№ 280
гр. гр. Добрич, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20233200500409 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№1143/19.01.2023г. от П. Н. К. с ЕГН **********, чрез адв.И. В.,
срещу решение №20/12.01.2023г. по гр.д.№3537/2021г. на РС-Добрич, което е
признато за установено, че М. А. С. с ЕГН ********** е собственик на
климатик „Mitsubishi”, сушилня „Bosch” и фризер „Аrielli“ и че П. Н. К.
дължи на М. А. С. равностойността на същите -на климатик „Mitsubishi” в
размер на 790лв., на сушилня „Bosch” в размер на 800лв., на фризер „Аrielli” в
размер на 180лв.
Въззивникът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй
като съдът не обсъдил голяма част на изложените в отговора на исковата
молба факти и доказателства, вкл.свидетелски показания. Излага, че
решението е постановено в нарушение на процесуалния закон, изразило се в
многократно давана възможност на ищеца да отстрани противоречията между
обстоятелствената част и петитума, отмяна на хода по същество и даване на
указания за правилното заявяване на установителна претенция. Ищецът завел
осъдителен иск и след като не е отстранил нередовностите на исковата молба
още в началото на процеса, следвало производството да се прекрати. През
1
цялото производство водел осъдителен иск, едва след като съдът отменил
хода по същество и неправомерно му дал още една възможност искът се
трансформирал в установителен. Съдът неоснователно кредитирал
показанията на водения от ищеца свидетел и не кредитирал показанията на
водените от нея трима свидетели. Не било установено и ищецът да е
собственик на сушилнята и фризера. Не било установено и състоянието на
вещите. Иска отмяна на решението и постановяване на ново за отхвърляне на
уважените претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна
-М. С., който счита жалбата за неоснователна , решението за правилно. Още с
исковата молба било наведено правно основание по чл.422 и чл.57, ал.2 от
ЗЗД. Неоснователно било възражението на въззивника относно
кредитирането на гласните доказателства, съдът напълно преценил
стойността им, дори възобновил разпита на единия за уточняване на детайли
и обстоятелства. Ответникът не доказал нито едно от твърденията си. Иска
потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от активно
легитимирано лице, страна-ответник в първоинстанционното производство, с
правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на
изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и е допустима.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№3537/2021г. на РС-Добрич е образувано по искова молба с вх.
№11156/17.11.2021г., уточнена с молба вх.№11854/29.11.2021г., молба вх.
№1486/27.01.2022г., молба вх.№21116/01.12.2022г., на М. А. С. с ЕГН
********** от с.Р., общ.Г.Т., с която срещу П. Н. К. с ЕГН ********** от
гр.Добрич са предявени искове по чл.108 от ЗС за ревандикация на движими
вещи - климатик „Mitsubishi”, сушилня „Bosch” и фризер „Аrielli”,
евентуално на основание чл.422 от ГПК вр.чл.57, ал.2 от ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на ищеца равностойността на
липсващите вещи- на климатика „Mitsubishi” от 1699л., на сушилнята „Bosch”
2
от 1583,33лв и на фризера „Аrielli” от 333,33лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №1414/2021г. по
описа на РС-Добрич.
Евентуалната установителната исковата претенция е допустима. Заявена
е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, с начало 29.10.2021г., когато е
връчено указанието на заповедния съд за предявяване на иск за установяване
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №380/07.05.2021г. по
ч.гр.д.№1414/2021г.на РС-Добрич за сумите от 1699лева равностойност на
климатик „Mitsubishi”, 1583лева на сушилня „Bosch” и 333лева на фризер
„Аrielli”. Предявена е от легитимирано лице-заявителят в заповедното
производство, за установяване съществуването на вземането си, като
продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер. Предявена е при допустимо съединяване с главна
осъдителна претенция за ревандикация/връщане в натура/ на вещите.
Неоснователно е оплакването на въззивницата за недопустимо
произнасяне на съда в резултат на нарушение на процесуалния закон,
изразило се в многократно давана възможност на ищеца да отстрани
нередовностите във връзка с предявената евентуална установителна
претенция-противоречията между обстоятелствената част и петитум, вместо
да прекрати производството.
В първоначалната искова молба са изложени обстоятелства за
съпружеско съжителство между страните с продължителност от около три
години, преустановено през 2020г., по време на което съжителство обитавали
собствения на ответницата апартамент в гр.Д.. По време на съжителството на
01.10.2018г. ищецът закупил с потребителски кредит климатик „Mitsubishi”, а
управителя на „***“ ЕООД Н.Й., в което ищецът работел тогава и сега, му
предоставил за ползване сушилня „Bosch” и фризер „Аrielli”. И трите вещи
след преустановяване на съжителството му с ответницата останали в нейния
апартамент. С връчена на 19.03.2021г. нотариална покана ищецът поискал П.
Н. К. да му върне вещите, но тя му отказала писмено. При тези обстоятелства
3
е формулирано искане за осъждане на ответницата да му върне вещите, а в
случай, че липсват да му заплати равностойността им в размер на общо
3999лева. С исковата молба е сторено искане за прилагане по настоящото
дело на ч.гр.дело №1414/2021г. по описа на РС-Добрич, при липса на
изложени каквито и да е обстоятелства относно връзката и значението му за
настоящия спор.
В производство по чл.129, ал.2 от ГПК и по повод изправяне на
нредовности на исковата молба във връзка с дължимата държавна такса, с
уточняваща молба вх.№11854/29.11.2021г. ищецът е обосновал задължението
се за внасяне на държавна такса в по-малък размер от указания от съда, като
се е позовал на внасянето на държавна такса от 2 на сто върху интереса в
заповедното производство, което е водено между страните. Повторно е
намерено от съда сезирането да е нередовно и е указано ищецът да отстрани
противоречията в обстоятелствената част и петитума по главния иск, тъй като
претендира ревандикация на вещи, но твърди две от тях да са собственост на
трето лице и излага обстоятелства за доброволното им предаване за ползване,
прекратяване на съгласие за ползването им което сочи на договор за заем за
послужване. Указано е да „отправи петитум за евентуално съединения иск за
установяване равностойността на вещите, след противопоставяне на
заемодателя за ползването им“. В изпълнение на указанията на съда, с молба
вх.№1486/27.01.2022г. ищецът е заявил, че сушилнята и фризера са негова
собственост, закупени с фактура №328/17.01.2022г.-след образуване на
производството е заплатил на „***“ЕООД двете вещи. Заявил е и, че иска да
се признае за установено, че е собственик на трите вещи, които ответницата
владее без правно основание и същата да бъде осъдена да му ги предаде „или
да заплати равностойността им в размер на 3 999лева“.
След надлежно връчване на книжата на ответницата, в срока по чл.131
от ГПК същата е подала отговор на така уточнената исковата молба.
Оспорила е претенциите като недопустими защото ищецът не бил собственик,
оспорила е размера на паричната претенция-вещите били закупени преди
много време и били амортизирани с годините, оспорила е да са у нея-ищецът
ги бил взел, което се доказвало от приложения към исковата молба отговор на
нотариалната покана. Заявила, че приложените фактури не установявали
каква марка и модел са вещите. Изложила е и твърдения , че с ищеца са
живели на съпружески начала около три години и имат родено през 2018г.
4
дете , че са живели в апартамента на родителите и в гр.Д.. По време на
съжителството им ищецът не бил плащал наем и ежедневните разходи на
семейството, заради което се разбрали същият да осигури сушилня, фризер и
климатик за отглеждане на детето. Той осигурил тези вещи, но при раздялата
им през м.март 2020г. напуснал домът и като си взел сушилнята, фризера и
климатика.
С доклада по делото в съдебно заседание от 13.06.2022г. районния съд е
приел да е сезиран с главна осъдителна претенция за ревандикация на
движими вещи с правно основание чл.108 от ЗС, евентуална установителна за
паричната им равностойност с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.57,
ал.2 от ЗЗД, определил е подлежащите на доказване относими факти,
разпределил е доказателствената тежест за тях и е дал възможност на
страните да ангажират доказателства.
Първоинстанционният съд е приел правна квалификация на евентуалния
иск при нередовна искова молба. Неяснотата в исковата молба относно
петитума на евентуалния иск не е преодоляна с подадените от ищеца
уточняващи молби с вх.№11854/29.11.2021г. и с вх.№1486/27.01.2022г., за
което обаче същият не може да бъде санкциониран с прекратяване на
производството по този иск, тъй като дадените от съда указания не са ясни,
точни и подробни, така, както изисква законът, за да бъдат изпълнени от
ищцовата страна. Уточнената искова молба съдържа съществените факти и
обстоятелства, които обосновават евентуална установителна искова
претенция като продължение на проведено заповедно производство и това е
констатирано от съда в мотивната част на разпореждането с
№388/21.01.2022г., но с диспозитива е дадено несъответно указание да
„отправи петитум за евентуално съединения иск за установяване
равностойността на вещите, след противопоставяне на заемодателя за
ползването им“ . При това положение, съдът е имал правомощието и
задължението да остави исковата молба без движение като отмени хода по
същество и даде указания за отстраняване на тази нередовност, което
процесуално действие е и валидно предприето от съда. В отговор на дадените
указания, с молба вх.№21116/01.12.2022г. ищецът е заявил, че иска съдът да
признае за установено по отношение на ответника, че сумата , за която е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1414/2021г.на РС-Добрич се
5
дължи. Не се касае до допуснато от съда недопустимо изменение на иска или
до предявяване на нов иск, а за необходимите процесуални действия за
привеждане на молбата за съдебна защита в съответствие с изискванията на
процесуалния закон като условие за разрешаване на въведения с исковете
правен спор. Правомощието по чл. 129,ал. 2 ГПК следва да се упражнява,
когато обективно са налице основания за това, без оглед етапа на
производството. В качеството си на втора инстанция по съществото на
правния спор въззивният съд също може да остави исковата молба без
движение, когато констатира дефекти в нея, които не са отстранени от
първоинстанционния съд, сам да даде указания на ищеца за поправяне на
молбата и ако те не бъдат изпълнени следва да обезсили решението и да
приложи последиците на чл.129, ал.3 от ГПК. Ако липсват обаче дадени от
съда разбираеми, изхождащи от конкретните твърдения в исковата молба,
указания, липсва основание за прилагане нормата на чл.129, ал.3 от ГПК.
Противното би довело до отказ от правосъдие , което е недопустимо.
По правилността на обжалваното решение, с оглед изложените в
жалбата оплаквания и въз основа на събраните доказателства, въззивната
инстанция намира следното:
Страните не спорят, че около три години са живели на семейни
начала/без сключен граждански брак/, имат родено през 2018г. дете,
разделили са се през 2020г. Няма спор и, че съвместно са съжителствали в
жилището-апартамент на ответницата. Фактическото съжителство поражда
отношения, които наподобяват тези при граждански брак, т.е. с присъщите на
семейството в юридическия смисъл отношения между мъжа и жената на
грижа и подкрепа, общност в грижата за децата и за домакинството, но
имуществените отношения при фактическо съжителство се подчиняват на
съществуващите каузални сделки с вещнопрехвърлителен ефект – отделна
собственост или обикновена съсобственост. В настоящият случай ищецът се
легитимира като собственик на климатик „Mitsubishi”, сушилня „Bosch” и
фризер „Аrielli” с представените по делото писмени доказателства.
Установява се, че на ищеца в качеството му на кредитополучател, по силата
на договор за потребителски кредит №**********/01.10.2018г., сключен с
кредитор „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, е предоставен кредит от 1699 лева-цена на
стоката, за финансиране закупуването на която се предоставя кредита, а
именно климатик марка „Mitsubishi“, със задължения за връщане в срок до
6
05.10.2020г.Договорът съдържа и изявление на кредитополучателя, че е
получил стоката от продавача. Представената двустранно подписана фактура
№328/17.01.22г. , издадена от „***“ЕООД, установява договор за продажба
между дружеството и ищеца на движими вещи - сушилня за сумата от
1583.34лева и фризер за сумата от 333.33лева, които вещи ищецът твърди да
са процесните, предоставени му за ползване през 2018г., когато дружеството-
продавач ги е закупило с договор за продажба, удостоверен с издадената от
„Елнита“ООД фактура №**********/11.10.2018г. Сушилнята и фризера са
придобити от ищеца след депозиране на исковата молба и преди размяната на
книжа, който факт на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде зачетен.
Договорът за продажба на движими вещи от вида на процесните е
консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага
постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените
елементи на продажбата - стока и цена. Действително във фактурите не са
посочени индивидуализиращи сушилнята и фризера белези, но липсват
твърдения и данни ищецът да е придобивал и други вещи от същия вид, както
и доказателства, опровергаващи твърденията на ищеца именно така
закупените вещи да са занесени от него в дома на ответницата с цел ползване
за общи на страните нужди. Самата ответница не отрича факта, че вещи от
вида на процесните са занесени от ищеца в жилището без да
индивидуализира същите.
Събраните по делото доказателства не установяват при прекратяване на
съжителството и напускане от ищеца на дома на ответницата той да е взел
процесните вещи. Съвпадащи са показанията на свидетелите, Д.Й. Г. и
С.К.С., че по молба на ответницата през м.март 2020г. двамата са
демонтирали от дома и на втория етаж от жилищен блок в гр.Д. климатик и
заедно със сушилня и фризер са ги свалили пред входната врата на
жилищния блок/от външната страна на входа под козирката-св.Г./. Фризерът
бил в кухнята, сушилнята в коридора, а климатикът бил в една спалня или
детска стая/св.С./. Уредите били бели, сушилнята според св.Г. била марка
„Bosch”. За свалянето на климатика използвали стълба, която била във входа,
някой бил организирал работата/св.С./. Ответницата им обяснила, че ги сваля
за да ги върне на собственика, бившия и мъж, който познавали от снимки,
които тя им била показвала. Казала им, че той ще дойде с някакви носачи да
вземе вещите. М. не бил там. Когато си тръгвали св.С. видял М. да се задава,
7
тъкмо идвал, вървял пеш.
Св. С.Т.Х. твърди през пролетта на 2020г., при посещение на свой
приятел в блока на ответницата да е видял пред входа климатик и нещо като
хладилник. Познавал родителите на ответницата, страните знаел като
семейство, виждал ги като ходел при приятеля си, който живеел на осмия
етаж. Направило му впечатление, че се карат. Отдалече чул ответницата да
казва на ищеца „ вземай си вещите след като ти трябват толкова“, когато
минавал покрай тях замлъкнали. Стоял при приятеля си около час-два, като си
тръгвал не видял пред входа същите вещи.
Св.С.Д.И. живеел във същия вход, страните живеели в апартамент над
неговия. Познавал и родителите на П. К.. Знае, че страните са се разделили и
се изнесли от апартамента, малко след изнасянето им апартамента бил
продаден, сега имал нови собственици. Преди изнасянето свидетелят чул
шум, погледнал през прозореца на своя апартамент и видял бащата на П. с
още един човек да свалят климатика. Излязъл да разходи кучето си и видял
климатика отвън до пейката до входа, имало и други съседи, които попитали
какво ще го правят и те отговорили, че ще го носят на профилактика. По-
късно , след като се върнал от разходка с кучето, отново чул шум и видял, че
монтират стария климатик, който и в момента бил там, но много бръмчал.
Видял да изнасят багаж с автомобила на бащата на П. марка „Рено сценик“-
дрехи, багажи, кутии. Бяла техника не бил виждал да изнасят, но съпругата му
споделила с него, че са изнасяли и хладилник.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства в тяхната
съвкупност обосновават извод, собствените на ищеца вещи да са останали в
държане на ответницата без да е съществувало в нейна полза основание да ги
държи /не се доказва твърдението и за облигационни отношения- даване на
вещи вместо плащне на наем и ежедневните разходи на семейството/ и
понастоящем да липсват- изнесени са от нея пред входа на блока, но не е
установено да са взети от ищеца както същата твърди. Представеният от нея
отговор на нотариалната покана на ищеца, връчена и на 29.03.2021г., за
връщане на вещи, сред които и процесните, е частен документ, изходящ от
нея, съдържащ изгодни за нея твърдения, респ. не може да бъде източник на
доказателствен извод в подкрепа на твърдението и, че вещите са взети от
ищеца при изнасянето му от дома и. Никой от разпитаните свидетели не е
8
видял ищецът да взема, отнася вещите и само от факта на изнасянето им от
ответницата от дома и, в който смисъл са гласните доказателства, такъв извод
не може да се направи.
Правото на реституция се извежда от това, че ищецът никога не е губил
правото си собственост, поради което му се дължи връщане на вещите. Щом
вещите липсват, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.2 ЗЗД, на ищеца се дължи
парична компенсация, тъй като лишаването му от собственост е станало без
необходимото правно основание. Разпоредбата на чл.57 ал.2 ЗЗД е общо
реституционно правило, намиращо приложение, когато натуралната
реституция на вещи е невъзможна. Оценката на заместващата престация
следва да държи сметка на принципа за справедливост в контекста на
спецификата и особеностите на конкретния случай. В случая следва да се има
предвид, че се касае за вещи, които през цялото време на фактическото
съжителство на страните са били ползвани за нуждите на фактическото
семейство и паричната компенсация следва да отчете изхабяването в резултат
на ползването в съответствие с принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване за чужда сметка. Привлеченото от районния съд
вещо лице, чието заключение не е оспорено от страните, е дало стойност при
съобразяване на изхабяването им вследствие нормалното им ползване по
предназначение както следва:за климатик „Mitsubishi”- 790лева, за сушилня
„Bosch”-800лева и за фризер „Аrielli”- 180лева, в който размер евентуалната
установителна претенция, за разглеждане на която е налице
вътрешнопроцесуалното условие, следва да бъде уважена.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено с препращане на
основание чл.272 от ГПК и към мотивите на същото .
С оглед изхода от въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК право на разноски има въззиваемата страна, която е направила искане за
присъждане на такива, представила е и списък по чл.80 от ГПК, в който са
вписани разходи от 300лева за адвокатско възнаграждение, но липсват
представени доказателства за реалното извършване на разхода.
Отговорността е обективна и затова се дължат действително направените
разходи за делото, респ. задължително следва да се представят доказателства
, че разноски реално са сторени. В този смисъл разноски на въззиваемата
страна не следва да се присъждат.
9
Воден от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20/12.01.2023г. по гр.д.№3537/2021г. на
РС-Добрич.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10