Определение по дело №1/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Балчик бийч енд голф“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище [населено място], [улица], чрез адв. В. Б. от АК – Варна, със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора 2 против Заповед № 1386/ 04.12.2023 г. на кмета на община Каварна, с която е одобрен ПУП –ПЗ (погрешно е посочено, че се касае за изменение на ПУП – ПЗ) за УПИ № Х-68, кв. 1 по РП на КК Карвуна, м. Иканталъка, общ. Каварна, обл. Добрич, по преписка № АБ-30-915/ 31.07.2023 г., в неговата цялост.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

Ответникът - Кмет на Община Каварна, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за недопустима. Излага доводи, че в случая за жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 131 ЗУТ. Евентуално счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

Заинтересованата страна - „Икант инвест“ ООД, чрез процесуалния си представител също изразява становище за недопустимост на жалбата, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Отделно намира същата за неоснователна.

Жалбоподателят „Балчик Бийч енд Голф“ ЕООД обосновава правния си интерес от оспорване на заповедта, легитимирайки се като собственик на съседен имот, северно разположен спрямо имота, предмет на плана, който е с кадастрален [идентификатор], урегулиран в [УПИ] в кв. 1 по регулационния план на кк “Карвуна“, местност „Иканталъка. В тази връзка по делото представя нотариален акт за покупко-продажба № 178 том ІХ, дело № 3055/2008 г., вх. рег. № 7025/09.12.2005 г.

От графичната част на оспорената Заповед № 1186/16.12.2021 г. става ясно, че одобреният ПУП- План за застрояване на УПИ Х-68, кв. 1 е със следните градоустройствените показатели: отреждане – „за жилищно строителство, сезонно обитаване“, устройствена зона – „Ок“, максимална плътност на застрояването – 20 %, озеленяване минимум- 70 %, Кинт.(интензивност на застрояването) – максимум 0,5, височина на сградата до 7,50 метра. В графичната част на заповедта са посочени ограничителни линии на застрояване на отстояние от по 3 метра от западната и източната регулационни линии. Предвиденото от дъното на парцела - северната регулационна линия е 5 метра. Отстоянието от южната улична регулационна линия е определено на 3 м. от участъка от о.т. 227 до западната граница на УПИ и на 7,5 м. за участъка от о.т. 227 до о.т. 224.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, както и допълнителната задача към същата изготвени от вещото лице А. В., неоспорени от страните. От заключенията на експерта и разясненията дадени от него в съдебно заседание се установява, че първоначалният ПУП-ПР и ПУП-ПЗ за процесната територия бил одобрен с Решение № 2018.19.07.2004 от 30.11.2004 г. като тогава имотът, предмет на плана УПИ Х-68, не е съществувал. Имотът бил обособен с изработването на ПУП-План за регулация, одобрен с Решение № 129/06.10.2015 г. на Общински съвет Каварна. След обособяването на УПИ Х-68 предназначението му е за курортни дейности, т.е. за нежилищни функции. Преди това с изменение, одобрено със Заповед № 798/26.05.2005 г. бил обособен УПИ V кв.10, видно в Приложение 19 от заключението и с второ изменение, одобрено със Заповед № 1958/02.12.2005 г. се от УПИ V се обособява още един УПИ VІ, кв.1. С това изменение бил приет и ПУП-ПЗ за УПИ VІ, чиято южна граница е била изместена на север. Застроителния план, одобрен с Решение № 2018.19.7.2004 от 30.11.2004 г., бил приложен само в УПИ ІV (отреден за Помпена станция) и според него заварените сгради в този УПИ се запазвали. ПИ с [идентификатор] попадал извън строителните граници на курорта, но за него имало приложен застроителен план. За имота на жалбоподателя, [УПИ], нямало действащ застроителен план и към настоящия момент. За процесния УПИ Х-68 в кв. 1 по РП на – КК ”Карвуна” няма действащ застроителен план, който да бъде изменен с процесната заповед № 1386 / 04.12.2023 г., като счита, че написаното в текста на заповедта “изменение” е явна фактическа грешка.

Вещото лице дава заключение, че предвиденото отстояние от надземното застрояване в имота, предмет на плана УПИ Х-68 до регулационната линия на север, към регулационната линия с имота на жалбоподателя [УПИ] от 5 метра отговаря на нормативно определеното отстояние. Сградата в съседния УПИ IV е нежилищна.- сграда за водоснабдяване и/или канализация, конкретно - помпена станция (приложение 20 към. СТЕ). Тя е разположена наоколо 1 м. от кадастралната граница, която съвпада с общата странична вътрешнорегулационна линия между7 УПИ IV и процесния УПИ X. Същата е на по-висока теренна кота и няма да бъде засенчена от жилищното застрояване в УПИ X, но за нежилищни сгради това е без значение. В Решение № 88-ПР./ 2021 г. на РИОСВ-Варна не са посочени ограничения, за охранителни зони около водоизточника в УПИ IV. Според одобрения ПУП-ПЗ на УПИ X, част от ограничителната линия на застрояване към общата регулационна линия с УПИ IV е на разстояние около 4,00 м от източния край на нежилищната сграда (помпена станция) в УПИ IV (виж приложение 19), След чупката на запад това разстояние се увеличава. В ситуацията на одобрения инвестиционен проект (приложение 18-горе) се вижда, че при намаленото разстояние от 3 м до дъното на УПИ X само североизточния ъгъл на сграда 6 е на 4 м. от сграда 2 в УПИ IV. При оттегляне на цялата жилищна група на юг (разстояние от 5 м до дъното на имота) и на запад (по западната ограничителна линия на застрояване), североизточният ъгъл на сграда 6 ще бъде на нормативното разстояние от б м спрямо сграда 2 в УПИ IV, а останалата част на сграда 6 - на повече от 6 м спрямо сграда 2 в УПИ IV. Въз основа на тези констатации вещото лице приема, че изискуемото се отстояние между сградите на основното застрояване в имота, предмет на плана, и сградите в съседния УПИ IV, е спазено.

Сграда 72693.154.33.4 в съседния УПИ представлява допълващо застрояване - гараж (приложение 21 към СТЕ). Тя е разположена на кадастралната граница, но поради значителната денивелация на терена, представлява подземен етаж с използваем покрив, върху който са разположени плочници, озеленяване и водни площи (приложение 22 - горе). Освен това по общата граница с процесния имот е изградена висока плътна стена, боядисана в бяло (приложение 22 - долу). Изискуемото се отстояние между сградите на основното застрояване в имота, предмет на плана, и сграда 72693.154.33.4 (допълващо застрояване) в съседния УПИ, е 3 м, и също е спазено. Сграда е [идентификатор] не представлява сграда от основното застрояване за имот с [идентификатор]. Съществуващата сграда в УПИ IV-І е едноетажна, нежилищна. При завареното положение тя отстои на намалено отстояние ( 1 м) от общата регулационна линия с УПИ X. Въпреки това, отстоянието от проектното застрояване в УПИ X до тази сграда, предвидено в закона (6 м), е спазено.

Характерът на застрояването, предвидено в оспорения ПУП-ПЗ, по смисъла на чл. 23 ЗУТ е ниско - до 7,50 м.

В проведеното на 28.05.2024 г. съдебно заседание вещото лице пояснява, имотът на жалбоподателя е с обща граница с процесния имот, която се явява дъно и на двата имота и там трябва да има 5 метра отстояние. В обжалвания ПУП - ПЗ не е предвидено намалено отстояние между имотите, като според оспорената по делото заповед, дъното на имота има 5 метра отстояние от строителната линия. Самият план засяга само [ПИ] но не засяга съседни имоти. Не се създава свързано застрояване. При основното застояване няма свързано застрояване, като свързано е само подземното застрояване, където на изток има гаражи до границата, но същите са подземни, а и се касае за допълващо застрояване. То не засяга имота на жалбоподателя. Няма допуснати намалени отстояния по закон, включително и до брега, и до плажа, по тогава действащия ЗУЧК. Не е налице и промяна в предназначението на имота. И в предишния ПУП и с така създадения ПУП, не се променя и той си остава „урбанизирана територия“. Не се предвиждат ограничения в режима на застрояване и ползване на съседни имоти.

Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ, заинтересовани лица в производството по одобряване на ПУП и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите, според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

Според правилото на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

При тази фактическа и правна обстановка, съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не се установява наличието на хипотезите по чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ, доколкото както от съдържанието на проекта за ПУП-ПР и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, така и от двете съдебни експертизи се установява непротиворечиво, че притежаваният от жалбоподателя поземлен имот с [идентификатор], не е предмет на плана и за него не се предвижда промяна в застрояването, ново свързано застрояване или намалени разстояния. Вярно е, че процесния ПУП – ПЗ предвижда свързано застрояване, но същото не е основно, а допълващо такова – за подземни гаражи. Освен това същото не засяга имота на жалбоподателя с [идентификатор] а този с [идентификатор]. В тази връзка по отношение на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ следва да се отбележи също, че след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 16/23.02.2021 г., отпада заинтересоваността на непосредствените съседи при предвидена промяна в застрояването в съседен имот. Според действащата редакция на нормата, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Това означава, че към момента промените в режима на застрояване в имота, предмет на плана, касаещи характера на застрояването му, не са предвидени от законодателя като такива, обосноваващи непосредствено засягане за съседните имоти и в частност имота на жалбоподателя.

