Решение по дело №605/2019 на Районен съд - Варна

 

    Р Е Ш Е Н И Е

 

   № 818 /25.04.2019 г., гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:              

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                               

   с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 605 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на С.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 2 срещу Наказателно постановление № 16 – 0819 – 001272 от 13.05.2016 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателката Р., на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева (четиристотин лева) за това, че около 00:40 часа на 25.01.2016 г. в гр. Варна, по бул. „Осми приморски полк“ в посока към бул. „Цар Освободител“ до пътен възел с бул. „Васил Левски“ управлява лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № В 3101 РА, собственост на В.П.П., с ЕГН: **********, след като за моторното превозно средство няма сключен валиден договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

            Жалбоподателката С.Р.Р. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя един единствен аргумент в защита на своята позиция, а именно, че е изтекла абсюлютната давност за извършеното от нея нарушение на Кодекса за застраховането, поради което и следва наказателното постановление да бъде отменено само на това основание.

            В проведеното на 25.02.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 605 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката С.Р.Р. не се явява, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество.

            Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изразява никакво отношение във връзка с депозираната въззивна жалба, предмет на разглеждане в производството по  НАХД № 605 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, доколкото нито е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, нито изпраща законен или процесуален представител по време на откритото съдебно заседание по делото.

 

            От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

            Около 00:40 часа на 25.01.2016 г. жалбоподателката С.Р.Р., с ЕГН: ********** управлявала лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № В 3101 РА, собственост на В.П.П., с ЕГН: ********** *** в посока на движение към бул. „Цар Освободител“.

            Непосредствено до пътния възел, образуван при пресичането на бул. „Осми приморски полк“ и бул. „Васил Левски“ била извършена проверка на управлявания от жалбоподателката Р. лек автомобил от екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, съставна част от който бил мл. автоконтрольор В.Д.В..

            Мл. автоконтрольор В. установил, че няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите по отношение процесния лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № В 3101 РА, като преценил, че управлявайки по този начин превозното средство, жалбоподателката Р. е нарушила разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, поради което и на същата тази дата 25.01.2016 г. й съставил акт за установяване на административно нарушение, с който я санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

            В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения АУАН не било депозирано, като на 13.05.2016 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането наложил на С.Р.Р. административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

 

            По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:

            Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

             Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:

             На първо място, съдът би желал да отбележи, че доколкото не се оспорва фактическата обстановка, изложената в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, не е необходимо да се прави някакъв анализ на наличните доказателства в административно – наказателната преписка. Нито в самият АУАН, нито в тридневния срок за депозиране на възражение, регламентиран в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито във въззивната жалба се навеждат някакви твърдения, които не само да опровергават, а дори да поставят под съмнение констатациите на актосъставителя мл. автоконтрольор В., а именно, че около 00:40 часа на 25.01.2016 г. жалбоподателката Р. е управлявала лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № В 3101 РА, собственост на В.П.П., с ЕГН: ********** *** без за моторното превозно средство да има сключен действащ и валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. Още повече, че тази фактическа констатация се подкрепя изцяло от приложената справка от Гаранционен фонд, от която също по един категоричен начин се установява, че за процесния лек автомобил „Рено Клио“ към датата 25.01.2016 г. няма валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“

            Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането предвижда „глоба“ в размер на 400 лева за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая със своето поведение на 25.01.2016 г. жалбоподателката Р. е нарушила посочената правна норма, поради което и напълно законосъобразно и правилно е била ангажирана административно – наказателната й отговорност за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

            Единственото възражение на жалбоподателката Р. е за това, че е изтекла абсолютната давност, която преклудира възможността да й се потърси административно – наказателната отговорност за нарушението на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

            Едно подобно възражение, съдът намира за неоснователно, поради следните съображения:

            В никакъв случай, нито към датата на връчване на наказателното постановление, нито към датата на постановяване на съдебното решение не е изтекла абсолютната давност за санкциониране на нарушението, тъй като същата е в размер на четири години и шест месеца. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс и по – конкретно приложение следва да намерят чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (действаща към датата на извършване на нарушението) наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва едва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието, поради което и съдът още веднъж ще повтори, че този срок не е изтекъл нито към датата на връчване на наказателното постановление, нито към датата на постановяване на съдебното решение.

            Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 16 – 0819 – 001272 от 13.05.2016 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна следва да бъде повтърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Потвърждава Наказателно постановление № 16 – 0819 – 001272 от 13.05.2016 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на С.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 2, на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева (четиристотин лева) за това, че около 00:40 часа на 25.01.2016 г. в гр. Варна, по бул. „Осми приморски полк“ в посока към бул. „Цар Освободител“ до пътен възел с бул. „Васил Левски“ управлява лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № В 3101 РА, собственост на В.П.П., с ЕГН: **********, след като за моторното превозно средство няма сключен валиден договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: