Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     №

                                        Гр. София, ………….2021 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова  гр. д. № 5905/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 22.04.2020 г., постановено по гр.д. № 63135/ 2018 г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил предявения от Г.В.В. иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, изр. второ ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗЗД за осъждане на УМБАЛ „С." ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес на управление:***.*****, да плати на Г.В.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 3 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатена такса за паркинг, претърпени поради неизпълнение от страна на ответника на задължението да осигури преглед на дядото на ищеца при доц. д-р Б.Г.на 29.06.2018 г. от 11:00 ч.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че между доказания разход от 3 лв. и неизпълнението на поетото от въззиваемия задължение не е налице пряка причинно- следствена връзка. Излага подробно становище в подкрепа на твърдението си и моли съда да отмени съдебното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за главница и лихва.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се твърди, че решението е правилно и законосъобразно досежно установената липса на пряка причинно-следствена връзка между вредите и неизпълнението на договорното задължение. Навеждат се и твърдения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за наличие на договорно правоотношение между страните по правния спор. Претендират се разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.  

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна правна норма.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съдът намира, че подадената въззивна жалба е основателна. Съображенията за това са следните:

Пред въззивната инстанция не се спори, за това, че в проведен телефонен разговор между страните въззиваемият е обещал на въззивника, че доц. д-р Б.Г.ще осъществи преглед на физическото състояние на 95 годишния му дядо на 29.06.2018 г. от 11 ч.

Няма спор и за това, че във връзка с уговорения преглед, на 29.06.2018 г. въззивникът е докарал дядо си с автомобил, който е паркирал на платения паркинг пред сградата, в която е следвало да се извърши прегледа в 10,49 ч. след което двамата своевременно са отишли пред кабинета на доц. д-р Б.Г.. В 11 ч. кабинетът е празен, поради което те отиват до регистратура, от където ги информират, че докторът си е тръгнал и няма да се върне, за да осъществи обещания от въззиваемия преглед. Следва искане от страна на въззивника да се срещне с управителя на въззиваемия, с цел да се уредят отношенията между страните, но тъй като той не е в болницата, се осъществява среща с юрисконсулт на дружеството. След разговора въззивникът, заедно с дядо си, се отправя към паркинга и напуска същия в 11,30 ч., поради което, предвид изтичането на безплатния първи половин час престой, се налага да заплати такса от 3 лв.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал.1, изр.2 вр. чл. 23 ЗЗД, като в тази връзка е извел извод, че по делото са събрани доказателства, от който може да се заключи, че между страните е сключен договор, с който въззиваемият е обещал извършване на определено действие от трето лице, че това действие не е извършено и че въззивникът действително е реализирал разход от 3 лв., представляващи цена за ползването на платен паркинг пред болничното заведение. В същото време е отхвърлил предявения иск, тъй като макар останалите обстоятелства да са доказани, по делото  не се установява наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и неизпълнението на задължението по договора по чл. 23 ЗЗД. В мотивите си съдът е посочил, че въззивникът е можел да избере друг начин за придвижване, който да не изисква паркиране, както и че е можел да паркира в зона за свободно паркиране и не на последно място, че въззивникът неоснователно не е напуснал паркинга в рамките на безплатния половин час като така сам е причинил вредите.

Пред въззивния съд решението се оспорва само от ищеца, който намира за неправилен извода на първоинстанционният съд за липса на пряка причинно-следствена връзка между договорното неизпълнение и настъпилите вреди. Възраженията на въззиваемия досежно липсата или наличието на договорно отношение изобщо са поставени само в отговора на въззивната жалба и съответно не подлежат на разглеждане от настоящия съд, тъй като противоречат на интереса на жалбоподателя.

Въз основа на събраните по делото доказателства и безспорно установените факти, въззивният съд намира възраженията на въззивника срещу извода на първоинстанционния съд за липса на пряка причинно-следствена връзка между доказаните разходи и неизпълнението на договора по чл. 23 ЗЗД за основателни. В тази връзка съдът намира, че разходът от 3 лв. съставлява разумни и необходими разноски по изпълнението на задължението на въззивника да се яви на договореното място, където е следвало да се изпълни обещанието. В случай, че то бе изпълнено, този разход щеше да остане за негова сметка  като разноски по изпълнение на собственото му задължение по договора, но при неизпълнение на насрещното задължение на обещателя, този разход се явява имуществена вреда в патримониума на изправната страна, а именно въззивника. Тази вреда се явява напълно предвидима за обещателя, доколкото към момента на поемане на задължението за извършване на действие от трето лице, той е запознат с факта, че пациентът не е хоспитализиран в болничното заведение и следователно, че следва да достигне по някакъв начин до уговореното място за изпълнение на обещаното действие на трето лице. Избрания начин за придвижване и съответно направените за него разходи са в рамките на разумното и добросъвестното поведение при изпълнение на задължението за явяване на пациента на уговореното място за изпълнение на обещаното действие от третото лице като се има предвид, че пациентът е на 95 години и съответно трудно подвижен, а използваният паркинг е в непосредствена близост до сградата, в която следва да се извърши прегледът. В тази връзка следва да се държи сметка, че какъвто и начин на транспорт да бе избрал въззивникът, този транспорт не е безплатен, а придвижването пеша не следва да се разглежда като възможност, доколкото отношението се развива в гр. София, а и предвид възрастта на пациента. Възражението за възможно свободно паркиране в близост до сградата не е доказано.

  Съдът намира и че с оглед на установените по делото обстоятелства, фактът, че въззивникът не е успял да напусне паркинга в рамките на безплатния половин част не може да се възложи в негова отговорност. При преценка на времето на пристигане на лицето в паркинга, часът на прегледа и напускането на паркинга става ясно, че въззивникът всъщност се е забавил около 20-25 минути при разговорите си с регистратура, търсенето на представляващия на въззивника и разговора с юрисконсулта, като съдът приема, че това време е обикновено необходимото предвид всички обстоятелства за изясняване на настъпилата ситуация. Не е оправдано да се очаква, че той следва набързо да напусне сградата, без да потърси правата си и да покани кредитора да изпълни задължението си, което може да се направи и лично, а след това отправя писмени искания до него.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск за сумата от 3 лв. да бъде уважен изцяло. По претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба обаче, съдът намира, че няма възможност да се произнесе, тъй като досежно това искане липсва произнасяне на първата съдебна инстанция, които порок не е поправен по реда на чл.250 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, въззивникът има право на направените в хода на първоинстанционното и въззивното производство, както следва:

За първоинстанционното производство въззивникът има право на разноски в размер на 250 лв. за заплатена държавна такса и депозит за експертиза. В рамките на въззивното производство той не е реализирал деловодни разноски.

Доколкото въззивникът се представлява безплатно от адвокат на основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, то с оглед изхода на правния спор на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лв. без ДДС за първоинстанционното производство и 300 лв. без ДДС за въззивното или по 360 лв. с ДДС за всяко производство.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      

                                                            Р  Е  Ш И  :

 

ОТМЕНЯ съдебно решение от 22.04.2020 г., постановено по гр.д. № 63135/ 2018 г. по описа на СРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. чл. 79, ал.1 вр. чл. 23 ЗЗД, УМБАЛ „С." ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес на управление:***.М. *****, да плати на Г.В.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 3 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатена такса за паркинг на 29.06.2018 г., претърпени поради неизпълнение от страна на ответника на задължението да осигури преглед на дядото на ищеца при доц. д-р Б.Г.на 29.06.2018 г. от 11:00 ч.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, УМБАЛ „С." ЕООД, с ЕИК: ***** да плати на Г.В.В., с ЕГН: ********** сумата от 250 лв. деловодни разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, УМБАЛ „С." ЕООД, с ЕИК: ***** да плати на адвокат Б.Л., с адрес: *** сумата от 360 лв.с ДДС адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          

 

 

          ЧЛЕНОВЕ : 1.             

 

 

                                  2.