В случая ПУП - ПР несъмнено засяга урбанизирана територия. Поземлен имот с [идентификатор], съгласно данните от КККР на кк “Карвуна“, местност „Иканталъка“, е частна собственост, с начин на трайно ползване НТП Ниско застрояване (до 10 м). Според § 5, т. 41 ДР на ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В настоящата хипотеза, данните по делото несъмнено сочат, че не се променя предназначението на поземлен имот с [идентификатор], като той продължава да бъде трайно ползване НТП Ниско застрояване (до 7,5 м), т. е. в случая не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ.

Относно хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, по аргумент от чл. 18 ЗУТ вр. чл. 7 на Наредба № 7 от 22.12.2003 г., следва да се приеме, че релевантни към режима на застрояването в конкретен имот са показателите: площ, линии на застрояване, плътност на застрояване, интензивност на застрояване и процент на озеленяване. Това означава, че за да е налице промяна в режима на застрояване на съответен имот, следва да е установена промяна най - малко в един от тези показатели. Това в случая не е налице. По смисъла на чл. 8, вр., ал. 9, ал. 2 и чл. 112, ал. 3 вр. § 5, т. 33 ДР на ЗУТ, пряко отношение към режима на ползване на имотите има всяка промяна в отреденото им с ПУП предназначение, респ. установяването на сервитутни зони, с които се въвеждат ограничения за промяна на предназначението им и режима на ползването им. В случая за имота на жалбоподателя - поземлен имот с [идентификатор], не е установена нито промяна в устройствените показатели, нито промяна в предназначението, нито е предвидена сервитутни зони или друго ограничение върху ползването му. Такива не се предвиждат и за граничния му от юг поземлен имот с [идентификатор], поради което не се обосновава и наличието на засягане в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Освен това, собственият на жалбоподателя имот граничи на север с улица, което означава, че предвиденото с процесния ПУП – ПЗ застрояване по никакъв начин не влияе до достъпа на имот [идентификатор].

По смисъла на чл. 147, ал. 1, вр. 159, т. 4 АПК, наличието на правния интерес от търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която следва да бъде удовлетворена във всеки етап на съдебното производство. Правният интерес представлява интерес, насочен към защита на материално субективно право, свободи или законен интерес, чрез съдебно обжалване с цел премахване на неблагоприятните правни последици от индивидуален административен акт. Това обуславя наличието на пряк и личен правен интерес от съдебно обжалване, който ще е налице, ако с административния акт се изменят, прекратяват и ограничават субективни права на жалбоподателя или се създават, или разширяват правните му задължения, или се създават пречки за упражняване на субективно право.

След като в случая жалбоподателят не доказва наличието на нито една от предпоставките по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, жалбата му се явява подадена при липса на правен интерес, поради което на основание чл. 159, т. 4 АПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено.

Предвид изхода на делото и правилата на чл. 143, ал. 3 и, ал. 4 АПК, претенцията за присъждане на съдебни разноски, заявена от ответника – Кмет на община Каварна, се явява основателна и следва да бъде уважена. Същата е за сумата от 1680,00 лв. адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, която сума ведно с платените от заинтересованата страна разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 350, 00 лева следва да бъдат присъдени изцяло в полза на Община Каварна. П. К. на О. К. не е юридическо лице и няма собствен бюджет, а юридическо лице е Общината, разноските следва да се присъдят на нея. Именно тя има бюджет съгласно чл. 136, ал. 3 и чл. 141, ал. 1 Конституцията и чл. 14 от Закона да местното самоуправление и местната администрация.

Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 4 АПК, А. съд гр. Добрич,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ хода на устните състезания, даден с протоколно определение в открито съдебно заседание на 28.05.2024 г.

О. Б. Р. жалбата на „Балчик бийч енд голф“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище [населено място], [улица], против Заповед № 1386/ 04.12.2023 г. на кмета на община Каварна, с която е одобрен ПУП –ПЗ (погрешно е посочено, че се касае за изменение на ПУП – ПЗ) за УПИ № Х-68, кв. 1 по РП на КК Карвуна, м. Иканталъка, общ. Каварна, обл. Добрич, по преписка № АБ-30-915/ 31.07.2023 г..

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1 по описа за 2024 г. на А. съд - Добрич.

ОСЪЖДА „Балчик бийч енд голф“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище [населено място], [улица], да заплати на О. К. сумата от 2030,00 (две хиляди и тридесет) лева, представляваща съдебни разноски.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването.