53387/2014 г. по описа на СРС, 54 състав, се установява, че с
Решение № II-54-85 от 04.06.2015 г. съдът се е произнесъл по предявени искови претенции
по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД и чл. 149 от ЗЕ, което решение е влязло в сила на 04.11.2015 г. На 09.01.2020 г. по
делото е била подадена молба от процесуалния представител на „....” ЕАД с искане за
издаване на изпълнителен лист, какъвто е бил издаден на 15.01.2020 г. за сумите от 967,47
лв. и 318,77 лв., видно от извършеното отбелязване върху оформения печат.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
3
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ответникът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който
имот притежава ищецът. Не се спори, че М. Д. Т. и Боне Кръстев Т. са били потребители на
топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, до който се доставя топлинна енергия. Не
се спори, че Боне Кръстев Т. е починал и е оставил за свои законни наследници ищците,
които съобразно с разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН са придобили твърдяните
идеални част от наследството му.
По делото е безспорно установено, че срещу М. Д. Т. и Боне Кръстев Т. Нгуен е бил
издаден изпълнителн лист въз основа на влязло в сила съдебно решение.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
От приложеното гр.д. № 53387/2014 г. по описа на СРС, 54 състав, се установява, че
съдебното решение е влязло в сила на 04.11.2015 г. Подаването на молбата за издаване на
изпълнителен лист представлява действие, което прекъсва давностния срок по смисъла на
чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. От момента на влизане на решението в сила – 04.11.2015 г. до
момента на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист - 09.01.2020 г. не е
изтекла твърдяната петгодишна давност. Такава нова давност е започнала да тече и от
издаване на изпълнителния лист на 15.01.2020 г. Дори и към момента на образуване на
изпълнителното дело - 19.02.2020 г. не е изтекла твърдяната погасителна давонст. Следва да
се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение
прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 115,
ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. Прекратяването на изпълнителния процес
в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва ex lege.В конкретния случай по
изпълнителното дело са били извършвани действия, и всяко едно от тях в период под
предвидения в посочената по-горпе разпоредба.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на „....“
ЕАД не е погасено по давност, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ищците искане за
присъждане на направените по делото разноски, съдът намира същото за неоснователно,
съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което разноски в полза на ищците
не следва да бъдат присъждани.
4
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, съдът намира същото за основателно,
съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, като в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Всеки от ищците следва да заплати на ответника част от
разноските, съответствата на квотата му.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от М. Д. Т., с ЕГН **********, А. Б. Т., с
ЕГН **********, двамата от гр. ..., и К. Б. Т., с ЕГН **********, от гр. ...., против „....” ЕАД,
с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния
директор ..., за установяване по отношение на ответника, че ищците не дължат на „....” ЕАД,
при квоти М. Д. Т. – 4/6 /четири шести/ идеални части, А. Б. Т. и К. Б. Т. – по 1/6 /една
шеста/ идеална част от следните суми: сумата от 967,47 лв. /деветстотин шестдесет и седем
лева и четиридесет и седем стотинки/ – разноски по исковото производство и сумата от
318,77 лв. /триста и осемнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ – разноски за
държавна такса по заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от
15.01.2020 г. по гр.д. № 53387/2014 г. по описа на СРС, 54 състав, поради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА М. Д. Т., с ЕГН **********, А. Б. Т., с ЕГН **********, двамата от гр. ...,
и К. Б. Т., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „....” ЕАД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор ..., на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
направени по делото разноски, при квоти: М. Д. Т. – 4/6 /четири шести/ идеални части, А. Б.
Т. и К. Б. Т. – по 1/6 /една шеста/ идеална част от сумата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5