Р Е Ш Е Н И Е
№ 19/ 11.01.2010 година, гр.Хасково
ТОМ
1 СТР.39-40
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Десети граждански състав
на десети декември две
хиляди и девета година
в публичното заседание в
следния състав:
Районен
съдия: Петър Вунов
секретар: П.Н.
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело номер 2333
по описа за 2009 година
Производството е по реда на гл. ХXVІ от ГПК.
Образувано е по обективно съединени искове на Я.Х.Х., ЕГН ххх с
правно основание чл.99, ал.1 и чл.103
от Семейния кодекс /СК/ отм. срещу З.О.Х.,
ЕГН хххх.
В исковата молба се твърди, че страните били
сключили граждански брак на 13.10.1984г. в гр.Плевен, от който имали родени две
деца, които към момента били пълнолетни. Те заживели в гр.Стара Загора, като
семейното им жилище представлявало стая в студентските общежития на Медицинския
институт гр.Стара Загора, където двамата следвали медицина. От начало семейният
им живот протичал сравнително добре, но впоследствие ответникът започнал да се
занимава с търговска дейност с турски и сирийски граждани, отчуждил се от
съпругата си, често отсъствал, без да обяснява къде ходел, не давал пари за
нуждите на семейството. По-късно той се бил оженил за своя братовчедка в
РСирия. Сочи се още, че страните били във фактическа раздяла от 1993г. до сега,
като децата им израснали в РСирия. Синът им след като пораснал се върнал в
България при ищцата и в момента живеел в гр.Стара Загора. Иска се бракът на
страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна
вина на ответника, а семейното жилище било освободено от двамата. Претендира се
след прекратяване на брака ищцата да носи фамилното име на ответника –Х., тъй
като била известна с него в обществото
Ответникът,
редовно уведомен, не се явява в с.з., не изпраща представител и не взема становище по исковете.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и
доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото дубликат на
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от общ.Плевен, въз основа на
акт за граждански брак № 985/13.10.1984г. е видно, че З Х. и М.Х.М. са сключили
граждански брак на 13.10.1984г. в гр.Плевен. От удостоверение за идентичност на имената № 218/27.05.1994г. на Община
Крумовград се установява, че М.Х.М. и Я.Х.Х. са имена на едно и също лице. От брака
си страните имат две деца
– Х. ЗХ., ЕГН хххх, роден на ***г*** и Х. ЗХ., ЕГН хххх, родена на ***г***
Загора, което се установява от заверени преписи на удостоверения за раждане съответно
от 28.09.1985г., издадено от община Крумовград, въз основа на акт за раждане № 575/17.09.1985г.
и от 26.05.1989г., издадено от община Стара Загора, въз основа на акт за
раждане № 1189/26.05.1989г. Според удостоверение с изх. № 17/15.09.2009г. на
„МЦ Европа” ЕООД Я.Х.Х. е получила брутно трудово възнаграждение общо в размер
на 1558,97 лв. за периода 03.2009г.-08.2009г. По делото са представени и
заверени преписи от диплома за висше образование на ищцата, издаден от Висш
медицински институт – Стара Загора и свидетелство за призната специалност от
Медицински университет – София.
С оглед доказване на твърдените от ищцата обстоятелства съдът
допусна и разпита водените от нейна страна свидетели – Е.В.А.-В. и Х.
ЗХ. – син на страните. От показанията на първата свидетелка се установява, че
тя познава ищцата от 1998г. като д-рХ., с което фамилно име била известна на
всички. Запознали се в Република Турция, където тя работила като лаборантка. От
ищцата разбрала, че тя била разделена с мъжа си, с който не поддържали
контакти, тъй като той имал друга жена и деца в Сирия. Освен това още преди да
се разделят съпругът й имал любовници и въпреки, че имал фирма в България,
ищцата сама гледала и издържала децата им. Според нея тя не се била развела
досега, за да не спрат да й дават виза за Сирия, където живеели децата й. Към
момента синът й живеел в гр.Стара Загора, където учил медицина, а дъщеря й била
в Сирия. От показанията на св. Х. ЗХ., преценени съгласно изискванията на чл.
172 от ГПК, се установява, че родителите му са разделени от 1993г., като той,
сестра му и баща му отишли да живеят в Сирия, а майка му останала в България.
От момента на раздялата си ответникът не поддържал връзка с ищцата, а от 1997г.
имал друга законна съпруга. Според свидетеля майка му била известна в
обществото като д-рХ.. Докато били в България с родителите си живеели в общежитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
От събраните по делото гласни доказателства беспорно се установява, съществуването на факти и обстоятелства,
обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака на
страните. Манифестираното неуважение на ответника към ищцата чрез поддържане на
извънбрачни връзки с други жени, проявената незаинтересованост към законната му
съпруга, към издръжката на семейството им, неполагането на никакви усилия от негова страна за преодоляване на
възникналите проблеми обосновават извода, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, че
брачната им
връзка съществува само формално и е
изпразнена от следващото се от закона и морала
съдържание и
че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения. Безвъзвратно са
изчезнали взаимната любов, уважение, доверие и разбирателство,
липсват и готовността за взаимопомощ, загрижеността за общото благополучие, присъщи за едно здраво семейство, които са заменени с отчуждение и
неизпълнение на морални и правни съпружески задължения. Освен това е и налице трайна и продължителна фактическа раздяла, през
която е ответникът е създал ново семейство, което от своя страна още повече допринася
за това състояние на брачните им отношения и го прави непреодолимо. В този смисъл
продължаването им между страните не би могло да бъде от полза нито за самите
тях, нито за обществото. Ето защо съдът
счита, че предявеният иск по чл.99, ал.1 СК/ отм. е
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи и бракът им бъде
прекратен поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
Съдът намира, че вина за това
състояние на брачните отношения има единствено ответникът. От събрания по делото доказателствен материал по категоричен и
несъмнен начин се установиха неговите брачни провинения. В тази
насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, един от които макар и
лице от кръга на посочените в чл.172 от ГПК, има най-непосредствени
и най-преки впечатления от живота на съпрузите. Освен това показанията и на двамата са логични,
безпротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. От друга страна не се доказаха факти или обстоятелства от
живота на съпрузите, от които може да
се направи извод, че ищцата има каквито и да е било вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство.
При сключване на брака им ищцата е
приела фамилното име на съпруга си, като с него е станала известна в обществото.
До този извод водят както представените по делото частни и официални документи,
в които тя фигурира с иметоХ., така и събраните гласни доказателства,
установяващи че в обществото е позната и към нея се обръщат с това фамилно име. Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките,
визирани в чл.103, ал.2 от СК /отм./ и следва ищцата да продължи да носи брачното
си фамилно имеХ..
От брака на страните няма
ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът не следва да се произнася по
свързаните с това въпроси, включително и за ползването на семейното жилище, доколкото
няма заявена такава претенция.
С оглед
изхода на
делото и на
основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лв., от която са
заплатени 25.00 лв., като разликата следва да се внесе по сметка ***-Хасково от ответника
съгласно чл.329, ал.1, изр.първо от ГПК. На същото основание и предвид
претенцията на ищцата досежно направените от нея деловодни разноски, на нея следва да се присъдят такива в размер на 275.00 лв., представляваща държавна такса за завеждане на исковата молба за
развод и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 13.10.1984г. в гр.Плевен
граждански брак между Я.Х.Х., ЕГН ххх и З.О.Х., ЕГН хххх поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИЕМА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има съпругът З.О.Х..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване
на брака съпругата Я.Х.Х. да продължи да носи брачното си фамилно име –Х..
ОСЪЖДА З.О.Х., ЕГН хххх с
адрес за призоваване: гр.С., ул.”К.” № х, ет.х, ап.х да заплати на Я.Х.Х., ЕГН хххх
с адрес за призоваване: гр.Х., ул.”Х.” № х, ет.х офис х, адвокат
Л. С. направените от нея разноски по
делото в размер на 275.00лв.
ОСЪЖДА З.О.Х., ЕГН ххх с
адрес за призоваване: гр.С., ул.”К.” № х, ет.х, ап.х да заплати по сметка ***-Хасково
окончателна държавна такса в размер на 25.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Й.Д.